О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр. Габрово, 10.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.
ГАБРОВО в закрито разпоредително заседание на десети май две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при
секретаря ………… като разгледа докладваното от съдия Рачев адм. дело № 82 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото произнасяне е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК.
Основното производство е образувано
по повод жалба с вх. № 801/9.05.2022г. по описа на Административен съд – гр.
Габрово на М.К.А. с ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-1817/21.04.2022г.
на Началник областен отдел „Автомобилна
администрация” – Габрово, към Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
Плевен.
В
петитума на посочената жалба се съдържа и искане да бъде спряно допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на описаната ЗППАМ.
Предварителното
изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на закона - чл. 107, ал. 3 от Закона за автомобилните превози.
В този закон не са предвидени основанията за спиране на допуснатото
предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите
норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре
предварителното изпълнение, ако то може да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на
нови обстоятелства.
Оспорващият
не е представил доказателства за настъпването на значителни или трудно
поправими вреди от незабавното изпълнение на административния акт, нещо повече
дори липсват твърдения в тази насока. В хипотезата, в която законодателят е
допуснал предварително изпълнение на индивидуален административен акт, съдът
може да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че
самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или
трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази нови факти и
обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на
жалбоподателя. Законът не изисква да се установи, че публичният интерес, в
защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на
закона, е по-малко значим от личния интерес на оспорващия. Какви са били
мотивите на законодателя за изключението от установения общ принцип на
суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към
възможността съдът да спре предварителното изпълнение. С оглед на това дали те
са или не са били някоя от целите по чл. 60, ал. 1 АПК е без правно значение за
преценката на основателността на искането. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради
настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се
окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и
защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства
по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. В
хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК преценката на съда е върху
променените последици от допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение в резултат на новонастъпили факти. Жалбоподателят в случая дори не
твърди неблагоприятни за него последици, и не е ангажирал доказателства, с
които да установи новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на
оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни
или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Той е натоварен
с доказателствената тежест да обори законовата презумпция за надделяващ
обществен интерес от предварителното изпълнение на конкретната принудителна
мярка, с която тежест в случая жалбоподателят не се е справил.
Водим
от горното и на основание чл. 166, ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на М.К.А. с ЕГН **********,***, с посочен
съдебен адрес *** за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение
на приложените със Заповед № РД-14-1817/21.04.2022г. на Началник областен
отдел „Автомобилна администрация” –
Габрово, към Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Плевен принудителни
административни мерки.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България, в седемдневен срок от уведомяването.
На
страните да се изпрати копие от настоящото.
СЪДИЯ: