Определение по дело №239/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 397
Дата: 14 май 2019 г.
Съдия: Севда Христова Дойнова
Дело: 20194300500239
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Ловеч, ..………..2019г.

 

Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

               ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                  ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№239 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по повод подадена частна жалба от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Панайот Волов №29, ет.3, представлявано от Т.Я.К., чрез юрисконсулт Д.А.,*** срещу Разпореждане №221 от 28.01.2019г. постановено по ч.гр.д.№71 по описа за 2019г. на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 59.47 лева, както и в частта относно претендираното вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 195.00 лева.

 Счита, че обжалвания съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован. Излага  съображения, че целта на производството по чл. 410 от ГПК е да се ускори съдебния процес и в него съдът не проверява дали вземането съществува. Твърди, че заявлението отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, съгласно чл.410, ал.2 от ГПК, като в закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Сочи, че в заповедното производство съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл.410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги, следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът подаде възражение по чл. 414 ГПК.

Във връзка с твърдението на съда, че уговорената в договора сума представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение се явява нищожна клауза, поради противоречие със закона и добрите нрави моли да се има предвид, че същата е уговорена, като проявление на принципа на автономия на волята (чл.9 от ЗЗД), като размерът на  обезщетението не подлежи на доказване. В настоящият случай кредитополучателят се е задължил в тридневен срок от падежа да представи обезпечение чрез поръчителство, при конкретно посочени предпоставки, за което е подписан договор за поръчителство и при неизпълнение същият дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница. В случая начислената неустойка е в следствие на поведението на кредитополучателят, който не е погасил текущото си задължение. Освен това следвало да бъде съобразен и факта, че за този период, за който е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендира обезщетение за забава или не е налице нарушение на разпоредбата на чл.33 от ЗПК.

Относно уговорените в договора суми, представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране твърди, че са начислени съгласно чл.10а от ЗПК. Съгласно Договора при забава на плащане на текущо задължение на посочения в договора падеж кредитополучателят е длъжен в 3-дневен срок от падежа да представи на кредитодателя обезпечение чрез поръчителство, както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му. Съгласно Договора при забава на плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден, които са начисляват до заплащане на съответното текущо задължение. Така също в жалбата се сочи, че ако кредитополучателят не представи обезпечението, но заплати 15% от максималния кредитен лимит, същия не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи неустойка по Договора. Твърди, че следва да се има предвид разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, съгласно която законодателят е предвидил възможността на начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Сочи, че периодът за който са начислени разходи и таксата за извънсъдебно събиране, е преди настъпване на изискуемостта, от когато започва да се начислява обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД или отново не е налице заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК.

Заключава, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти. Тя се простира до там, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален исков процес. Твърди, че в този смисъл заповедния съд е превишил своите правомощия, като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверката в настоящето производство.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК, от заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество съдът приема следното:

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.№71/2019г. по описа на Районен съд - Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ЕООД, ЕИК *********, с искане да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника М. Веселинов М., ЕГН ********** за парично вземане, основано на  Договор за кредит „Бяла карта” с №518787 с „Аксес Файнанс”ООД, за следните суми: 294.91 лев – главница; 18.25 лева – договорна лихва; 59.47 лева – неустойка за неизпълнение на задължение; 195.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 24.73 лева – законна лихва и за законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.

В обстоятелствата изложени в т.12 се сочи, че в Договора изрично е уредено, че кредиторът има право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. На 11.09.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г., на основание чл.99 ЗЗД, между „Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за контрол за просрочени задължения”ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземане на 14.09.2018г. с писмо с обратна разписка.

Районен съд - Тетевен е издал Заповед №42 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 28.01.2019г., с което разпоредил  длъжникът М. Веселинов М., ЕГН ********** да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД сумите: 294.91 лева – главница до погасяване на кредита, заедно със законната лихва, начиная от 25.01.2019г. до  изплащане на вземането; 18.25 лева – договорна лихва за периода от 09.10.2017г. до 07.03.2018г.; 24.73 – лихва от 08.03.2018г. до 18.01.2019г.; 75.00 лева - разноските по делото – държавна такса в размер на 25.00 лева и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

Отхвърлена е молбата на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за следните вземания: неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 59.47 лева, за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 195.00 лева и за разликата над определения размер на разноските до претендирания размер от 225.00 лева

За да отхвърли искането за присъждане на неустойка заповедния съд е приел, че така уговорените в договора клаузи са нищожни, а по отношение на уговорените разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, съдът ги възприел, като договорени в противоречие на закона.

Настоящата инстанция споделя направените от Районен съд – Тетевен изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на  изискванията посочени в чл.127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. В производството по чл.410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива – в този смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

С оглед на посочените в т.9 на заявлението размери и изложените в т.12 обстоятелства, следва да се приеме, че претендираното вземане е индивидуализирано по отношение на главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за извънсъдебно събиране, законна лихва за забава върху главницата. Заявителят е посочил и периодите на акцесорните вземания и начина на тяхното формиране. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, за което съдът следи служебно.

Освен за формалната редовност, съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и лихва за забава, включва и начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението. Кредиторът основава вземането си на договор за потребителски кредит сключен при действието на Закона за потребителския кредит, затова нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното правило на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК. Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

При наведените твърдения, че с процесния договор страните са договорили клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за извънсъдебно събиране при определени условия, след настъпване на падеж на главните задължения, по същество се цели заобикаляне на правилата въведени с чл.33 от ЗПК, но в същност предвидените допълнителни плащания са свързани с хипотеза на забава на длъжника и имат за цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат права и задължения за страните, съответно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл.410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.

Така също следва да бъде отбелязано, че уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функция и цели неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че се касае за  клауза свързана с реално неизпълними задължения, която уговорка е в противоречие с принципа на добросъвестността и е отхвърлил искането за издаване на заповед по чл.410 от ГПК за неустойка в размер на 59.47 лева.

По отношение на вземането в размер на 195.00 лева, представляващи разходи за извънсъдебно събиране на задължението, заповедният съд е приел, че събирането на такси и комисионни за дейности свързани с усвояването и управлението на кредита е в противоречие с норма на чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като от изложените обстоятелства не се установява точно и ясно какъв е характера на тези такси и разходи, които изводи се споделят от настоящата инстанция, при което правилно е отхвърлено заявлението в тази част на претенцията, поради противоречие със закона.

Окръжен съд - Ловеч намира, че изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд – Тетевен е постановил правилен съдебен акт, при което следва да потвърди Разпореждане №221 от 28.01.2019г. по ч.гр.д. №71/2019г. в обжалваната част.

 

 

 

 

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

                                         О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №221 от 28.01.2019г. по ч.гр.д. №71/2019г. на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено Заявление по чл.410 ГПК с вх.№417 от 25.01.2019г. в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на сумата 59.47 лева неустойка за неизпълнение на задължение и 195.00 лева разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

             

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

                                                                                             

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: