№ 9940
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110163698 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците Г. Т. С., К. В. В. и Т. В. С. да заплатят на ищцовото
дружество РАЗДЕЛНО следните суми за доставка на топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда-1“, **********, аб. №
**********, както следва (за всеки ответник поотделно):
1. Г. Т. С. – да заплати следните суми: 2694,95 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.4.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 21.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 569,63 лв. – мораторна лихва за
забава за период от 15.9.2021 г. до 25.10.2023 г., както и сумата от 14,19
лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.10.2020г. до 30.4.2022 г., ведно със законната лихва за период от
21.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 3,02 лв.
– мораторна лихва за забава за периода от 10.8.2021 г. до 25.10.2023 г.;
2. К. В. В. – да заплати следните суми: 673,74 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.4.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 21.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 142,41 лв. – мораторна лихва за
забава за период от 15.9.2021 г. до 25.10.2023 г., както и сумата от 3,55 лв.
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.10.2020г. до 30.4.2022 г., ведно със законната лихва за период от
21.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 0,76 лв.
1
– мораторна лихва за забава за периода от 10.8.2021 г. до 25.10.2023 г.;
3. Т. В. С. – да заплати следните суми: 673,74 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.4.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 21.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 142,41 лв. – мораторна лихва за
забава за период от 15.9.2021 г. до 25.10.2023 г., както и сумата от 3,55 лв.
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.10.2020г. до 30.4.2022 г., ведно със законната лихва за период от
21.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 0,76 лв.
– мораторна лихва за забава за периода от 10.8.2021 г. до 25.10.2023 г.;
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че ответниците са клиенти на доставена до топлинна
енергия за битови нужди в качеството им на съсобственици на топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда-1“, **********, аб. №
**********. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия
до топлоснабдения недвижим имот, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски в производството.
Ответницата К. В. В. редовно уведомена при отказ на 09.04.2024 г., не
подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Ответниците Г. Т. С. и Т. В. С. подават отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения им особен представител адв. Ц. К..
Оспорват предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
Оспорват ответниците да са собственици на процесния топлоснабден
недвижим имот, както и оспорва ответникът Т. С. да е наследник на посочения
в документите за собственост Васил Борисов С.. Оспорват наличието на
валидно облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до
процесния недвижим имот. Оспорват ответниците да са ползвали доставяната
топлинна енергия. Оспорват количествата и стойността на доставената
топлинна енергия и стойността на услугата за дялово разпределение. Оспорват
представения по делото договор № 2191/30.09.2002 г., сключен между
представители на етажната собственост и „Бруната България“ ООД, да има
действие за процесния период. Предявяват възражение за давност на сумите за
главница за доставена топлинна енергия за периода от м.май 2020 г. до
21.11.2023 г. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират
присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия” ООД не заема
2
становище по основателността на претенцията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер и
посочените квоти, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От представеният от ищеца и приет като доказателство по делото
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ от 30.03.1978 г. се
установява, че Васил Борисов С. и Г. Т. С. са придобили процесния недвижим
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Надежда-1“, **********. Видно
от приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници изх.
№ РНД25-ТД26-671/10.04.2025 г. на СО, р-н Надежда, след смъртта на Васил
Борисов С. на 07.03.2002 г., собствеността върху неговата част от имота е
преминала върху неговите наследници по закон, както следва: Г. Т. С. –
съпруга, Т. В. С. – син и К. В. В. – дъщеря. Поради изложеното, безспорно се
установява по делото, че през процесния период собственици на апартамента
са ответниците при следните квоти: Г. Т. С. – 4/6, Т. В. С. – 1/6 и К. В. В. – 1/6.
По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че
ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот за
посочените периоди, респ. между тях и ищцовото дружество е налице
3
облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани и са влезли в сила, а и с исковата молба са
представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения да са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение
да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката в установените равни. Следователно ищецът доказа основанието
на предявените главни искове.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия от третото лице помагач. Методът за дялово
разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото
събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между
избрания начин на разпределение и този, който е приложен. В настоящото
производство не подлежат на преразглеждане решенията на общото събрание
на ЕС, предвид наличието на изрична процедура по чл. 40 ЗУЕС.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната
енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
4
Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло възприема като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на
потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.
Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия
топломер на абонатната станция за процесната сграда и изравнителните
сметки, съставени от третото лице помагач. Вещото лице е съобразило, че в
процесния имот има 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО /индивидуален
разпределител на разход за отопление/ в помещение хол, кухня, спалня и баня
и радиатор в помещение стая без поставен уред, а който има служебно
начислена топлинна енергия на база инсталирана мощност. Няма начислена
ТЕ за отопление на общите части и сградата. Има служебно начислена ТЕ за
БГВ на база 5 бр. потребители при разход 140 л. на денонощие на 1
потребител съобразно молба-декларация от 2002 г., подадена от Г. С.. Сумите
за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и
Методиката към нея. Методиката за дяловото разпределение е приложима до
отмяната и с влязъл в сила съдебен акт. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.4.2022 г. е в размер на
6646,40 лева. Вещото лице е установило и че общия топломер в абонатната
станция, който отчита топлоенергията е преминал метрологична проверка от
лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните
вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца
счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно
изготвено.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Отделно от това, по делото не се доказа ответниците да са възразили срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове, нито да ги е
заплатил директно на дружеството за дялово разпределение.
Предвид основателността на претенциите за главница, следва да бъде
разгледано своевременно релевираното с отговора на исковата молба
възражение за давност от ответниците Г. Т. С. и Т. В. С.. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
5
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на
21.11.2023 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
21.11.2020 г., са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за
периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. включително са погасени по давност,
тъй като за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 15.11.2020 г. като тригодишната погасителната давност за него е
изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на
претенцията в размер на 2935,56 лева за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., а
именно – посочване на дължимата сума в обща фактура от 31.07.2021 г., не
променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на
издаване на общата фактура (чл. 33, ал. 2 от ОУ). Това е така, тъй като тази
обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период,
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните
сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на
сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на
месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава
същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ като въз основа на общата
фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло
да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор
на фактурираните през целия период задължения или ново вземане за
потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество
топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното,
установено след отчет на уредите за дялово разпределение.
Съдът определя на основание чл. 162 ГПК и въз основа събраните по
делото доказателства – съобщения към фактури, изравнителни сметки,
справка на претендираните задължения и изготвеното заключение на СТЕ,
както и направеното частично плащано, което е съобразено от ищеца преди
завеждане на делото, реално дължимата сума за главница за топлинна
енергия за непогасения по давност период 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. в
размер на исковата сума 4063,71 лева. За периода 01.05.2020 г. – 30.09.2020
г. исковата претенция по отношение на ответниците Г. Т. С. и Т. В. С. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като погасена по давност. По
отношение на ответника К. В. В., претенцията е основателна в пълните
предявени размер и период.
Предявеният иск за главница за дялово разпределение в размер на 21,29
лева е за периода 01.10.2020 г. - 30.04.2020 г., поради което вземането е
погасено по давност за м. октомври 2020 г. Съдът определя на основание чл.
6
162 ГПК реално дължимата сума за главница за дялово разпределение за
непогасения по давност период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., която
възлиза на сумата 20,09 лева. Предвид установените квоти, 4/6 или сумата
13,39 лева се дължи от ответника Г. Т. С., а 1/6 или сумата 3,35 се дължи от
ответника Т. В. С.. За горницата над посочените суми и за периода 01.10.2020
г. – 31.10.2020 г. исковата претенция по отношение на ответниците Г. Т. С. и Т.
В. С. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на ответника К. В. В., претенцията е основателна в пълните
предявени размер и период.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2
вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. Предявените искове за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия следва да се уважат в пълния предявен
размер 854,45 лв. за период от 15.09.2021 г. до 25.10.2023 г., който размер е
посочен от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и
изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
Сумата се дължи от ответниците съобразно установените квоти в
съсобствнеостта.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично направеното искане в тази
насока ищецът има право на направените от него разноски в размер на 657,80
лева – платена държавна такса, 400,00 лева – депозит за СТЕ, 5,00 лева – такса
за издаване на СУ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете следва а се присъди сумата 1211,44
7
лева. Сумата от 710,22 лева – депозит за особен представител, следва да се
възложи единствено в тежест на ответниците Г. Т. С. и Т. В. С.. Съобразно
уважената част от исковете следва а се присъди сумата 709,39 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „Надежда-
1“, ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 2694,95 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда-1“, **********, аб. №
********** за периода от 1.10.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
569,63 лв. – мораторна лихва за забава за период от 15.9.2021 г. до
25.10.2023 г., както и сумата от 13,39 лв. – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.11.2020г. до 30.4.2022 г., ведно със
законната лихва за период от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1375,14 лева – разноски в
производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2020 г., иска за главница за дялово
разпределение за горницата над уважената сума до пълния предявен размер от
14,19 лв. и за периода 01.10.2020 г. -31.10.2020 г. и иска за мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на сумата 3,02 лв.
за период от 10.8.2021 г. до 25.10.2023 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „Надежда-
1“, ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 673,74 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда-1“, **********, аб. №
********** за периода от 1.5.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
142,41 лв. – мораторна лихва за забава за период от 15.9.2021 г. до 25.10.2023
г., както и сумата от 3,55 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.10.2020г. до 30.4.2022 г., ведно със законната
лихва за период от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 201,91 лева – разноски в
производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение в размер на сумата 0,76 лв. за
период от 10.8.2021 г. до 25.10.2023 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. В. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „Надежда-
1“, ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
8
23Б на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 673,74 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда-1“, **********, аб. №
********** за периода от 1.10.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
142,41 лв. – мораторна лихва за забава за период от 15.9.2021 г. до 25.10.2023
г., както и сумата от 3,35 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.11.2020г. до 30.4.2022 г., ведно със законната
лихва за период от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 343,79 лева – разноски в
производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2020 г., иска за главница за дялово
разпределение за горницата над уважената сума до пълния предявен размер от
3,55 лв. и за периода 01.10.2020 г. -31.10.2020 г. и иска за мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на сумата 0,76 лв.
за период от 10.8.2021 г. до 25.10.2023 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия” ООД, ЕИК
*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9