П Р
И С Ъ
Д А
Номер:260014., 02.09.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На втори
септември през 2021 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Съдебни
заседатели: Д.Р.
Б.Б.
Секретар: Наталия
Тодорова,
Прокурор: Валентин
Цанев,
като разгледа
докладваното от председателя НОХД № 29 по описа за 2021 година и
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимата И.С.В., родена
на ***г***, българска гражданка, живуща ***, без образование, неомъжена, ЕГН-**********, неосъжда, за ВИНОВНА в това, че през периода от
м.ноември 2017г. до м.декември 2018г., в с.К, обл.Р и в Република Т, в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за други
лица – С В. С, ЕГН-**********, Д С А, ЕГН-**********, М М М, ЕГН-********** и М
М С, ЕГН-**********,***, имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у М.Ч.
– гражданин на Република Т, че е родена в РТ, иска да се върне там, но трябва
да продаде наследствен поземлен имот в Република Б, като за това изтъкнала
различни трудности, свързани с продажбата му, мотивирайки го да изпрати сам и
чрез негов роднина парични преводи по системата „Уестърн Юнион“ и с това му
причинила имотна вреда в общ размер на 16 859.26
(шестнадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и 26 ст) лева, представляваща левовата равностойност на
8 620.00 евро – престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради
което на посоченото правно основание я ОСЪЖДА на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години, което при
условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1
от НК НАМАЛЯВА с една трета и й НАЛАГА
НАКАЗАНИЕ “Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) и 4
(четири) месеца, изпълнението на което
ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 (три) години.
ВЪЗЛАГА на РУ на МВР - гр.Исперих възпитателната работа по отношение на
условно осъдената през време на изпитателния срок.
ОСЪЖДА подсъдимата И.С.В., ЕГН-**********,
ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец М.Ч.
– гражданин на Република Т, сумата 16 859.26
(шестнадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и 26 ст) лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 31.12.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата И.С.В., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
- в полза на Държавата по сметка на Окръжен следствен
отдел към Окръжна прокуратура-гр.Р сумата
от 180.00 (сто и осемдесет) лева – направени разноски на досъдебното
производство;
- по сметка на Районна прокуратура-гр.Р, ТО-Исумата от 210.00 (двеста и десет) лева – направени
разноски за езикови преводи, и
- по сметка на РС-гр.И сумата от 674.37 (шестстотин седемдесет и четири лева и 37 ст) лева – дължима
ДТ върху уважения размер на гражданския иск и отделно сумата от 79.80 (седемдесет и девет лева и 80 ст) лева – направени
разноски за екиков превод в съдебното производство .
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране
пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/
2/
Мотиви
към Присъда № 260014/02.09.2021г. по НОХД № 29/2021г. по описа на РС-Исперих
Повдигнато е обвинение срещу подсъдимата И.С.В., ЕГН-********** ***, за това, че през периода от
м.ноември 2017г. до м.декември 2018г., в с.К, обл.Р и в Република Т, в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за други
лица – С В. С, ЕГН-**********, ДСА ЕГН-**********, М М М, ЕГН-********** и М М
С, ЕГН-**********,***, имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у М.Ч.
– гражданин на Република Т, че е родена в РТ, иска да се върне там, но трябва
да продаде наследствен поземлен имот в Република Б, като за това изтъкнала
различни трудности, свързани с продажбата му, мотивирайки го да изпрати сам и
чрез негов роднина парични преводи по системата „Уестърн Юнион“ и с това му причинила
имотна вреда в общ размер на 16 859.26
(шестнадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и 26 ст) лева, представляваща левовата равностойност на
8 620.00 евро – престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимата е предявен граждански
иск и е конституиран като граждански
ищец в наказателното производство пострадалият от престъплението М.Ч.,
гражданин на РТ, като претендира да му бъде заплатено обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди от престъплението, възлизащи съобразно
повдигнатото обвинение в размер на 16 859.26
(шестнадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и 26 ст) лева.
Подсъдимата в производство за предварително изслушване
на страните по реда на чл.370 във вр. с чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти при водене на съкратено
съдебно следствие. Съжаляват за постъпката си.
