№ 372
гр. С., 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20221800100920 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
М. Д. Д. и В. Д. Д. са предявили обективно и активно субективно съединени
осъдителни искове срещу Е. Г. Д. за плащане на сумата от по 150000 лв. на всеки от тях,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – страдание поради
смъртта на техния баща Д. В.ов Д., настъпила на 06.03.2019 г. и причинена от ответника, за
което има влязла в сила присъда, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумите на главните искове от датата на деликта до окончателното плащане. В
исковата молба се твърди следното: На 06.03.2019 г. след обяд бащата на ищците и
ответникът се събрали в дома на ответника. И двамата били употребили алкохол и в един
момент се скарали. Ответникът ударил нееднократно бащата на ищците в областта на
устата, при което последният получил наранявания и паднал от стола на пода по гръб.
Ответникът продължил да нанася удари по него с крак, удряйки го в гръдния кош, при което
му били счупени 11 ребра. В резултат на ударите в кръвообращението на пострадалия
нахлула мастна тъкан, довела по-късно до мастна емболия на белия дроб, последвана от
дихателна и сърдечна недостатъчност, в резултат на което пострадалият починал. По случая
било образувано ДП № 19/2019 г. по описа на ОДМВР – С., пр. пр. № 706/2019 г. по описа
на Окръжна прокуратура – С., като на ответника било повдигнато обвинение за извършване
на престъпление по чл. 115 НК – убийство. В хода на наказателното производство именно се
установило, че смъртта на бащата на ищците е настъпила от дихателна и сърдечна
недостатъчност вследствие счупените 11 ребра и попадането на мастна тъкан в кръвта на
пострадалия. След внасяне на обвинителния акт в съда било образувано н. о. х. д. №
650/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, което приключило с присъда № 34 от
1
11.12.2019 г., с която подсъдимият бил признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 115 НК и осъден на лишаване от свобода за срок от 10 години при първоначален строг
режим. По жалба на подсъдимия било образувано и в. н. о. х. д. № 211/2020 г. по описа на
Софийски апелативен съд, по което с решение № 171 от 06.08.2020 г. обжалваната присъда
била потвърдена. Последната влязла в законна сила на 11.07.2020 г. Твърди се още, че
смъртта на бащата на ищците им причинила изключително силни страдания, които
продължават да търпят и към момента. Живеели в общо домакинство с баща си, въпреки че
с решение по бракоразводно дело родителските права били предоставени на тяхната майка
М. Г.а Д., която сключила брак с друг мъж. Новината за смъртта на баща им била шокираща
за ищците, трудна за приемане и объркваща. Към този момент М. Д. Д. била студентка в
ХТМУ в гр. С. и вестта за нелепата смърт на баща й я довела до психически срив. В. Д. Д.
към този момент бил вече пълнолетен, но безработен и живеел при баща си и баба си, които
му помагали за ежедневните му разходи за живот. Към момента на смъртта си пострадалият
бил в трудоспособна възраст – 53 години, физически здрав и в подкрепа на своите деца.
Връзката между бащата и неговите деца била силна, характеризираща се с топлота и
взаимна обич, емоционална привързаност и взаимна грижа, доверие, уважение и
съпричастност. В исковата молба са изложени подробни фактически твърдения за характера
на отношенията между ищците и техния баща и за интензитета на търпяното от ищците
поради смъртта на баща им страдание. Твърди се също, че са налице всички предпоставки
на фактическия състав на деликта - деяние, което е противоправно и виновно, причинена
вреда на ищците и причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат,
поради което се предявяват настоящите искове.
Главните искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД, акцесорните искове са с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, съответно не е навел
фактически твърдения, правни доводи, възражения и оспорвания.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът се е явил лично и е
заявил, че признава исковете.
Във връзка с така направеното признание на исковете ищците чрез процесуалния си
представител са направили искане за постановяване на решение съобразно признанието на
исковете.
С оглед направеното от ответника признание на исковете и искането на ищците
съдът е прекратил съдебното дирене и е указал, че ще се произнесе с решение съобразно
признанието на исковете.
Налице са условията на чл. 237, ал. 1 ГПК за уважаване на предявените искове –
съдът ги намира за основателни и доказани с оглед направеното от ответника признание на
исковете, като съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да излага други мотиви, същевременно
2
не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на
исковете.
С оглед изхода на делото искането на ищците за присъждане на разноски е
основателно. Ищците са освободени от държавна такса и разноски по делото на основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, съответно с представения списък по чл. 80 ГПК се претендира само
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. за всеки от двамата
ищци, при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал.
2, т. 5 от наредбата размерът на възнаграждението е 10650 лв. за защита на всеки един от
двамата ищци, съответно следва да се присъди възнаграждение в този размер за защита на
всеки един от двамата ищци или следва да се присъди общата сума от 21300 лв. за
адвокатско възнаграждение. Това възнаграждение следва да бъде присъдено на адв. Я. С. -
А..
Воден от горното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „И.Д.“ № 55А да
плати на всеки от ищците М. Д. Д. с ЕГН ********** и В. Д. Д. с ЕГН **********, двамата
с постоянен адрес: гр. С., ул. „Х.С.“ № 35 сумата от по 150000 лв. /сто и петдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – страдание поради
смъртта на техния баща Д. В.ов Д., настъпила на 06.03.2019 г. и причинена от ответника, за
което има влязла в сила на 11.07.2020 г. присъда № 34 от 11.12.2019 г. по н. о. х. д. №
650/2019 г. по описа на СОС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумите на главните искове от датата на деликта – 06.03.2019 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Е. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „И.Д.“ № 55А да
плати на адв. Я. К. С. – А. от САК с личен № *********** общата сума от 21300 лв.
/двадесет и една хиляди и триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита на М. Д. Д. и В. Д. Д. по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3