№ 107
гр. гр.Велинград, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210100380 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл. 422 ГПК
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано
от А. А.- изпълнителен директор и И. Е. - председател на УС, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу М. П. Т. с ЕГН:**********, с
адрес гр. София, ж.к. „Суха река“, бл.92, вх. В, ет. 5, ап. 9, искове с правно основание
чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които
ищцовото дружество иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 1997,84 лева, от които сумата
от 1764,47 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, за
периода от м.11.2018г. до м.04.2020г, ведно със законната лихва от 20.05.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 176,61 лева, представляваща лихва
за забава, за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021 г., както и суми за дялово
разпределение 47,34 лева, представляваща главница, за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.05.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 9,42 лева, представляваща лихва върху сумата за дялово
разпределение, за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 276 от 02.08.2021 г., по гр. д. № 780, по описа
на Велинградския районен съд за 2021 г..
Ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД излага, че на 20.05.2021 г. е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника, като в срока по чл. 414 ГПК последният е депозирал възражение, поради
което в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия иск. Твърди се, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ,
който не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което по отношение на
него са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от
1
10.07.2016 г. Поддържа се, че ответникът, с абонатен № 142560, е използвал доставяна
от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., като не
я е заплатил, както за дялово разпределение от м.05.2018 г. до м.04.2020 Сочи се, че
сградата- етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„МХ Елвеко“ ООД, като за имота му са издадени изравнителни сметки отчитащи
действителния разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Излага се, че за ищеца е налице правен интерес от
привличане на трето лице- помагач- „МХ Елвеко“ ООД, тъй като при евентуално
отхвърляне на предявения иск, поради оспорване на извършеното дялово
разпределение ищецът може да заведе регресен иск на основание чл. 42, т. 2 ОУ във вр.
с чл. 146, ал.1 ЗЕ, в този смисъл се прави искане с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
Моли се да бъде постановено решение, по силата на което да бъдат уважени
предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител
на ответника, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва по основание и размер и моли да бъде отхвърлен по подробно изложени
обстоятелства в отговора на исковата молба. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
С молба с вх. № 6352/06.12.2022 г. ответницата М. Т. заявява, че признава
исковата претенция, като сочи, че причината за това задължение да не е платено до
момента е, че не е уведомена за съществуването му. Счита, че с поведението си не е
дала повод за завеждане на делото, поради което моли разноските в производството да
останат за сметка на ищеца. Сочи съдебен адрес.
С молба вх. № 1136/28.02.2023 г. ответницата моли да се отхвърли претенцията
по чл. 86 ЗЗД, поради недоказаност на момента на изпадането й в забава, респективно
момента на настъпване на изискуемостта на процесните задължения. Оспорва
дължимостта на разноските по делото, тъй като не е дала повод за завеждането му.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 149 ЗЕ
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 155 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Предвид признанието на ответника несъмнено е, че
2
последният е потребител на топлинна енергия, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) с абонатен № 142560, като между него и
ищцовото дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата
на което ищцовото дружество е доставило топлинна енергия, а за ответника е
възникнало задължение за заплащане цената й. По делото не се оспорва от ответникът,
че е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., като не я е заплатил, както не е заплатил и задълженията за
дялово разпределение от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., като същите не се оспорват и по
размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г..
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото
лице-помагач „МХ Елвеко” ООД.
3
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването.
Съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
Предвид основателността на предявените главни претенции съдът следва да се
произнесе по наведеното от ответника своевременно възражение за погасителна
давност (липса на изискуемост и уведомяване за изпадане в забава). Задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Ето защо като периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД
същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – в този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК.
В настоящия случай до подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410
ГПК, когато давността е прекъсната- 20.05.2021 г. (арг. чл. 116, б. „б” ЗЗД, вр. с чл.
422, ал. 1 ГПК), тригодишният давностен срок е изтекъл за всички вземания, които
вече са станали изискуеми, като предвид уговорените в чл. 33, ал. 1 и ал. 6 от ОУ
срокове за плащане на цената на потребената топлинна енергия (в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят) погасени се явяват вземанията за
цена на топлинна енергия за периода до 20.04.2018 г. включително. В случая се
претендира вземане за стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.
11.2018 г. до м. 04.2020 г., поради което не са налице суми за топлинна енергия, които
4
да се явяват погасни по давност и възражението на ответника е неоснователно.
При доказаното съществуване и изискуемост на претендираното вземане в тежест
на ответника е да установи, че го е погасил. В хода на производство не се твърди, а и
не се доказва ответникът да е погасил процесните задължения. Предвид всичко
изложено дотук съдът намира, че предявените искове са доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно разпоредбите на
общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия (чл. 33, ал. 1 и ал. 6),
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок
от 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. задълженията стават
изискуеми на 31-вия ден след изтичане на съответния период и от този ден
ответницата е изпаднала в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ответникът оспорва
настъпилата изискуемост на вземането му и изпадането му в забава, което е
неоснователно предвид цитираните норми по- горе. От друга страна не се оспорва
вземането по размер. В случай, че се твърди, да е налице изтекла погасителна давност,
то възражението е неоснователно по следните съображения.
Акцесорното вземане за мораторна лихва се погасява с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като в настоящия случай
давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 20.05.2021 г. от която дата се счита предявен установителният иск – арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Следователно, погасени се явяват всички
вземания за обезщетение за забава, станали изискуеми преди 20.05.2018 г., т.е. в
случая, тъй като се претендира лихва най- рано, считано от 01.07.2018г. г., то не са
налице начислени лихви, които да се явяват погасени по давност. От друга страна не са
представени доказателства вземането за обезщетение за забава върху стойността за
потребена топлинна енергия и върху цената за услугата дялово разпределение да са
погасени, чрез плащане, поради което исковите претенции се явяват основателни и
като такава следва да бъде уважени изцяло.
По разноските
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото съдът приема, че ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 1
ГПК заплащане на разноските за производството, които ищеца е направил, съгл.
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК или сума в общ размер на 699,77
лв., представлява държавна такса в заповедното и исковото производство
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство, както и за
5
възнаграждение на назначения особен представител в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: *********, представлявано от А. А.- изпълнителен директор и И. Е. -
председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23 Б, против М. П. Т. с ЕГН:**********, с адрес гр. София, ж.к. „Суха река“, бл.92, вх.
В, ет. 5, ап. 9, че М. П. Т. с ЕГН:********** ДЪЛЖИ НА Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: *********, сумата от в общ размер на 1997,84 лева, от които сумата от 1764,47
лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, за периода от
м.11.2018г. до м.04.2020г, ведно със законната лихва от 20.05.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 176,61 лева, представляваща лихва за забава, за
периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021г., както и суми за дялово разпределение 47,34
лева, представляваща главница, за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 20.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 9,42 лева, представляваща лихва върху сумата за дялово разпределение, за
периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 276 от 02.08.2021 г., по гр. д. № 780, по описа на
Велинградския районен съд за 2021 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. Т. с ЕГН:**********, с адрес гр.
София, ж.к. „Суха река“, бл.92, вх. В, ет. 5, ап. 9, ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *********,, със седалище и адрес на управление - със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, представлявано от А. А.-
изпълнителен директор и И. Е. - председател на УС, сумата от 699,77 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД – „МХ Елвеко” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6