Решение по дело №118/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба на В.И.А. ***, срещу Заповед № 488/19.05.2022г. на кмет на Община Белоградчик, с която е отказано да се допусне попълване на одобрен кадастрален план (КП) на вилна зона „Маркашница“, землище на с.Чифлик, общ. Белоградчик с поземлен имот с пл.№ 112.90, кв.112.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като неправилен, немотивиран, постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да бъде отменена заповед № 488/19.05.2022г. на кмет на Община Белоградчик.

Ответникът кмет на Община Белоградчик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставен в сила обжалвания административен акт. Претендират се направените в производството съдебни разноски.

Заинтересованата страна Ц.В.В. оспорва жалбата и моли да бъде оставен в сила обжалвания административен акт.

Останалите заинтересовани страни Н.К.Б., Б.К.Б., В.Д.В., И.Д.Н., Е.Х.С., В.А.М., А.А.П., В.Б.В., редовно уведомени, не се явяват, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: със заявление вх.№ 3151/29.04.2022г. жалбоподателят поискал да бъде извършена услуга: попълване на одобрен кадастрален план (КП) на вилна зона „Маркашница“, землище на с.Чифлик, общ. Белоградчик с поземлен имот с пл.№ 112.90, кв.112. Към заявлението са приложени следните документи:

- Проект за изменение на КККР, одобрен със заповед № РД-28/1 от 07.12.2018г. на местност „Маркашница“, землище на с.Чифлик, общ. Белоградчик, съгласно който в имот с идентификатор 81459.112.32, представляващ земеделска територия с площ от 11.283 дка се обособява нов имот с идентификатор 81459.112.90 с площ от 947 кв.м, в който има изграден недвижим имот с площ от 41 кв.м;

- Служебна бележка от КЗС гр.Белоградчик от 19.06.1992г., от която е видно, че на Димитър Давидов (наследодател на жалбоподателя в настоящето и заявител в административното производство В.И.А.) е дадено за лично ползване 0.500 дка в местността „Мала Маркашница“ с. Извос ;

- Скица от 13.06.1983г., от която е видно, че в дадените за частно ползване на Димитър Ив.Давидов 500 кв.м е изградена сграда за сезонно ползване – паянтова, на дървен скелет, от 20 кв.м. От скицата е видно, че единия от съседните парцели е на Мария М.;

- Протокол за дадена строителна линия и определено ниво № 9/14.06.1983г., от който е видно, че в землището на с. Извос, местността „Маркашница“  в парцел с размери 38 км.м на 20 кв.м се застроява паянтова сграда за сезонно ползване с размери 5 кв.м на 4 кв.м.

С процесната заповед № 488/19.05.2022г., кметът на Община Белоградчик е отказал да допусне исканото изменение в КККР чрез попълване на одобрен кадастрален план (КП) на вилна зона „Маркашница“, землище на с.Чифлик, общ. Белоградчик, тъй като заявителят В.И.А. е изготвила проект на нов имот с идентификатор 81459.112.90, чрез обособяването му от имот с идентификатор 81459.112.32, без съгласието и знанието на лицата собственици на последния. Наследодателят на заявителя е имал предоставено право на лично ползване, но имотът е възстановен като земеделска земя на лица, които са се снабдили с нотариален акт на 11.10.1993г.. Наследодателят на В.И.А. не се е възползвал от правната възможност да иска обособяване и предоставяне на имота в местността „Маркашница“ в с.Чифлик.

Заповедта е обжалвана като незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че неговият наследодател действително не се е възползвал от правото да закупи предоставените му 500 кв.м земеделска земя, но това се дължи на пропуск на общината и не бива да му бъде вменено във вина. За жилищната сграда твърди, че е масивна едноетажна жилищна сграда от 41 кв.м, винаги е била нейна собственост и тя не е предмет на спор, след като не е изкупена от собствениците на възстановените земеделски земи. Счита, че няма пречка сградата да бъде нанесена на КП и нейният наследодател да бъде записан като собственик в плана.

По делото е приложена преписка от Общинска служба по земеделие-Белоградчик – териториален представител на правоприемника на Поземлена комисия (ПК) Белоградчик, от която е видно, че с Решение № 035/17.02.1993г. ПК е възстановила, въз основа на заявление с вх.№ 2488/27.02.1992г. правото на собственост на наследниците на Т.И.М. в съществуващи стари реални граници на Нива от 9 дка, в землището на с.Чифлик, местността Маркашница и Лозе от 4 дка, в землището на с.Чифлик, местността Маркашница. Въз основа на това решение на ПК, наследниците на Т.И.М., които се явяват заинтересовани страни в настоящето производство са се снабдили с  Констативен нотариален акт № 400 том I нот.д. № 642/1993г. на Белоградчишки районен съдия.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза и е изслушано вещо лице, което установява, че е направило оглед на място на сградата, която не е дървена от 20 кв.м, а е 41 кв.м - масивна, изградена с бетон. При проверка в община Белоградчик, ВЛ е установило, че за нея няма разрешение за строеж. Към заявлението няма ПУП, а изменение на КП е инициирано само за сградата от 41 кв.м, а имота от 500 кв.м, става 900 кв.м. ВЛ установява, че вилна зона „Маркашница“ (преминала от землище на с.Извос към землище на с.Чифлик), не е земеделска земя, а е като полигон. За нея няма изработена кадастрална карта, а има кадастрален план (КП).

Видно от експертизата, в.з. „Маркашница“ има одобрен КП със Заповед № 328/30.12.1992г. на Кмета на Община Белоградчик и в ПИ 92 е нанесена масивната жилищна сграда на Димитър Давидов (наследодател на жалбоподателя). Със заповед № РД 28/1/07.12.2018г. на Областния управител на Област Видин е одобрен план за новообразувани имоти (ПНИ), в който сградата е отбелязана с № 1 в ПИ 81459.112.32. Целият новообразуван имот, с който жалбоподателя иска за бъде попълнен КП, е с площ от 947 кв.м, а масивната жилищна сграда е с площ от 41 кв.м. Той не е идентичен с имота от приложените към заявлението служебна бележка и протокол за строителна линия, нито с имотите по Констативен нотариален акт № 400 том I нот.д. № 642/1993г. на заинтересованите страни.

Новообразуваният имот № 81459.112.90, съгласно проекта за изменение, за който се иска да бъде допълнен в КП, вместо 500 кв.м е 947 кв.м, а сградата вместо дървена от 20 кв.м е масивната жилищна сграда с площ от 41 кв.м.

Имотите на заинтересованите страни по констативния нотариален акт са идентични с ПИ № 81459.112.31 и 81459.112.32 по КП на местността „Маркашница“, землище на с.Чифлик, общ. Белоградчик, одобрен със заповед № РД-28/1 от 07.12.2018г.   

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи: жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, участник в административното производство и в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, същата е неоснователна, по следните съображения: оспореният отказ за извършване на административна услуга е издаден от компетентен орган - кмет на община Белоградчик, в съответствие с предоставените му правомощия по поддържане на одобрените кадастрални планове, установени в §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР. Процесният индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона форма, при спазване на административната процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби и в тази връзка са неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност.

Атакуваният в настоящето производство отказ за извършване на административна услуга е издаден във връзка с направено искане от жалбоподателя до община Белоградчик, за изменение в кадастралната карта, с попълване на одобрен кадастрален план (КП) на вилна зона „Маркашница“, землище на с.Чифлик, общ. Белоградчик с поземлен имот с пл.№ 112.90, кв.112.

Производството, което е започнало и се е развило пред административния орган, във връзка с направеното искане на жалбоподателя, е по реда на чл.53 и чл.54 от ЗКИР, от което следва, че е следвало да бъде спазена процедурата по посочените текстове от ЗКИР, както и по Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата). Следователно, при преценката на законосъобразността на атакувания отказ за извършване на административна услуга, същественото е спазвани ли са условията на чл.67, ал.1 от Наредбата, според който „Границите на поземлени имоти, определени с одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти по § 4к ПЗРЗСПЗЗ, се нанасят служебно в кадастралната карта с проект за изменение. В кадастралния регистър на недвижимите имоти се нанасят данни за собствениците и за правата им върху тези имоти, за които има издадени нотариални актове за придобито право на собственост върху имоти, които са земи по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, или има влязла в сила заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ.“. В случая, за в.з.“Маркашница“, има одобрен и влязъл в сила ПНИ, видно от заповед № РД 28/1/07.12.2018г. на Областния управител на Област Видин. Но този план се отнася само до имота на заинтересованите лица по настоящето производство. Имотът на наследодателя на жалбоподателя не попада в тази законова хипотеза, тъй като за него няма доказателства за собственост (НА). Затова е подадено заявление по §4, ал.5 от Наредбата, до общинската администрация. Но видно от мотивите на обжалвания АА, установено е, че от една страна имотът не е предоставен на наследодателя на жалбоподателя, съобразно законовата възможност на § 4 ПЗРЗСПЗЗ (т.е. не е придобил собствеността), а от друга страна е възстановен като земеделска земя по ЗСПЗЗ на заинтересованите по настоящето производство лица, т.е. касае се за хипотезата на §4, ал.5, т.6, б.“е“ от Наредбата – непълнотата, свързана със спор за материално право се отстранява след решаването му по съдебен ред. Кметът на общината, съобразявайки акта за собственост (на заинтересованите страни) на ПИ 32 и липсата на акт за собственост на постройката от 41 кв.м, за която няма строителни книжа, правилно е отказал да допусне попълване на КП по искане на заявителя. Обстоятелството, че в мотивите на заповедта не е посочено изрично, че се касае за спор за материално право не променя фактическата обстановка, тъй като тя се установява безспорно от административната преписка.

Жалбоподателят следва да реши спора си за материално право със заинтересованите лица относно собствеността на частта от ПИ № 81459.112.32, в която се намира постройката от 41 кв.м,  след което да бъде поискано и извършено изменението на КП на в.з. „Маркашница“, землище на с.Чифлик, общ. Белоградчик. Незастроената площ на новообразувания имот, която е предоставена за ползване като 500 кв.м, а впоследствие се сочи от жалбоподателя и в проекта на изменение на КП като 947 кв.м, не е проблем на настоящето производство, тъй като изменението на КП е инициирано само за сградата.

Предвид изложеното обжалваният отказ за извършване на административна услуга е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски от ответника. Оспорващият следва да заплати на ответника сумата от 500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложеният договор за процесуално представителство.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.А. ***, срещу Заповед № 488/19.05.2022г. на кмет на Община Белоградчик, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.И.А. ***, да заплати на ответника Община Белоградчик, направените по делото разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на заинтересованите страни Ц.В.В., Н.К.Б., Б.К.Б., В.Д.В., И.Д.Н., Е.Х.С., В.А.М., А.А.П., В.Б.В..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: