РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 07.09.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и трети
август през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 517 по описа за 2017 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила
искова молба от Д.П. И., с ЕГН ********** ***, чрез адв. И.А. *** срещу Г.П.П., ЕГН********** ***, понастоящем
намиращ се в Затвора Плевен, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати
сключения между страните брак, без съдът да се произнася по въпроса за вината,
с всички произтичащи от това законни последици.
ИЩЦАТА редовно призована в
о.с.з. се явява лично и с адв. И.А. от ПлАК, който от името на доверителката си
поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКА редовно призован, не се явява. В писмено становище, изразява воля за
прекратяване на брака. Заявява, че желае родителските права върху роденото от
брака дете да бъдат предоставени на майката, като дава съгласието си за
издаване на задграничен паспорт и да напуска страната, придружавано от майката.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за
установено от
фактическа и правна страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно по делото е, а се установява и от
приложените: дубликат
на у-е за сключен граждански брак, у-е за раждане, 3 бр. декларации, служебна
бележка, копие на здравноосигурителна карта, легализиран превод на нея и
документ за платена държавна такса, че страните са сключили валиден граждански брак в Община Червен бряг, от
който имат родено едно дете – Г.Г. П., с ЕГН **********, което определя допустимостта на иска, активната и
пасивната легитимация на страните в процеса.
Правното основание на предявените
искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска
за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични
отношения и издръжката. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име
е и с правно основание чл. 326 ГПК във вр. с чл. 53 от СК.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването
на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение
на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ
СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С оглед изясняване на спорните
въпроси, по делото са събрани писмени доказателства за доходите на съпруга и
гласни такива.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото безспорно е установено,
че съпрузите са сключили граждански брак на 22.11.2005 г., като страните живеят, към
датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от няколко години
в условията на фактическа раздяла, като ищеца и от своя страна ответницата
изразяват своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на
брака.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.
49, ал.1 от СК:
Съдът като взе предвид
доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от две години
фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното и от двамата съгласие
за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива,
каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от
необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и
духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да
изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна
привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва
желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на
семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения
между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
Досежно
вината, съдът намира следното:
Законовата уредба не дефинира
понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака".
Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение
към брачната връзка. Безспорно напускането на семейното жилище, пълната
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един
брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и
непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат
каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната
връзка не може да бъде заздравена, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
Предвид изложените съображения
съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод
между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът
да се произнася по въпроса за вината.
По отношение на родителските права, режима
на лични отношения и издръжката:
Съдът намира, че при постановяването
на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на роденото от
брака дете. С приемането на новия Семен кодекс законодателят определи, кои
точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване
на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да
бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до
постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от
брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на
личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, след
като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
детето като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към него, желанието на родителите, привързаността на детето към
родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
По делото безспорно се установи,
че роденото от брака дете, което към настоящият момент е малолетно – Г.Г. П., с
ЕГН ********** се отглежда от майката. От представените по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че на Г.Г. П., с ЕГН ********** е осигурено достатъчно лично пространство за детски
занимания и отдих. По делото безспорно бе установено, че майката разполага с
финансови възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен
стандарт на детето, като в тази насока са и представените по делото писмени
доказателства.
За ответника не се събраха
никакви доказателства за реализираните от него трудови доходи, като по делото
има доказателства, че същия излежава присъда лишаване от свобода за срок от 20
г., с начало 2011 г.
Преценявайки на кого от двамата
родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху
роденото от брака дете и ненавършило пълнолетие и се определи неговото
местоживеене и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото
доказателства по посочените от законодателя критерии и с оглед стриктното следване
на интересите на детето, още повече, че бащата заявява, че майката е тази която
полага и може да полага необходимите грижи за детето. Съдът намира, че към този
момент следва да предостави упражняването на родителските права върху роденото
от брака дете и определи местоживеене на същото при майката.
По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в съответствие със
установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение.
Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 09:00 ч. до 20:00 ч. по местоживеене на детето, както и правото да го взима при себе си за
един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
По отношение на издръжката за детето:
Родителят,
който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на
своето непълнолетно дете. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от
нуждите на децата и възможностите на родителя. По
делото не се събраха доказателства за реализираните от ответника трудови
доходи. При определяне размера на дължимата издръжка
приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът
следва да се ръководи от нуждите на децата и от възможностите на родителя, но
съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на
същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Съгласно
Постановление № 375 от 28.12.2016 г. на МС на Р. България МРЗ е определена на
420 лв., което определя минимален размер на присъдената издръжка за едно дете в
размер на 105 лв.
Вземайки
предвид възрастта на детето – около 10 години съдът приема, че същото за
задоволяване на своите потребности се нуждае от обща месечна издръжка в размер
на около 210 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието
на всеки от двамата родители на детето, тази общо необходима месечна
издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя
средства за изплащането й. В тази връзка с оглед установения доход на
родителите съдът намира, че бащата може и трябва да участва в издръжката на детето със
110 лева, а разликата ще се поеме от майката, която ще осъществява и
непосредствените грижи по отношение на детето доколкото липсват данни и двамата
родители да участват в издръжката на други низходящи. Издръжката,
която дължи бащата се следва от датата на постановяване
на настоящия съдебен акт до настъпване на основание
за нейното изменение или прекратяване.
Върху
сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от
настъпване на падежът й.
По отношение на фамилното име на ищцата
след развода:
След прекратяване на брака, съпругата да ще носи брачното си фамилно име – П..
Относно ползването на семейното жилище:
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че съпругата от няколко години се е
установила в чужбина – К. Х. и никой не обитава семейното жилище, поради което
и съдът няма да се произнася по отношениена ползването му..
По
разноските:
Предвид извода за вината и
съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК разноските следва да се
понесат от страните така както са ги направили. Ответника ще следва да бъде
осъден да заплати окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15
лв. и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 158,40 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1
от СК сключеният на 22.11.2005 г. с акт № 0064 от 22.11.2005 г. граждански брак между Д.П. И., с ЕГН ********** и Г.П.П., ЕГН**********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да
се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака
дете: Г.Г. П., с ЕГН ********** на майката Д.П. И., с ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето да бъде при Д.П.
И., с ЕГН ********** на адреса на който живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти на детето Г.Г. П., с ЕГН ********** с бащата Г.П.П., ЕГН**********, всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 09:00 ч. до 20:00 ч. по местоживеене на детето, както и правото да го взима при себе си за
един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА на
основание чл. 149 от СК – Г.П.П., ЕГН********** да заплаща на Д.П. И.,
с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетната Г.Г. П., с ЕГН **********, издръжка за бъдеще време,
считано от 07.09.2017 г. в размер на по 110 /сто и десет/ лв. месечно, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпване
на причини за нейното изменяване или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи брачното си фамилно име П..
ОСЪЖДА Г.П.П., ЕГН********** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна
такса за развод в размер на 15,00 /петнадесет/ лева и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 158,40 /сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: