Русенска районна прокуратура е
обвинила Ц.М.Д. ***.Търново, в извършване на престъпление по
чл.343 ал.І б.”б” пр.2 вр.чл.342
ал.І пр.3 от НК, за това, че на 28.11.2014 г., по главен път 1-5 /гр.Русе- гр.Бяла/,
на км
19+080, в землището на с.Иваново, обл.Русе, при управление на МПС- л.а. „БМВ" 530 с рег.
№ ВТ 2304 ВТ, нарушил правилата за движение по пътищата:
-чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" — като
водач не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал
и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Т. Г.Г. от с.Каран Върбовка, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на левия
долен крайник за срок повече от тридесет дни, резултат от многофрагментарно счупване в горната трета на
лявата бедрена кост.
В съда е внесено постановление, с което се предлага
освобождаване на дееца от наказателна отговорност за извършеното деяние, с
налагане на административно наказание по реда на чл.78 а от НК.В съдебно
заседание предложението се поддържа.
Деецът, редовно призован, се явява лично и със защитник.В съдебно
заседание фактическата обстановка не се оспорва, пледира се определяне на
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Ц.М.Д. е български гражданин, роден
на *** ***.Търново, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан.Д. е
правоспособен водач на МПС, категории „В”, „С”, „А”, „АМ”, „В1”, „С1” и „ТКТ” и
в това си качество е наказван за нарушения по ЗДвП.
На
28.11.2014 г. д.Ц.Д. привел в движение лек автомобил „БВМ” 530 с рег. № ВТ 2304
ВТ и се насочил към гр.Русе, движейки се по път І-5.В превозното средство до
водача се намирал св.Й.Й..Подсъдимият управлявал автомобила със скорост между
90 и 100 км/ч.Времето било ясно,
видимостта- нормална, а пътната настилка- суха.Д. се движел по главния път на
км 19+080 в района на землището на с.Иваново, обл.Русе.По същото време в този
участък на пътя в посока от гр.Русе- гр.Бяла, със скорост от около 85 км/ч се
движел лек автомобил „Пежо” 405 с рег. № Р 0036 ВА, управляван от св.Т.Г..Подс.Д.
пътувал след друго, неустановено по делото превозно средство, което било
забелязано също и от Г., и въпреки че знаел за задължението си като водач да
контролира непрекъснато автомобила, изгубил контрол, колата се завъртяла и навлязла в насрещната
лента на пътното платно, където се намирал Г..Последният опитал да отклони
своето превозно средство в дясно, за да избегне удара, но не успял и така
автомобилите се сблъскали, като този на подс.Д. ударил с преден десен калник
предната лява страна на втория /управляван от пострадалото лице/.При това св.Т.Г.
ударил левия си долен крайник във вътрешността на купето.След сблъсъка двете
превозни средства преустановили движението си и за случилото се били уведомени
органите на МВР, като и екип на спешна помощ, които посетили мястото на
произшествието. При разследването била изготвена СМЕ, която заключила, че на
постр.Г. е причинена средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.ІІ от НК, изразяваща се в трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни, резултат от
многофрагментно счупване в горната трета на лявата бедрена кост.Съгласно
неоспореното заключение на автотехническата експертиза, към момента на началото на удара
управляваният от дееца автомобил бил в положение напречно, косо, под ъгъл около
60 градуса спрямо надлъжната ос на пътя по посока към гр.Русе.Според
заключението произшествието не било предотвратимо чрез едновременно спиране от
страна на двамата водачи /деец и пострадал/.Като причина за произшествието се
сочи незапазване от Д. на устойчивото движение на управляваното превозно
средство, довело до навлизане в лентата за насрещно движение.
Изложеното се установява по
безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за
оглед на веществени доказателства, застрахователна полица, схеми от ОПУ Русе,
справка за нарушител, протоколите с обясненията на обвиняемия и свидетелските
показания на Т.Г., заключения по автотехническа експертиза и СМЕ,
автобиография, декларация за семейно и материално положение, справка за
съдимост.
Правни изводи:
С действията си подс.Ц.М.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343 ал.І б.”б”
пр.2 вр.чл.342 ал.І пр.3 от НК, за това, че на 28.11.2014 г., по главен път
1-5 /гр.Русе- гр.Бяла/, на км 19+080, в землището на с.Иваново, обл.Русе, при
управление на МПС- л.а. „БМВ" 530 с рег. № ВТ 2304 ВТ, нарушил правилата за
движение по пътищата:
-чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" — като
водач не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал
и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Т. Г.Г. от с.Каран Върбовка, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на левия
долен крайник за срок повече от тридесет дни, резултат от многофрагментарно счупване в горната трета на
лявата бедрена кост.
От обективна страна деецът при
управление на моторно превозно средство допуснал нарушение на правилата за
движение.Като правоспособен водач на МПС подсъдимият знаел, че е длъжен да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управява.Като не
изпълнил това свое задължение, Д. нарушил правилата за движение по чл.20 ал.І
от ЗДвП и в следствие на това блъснал с автомобила си автомобила на
пострадалото лице.Получената от Т.Г. средна телесна повреда е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото произшествие, респективно- действията на
дееца.От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост.Подс.Д.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да предвиди същите.
При индивидуализацията на
наказанието, което следва да се наложи, съдът съобрази следното:
Към
момента на извършване на престъплението подсъдимият е бил пълнолетен,
неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност.Престъплението, за
което е предаден на съд, е наказуемо с наказание лишаване от свобода до пет
години или пробация и от него няма причинени имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване. С това деяние не са причинени тежка телесна повреда
или смърт, не са налице множество престъпление, деянието не е осъществено при
квалифициращото обстоятелство „пияно състояние”, не е извършено спрямо орган на
власт при или по повод на изпълнение на службата му.
При установените факти и
налагащи се правни изводи, за да индивидуализира по размер санкцията, съдът
съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство признанието на вината,
направено още при разследването.Отегчаващо отговорността обстоятелство не е
налице.Това предпоставя индивидуализиране на глобата в минималния законов
размер от 1000 лева, като в този си вид тя се явява съответна и на имотното
състояние на подсъдимия- декларираната липса на каквито и да било доходи. Във
връзка с нлагане на кумулативно
предвиденото наказание- лишаване от право да се управлява МПС, съдът съобрази
посочените относими към отговорността обстоятелства, но намира, че срока на
тази санкция следва да се ориентира значително над минималния законов размер
/макар и под средния такъв/ поради наличието на предходни наказания на водача
по ЗДвП.В този смисъл, на подс.Ц.М.Д. се налага наказание лишаване от право да
се управлява МПС за срок от една година.
С оглед изхода от делото,
на дееца са възложени разноските в производството.
Мотивиран така съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :