РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Ямбол, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330100804 по описа за 2022 година
Ищцата Н. С. М. е предявила срещу В. З. А. искове по чл.31,ал.2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на апартамент находящ се в гр.Я.,***,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатол №
87374.537.52.1.23, находящ се в жилищна многофамилна сграда с
идентификатор: 87374.537.52.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор: 87374.537.52 със застроена площ от 75.15 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение №** с площ от 6.23 кв.м., таванско
помещение №*** с площ от 6.40 кв.м., както и 1.26% идеални части от
общите части на сградата, с посочени в молбата граници под формата на
месечен наем в размер на 250лв., съответно за периода от 30.09.2021г. до
31.10.2021г., от 01.11.2021г. – до 30.11.2021г., 01.12.2021г.- 31.12.2021г., и за
периода от 0.01.2022г. до 31.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди,
че бракът й с ответника е прекратен с влязло в сила решение ***/17.03.2021г.,
като от момента на фактическата им раздяла – 20.08.2018г. , посоченото
жилище, което е било семейното им жилище се ползва единствено от
ответника. Твърди, че ответникът е отказал доброволно да уредят
отношенията си. Определя обезщетението на месечен наем на имота от
500лв., от която ответникът й дължи месечно сумата от 250лв. въпреки
изпратената до ответника нотариална покана, до настоящия момент плащане
не е постъпило.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа, като
1
ищцата е направила изменение в размер на иска на сумата от 932лв.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор с
който оспорва иска, като твърди че не ползва постоянно имота, т.к. се е
налагало да бъдат извършване ремонтни работи за да може да се ползва.
Твърди, че след придобиване на имота единствено той е правил подобрения в
него. Сочи, че веднага след получаване на нотариалната покана от ищцата,
той е поканил същата да реализира правата си като ползва имота, като
уведомявянето за това е получила на 20.09.2021г., но тази възможност не е
реализирана от нея. Ответника оспорва исковете и по размер, като завишени.
Моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни, като му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата е представила удостоверението за сключен граждански брак с
ответника, за което е съставен акт за граждански брак № ***/20.02.1999г. на
Общита Р., видно от което страните са сключили граждански брак на
20.02.1999г. в гр.Р. С решение № ***/17.03.2021г., влязло в законна сила на
10.04.2021г., постановено по гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2020г. бракът
между страните е прекратен.
Представено е постановление за възлагане на недвижим имот от
25.04.2017г. на ЧСИ И.Х., с рег.№ ***, с което върху В. З. А. е възложена
собствеността върху процесното жилище-апартамент. З а същото е
представена схема № *** от 23.02.2021г. на СГКК – гр.Я. и представлява
самостоятелне обект в сграда с идентификатор 87374.537.52.1.23, с адрес:
гр.Я., *** като се намира на етаж *** в сграда с идентификатор
87374.537.52.1, а сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
87374.537.52. представена е и данъчна оценка на имота изх.№
***/24.02.2021г. на Община Я.
Ищцата е представила и нотариална покана рег.№ *** от 21.09.2021г. на
нотариус Т. П. с рег.№ *** на НК отправена от ищцата до ответника, с която
същата го е поканила да й заплаща сумата от 250лв. месечно, представляваща
половината от месечния пазарен наем на съсобственият им недвижим имот в
гр.Я., ***. Същата е била получена лично от ответника на 21.09.2021г. видно
от представената разписка.
Ответникът е представил изготвен от него отговор на нотариалната
покана, в който сочи, че не ползва описания в нотариалния акт апартамент,
нито я е лишил от възможността да го ползва при желание от нейна страна и
наличие на основание за това ползване, като оспорва дължимостта на
претендираното обезщетение.
Във връзка с твърденията за извършени разходи по ремонт на
апартамента ответникът е представил фактура № ***/29.03.2022г. с фискален
бон за заплатена сума от 2700лв. с ДДС за 2 бр.климатици, фактура №
2
***/30.03.2022г. с фискален бон за закупени ламиниран паркет и подложка на
стойност от 1990,00лв., фактура № ***/30.03.2022г. с фискален бон за
закупуване на интериорни врати, входна метална врата, праг, щори, монтаж
на врати и щори на стойност от 5875,00лв., фактура № ***/31.03.2022г. с
фискален бон на обща стойност от 5370,00лв.
По делото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
която дава заключение, че средният пазарен месечен наем на предлаганите за
отдаване под наем недвижими имоти с характеристики, наподобяващи тези на
процесния имот, във вида му към момента на извършване на огледа –
м.07.2022г. с площ от 70-80кв.м., находящ се в гр.Я. – център, със съвременно
обзавеждане, след ремонт, е в размер на месечно 466.00лв. В настоящият
случай, ½ от посочения пазарен месечен наем за процесния имот е в размер на
233.00лв. За периода 30.09.2021г. – 31.01.2022г. средния пазарен месечен
наем за ½ от процесния имот, като се вземе предвид обзавеждането в него и
извършеният ремот, е общо 1165.00лв. Според в.л. средният пазарен месечен
наем на предлаганите за отдаване под наем недвижими имоти с
характеристики, наподобяващи тези на процесния имот е в размер на месечно
375.00лв., като според становището на експертиза този наем следва да се
редуцира до 350лв. ½ от този наем за процесния имот възлиза на сумата от
175.00лв. За периода 30.09.2021г. – 31.01.2022г. средният пазарен месечен
наем за ½ от процесния имот, без обзавеждането в него и без да се има
предвид извършеният ремонт, е общо 875лв..
Ищцата е представила справка за издадени и платени фактури на В. З. А.
от ЕВН България Електроснабдяване с клиентски номер ***, ИТН *** гр.Я.,
***за периода 10.2021г. – 02.2022г., които са на обща стойност от 382,85лв.
такава справка е представила и от „В и К“, в която е направено разпечатка на
платените от ответника фактури от 27.08.2021г. до 31.08.2022г.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелката А. Т. И. заяви, че в края ва месец ноември 2022г. е посетила
апартамента заедно с ищцата и сварили там ответника и есна жена М. да
обитават апартамента, който бил отоплен, по външния вид на жената и по
това което видяли, според свидетелката те живеят в апартамента. Твърди, че
през м.ноември 2020 година пак били край имота и той светел. Свидетелката
често минавала оттам и виждала, че имота свети, а климатиците работят. От
както познава ищцата от 2018г.тя живеела на квартира.
Свидетелят М. В. А., син на страните, заяви, че в апартамента живее баща
му с любовницата си М. на семейни начала от средата на м.септември 2018г.
Т.к. баща му изтръгнал от майка му ключовете за апартамента те нямали
достъп до него, като се изнесли да живеят на квартира. Виждал е пред
апартамента да се спрени автомобилите на баща му. Твърди, че от края на
2018г. до ден днешен апартамента се ползва, като го е виждал да свети,
виждал е баща си и любовницата на терасата, познати и приятели са ги
виждали как влизат във входа. Заяви, че основният ремонт на жилището е
3
започнал през ноември 2017г. и за неговия бал през м.май 2018г. бил готов.
Той бил планиран за семейно жилище, като те били се изнесли почти изцяло в
него.
Свидетелят З. И. Г. заяви, че апартамента бил коупен, когато страните са
живели заедно, като му правили ремонт, но без обзавеждане. Всички мебели
които има в апартамента били след развода и били купени от В., защото той
живеел там. Апартамента бил само на боя и след развода В. бил прави всичко
в него каквото е необходимо за живеене. Апартамента бил необитаем, като
нямало никакво обзавеждане. След развода В. правил банята , като той
ползвал имота, когато М. я няма, а когато М. била тук живеели в тях.
Свидетелката М. Г. С. заяви, че е приятелка на В. с когото живеят заедно
от миналата година. Същата твърди, че от септември-октомври миналата
година В. живеел при нея в нейния апартамент, защото на *** апартамента не
е довършен все още. В него нямало кухня, пералня и печка, няма чешма.
Имало микровълнова фурна, климатици, радиатор, едно легло, което било
затрупано с дрехи и багажи, като не са оставали да спят там. Когато Н. и А. ги
посетили, били отишли да оставят нещо и В. да си вземе дрехи. Т.к. нямало
печка, тя не е готвила в апартамента. Същата заяви, че ищцата никога не е
ползвала апартамента, защото нямало обзавеждане. Тя не знае В. да е
ограничавал ищцата да ходи в апартамента, нямали спор относно ползването
на апартамента.
За установяване достоверността на свидетелските показания на св. М. С.,
относно твърденията, че в апартамента е негоден за ползване по искане на
ищцата бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която да
установи какви движими и трайно прикрепени вещи съществуват в него.
Според приетото по делото заключение след посещение и оглед на имота,
вещото лице е установила, че в имота съществуват следните вещи
/обзавеждане/: в дневна с кухненска част – мека мебел – диван, с малка маса,
трапезна маса със столове, хладилник, малка сгъваема маса, шкаф, върху
който има кафе-машина. В кухненската част няма монтирани: кухненски
плот, мивка, печка; В спални 2бр. – легло/спалня/, гардероб и шкаф; в баня с
тоалетна-душ кабина, тоалетно гърне, бойлер,; в коридора- гардероб,
закачалка, шкаф.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл.31,ал.2 от
ЗС.
Съгл.чл.31,ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата си, а според втората алинея
на текста, когато общата вещ се ползува само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на
писмената покана. Следователно, за да възникне задължението на
4
съсобственика, който ползва вещта, за обезщетение, е необходимо
съсобственикът, който не ползува вещта , да му отправи писмено искане. По
своя характер то е едностранно волеизявление, отправено до съсобственика,
което последният трябва да получи, от което да се вижда, че за в бъдеще
лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и
след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той
дължи заплащането на обезщетение.
В случая от събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си са
придобили процесния апартамент, находящ се в гр.Я., ***. със застроена
площ от 75,15кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №***и таванско
помещение №***, което е станало на 25.04.2017г., като бракът им е прекратен
с решение влязло в сила на 10.04.2021г. Не е спорно и отправянето на
нотариална покана за заплащане на месечен наем от 250лв. от страна на
ищцата към ответника на 21.09.2021г.
Спорът е съсредоточен в обстоятелство дали имота се е ползвал
единствено от ответника през периода 30.09.2021г. – 31.10.2021г.,
01.11.2021г. – до 30.11.2021г., 01.12.2021г.- 31.12.2021г., и за периода от
0.01.2022г. до 31.01.2022г. В тази връзка съдът приема, че този факт също бе
доказан. От представените по делото доказателства – извлечения и справки от
издадени и платени от ответника фактури от ЕВН България
Електроснабдяване и „В и К“ Я. безспорно се установи, че същите са
заплащани единствено от ответника, както и че за процесния имот в имота е
имало разходи за ток и вода. От показанията на разпитаните по делото
свидетели А. Т. И., М. В. А. и З. И. Г. , които съдът кредитира като обективни,
се установи, че след развода имота се е ползвал единствено от ответника, като
той е извършвал в него довършителни ремонти работи и го е обзавел.
Лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС, съгласно Тълкувателно
решение №7/2012 г. от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове. По какъв начин ползващият съсобственик си служи с
вещта– чрез непосредствени свои или действия на член на неговото семейство
или чрез трето лице, е ирелевантно за личното ползване. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
пречейки им да ги реализират. Личното ползване от страна на ответника на
общата вещ е безспорно установено от доказателствата по делото. С оглед на
изложеното, съдът намира за ирелеванто обстоятелство, как го ползва, по
колко време и дали апартамента е годен за живеене. Дори и в показанията на
св. М. Г. С. има данни, че тя заедно с ответника ходят в този апартамент,
който тя познава добре, като описва какви вещи които има в него и признава,
че ищцата никога не го е ползвала. Съдът не кредитира показанията на тази
свидетелка в частта в която същата заяви, че страните нямали спор за
5
ползването на имота, нито че ответника е ограничавал ищцата да го ползва,
като ги намира за заинтересовани и в противоречие с показанията св.А., който
заяви че баща му е изтръгнал от чантата на майка му ключовете за
апартамента и от тогава те нямали достъп до него. Макар и син на страните,
съдът им дава вяра, т.к. същите се потвърждават и от показанията му дадени в
бракоразводния процес.
Отново според ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС и последователната
практика на ВКС по въпроса (в този смисъл решение № 74 от 01.07.2015 г. по
гр. д. № 4695/2014 г., ГК, ІІ ГО на ВКС), обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се
дължи както когато съсобственикът или член на неговото семейство
непосредствено си служи с вещта, така и когато той не ползва лично, но
препятства другия съсобственик да си служи с вещта, а също и когато е
допуснал на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта.
Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС цели да се избегне неоснователното
обогатяване на единия съсобственик за сметка на другия. Ето защо за
възникването му не е необходимо да има противоправно действие от
ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да ползва вещта в обем,
който надвишава неговите собствени права върху нея, без да е нужно с
действията си да препятства достъпа на останалите съсобственици до
вещта. Предвид изложеното, възраженията на ответника, че не е препятсвал
ползването на имота от ищцата, са ирелевантни за възникване на правото й на
обезщетение, следа като се установява непротиворечиво, че ищцата не е
ползвал имота през претендирания период.
Предвид гореизложеното съдът счита ,че се установиха всички законови
предпоставки за уважаването на иска по чл.31 ал.2 от ЗС и на ищцата следва
да се присъди обезщетени за исковият период за това ,че е била лишена от
ползването на собствената й ½ идеална част от процесният имот в размер на
875 лева. съгласно заключението на неоспорената ССчЕкспертиза, която
изцяло се възприема от съда като обективна, ведно със законната лихва за
забава, считано от депозиране на иска в съда – 23.03.2022г. до окончателното
му изплащане. Съдът приема този размер за основателен, т.к. определянето
му е направено без обзавеждането в апартамента и без да се има предвид
извършеният ремонт, които от представените фактури и свидетелски
показания се установиха, че са били извършавани след развода единствено от
ответника. Искът за разликата до предявеният размер от 932лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото ответникът дължи на ищцата разноски по
съразмерност. Според представения списък на разноските ищцата е направила
такива да адвокатско възнаграждение първоначално от 850лв., по гр.д. №
***/22г. по описа на ЯРС, по настоящото дело в размер на 850лв.,
допълнителен адв.хонорар от 500лв. платен за 3-то съдебно заседание
проведено на 19.01.2023г., заплатена ДТ в размер на 50лв. по гр.д. 812/2022г.,
, платена ДТ от 50лв. по настоящото дело, внесен депозит за в.л. от 150лв. и
6
допълнителен от 63лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адв.
възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК. Съобразно минималните размери
установени в чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение в действащата им към момента на
предявяване на исковете редакция и към настоящият момент за иска предявен
по гр.д. № ***/2022г. минималното възнаграждение е 300лв., както и е на иска
предявен по настоящото дело – 300лв. По делото са се провели 3 съдебни
заседания, поради което се дължат допълнително 250лв. на осн.чл.7,ал.9 от
Наредбата. Общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза
на сумата 850лв. Към него следва да прибавят направените разноски за
държавна такса и експертиза от общо 313лв., като направените разноски
възлизат на общата сума от 1163лв. Съобразно уважената част от исковете
ответникът дължи на ищцата разноски от 1091,87лв.
На осн.чл.78,ал.3 от ГПК на ответникът следва да се присъдят разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Същият е направил разноски за
адв.възнаграждение от 1000лв., съгл. договора за правна защита и съдействие,
представен по гр.д. ***/2022г. По съразмерност ищцата дължи на ответника
разноски от 61,16лв.
Воден от гореизложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. З. А., ЕГН ********** от гр.Я., *** да заплати на
осн.чл.31,ал.2 от ЗС на Н. С. М., ЕГН ********** от гр.Я., *** сумата от
875лв., представляваща обезщетение за ползването на ½ идеална част от
придобития по време на брака на страните, прекратен с развод, апартамент
находящ се в гр.Я., ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатол № 87374.537.52.1.23, находящ се в жилищна многофамилна
сграда с идентификатор: 87374.537.52.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор: 87374.537.52 със застроена площ от 75.15 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение №***с площ от 6.23 кв.м., таванско
помещение №*** с площ от 6.40 кв.м., както и 1.26% идеални части от
общите части на сградата за периода от 30.09.2021г. до 31.10.2021г., от
01.11.2021г. – до 30.11.2021г., 01.12.2021г.- 31.12.2021г., и от 0.01.2022г. до
31.01.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от 23.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата от 875лв. до
932лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. З. А. да заплати на Н. С. М. направените по делото разноски
в размер на 1091,87лв.
ОСЪЖДА Н. С. М. да заплати на В. З. А. направените по делото разноски
в размер на 61,16лв.
7
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8