Р Е Ш Е Н И Е
№ 413
гр. Перник, 06.10.2020
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р ОД А
Административен съд –
Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Слава Георгиева
Членове: Силвия Димитрова
Лора Стефанова
при съдебния секретар А.М.и с участието на прокурор Бисер Ковачки
от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 511 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл.
228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на П.Х.С.,***,
чрез пълномощника му адвокат С. В., от АК – София, против решение № 97 от
26.02.2020г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1217 по описа на
съда за 2019г.
С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 18-1158-000057 от 01.03.2018г. на началник
сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОДМВР – Перник, с което на П.Х.С.:
-
за
извършено административно нарушение по чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 179, ал. 2
във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста)
лв.;
-
за извършено административно нарушение по чл.
174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание „лишаване от
право“ да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
Касаторът твърди, че решението е нищожно,
алтернативно незаконосъобразно, като в пространни доводи възразява срещу
възприетата от районния съд фактическа обстановка, сочи пороци в
доказателствената дейност на съда, пледира в мотивите решението да не е
извършен обстоен, задълбочен и ясен правен анализ на събраните доказателства,
твърди недостатъчност на доказателствата да обосноват извод за извършване на
процесното нарушение, респективно пледира съдът да се произнесъл в нарушение на разпоредбата на
чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК,
приложими на основание чл. 84 от ЗАНН. Излагат се доводи и за неустановено от
съда нарушаване разпоредбите на ЗАНН при
съставяне на акта и издаване на НП поради непосочване в съставения за
процесните нарушения акт на точните адреси на лицата, претърпели имуществени
вреди от нарушението и техен единен граждански номер, както и се сочи дописване
в съдебния акт на предл. 1 към разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
неправилно тълкуване от съдебния състав на разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН
касателно броя на свидетелите и посочване на техния ЕГН. От касационния съд се иска да отмени
решението на първата съдебна инстанция, но и да прогласи същото за нищожно,
както и алтернативно да го отмени като незаконосъобразно, с всички произтичащи
от това правни последици. Претендира се присъждане на разноски за адвокатски
хонорар.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно
призован за представител изпраща адв. В.. Поддържа касационната жалба. Пледира
същата да се уважи по доводи пресъздаващи изложеното в жалбата. Поддържа искане
за присъждане на разноски.
В проведеното
съдебно заседание ответникът по касационната жалба за представител изпраща главен юрисконсулт З.В.. Оспорва касационната
жалба. Пледира решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила.
В проведеното съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно
и законосъобразно.
Административен съд – Перник, касационен
състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията
са следните:
С НП № № 18-1158-000057 от 01.03.2018г. началник
сектор „ПП“ към ОД на МВР–Перник, издадено въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение
№ 0253261 от 04.01.2018г., е наложил на П.Х.С.:
-
административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за това, че на 04.01.2018
година, в гр. Перник, в 18:10 часа, като водач на лек автомобил „***“ с рег. №
СВ *** ВС, на ул. „***“ с посока от с. Студена към кв. „***“, на кръстовището с
ул. „***“ не съобразява поведението с пътна маркировка (ПМ) М-2, предприема и
извършва ляв завой, не пропуска насрещно движещият се лек автомобил с рег. № РК
*** АХ, като реализира ПТП с това МПС.
Деянието е правно квалифицирано от наказващия орган като административно
нарушение по чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1,
т. 5, предл. 4 от ЗДвП;
-
административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и административно наказание
„лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 04.01.2018
година, в гр. Перник, в 18:10 часа, като водач на лек автомобил „***“ с рег. №
СВ *** ВС, на ул. „***“ с посока от с. Студена към кв. „***“, на кръстовището с
ул. „***“ отказва да му бъде извършена качествена проверка за наличие на
алкохол в кръвта с техническо средство – Алкотест Дрегер с № 7510 ARBB – 056, и не изпълнява предписание за извършване с
доказателствен анализатор и предписание за извършване на медицинско изследване
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Деянието е правно квалифицирано
от наказващия орган като административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд – Перник. В производството по АНД № 1217 по описа на съда за 2019г.,
наказателното постановление е потвърдено.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият
първоинстанционен състав, след извършена проверка за законосъобразност е приел,
че АУАН законосъобразен. Посочената в акта дата 04.01.2017г., въз основа на
всички писмени и гласни доказателства по делото, включително въз основа на
съдържанието и на самия акт, е възприета
от съда за технически грешно изписана като година 2017, вместо 2018 година.
Изписването в акта на една от улиците, касателно мястото на извършване на
нарушението, а именно ул. „***“, вместо ул. „***“, районният съд, отново въз
основа на събраната по делото доказателствена съвкупност, вкл. съставения
протокол за ПТП, е възприел за несъществена неточност, нерефлектирала върху
правото на защита на наказания водач, предвид безспорна установеност по делото
на мястото на извършване на процесните две нарушения. Възражението на наказания
водач относно неточност на посочения в акта и НП час на извършване на
процесните нарушения, съпоставен с данните, съдържащи се в останалите
доказателства по делото за часа на получаване на сигнала за ПТП, за часа на
посещението на служителите на ОДМВР и пр., също е отхвърлено от решаващия
състав с мотиви за несъщественост на липсата на абсолютна точност при посочване
на времето на извършване на нарушенията, предвид както липсата на законово
изискване за абсолютно синхронизиране на часовниците на отделните лица като
измервателни уреди, липса на изискване същите и да са сертифицирани като
технически средства. В тази връзка соченото от защитата отклонение по отношение
часа на извършване на двете нарушения е прието от съда за допустимо, като
неводещо до промяна на деянието, персонификацията и др. съставомерни признаци
на нарушението, както и като несъответствие, несъставляващо съществено
процесуално нарушение, поради непрепятстване правото на защита. С мотиви за
ненакърняване правото на защита на наказания водач районният съд е отхвърлил и
възраженията на защитата за непосочване в АУАН на номера на издадения талон за
медицинско изследване. Първоинстанционният съд мотивирано е приел и издаденото
наказателно постановление за съответно на формалните изисквания на чл. 57, ал.
1 от ЗАНН, както и за издадено от компетентен орган.
По същество и въз основа на доказателства, приобщени по делото,
решаващият първоинстанционен състав е приел, че по делото, въз основа на
събраните доказателства, е безспорно установено, че деянието вменено на
жалбоподателя по пункт първи на НП, категорично е консумирано от жалбоподателя,
който извършвайки маневра завиване на посоченото кръстовище не е дал предимство на
правоимащия, движещ се направо автомобил, което съставлява административно
нарушение именно по вменения му административнонаказателен състав на чл. 37,
ал. 1 във вр. с чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, с наложено съответно по вид и в определения от законодателя размер
наказание.
По същество и въз основа на събраните
доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел, че по делото е
безспорно установено извършването и авторството и на деянието, вменено на
жалбоподателя по пункт втори на НП. Прието в решението е, че на въпросната дата и място, посочени в НП,
към посочения час, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да даде проба
за алкохол, поискана му от оторизирани за това органи, респективно да кръв за
изследване по предвиден за това в закона изричен ред. Прието е, че от
субективна страна административното нарушение е осъществено, чрез пряк умисъл,
като форма на вината. С тези мотиви съдът е приел,
че деянието е консумирано от жалбоподателя, който като е отказал да бъде
изпробван със техническо средство Дрегер 7510 АRВВ 0056 и не е дал кръвна проба
в ЦСМП-Перник, е осъществил състава, за който е санкциониран в пункт две на
процесното НП – нарушение по чл. 174, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП. Районният съд е постановил, че законосъобразно
наложени за това нарушение са и съответните по вид, в кумулация и в предвидения
от законодателя размер, наказания.
Пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства за установяване на касационните основания не са представени.
Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд
дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за
валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон,
следи служебно.
Касационният съд споделя изцяло изводите в
решението за процесуална и формална законосъобразност, както и за валидност на
проведеното административнонаказателно производство, поради което счита за
ненужно да преповтаря същите, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тази част на мотивите на обжалвания съдебен акт.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема и установената от Районен съд –
Перник, фактическа обстановка. Същата напълно кореспондира със събраните по
делото доказателства. Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа
на доказателствата, събрани в достатъчност в хода на съдебното следствие, е
установил фактическата страна на спора. Не се споделят доводите в жалбата за
допуснати при постановяване на обжалвания съдебен акт съществени процесуални
нарушения, свързани с доказателствената дейност на съда.
Настоящият касационен състав на Административен съд - Перник намира, че
решаващият съд при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл.
84 от ЗАНН правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и
писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по
делото. Формирал е изводите си след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. Взети предвид при постановяване на съдебния акт са и
всички възражения на наказаното лице, като неприетите са съответно мотивирани. В решението е обективирана и извършената от съда
дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети
за установени и доказателствата за това. Предвид изложеното съставът намира, че
не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство.
Неоснователно е оплакването на касатора,
че районният съд неправилно е приложил материалния закон. Законосъобразен, като кореспондиращ с приложимия
материален закон, е изводът на решаващия
съд, че установеното по фактите в хода на делото правилно е квалифицирано от
наказващия орган по отношение и на двата приложени административнонаказателни
състава. В случая е безспорно установено, като доказано, както извършването на
нарушенията, така техният автор, а също и неговата вина. Доказано по делото е,
че са осъществени съставите именно на двете вменени с НП нарушения, съответно
по чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл. 4 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. За двете нарушения
наложени са съответните по вид и в законоустановения размер административни
наказания. Материалният закон е правилно
приложен.
По отношение на формулираното искане за
обявяване нищожност на
първоинстанционното решение настоящият състав намира, че същото е
неоснователно. Доводите са следните:
За да
е налице нищожност на съдебно решение,
същото следва да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните
правила, който да води до нетърпимостта му в правния мир, а именно: да е
постановено от незаконен състав, извън задължителната писмена форма, извън
правораздавателната власт на съда или при
липса на формирана воля. Следователно е необходимо наличието на изключително
тежък порок, засягащ компетентността на съда,
изразената в решението воля или много
тежък порок във формата на решението.
В случая съдебният акт на районен съд-Перник е постановен в рамките на
правораздавателната власт на въззивна инстанция, от законен състав-едноличен
състав, в съответствие с разпоредбата на чл.
63, ал.
1 от ЗАНН. Решението е писмено и е
подписано от съдебния състав, който е
приключил съдебното дирене. Ясно е
изразена волята на съда да се потвърди
обжалваното пред него наказателно постановление, като мотивите са подробни,
последователни, ясни и разбираеми. Следователно не се установяват тежки пороци,
които да водят до нищожност на съдебния акт. Твърдяната нищожност е по-скоро
свързана с несъгласие с изводите на районния съд касателно законосъобразността
на наказателното постановление. Те обаче не могат да обосноват нищожност на решение № 97 от 26.02.2020г.,
постановено по АНД № 1217/2019г. по описа на районен съд-Перник.
Предвид гореизложеното останалите касационни
основания са напълно неоснователни. Потвърдил наказателното постановление,
Районен съд–Перник, е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще
бъде оставено в сила.
Ответникът по касационната жалба не претендира
разноски, поради и което не се присъждат такива.
Мотивиран от гореизложеното Административен
съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 97 от 26.02.2020г. на Районен съд – Перник, постановено по
АНД № 1217 по описа на съда за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/