ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Перник/20.08.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на двадесети август две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОМАН НИКОЛОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 182 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 2980/03.06.2019
г. от „***“ АД, с ЕИК: ***********, депозирана чрез процесуалния му
представител – адв. П. И. – за изменение на Решение № ***/20.05.2019
г. по в.гр.д. № ***/2019 г. в частта за разноските, като се иска въззивният съд
да присъди на молителя „***“ АД пълния размер на направените от
дружество разноски пред въззивната инстанция, възлизащи на 442 лева.
Препис от
молбата е изпратен на насрещната страна по делото – Д.И.А. като в срока по чл.
248, ал. 2 от ГПК не е представен отговор.
Въззивният
съд след като извърши служебна проверка на редовността на подадената молба
намира, че същата е депозирана в срок от легитимирана страна, имаща правен
интерес от направеното в нея искане. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
От фактическа
страна:
Производството
по в.гр.д. № ***/2019 г. по описа на Пернишкия ОС е образувано по въззивна
жалба с вх. № 3487/04.02.2019 г. от „***“ АД срещу Решение № ***/11.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2483/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. П. Доколкото в производството по делото насрещната
страна Д.И.А. е представлявана от особен представител с Определение №
255/25.03.2019 г. по в.гр.д. № ***/2019 г. предвид материалния интерес по спора
въззивният съд е определил на същия възнаграждение в размер на 412 лева, като е
дал указания на въззивното дружество за внасяне на посочената сума. Така
дадените указания на съда са изпълнени като от страна на „***“ АД по сметка на ПОС е преведена определената сума от 412 лева.
На следващо
място по делото се установява, че до приключване на последното заседание пред
въззивния съд дружеството жалбоподател е представило два списъка с разноски по
чл. 80 от ГПК с напълно идентично съдържание (списък към молба с вх. №
1942/08.04.2019 г. и списък към молба с вх. № 1999/10.04.2019 г.). Съгласно
същите последното претендира разноски в размер на 330 лева за производството по
в.гр.д. № ***/2019 г. на ПОС, от които 25 лева за държавна такса, 5 лева за
адвокатско възнаграждение и 300 лева възнаграждение за особен представител.
Предвид извода за основателност на въззивната жалба настоящият състав е отменил
обжалваното първоинстанционното решение като с Решение № ***/20.05.2019
г. по в.гр.д. № ***/2019 г. е уважил предявените от дружеството
искове. Съобразно този резултат въззивният съд е разпределил отговорността за
разноски по делото. В тази връзка относно разноските в производството по
в.гр.д. № ***/2019 г. решаващият състав е постановил на жалбоподателя „***“ АД да
бъдат присъдени разноски в размер та 330 лева – за държавна такса, адвокатски
хонорар и възнаграждение на особен представител. В мотивите на съдебното
решение съдът изрично е посочил, че присъжда разноските в такъв размер съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК, макар действително по делото да са налице
доказателства, че дружеството е извършило разноски в по-голям размер.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 80 от ГПК страната,
която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на делото пред съответната инстанция. В настоящия
случай молителят „***“ АД е поискал присъждане на разноски като е представил два
списъка по чл. 80 от ГПК с идентично съдържание – от 08.04.2019 г. и от
10.04.2019 г. т.е. до приключване на делото, настъпило на 18.04.2019 г. Видно
от същите дружеството претендира разноски в размер на общо 330 лева – от които 5 лева за адвокатско възнаграждение, 25
лева за държавна такса и 300 лева
възнаграждение за особен представител. Именно въз основа на тези списъци с Решение № ***/20.05.2019 г. по в.гр.д. № ***/2019 г. на „***“ АД са
присъдени изцяло претендираните от него 330
лева за разноски. По тези съображения и въззивният съд не намира основание
за изменение на Решение № ***/20.05.2019
г. по в.гр.д. № ***/2019 г. в частта за разноските.
В тази
връзка следва да се отбележи, че действително, видно от материалите по делото,
молителят е извършил разноски в размер на общо 442 лева, както твърди в
подадената молба за изменение на решението в частта за разноските. От тази сума
412 лева са заплатени за възнаграждение за особен представител, 25 лева – за
държавна такса и 5 лева – за адвокатско възнаграждение. В този смисъл с
посочената молба се иска присъждане и на сумата от 112 лева, представляваща
разликата между присъдените 330 лева и действително разходваните 442 лева.
Посочената разлика следва от възнаграждението за особен представител, което
въззивният съд е присъдил в размер на 300 лева, при заплатени 412 лева.
Посоченият извод решаващият състав е обосновал именно със съдържанието на
представените по делото списъци по чл. 80 от ГПК. Видно от същите страната сама
е претендирала по-нисък размер на разноските в сравнение с действително
извършените. В този смисъл след като дружеството изрично е претендирало
разноски за особен представител в размер на 300 лева, дори действително да е
заплатило по-голяма сума – а именно 412 лева, то въззивният съд счита, че не
може да присъди на страната повече от това, което същата сама е поискала.
Посоченият извод е обективиран и в мотивите на Решение № ***/20.05.2019
г. по в.гр.д. № ***/2019 г. като не са налице предпоставки за промяната му. В
допълнение и за пълнота следва да се отбележи, че твърденията в депозираната от
въззивното дружество молба по чл. 248 от ГПК не отговарят на действителното
положение. Разноските за особен представител са определени още с Определение №
255/25.03.2019 г., а не с протоколно определение от 18.04.2019 г., както твърди
молителят. Видно от приложено по делото платежно нареждане същите за заплатени
по сметка на ПОС преди провеждане на заседанието на 18.04.2019 г. В контекста
на гореизложеното и двата списъка с разноски са представени след превеждане по сметка на съда на
сумата, дължима за особения представител, а не преди това, както твърди
молителят. В тази връзка следва да се обърне внимание, че с протоколно
определение от 18.04.2019 г. съдът е дал единствено указания за представяне на
доказателства за внесен депозит за особен представител, но към момента на
постановяване на посоченото определение размерът на този депозит вече е бил
определен и сумата е била заплатена по сметка на ПОС.
На последно място не отговоря не
действителното положение и твърдението в молбата, че списъците по чл. 80 от ГПК
са били съобразени с направените разноски към момента на депозирането им,
когато нямало все още определено възнаграждение за особен представител. Този
извод следва пряко от самото съдържание на тези списъци, където изрично е
посочена претенция за разноски за особен представител в размер на 300 лева. Ако
такива въобще не са били определени към съответния момент, както твърди
молителят, липсва и логика да се претендира заплащането им.
Само за пълнота въззивният съд
намира за нужно да отбележи, че както се посочи и по-горе, същият е длъжен да
присъди на правоимащата страна разноски в производството, когато е поискала
такива, но само в рамките на претендирания от самата нея размер.
Обстоятелството, че в списъка по чл. 80 от ГПК страната е пропуснала да
претендира пълния размер на извършените от нея разноски или е допуснала грешка
при формулиране на претенциите си, какъвто вероятно е настоящият случай, не е
основание за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Посоченият извод
следва от смисъла и предназначението на списъка по чл. 80 от ГПК – а именно
чрез него да се формулира пред съда конкретната претенцията на страната за
разноски.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2980/03.06.2019 г. от „***“ АД, с ЕИК: *********** – за
изменение на Решение № ***/20.05.2019 г. по в.гр.д. № ***/2019 г. в частта за
разноските.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.