№ 44922
гр. София, 05.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:**********************
като разгледа докладваното от ********************** Гражданско дело №
20231110162578 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
******************* искова молба, насочена против М. Н. Б., с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 Закона
за водите, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 4 104.17лв. доставени ВиК услуги, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
19173/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти състав.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата
молба следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а
производството по делото прекратено, поради следните съображения:
Както се посочи настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е
свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както
същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение.
Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за
предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното
производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка,
както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за
допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този
иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта,
поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на
вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК иск, следва
да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени
възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да
променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо
различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за
идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата
индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване
на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум
/ в този смисъл Решение № 169 от 04.01.2016 г. по т. д. № 700/2011 г. II ТО ВКС,
Решение № 43 от 11.03.2013 г. по т. д. № 325/2012 г. II ТО на ВКС, Решение № 171 от
24.04.2012 г. по гр. д. № 801/2011 г. IV ГО на ВКС./
1
Видно от приложеното ч.гр.д. № 19173/2023г., същото е инициирано по
депозирано от *******************, заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
В заявлението е посочено изрично, че се претендира сумата от 4 104.17лв. –
задължения за доставени ВиК услуги, с период на консумация 22.12.2021г. –
21.01.2022г.
Доколкото е посочено основанието, на което се претендира сумата и период с
начална и крайна дата, за който се претендира вземането, съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно за сумата от 4 104.17лв. – доставени ВиК услуги
за периода 22.12.2021г. – 22.01.2022г.
След депозирано от длъжника възражение и дадени от съда указания е
депозирана искова молба, инициирала производството по чл. 422 ГПК.
С протоколно определение от 11.10.2024г. /протокол л. 76/, съдът е оставил
исковата молба без движение с оглед констатирани противоречия, доколкото на стр. 3
от същата, в обстоятелствената част се сочи, че сумата е начислена за период от една
година, считано от установяване на незаконното присъединяване, без да е посочен
период с начална и крайна дата, а във формулирания петитум на исковата молба се
сочи, че сумата от 4 104.17лв. се претендира за периода 22.12.2021г. – 21.01.2022г.,
като периодът е посочен не като такъв за консумация, както в заявлението по чл. 410
ГПК, а като период на плащане.
Указано е на ищеца да посочи период с начална и крайна дата, за който
претендира сумата, размер на претенцията, както и основанието на което се
претендира вземането, доколкото със заявлението сумата се претендира на основание
доставени ВиК услуги, а в исковата молба като основание се сочи период на плащане.
На ищеца е указано изрично в случай, че претендира сумата за период и основание,
различни от индивидуализираните в заявлението по чл. 410 ГПК да обоснове правен
интерес, доколкото за допустимост на иска по чл. 422 ГПК е налице необходимост от
пълен идентитет между предмета, основанието и периода, за които се претендира
вземането.
В изпълнение на указанията, на 28.10.20224г. по делото е постъпила молба от
ищеца, в която се сочи, че периодът на фактуриране е 08.12.2020г. – 08.12.2021г. –
едногодишен период, считано от датата на установяване на незаконното
присъединяване.
С оглед изложеното, доколкото със заявлението ищецът претендира процесната
сума от 4 104.17лв. за периода 22.12.2021г. – 21.01.2022г., като изрично е посочено, че
това е периодът на консумация / период на доставяне на ВиК услуги/, а от
уточнителната молба става ясно, че сумата се претендира за периода 08.12.2020г. –
08.12.2021г. – едногодишен период на фактуриране, считано от датата на установяване
на незаконното присъединяване, съдът намира, че не е налице идентитет между
периода по заповедта и този в исковото производство по чл. 422 ГПК.
Въпреки дадените от съда указания, ищцовото дружество не е обоснова правен
интерес от предявяване на установителен иск за период, различен от периода въведен
със заявлението по чл. 410 ГПК.
Доколкото за допустимостта на исковата претенция по чл. 422 и сл. ГПК е
налице необходимост от пълен идентитет между предмета, основанието и периода, за
които се претендира конкретното вземане, а в случая не е налице такъв, настоящият
съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде
върната, поради недопустимост на иска.
Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
2
изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена
съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410,
съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр. с чл.
422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване.
По изложената аргументация издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 19173/2023г., по описа на СРС следва да бъде обезсилена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 710.00лв. – адвокатско възнаграждение, доколкото в приложения
на л. 75 по делото договор за правна защита и съдействие е отразено, че сумата е
платена в брой, респективно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение 6/2013г., в
тази част договорът има характер на разписка, установяваща плащане на
възнаграждението.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от *******************,
ЕИК *********, Искова молба вх. № 325223/15.11.2023г., насочена против М. Н. Б.,
ЕГН ********** с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 104.17лв. доставени ВиК
услуги, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 19173/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти състав, поради
недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 62578/2023г., по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
11872/25.04.2023г., издадена по ч.гр.д. № 19173/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти
състав.
ОСЪЖДА *******************, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК, да заплати на М. Н. Б. , ЕГН **********, сумата от 710.00лв. – разноски.
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3