Представителят на РП-Иподдържа обвинението от фактическа
и правна страна. Отчитайки
големия размер на вредите, произтичащи от престъплението, които не са
възстановени, но от друга страна наличието на смекчаващи вината обстоятелства
предвид личността на подсъдимата, като неосъждана и без криминалидтически
регистрации до момента, пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание „Лишаване от свобода”
около минималния размер, а именно за срок от 18 месеца, чието изпълнение да се
отложи при прилагане на чл.66 от НК за срок от 3 (три) години и 6 (шест)
месеца. По отношение на гражданския иск
ангажира становище за уважаването му в рамките на доказаното в хода на
Досъдебното производство и внесения обвинителен акт.
Защитата не оспорва фактическата и правна страна на
обвинението, както
и наличието на основания за произнасяне на осъдителна присъда. Пледира за
налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.е. под
най-ниския, предвиден от закона размер с оглед наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, каквито са самопризнанието на подсъдимата,
разкаянието й за извършеното от нея, недоброто й семейно и материално
положение, като майка на две деца и съжителник, принуден да работи в чужбина.
Пледира и за прилагане на редукцията по чл.58а от НК. Твърди, че подсъдимата е
осъзнала вината си и в този смисъл вече бил постигнат спрямо нея ефекта на
превенцията за поправянето и превъзпитанието й.
При водено съкратено съдебно следствие, в
условията на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК, съдът ползвайки
самопризнанията на подсъдимата, които се подкрепят от доказателствата, събрани
на досъдебното производство и без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствана част на обвинителния акт, изцяло възприема същите.
Към момента на извършване на
деянието подсъдимата И.С.В. била безработна и се грижела
за двете си деца, родени от съжителството и със свидетеля М М М. Живеела в с.Ко
и решили да изкара пари по схемата на т.нар. „телефонни измами“, като измами
някой турски гражданин и го мотивира да й изпрати пари. По този начин, не по
телефон, но по интернет се свързала със свидетеля М.Ч.
– гражданин на Република Т, с когото поддържала комуникация и за периода от
м.ноември 2017г. до м.декември 2018г. възбудила и поддържала заблуждение у
него, че е родена в РТ, иска да се върне там, но трябва да продаде наследствен
поземлен имот в Република Б, като за това изтъкнала различни трудности,
свързани с продажбата му, мотивирайки го да изпрати сам и чрез негов роднина
парични преводи по системата „Уестърн Юнион“. Пострадалия лично, както и чрез
своя племенник Д Ч. й изпращал исканите парични суми, докато в един момент
разбрал, че е станал обект на измама. По този начин подсъдимата му причинила
имотна вреда в общ размер на 16 859.26
(шестнадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и 26 ст) лева, представляваща левовата равностойност на
8 620.00 евро.
Възприетата
от обвинението и от съда фактическа обстановка се
очертава и подкрепя изцяло от събраните по делото гласни и писмени
доказателства,
както и от заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза. За
изясняване на обективната истина допринасят и самопризнанията на подсъдимата,
които кореспондират изцяло със събрания доказателствен материал, вкл. и
показанията на пострадалия свидетел. В своята съвкупност доказателствата
установяват фактическата обстановка досежно събитията,
предшестващи, съпътстващи и последващи извършването на деянието, установяват
отделни елементи от състава на престъплението - времето на неговото
осъществяване, мястото, начина, по който е извършено, предмета на посегателство
и неговото авторство. Изискани са справки от всички банкови и финансови
институции на територията на
Република
България, относими към инкриминирания
период.
Въз основа на така изложеното
от фактическа страна, от правна страна съдът приема обвинението срещу подсъдимата И.С.В., ЕГН-********** за
безспорно ДОКАЗАНО. От
обективна и субективна страна, е осъществила състав на престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК - измама, като през
периода от м.ноември 2017г. до м.декември 2018г., в с.Китанчево, обл.Разградска
и в Република Турция, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави
за себе си и за други лица – С В. С, ЕГН-**********, Д С А, ЕГН-**********, ММ
М ЕГН-********** и М М С, ЕГН-**********,***, имотна облага, е възбудила и
поддържала заблуждение у М.Ч. – гражданин на Република Т, че е родена в РТ,
иска да се върне там, но трябва да продаде наследствен поземлен имот в
Република Б, като за това изтъкнала различни трудности, свързани с продажбата
му, мотивирайки го да изпрати сам и чрез негов роднина парични преводи по
системата „Уестърн Юнион“ и с това му причинила имотна вреда в общ размер на 16 859.26 (шестнадесет хиляди
осемстотин петдесет и девет лева и 26 ст) лева,
представляваща левовата равностойност на 8 620.00 евро.
От
обективна страна, изпълнителното деяние се изразява във възбуждане и
поддържане на заблуждение у другиго, в случая у пострадалия М.Ч., като
с действията си е формирала неверни представи у чуждестранния гражданин относно
условията, които са го мотивирали да извърши акт на разпореждане със
собственото си имущество. Подсъдимата го е заблудила, съобщавайки неверни данни
за себе си и семейството си, своето
социално положение и имотно състояние, за да предразположи и да получи
симпатиите на своя събеседник, провокирайки желание от негова страна да й
помогне финансово. Неговите погрешни представи били засилвани с факти и
обстоятелства относно органазиране на пътуването й за РТи затрудненията, които
са възникнали в тази връзка. По този начин подсъдимата в един продължителен
период е поддържали това заблуждение, като е твърдяла различни причини,
препятстващи отпътуването й, за преодоляването на които пречки винаги изтъквала
необходимост от парични средства, осигурявани й безрезервно от пострадалия чрез
парични преводи от чужбина. В действителност подсъдимата В. изобщо не е имала
намерение да предприема пътуване за Турция, а единствено да се възползва от
заблуждението на пострадалия, за да получи изпратените й от него парични суми.
Налице е
типичният предмет на престъплението –
измаменото лице и ощетеното имущество. Извършеното от подсъдимата деяние засяга
личната собственост на пострадалия М.Ч.,
като с
користна цел, а именно да създаде облага за себе си, е възбудила и
поддържала у пострадалия неправилна, погрешна представа относно личността на
кореспондиращата с него жена, действителните й занимания и намерения относно
реализиране на уговореното пътуване до РТ, причините, които са възпрепятствали
отпътуването й. Измамливите действия са повлияли на волята на пострадалия,
поставяйки го в заблуждение, така че от своя страна да извърши действия, които
са му причинили имотна вреда, разпореждайки се в нейна полза с лични парични
средства и които не би извършил без заблуждението, в което е въведен. Проявил
съпричастност към проблемите, които твърдяла подсъдимата, неколкократно й
превеждал парични суми с право да се разпорежда с тях, което разпореждане
фактически било осъществено лично от нея и чрез други лица. По този начин за
пострадалия М.Ч. е настъпила реална имотна вреда, като елемент от обективната
страна на престъплението, представляваща стойността на преведената и
невъзстановена парична сума в левовата равностойност от 16 859.26
(шестнадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и 26 ст) лева.
Заблуждението е възбудено и
поддържано по идентичен начин, чрез различни действия на подсъдимата,
извършвани през непродължителен период от време, които поотделно осъществяват
състава на едно и също престъпление. Същите са извършени при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо съдът
приема, че деянията са осъществени в условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна, съдът приема, че
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното от нея
деяние, предвиждали е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното
настъпване, с оглед на което възприема виновно нейно поведение, при форма на
вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимата е действала с
присъщата за състава на престъплението користна цел. Субективният елемент на
престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в
предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимата. Тя е
съзнавала, че въвежда в заблуждение и поддържа същото у чуждестранния
гражданин. Предвиждала е, че вследствие на това въздействие върху измамения, у
него ще възникнат неправилни представи, които ще го мотивират да се разпореди
със собственото си имущество, както и че в резултат на този акт имуществото му
ще бъде увредено – прибирала за себе си изпращаните от пострадалия парични
средства без да има намерение за изпълнение на обсъжданото с пострадалая
отпътуване за РТ. По този начин тя е съзнавала имуществените вреди, които
пострадалият търпи от нейните действия и е искала настъпването на тези вреди.
Подсъдимата е целяла имотна облага за себе си, съзнавайки неизбежността на
настъпилата имотна вреда за пострадалия М.Ч..
Действайки по описания по-горе
начин, с оглед на осъщественото от подсъдимата престъпление по чл.209, ал.1 във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, тя ангажира наказателна отговорност по посочения
законов текст и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на
деянието и степента на обществена опастност на личността си, наказание. В тази
връзка, по отношение на подсъдимата, съдът обсъди подбудите й за извършване на
престъпното деяние, както и наличието на отегчаващи и смекчаващи вината и
отговорността й обстоятелства. Като подбуди и причини за извъшване на
престъплението от страна на подсъдимата съдът възприе стремежът й за
обогатяване по нетрудов път и чрез измамливи действия. Макар и в трудоспособна
възраст и в обективна възможност за упражняване на трудова дейност, към обсъждания момент подсъдимата е била
безработна и е решила по един съзнаван престъпен начин да спечели пари за себе
си – чрез измама да осигури благополучие за себе си, но е действала в разрез
със закона, поради което подбудите не оправдават действията й. Отегчаващо
вината и отговорността обстоятелство е високата обществена опасност на деянието
като престъпление против собствеността и зачестилите прояви на този вид
престъпна дейност. Налице са квалифициращи обстотялества –продължителност в
извършване на деянието, както и наличие на реално причинена имуществена вреда и
то в значителни размери. Подсъдимата се е облагодетелствала неправомерно от
получените парични средства.
Като
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало на подсъдимата, самопризнанието, което прави, съдействайки за разкриване
на обективната истина по случая, критичното й отношение към проявата,
показвайки пред съда правосъзнание за поправяне. Така изброени тези
обстоятелства не са нито изключителни по своята същност и характер, нито
многобройни, поради което съдът прецени, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание под най-ниския,
предвиден от закона размер, в който смисъл са поддържани доводи от защитата и
не се възприемат от съда.
За извършеното от подсъдимата
престъпление измама по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, законът
предвижда наказание “Лишаване от свобода” от 1 (една) до 6 (шест) години. Съдът
определи наказание под средния и около минималния, определен от закона размер,
а именно „Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години, което при условията на чл.373, ал.2
във вр. с чл.372, ал.4 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета
и й наложи наказание “Лишаване
от свобода” за срок от 1 (една) и 4 (четири) месеца. Спрямо подсъдимата съдът отчете, че са налице
материалните и формални предпоставки за прилагане института на условното
осъждане, поради което, отложи изпълнението на наказанието за минималния
изпитателен срок от 3 (три) години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
Съдът приема, че така наложеното
наказание ще окаже необходимото възпитателно и поправително въздействие върху
личността на подсъдимата и ще бъдат постигнати целите на наказанието,
предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
По отношение на предявения граждански иск:
Съдът приема за безспорно
установено, че в резултат на извършеното престъпление спрямо пострадалия М.Ч., същият
е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в обедняването му с паричната
сума, която е превел на подсъдимата, мотивиран от измамливите действия спрямо
него. Като последица тези имуществени вреди произтичат пряко и непосредствено
от извършенана престъпна проява и е налице
пряка причинна връзка между тях, като подсъдимата отговаря лично за
обезщетяване на тези вреди. Същите са доказани в размера от 16 859.26 (шестнадесет хиляди
осемстотин петдесет и девет лева и 26 ст) лева,
представляваща левовата равностойност на 8 620.00 евро. Причинявайки му виновно и противоправно
описаните вреди, подсъдимата ангажира освен наказателната си, също така и
гражданскоправната си отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно да
обезщети пострадалия за причинените му вреди при наличие на осъществен от нейна
страна състав на непозволено увреждане. Дължи и законната лихва от датата на
деликта до окончателното изплащане. При непозволеното увреждане лихвите са
компенсаторни и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието
- чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
Въз основа на горното съдът уважи предявения граждански иск,
съобразно размера на щетите по повдигнатото обвинение, а именно за сумата 16 859.26 (шестнадесет хиляди осемстотин петдесет и девет
лева и 26 ст) лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането – 31.12.2018г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимата И.С.В., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
- в полза на Държавата по сметка на Окръжен
следствен отдел към Окръжна прокуратура-гр.Разград сумата от 180.00 (сто и осемдесет) лева – направени разноски на
досъдебното производство;
- по сметка на Районна прокуратура-гр.Разград,
ТО-Исперих сумата от 210.00 (двеста и
десет) лева – направени разноски за езикови преводи, и
- по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 674.37 (шестстотин седемдесет и четири лева и 37 ст) лева – дължима
ДТ върху уважения размер на гражданския иск и отделно сумата от 79.80 (седемдесет и девет лева и 80 ст) лева – направени
разноски за екиков превод в съдебното производство .
По изложените съображния,
възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и
своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: