РЕШЕНИЕ
№306/12.12.2019г. 12.12.2019 год. гр.Ямбол
в името на народа
Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател:
Георги Василев
Съдебни заседатели:1.……………............
2.…………………...
Секретар
Е. В.
Прокурор
………………
като
разгледа докладваното от съдия-докладчик Г.Василев
АНД№1033/2019
г. по описа на ЯРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.И. *** против Наказателно
постановление /НП/ №*** г. на Началника на РУ-С. към ОД на МВР-Я., с което за нарушаване
на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ и „лишаване от
право да управлява МПС“ в размер на 2000 лв. и 24 мес., а на основание Нар.№ІЗ-2539/2012г.
на МВР са отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично в с.з., но пледира чрез
процесуалния си представител за отмяна на НП на процесуално основание, като се
навеждат доводи за незаконосъобразно издаване на АУАН и НП.
Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 17.08.2019 г. на жалбоподателя е съставен АУАН за извършено
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП от св.Ат.Т. - полицейски
служител при РУ-С. към ОД на МВР-Я., затова че на 17.08.2019 г., около 17,50 ч.,
в гр.С., на ул.***, пред частен дом № *** е управлявал л.а.”БМВ 318 И” с ДК№***,
лична собственост и след като е спрян за проверка е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 ARDN с № ***, като отказал да получи и издадения талон за
медицинско изследване № *** в 18,30 ч.
При извършване на проверката на водача, преди издаване на АУАН и талона за
медицинско изследване било установено от полицаите от РУ-С. – свидетелите Г.Г.
и Ат.С., които спрели за проверка жалбоподателя, както и по-късно от
актосъставителя Ат.Т., че от водача се носи мирис на алкохол. Жалбоподателят
бил призован да даде проба за алкохол с техническото средство, като след отказ
му бил предложен и талон за даване на кръвна проба, въпреки това жалбоподателят
отказал да получи и талона за медицинско изследване. Свидетел на отказа на
водача да получи талона за медицинско изследване и да бъде тестван с
доказателствен анализатор станал св.Г.Г.. Жалбоподателят само подписал и
получил АУАН без да направи писмени възражения по изложеното в него.
На 26.08.2019 г. Началникът на РУ-С. към ОД на МВР-Я., изготвил НП, с което
наложил на жалбоподателя горепосочените административни наказания и отнел 12
к.т.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите-полицаи, които добросъвестно
са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на
делото, като показанията на тези свидетели са логични, последователни и
безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по делото - АУАН,
НП и талон за изследване № *** - приети
и прочетени от сьда на основание чл.283 от НПК.
От така установената фактическа
обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по сьщество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:
АУАН и НП са законосъобразно издадени в съответствие с императивните норми, визирани в ЗАНН и по конкретно чл.36 - чл.58 от ЗАНН. В тази връзка съдът не споделя доводите в жалбата и тези от писмената защита на представителя на жалбоподателя, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение е извършил по ЗДвП. АУАН е издаден в присъствието на нарушителя, като му е разяснено от актосъставителя точно от фактическа и правна страна при какви обстоятелства, кога и къде е извършил процесното нарушение и коя материална норма от ЗДвП е нарушил умишлено, като правилно е посочена нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото тази норма съдържа не само санкция, но и хипотезис и диспозиция – правилото за поведение да не се управлява МПС след употреба на алкохол и хипотезата, кога тази норма е нарушена или кога трябва да се санкционира нарушителя, както е в процесния случай. Жалбоподателят е отказал получаването на талона за изследване, като много добре е разбрал защо му е съставен акта и какво е било неговото съдържание, както и какви ще са последици от неизпълнението на даденото му задължително предписание с талона за изследване. Отказът на жалбоподателя да получи този документ е законосъобразно удостоверен от св.Г.Г. след стриктното приложение от актосъставителя на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Това поведение на жалбоподателя по време на проверката не му е дало възможност да се запознае в детайли с талона. Не е нарушена и разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, защото жалбоподателят е можел да направи своите възражения, но не го е сторил.
Неоснователен е изложеният в
жалбата и писмена
защита довод, че в НП са
описани признаците на две алтернативни административни нарушения
по ЗДвП - отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на употребата
на алкохол и неизпълнение на
предписанието за изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водача, без да е конкретизирано кое точно от тях
е извършил той и за кое е санкциониран, което водило до нарушаване правото му
на защита. За нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, която норма съдържа и нарушеното правило за поведение
по ЗДвП, водачът ще носи
административнонаказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за алкохол, но едновременно с това
бъдат изпълнени изискванията на Нар.№1/19.07.2017г. за реда на установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози - дадено му е
предписание за лабораторно изследване или за доказателствен анализатор и въпреки това проверката за алкохол не е осъществена
по причина, която може да му бъде вменена във вина. Тези три метода са предвидени
алтернативно и при отказ на водача да изпълни разпорежданията на контролния орган, чрез
единия от тях, е налице административно нарушение. В случая първоначално е налице отказ от страна на водача да бъде изпробван с техническо
средство. Установено е и, че на водача е издаден талон за изследване,
но той е отказал да го подпише и получи,
като не е дал кръвна проба за изследване и не пожелал да бъде изследван и с доказателствен
анализатор, т.е. водачът е отказал да съдейства
на контролните органи и чрез трите метода. Видно от АУАН и от НП е ясно,
че жалбоподателят е бил санкциониран за неизпълнение на предписанието за изследване,
защото отказът да се получи талона се приравнява на отказ да се изпълни
предписанието, след като от материалите по делото се установява, че нарушителят
е присъствал при изготвянето на талона, разяснено му е, че трябва да даде
кръвна проба за анализ или да бъде изследван с доказателствен анализатор и е
отказал да изпълни предписанието/чл.3а,т.1 и чл.6 от Нар.№1/19.07.2017г. за
реда на установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози/. В случая е налице поведение на
нарушителя, което е недобросъвестно, именно защото при изпълнение на това
предписание щеше да се установи точно какво е съдържанието на алкохол в кръвта
на водача. Талон е издаден по определения от закона ред, но не е получен от
нарушителя умишлено. По делото е категорично установено от разпита на
свидетелите-полицаи, че изобщо водачът не е давал проба с техническо средство.
Той не е изпълнил даденото задължително предписание, с което е бил надлежно
запознат/чл.3а,т.1 от наредбата/. В този случай нарушителят не може да черпи
права от недобросъвестното си поведение, при условие, че контролният орган е
изпълнил стриктно разпоредбите на посочената наредба и ЗАНН при констатиране на
административното нарушение.
При издаването на НП административното нарушение е точно формулирано/чл.174, ал.3 от ЗДвП/, като правилно е посочена и административнонаказателната норма, по която е санкциониран жалбоподателя/чл.174, ал.3 от ЗДвП/. Между АУАН и НП има пълна кореспонденция от фактическа и правна страна.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че жалбоподателят умишлено е извършил
нарушението по правилно посочената от контролния и наказващия органи материална
разпоредба от ЗДвП. Жалбоподателят е отказал да изпълни предписанието за изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. В тази връзка са и показанията на полицаите, които сочат, че първоначално е отказано
извършване на проба за употреба на алкохол с техническо средство, а след
това нарушителят е отказал да получи и талона за изследване. Съдът не споделя изложеното в жалбата от жалбоподателя, че не е ясно за какво нарушение
е санкциониран. От показанията на полицейските служители и от писмените
доказателства по делото, включително и талона за изследване № *** се установи,
че жалбоподателят не е дал проба и е бил употребил алкохол. Той си е тръгнал без
да получи талон за изследване, отказвайки да получи такъв документ или в случая
е отказано от негова страна да му бъде извършена проверка по надлежния ред за
употреба на алкохол чрез химическо изследване на кръвна проба. Дори не бил
следвало при процесния казус да се обсъжда въпроса дали лицето е употребило или
не е употребило алкохол/макар от гласните доказателства да се установява, че
нарушителят е бил в нетрезво състояние/, защото този факт е ирелевантен и не
касае предмета на делото. Едно лице може да откаже проверка за алкохол и без да
е употребило алкохол, и само поради това следва да бъде санкционирано по
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Наказващият орган правилно е посочил административнонаказателната разпоредба, по която е следвало да бьде ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Категорично се установи от показанията на разпитаните свидетели, АУАН и НП, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал процесния л.а. и не е изпълнил даденото му предписание за даване на кръвна проба.
При налагане на наказанието „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС“, наказващият орган е приложил правилно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като санкциите са абсолютно определени по размер, съобразно визията на законодателя за тежестта на нарушението, която е висока, подбудите за неговото извършване и незачитането на установения в страната правов ред. Съдът счита, че така определения размер на наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, макар и завишен по размер, е законосъобразен, като размерът на двете санкции не може да бъде намален. Не може да се приеме, съобразно установената фактическа обстановка по делото, че се касае й за „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което НП е законосъобразно издадено.
Законосъобразно наказващият орган е отнел по Нар.№ІЗ-2539/2012г. на МВР 12 контролни точки на жалбоподателя за извършеното нарушение на разпоредбата на чл.174,ал.3 от ЗДвП, поради което и в тази част НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
По гореизложените съображения, сьдьт счита, че НП като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, като с така определените наказания ще се постигнат целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, сьдьт
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** г. на Началника на РУ-С. към ОД на МВР-Я., с което на Д.И.
***, ЕГН: **********, за нарушаване на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.53 от ЗАНН са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 2000/две хиляди/лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24/двадесет и четири/мес. и на основание Нар.№ІЗ-2539/2012г. на МВР са отнети
12/дванадесет/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Я. в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
Районен сьдия: