№ 1500
гр. Варна, 21.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500481 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 89729/08.11.2024 г., подадена от
Р. С. К. и И. Й. К. (ответници в първоинстанционния процес), действащи чрез
адв. Ц. Л., срещу решение № 3686/22.10.2024 г. по гр.д.№ 2904/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, 33-ти състав, с което:
- е допусната, на основание чл. 34 от ЗС, съдебна делба на недвижим
имот с идентификатор № ... по КККР на град Варна, одобрен със заповед №
РД-1.../10.11.2008 г. на ИД на АГКК, разположен в поземлен имот с
идентификатор № ... по КККР на град Варна, с адрес на сградата в град Варна,
ул. „О...“ № 13, със застроена площ 18 кв.м., брой етажи – 1, предназначение –
гараж, при граници, съгласно кадастрална скица и удостоверение за
търпимост: сграда с идентификатор № ....2, сграда с идентификатор № ....5,
ПИ. С идентификатор № ... по КККР на град Варна, между съделителите и
при квоти: 1/2 ид.ч. за „Д... 20“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на
управление в град Варна, ул. „М... Б...“ № 32, ет. 4, и ½ ид. ч. за Р. С. К., ЕГН:
**********, с адрес в град Варна, община Варна, ул. „О...“ № 13;
- е отхвърлен искът за делба по отношение на И. Й. К. , ЕГН:
**********, с адрес в град Варна, ул. „О...“ № 13;
- е отхвърлен предявеният от Р. С. К., ЕГН: **********, с адрес в град
Варна, община Варна, ул. „О...“ № 13, и И. Й. К., ЕГН: **********, с адрес в
град Варна, ул. „О...“ № 13, срещу „Д... 20“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес
на управление в град Варна, ул. „М... Б...“ № 32, ет. 4, насрещен
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че Р. С. К. и И. Й. К. са
собственици на делбения недвижим имот с идентификатор № ..., въз основа
на изтекла в тяхна полза придобивна давност с начална дата от 16.09.2011 г. и
крайна дата 16.09.2021 г., на основание чл. 77 и чл. 79 от ЗС, като
1
фактическата власт е упражнявана при условията на съвладение първоначално
от И. Й. К. и нейния съпруг – покойния С... А. К., като след смъртта на С... А.
К., фактическата власт е продължена при условията на съвладение от
преживялата му съпруга И. Й. К. и сина им Р. С. К.,
като решението е постановено при участието на И. А. К., ЕГН:
**********, с адрес в село Д..., общ. П..., като трето лице помагач на
страната на ищеца „Д... 20“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление
в град Варна, ул. „М... Б...“ № 32, ет. 4.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на
решението в отхвърлителната част на делбения иск, доколкото ищецът изобщо
не е предявил иск за делба срещу И. К.. Въззивниците оспорват решението и
като неправилно поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Поддържат,
че делбеният гараж е незаконно построен и дворното място, върху което е
разположен, не е попадало в наследствената маса на родителите на И. К. –
праводател на ищеца. Родителите на последния (А... и Р... К.и) са придобили
идеални части от земята през 1972 г. с договор за покупко-продажба, но са ги
прехвърлили в полза на другия си син С... К. с договор за дарение от
16.09.2011 г. По силата на чл. 92 от ЗС А... и Р... К.и са били собственици на
гаража и са дарили същия на С... К. наред с дарението на дворното място.
Макар в договора да не е изрично посочено, че се прехвърля и гаражът,
намират, че той също е бил предмет на разпоредителната сделка, понеже не е
изключен изрично от нея. Позовават се и на съдебна практика в тази насока –
решение № 37/04.04.2017 г. по гр.д. № 3180/2016 г. на ВКС, I г.о. Изтъкват, че
праводателят на ищеца И. К. е признал, че гаражът не е бил част от
наследствената маса на родителите му, в две други съдебни производства, в
които той е участвал – по ч.гр.д. № 484/2018 г. на ВРС за приемане на
наследство по опис и по гр.д. № 558/2018 г. на ВРС за възстановяване на
запазена част. Считат, че И. К. никога не е притежавал вещни права върху
дворното място по наследство или чрез възстановяване на запазена част от
наследството, съответно няма правно основание да придобива и
приращенията върху земята, сред които и процесния гараж. Затова и същият
не е бил собственик на прехвърлените в полза на ищеца ид.ч. от гаража,
съответно разпоредителните сделки от 10.11.2021 г. (дарение и покупко-
продажба) не са породили вещно-правно действие.
В условията на евентуалност възразяват срещу определения дял на
ищеца в съсобствеността. В тази връзка поддържат, че с влязло в сила съдебно
решение от 2018 г. е отхвърлен искът на праводателя му И. К. за
възстановяване на запазена част от наследството на неговата майка Р... К. и е
възстановена запазена част само от наследството на бащата А... К., при което и
доколкото всички имоти са били придобити от родителите на К. в режим на
СИО, то на него не му се припада дял от наследството на майката от делбения
гараж и дяловете за същия следва да се преизчислят. Изтъкват, че са
направили възражение в този смисъл в проведеното първо открито съдебно
заседание по делото, но същото не е обсъдено от първоинстанционния съд в
обжалваното решение.
Поддържат възражението си за нищожност на прехвърлителните сделки,
сключени между ищеца и третото лице помагач И. К., като привидни, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД. Изтъкват, че първоинстанционният
2
съд е счел възражението им за неоснователно с аргумент от ТР № 5/2012 г. на
ВКС, в което се обсъжда съвсем друга хипотеза на нищожност на дарение
поради заобикаляне на закона. Твърдят, че с привидните сделки в случая е
прикрит договор за покупко-продажба на всички притежавани от И. К.
идеални части от делбения гараж, като за част от тях страните привидно са
сключили договор за дарение, за да изключат приложението на чл. 33, ал. 1 от
ЗС.
Поддържат и изявлението си за придобиване на делбения гараж по
давност, както и основания на него насрещен положителен установителен иск
за собственост. Твърдят, че от свидетелските показания на св. Г. М. е
установено, че А... К. е бил държател на гаража в тяхна полза - като
действителни собственици и наследници на покойния му син С... К..
Поддържат, че давността е изтекла преди предявяване на иска за делба, както
и че те са манифестирали намерението си за своене, вкл. спрямо праводателя
на ищеца. Намират, че съдът е формирал погрешен извод за неоснователност
на насрещния иск, понеже не е направил разграничение между държане и
владение (по отношение на упражняваната от А... К. фактическа власт) и не е
обсъдил всички релевантни за спора доказателства и в частност нотариално
заверените през 2017 г. декларации на съседите на делбения имот Михаил М.
и Паша Станева, според които И. К. владее и ползва гаража. Изтъкват, че
въпреки събраните противоречиви свидетелски показания
първоинстанционният съд не е обсъдил на коя група свидетели основава
крайните си изводи и защо. Освен това се е позовал на отделни изречения от
показанията на св. Г. М., които са извън контекста на всички сведени от
свидетеля данни и така е изопачил смисъла им. Намират, че владението им е
доказано от показания на св. Симеон Симеонов и Г. М., а показания на св.
Михаил Николов не следва да бъдат кредитирани, понеже свидетелят е
посещавал дворното място само веднъж и описва не делбения гараж, а друга
сграда в имота – разположения там магазин. Считат, че в нарушение на чл. 172
от ГПК съдът е кредитирал и показанията на св. Нела К. (съпруга на третото
лице помагач И. К.), която е пряко заинтересована от изхода на делото и също
не описва точното местоположение на процесния гараж в дворното място.
Намират, че показанията на последната са опровергани от тези на св. Г. М..
Поддържат, че решението, с което е отхвърлен насрещният иск, противоречи
на материалната норма на чл. 83 от ЗС, според която при доказано владение в
различни времена се приема за доказано и владението в промеждутъка.
Намират, че е допуснато и процесуално нарушение от първоинстанционния
съд, като не е допуснат разпит на поискания трети свидетел за установяване на
владението им и изтеклата в тяхна полза придобивна давност. Считат, че по
аналогия с разпоредбата на чл. 587, ал. 2 от ГПК за тези обстоятелства е
следвало да бъдат разпитани трима свидетели, по възможност съседи на
имота.
По изложените съображения по същество молят за обезсилване на
обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба по
отношение на И. К. (като недопустимо произнасяне по непредявен срещу това
лице иск), и за отмяна на решението в останалата му част, с която е допусната
делба на процесния имот и е отхвърлен насрещният установителен иск за
собственост, и постановяване на друго решение, с което да бъде уважен
насрещният иск и да бъде отхвърлен искът за делба срещу Р. К.. Претендират
3
и разноски за две съдебни инстанции.
Във въззивната жалба е направено и доказателствено искане за повторен
разпит на свидетеля Г. М., както и за допускане до разпит на поискания пред
първата инстанция трети свидетел за установяване на твърденията им за
придобиване на процесния имот по давност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Д... 20“ ООД
(ищец в първоинстанционния процес) не е депозирала отговор на
въззивната жалба.
Отговор не е постъпил и от третото лице помагач на страната на ищеца
(въззиваем) И. А. К..
Съдът, след извършена по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна
проверка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни – ответници в
първоинстанционния процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес от обжалване, като отговаря на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата се явява редовна и допустима и следва да
бъде приета за разглеждане.
По доказателствените искания на въззивниците:
По искането за повторен разпит на свидетеля Г. М.:
Искането е обосновано с оплаквания, че първоинстанционният съд е
извадил в мотивите си отделни изречения от показанията на св. Г. М... които са
извън контекста на всички събрани данни от свидетеля и така е достигнал до
грешен извод относно владението върху процесния гараж, като не е съобразил
цялостното изявление на свидетеля, според което пок. А... К. е бил държател
на гаража в полза на ответниците, а не негов владелец.
Тези оплаквания касаят правилността на съдебното решение и в
частност неговата обоснованост и подлежат на преценка с крайния съдебен
акт по същество на спора. Липсват наведени твърдения свидетелските
показания да са неясни, неточни, непълни или да страдат от друг недостатък,
който би бил отстраним чрез повторен разпит на свидетеля пред въззивната
инстанция. Такъв порок не се установява и от съдържанието на показанията,
обективирано в протокола от съдебното заседание от 27.09.2024, в което е
разпитан свидетелят. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и
необходимост повторното изслушване на св. Г. М. по смисъла на чл. 267, ал. 2
от ГПК, с оглед добиване на лични впечатления от разпита.
По изложените мотиви обсъжданото доказателствено искане следва да
бъде оставено без уважение.
По искането за допускане до разпит на поискания пред ВРС трети
свидетел за установяване владението на ответниците:
Искането е обосновано с оплаквания за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в
недопускане до разпит на поискания трети свидетел. Изложени са и
съображения за приложението на чл. 587, ал. 2 от ГПК по аналогия.
4
Настоящият съдебен състав не споделя последните. По останалите
оплаквания съобрази следното:
С отговора на исковата молба ответниците са направили
доказателствено искане за разпит на трима свидетели за установяване на
твърденията им за придобиване на процесния имот по давност, на които
твърдения е основан предявеният насрещен положителен установителен иск
за собственост на делбения имот, респ. възраженията им срещу иска за делба.
С постановено определение № 2297/23.02.2024 г. първоинстанционният
съд е допуснал до разпит само двама от поисканите свидетели и е оставил без
уважение искането за разпит на трети свидетел, при условията на чл. 159, ал. 2
от ГПК - с изложени мотиви за „липса на необходимост от събирането на
тези доказателства, с оглед на всички допуснати доказателства по делото в
обем, достатъчен да се формират изводите на съда досежно предявените
искови претенции“.
С решението ВРС е отхвърлил насрещния иск поради недоказаност от
свидетелските показания на владението на ответниците (ищци по иска) в
сочения период след 16.09.2011 г.
Според чл. 159, ал. 2 ГПК когато за установяване на едно и също
обстоятелство страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само
някои от тях, като останалите свидетели се допускат, ако призованите не
установят спорния факт. Нормата е идентична с разпоредбата на чл. 129, ал. 2
ГПК (отм.), указания по приложението на която се съдържат в т.7 на ППВС №
6/68 г., според които съдът е длъжен и без искане на страната да допусне до
разпит като свидетели недопуснатите такива, ако вече разпитаните не са
потвърдили обстоятелствата, за установяване на които за били посочени.
Когато първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение,
свидетелите трябва да бъдат разпитани от въззивния съд, щом страната е
поискала това с въззивната жалба. В този случай не се касае за
несвоевременно ангажиране на доказателства по вина на страната (чл. 266, ал.
1 ГПК), а за своевременно поискани доказателства, които не са допуснати
поради процесуални нарушения на съда (чл. 266, ал. 3 от ГПК), в която
хипотеза събирането на доказателствата пред въззивния съд е допустимо. В
този смисъл е и съдебната практика - решение № 165 от 18.05.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1008/2013 г., IV г. о., решение № 34 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр.д.
№ 652/2011 г. II г. о., решение № 158 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. №
644/2009 г., III г. о. и др.).
С оглед на гореизложеното, обсъжданото доказателствено искане следва
да бъде уважено, като се допусне до разпит поисканият трети свидетел при
режим на довеждане от страна на въззивниците, за установяване на
твърденията им относно владението на процесния недвижим имот в периода
16.09.2011 г. – 16.09.2021 г.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 89729/08.11.2024
г., подадена от Р. С. К. и И. Й. К. (ответници в първоинстанционния процес),
действащи чрез адв. Ц. Л., срещу решение № 3686/22.10.2024 г. по гр.д.№
2904/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 33-ти състав, с което:
- е допусната, на основание чл. 34 от ЗС, съдебна делба на недвижим
имот с идентификатор № ... по КККР на град Варна, одобрен със заповед №
РД-1.../10.11.2008 г. на ИД на АГКК, разположен в поземлен имот с
идентификатор № ... по КККР на град Варна, с адрес на сградата в град Варна,
ул. „О...“ № 13, със застроена площ 18 кв.м., брой етажи – 1, предназначение –
гараж, при граници, съгласно кадастрална скица и удостоверение за
търпимост: сграда с идентификатор № ....2, сграда с идентификатор № ....5,
ПИ. С идентификатор № ... по КККР на град Варна, между съделителите и
при квоти: 1/2 ид.ч. за „Д... 20“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на
управление в град Варна, ул. „М... Б...“ № 32, ет. 4, и ½ ид. ч. за Р. С. К., ЕГН:
**********, с адрес в град Варна, община Варна, ул. „О...“ № 13;
- е отхвърлен искът за делба по отношение на И. Й. К. , ЕГН:
**********, с адрес в град Варна, ул. „О...“ № 13;
- е отхвърлен предявеният от Р. С. К., ЕГН: **********, с адрес в град
Варна, община Варна, ул. „О...“ № 13, и И. Й. К., ЕГН: **********, с адрес в
град Варна, ул. „О...“ № 13, срещу „Д... 20“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес
на управление в град Варна, ул. „М... Б...“ № 32, ет. 4, насрещен
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че Р. С. К. и И. Й. К. са
собственици на делбения недвижим имот с идентификатор № ..., въз основа
на изтекла в тяхна полза придобивна давност с начална дата от 16.09.2011 г. и
крайна дата 16.09.2021 г., на основание чл. 77 и чл. 79 от ЗС, като
фактическата власт е упражнявана при условията на съвладение първоначално
от И. Й. К. и нейния съпруг – покойния С... А. К., като след смъртта на С... А.
К., фактическата власт е продължена при условията на съвладение от
преживялата му съпруга И. Й. К. и сина им Р. С. К.,
като решението е постановено при участието на И. А. К., ЕГН:
**********, с адрес в село Д..., общ. П..., като трето лице помагач на
страната на ищеца „Д... 20“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление
в град Варна, ул. „М... Б...“ № 32, ет. 4.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства по делото
чрез разпит на поискания от въззивниците трети свидетел при режим на
довеждане, за установяване на твърденията им относно владението на
процесния недвижим имот в периода 16.09.2011 г. – 16.09.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивниците
за повторен разпит на свидетеля Г. М..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.04.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7