№ 14324
гр. София, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110131854 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 12 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Р. Й. Й., в която се твърди, че Л. С. В., А. З. В. и Л.
З. В. -лица, с които се намира в родство по съребрена линия от трета и четвърта
степен, са осъществили акт на домашно насилие спрямо молителката на
15.05.2022г.
В молбата се твърди, че на 15.05.2022г. в гр. София, кв. Суходол, ул. „Втори
юни“ № 12, в съсобствено на страните дворно място, ответниците заградили
молителката и възпрепятствали връщането й в собствената й къща в продължение
на 15 минути. Твърди се, че А. З. В. първа се насочила към молителката, като
започнала да я блъска с дланите на ръцете си в гръб, да я дърпа и бута по ръцете,
изтръгвайки мобилния й телефон и казвайки й че няма право да ходи из целия
двор, защото има само идеални части. Преграждала пътя на молителката и не й
давала да премине и да се върне назад, присъединил се Л. В., който я заплашил,
казвайки „Искаш ли да пусна кучетата, а“, а след това и Л. В.. Тримата повтаряли
„няма да минеш, няма да те пуснем“, тримата са я заобиколили и са й преградили
пътя. Поддържа, че Л. В. я заплашила с думите „ще взема нещо тежко и ще видиш
що ще ти направя“, като хванала молителката за лявата ръка и започнала да я
дърпа и я ударила два пъти с юмрук по лявото рамо и лявата предмишница,
последвано от повторен удар с юмрук в лявата ръка в предмишницата. Към
1
мястото на инцидента се приближили бащата на молителката и нейният приятел,
при което ответниците позволили на молителката на мине, като А. З. В. й казала,
че е „луда от доста време и контингент на полицията“, след което я блъснала по
лявото рамо два пъти с дланта на ръката си.
Ответниците оспорват молбата.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Молбата е подадена в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок от
акта на домашно насилие. Ответниците безспорно попадат сред лицата, срещу
които може да се търси защита – чл. 3, т. 6 ЗЗДН, тъй като от събраните
доказателства /удостоверение за родствени връзки-л.66 от делото/ се установява,
че Л. С. В. е леля на молителката, а А. З. В. и Л. З. В.-нейни първи братовчеди.
Описаните в молбата актове на 15.05.2022г. представляват актове на
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение
за осъществено физическо и психическо насилие спрямо молителката.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът намира за годно
доказателствено средство, в настоящия случай не може да послужи като
самостоятелно основание за издаване на заповед за защитата на молителите по
реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, предвид събраните други доказателства, а следва да
бъде преценявана съобразно доказателствената съвкупност по делото.
Видно от скица № 15-420567/18.04.2022г. в ПИ с идентификатор
68134.4140.292 и площ 965 кв.м., находящ се в гр. София, кв. Суходол, ул. „Втори
юни“ № 12 са разположени пет сгради, обозначени в скицата като сгради 1,2,3,4,и
5. Съседен на този имот е ПИ с идентификатор 68134.4140.293, в който е
разположена сграда, обозначена като 9068.
От приложен нот. акт № 117, том I, рег. № 26202, дело № 95 от 2022г. и нот.
акт, том I, рег. № 3282, дело № 7 от 2022г. се установява, че по силата на дарение
Р. Й. е собственик на еднофамилна къща с идентификатор 68134.4140.292.1,
заедно с лятна кухня с идентификатор 68134.4140.292.2 и тоалетна с
идентификатор 68134.4140.292.3, както и на 148,5/965 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 68134.4140.292, наследствени на нейния баща Йордан Йорданов.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 186/2022г. на Р. Й. Й. са
установени следните травматични увреждания: контузия на ляво рамо и лява
предмишница с обширно кръвонасядане на меките тъкани в тези области и
2
причиняваща ограничаване в обема на движения на горния ляв крайник в областта
на рамото поради изразен болков синдром. Тези травматични увреждания са в
резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и
части от човешкото тяло и могат да се получат по начин и време, съобщени в
предварителните сведения, дадени от молителката, а именно че на 15.05.2022г.
била дърпана, блъскана и удряна с ръце от леля й и дъщерята на последната.
От справки за съдимост се установява, че А. З. В. и Л. С. В. са неосъждани. Л.
З. В. е осъждан за управление на МПС след употреба на алкохол с над 1,2 промила
алкохол в кръвта-престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
Приложена е докладна записка от 06 РУ СДВР /л.89 и сл. от делото/,
изготвена по образувани преписки по сигнали на Йордан Йорданов и Р. Й. за
упражнен от ответниците психически тормоз и физическо насилие. Сигналът на Р.
Й. касае процесния инцидент, а този на Йордан Йорданов- неправомерно
паркиране на собствения на Л. В. автомобил в двора по начин, възпрепятстващ
излизането на Йорданов с неговия автомобил.
Видно от докладна записка от 06 РУ СДВР /л. 119 от делото/ на 07.09.2021г. е
направена проверка по сигнал на Р. Й. Й. за възникнал скандал в гр. София, кв.
Суходол, ул. „Втори юни“, че неин роднина е бутнал с багер оградата, която се
намирала между двете къщи.
По делото е приложено Постановление № 27968/27.07.2022г. за отказ от
образуване на наказателно производство.
В хода на делото е проведен разпит на свидетеля Йордан С. Йорданов-баща
на молителката, брат на Л. В. и чичо на Л. В. и А. В.. От неговите показания се
установява, че в поземления имот има построени стара къща, в която живеели Л.
Стефанова и Л. В., и нова къща, която била откъм северната страна, в която
живеел той заедно с дъщеря си, а разстоянието между къщите било 10-15 метра.
Свидетелства, че на 15.05.2022г., около 11.30 часа си чистел стъклата на колата в
двора до лятната кухня, когато до него се доближила сестра му Л. Стефанова и
започнала да му говори за наследствен имот и неговата делба. Свидетелства, че
молителката минала покрай тях и отишла в южната част на имота, където била
старата къща, за да провери дали са завързани кучетата, тъй като очаквали гости.
Свидетелят заявява, че в този момент А. В., а след нея и Л. В., се насочили към
дъщеря му, а той продължил да си чисти колата, като към него се присъединил и
приятелят на дъщеря му. Уточнява, че към старата къща има пристройка и докато
миел колата не е имал видимост какво се случва зад пристройката. Свидетелства
3
още, че след 10 минути чули „Помощ тате“. Отишли при молителката и видели,
че тримата ответници са я обградили в близост до лятната кухня, между къщите, и
не й разрешавали да тръгне. После я освободили, като А. В. казала на
молителката, че е психически болна и контингент на полицията, след това я
ударила с дясната ръка по лявото рамо с длан, молителката попитала „защо ме
удряш“, последвано от втори удар. Били на метър и половина разстояние, заедно с
приятеля на молителката, на когото Л. В. казала, че бил временно там и ще го
изгонят и Л. В. го нарекъл „пикльо“.
В хода на делото е проведен разпит на свидетеля Мартин Петров Тодоров-
лице, с което молителката живее на съпружески начала в жилището, находящо се
в гр. София, кв. Суходол, ул. Втори юни 12. От неговите показания се установява,
че на 15.05.2022г. очаквали гости, като преди 12:00 часа бащата на молителката си
почиствал стъклата на прозорците на колата, паркирана между двете къщи в
двора. Чул, че Л. В. говори на висок тон на Йордан Йорданов, като се появила и А.
В.. Свидетелства, че молителката отишла да види дали кучетата са отвързани и се
насочила натам. След десет минути свидетелят сочи, че излязъл да я търси и
тъкмо щял да пита баща й, когато чул молителката да пищи и да вика „Ауу, Л.,
защо ме удари“. Заедно двамата подминали старата къща и я видели до сграда №
4, заобиколена от ответниците, които й нарушили личното пространство и й
нареждали. Йордан Йорданов попитал какво става и тогава я освободили. Заявява,
че с молителката и баща й се запътили към северната част на двора, но
ответниците ги последвали и казали на молителката, че е луда и че е контингент
на полицията. След като се върнали в северната част на двора свидетелят сочи, че
А. В. Банчева блъснала молителката по лявото рамо, молителката попитала „защо
ме удряш“, последвало и втори удар.
Проведен е разпит на свидетеля Николай Димитров Жиланов, приятел на Л.
В., който споделя, че на 15.05.2022г. е бил в дома на А. В. в съседния имот,
обозначен на скицата с 9068, където били и парниците. Уточнява, че като се влезе
от задния вход вдясно е старата къща, в която живеят Л. В. и Л. В., а вляво е
къщата на А. В., в новата къща отпред живее молителката. Свидетелства, че
молителката е дошла от другата страна на къщата при кучетата и снимала, А. я
помолила да се махне, след което тръгнали назад и не е имал видимост към тях.
Докато бил там свидетелят сочи, че е имало само нормален разговор, но от
мястото, на което е бил свидетелят, новата къща почти не се виждала. Уточнява,
че разстоянието между двете стари къщи е 10-12 метра, като толкова е и между
новата и старата къща. Свидетелства, че при новата къща се паркират автомобили,
4
но на 15.05.2022г. не е обърнал внимание дали е имало такива.
Свидетелят Иво Величков Бенчев-съпруг на ответницата А. В. свидетелят
заявява, че на процесната дата е бил в старата къща и чул, че съпругата му и
молителката викали помежду си. В това време Л. В. бил на двора, а Л. В. в другата
стара къща. И този свидетел споделя, че молителката е снимала къщата на Л. В. и
Л. В. и съпругата му, а когато видяла това последната се насочила към нея, заедно
с Л. В.. Разбрал впоследствие, че е имало скандал между Л. В., съпругата му и
молителката. Уточнява, че имал частична видимост и видял молителката
приклекнала и викала „помощ“, като А. В. и Л. В. били до нея. Не е видял бащата
на молителката и свидетелят Мартин Тодоров.
Съдът въз основа на събраните доказателства намира, че в хода на делото
безспорно се установи, че на 15.05.2022г. спрямо молителката е осъществен акт на
психическо насилие от страна на всички ответници и физическо насилие,
упражнено от ответника А. З. В.. Ескалацията на отношенията на процесната дата
и възникналият скандал се потвърждава и от свидетелските показания. Св.
Йорданов и св. Тодоров посочват, че са чули молителката да вика за помощ и след
като отишли при нея видели обграждането й от тримата ответници, които не й
позволявали да премине, чули отправените обиди от А. В. към молителката. Този
извод на съда не се променя от обстоятелството, че свидетелите са баща и приятел
на молителката, доколкото показанията, дадени от тях, се подкрепят от останалите
писмени и гласни доказателства, логични и вътрешно непротиворечиви са, поради
което съдът не намира пречка да ползва информацията, дадена от свидетелите,
при формиране на свободното си вътрешно убеждение, още повече, че сведенията
са събрани въз основа на лични впечатления.
Наличието на скандал на процесната дата не се опровергава и от показанията
на св. Жиланов и св. Банчев, които сочат, че са видели молителката да минава
покрай къщата на Л. В. и Л. В. и да снима нещо с телефона и към нея се е
насочила ответницата А. В.. Св. Банчев сочи, че е имало викове и разправия, чул
виковете за помощ на молителката и я видял приклекнала на земята и около нея са
били Л. В. и А. В.. Действително, от показанията на св. Банчев и св. Жиланов не
се установява Л. В. да е била сред лицата, обградили ответниците, но следва да се
отбележи и че двамата свидетели посочват, че на са имали пълна видимост към
мястото, на което са били страните, предвид което не се опровергава извода за
събирането и на тримата ответници около молителката. Преграждането на пътя на
молителката, навлизането в личното й пространство и възпрепятстването й да
мине, т.е. придвижването й, съдът намира за психическо и емоционално насилие,
5
упражнено над нея от страна на всички ответници.
Съдът намира за доказани и актовете на физическо насилие спрямо
молителката. За да достигне до този извод съдът взе предвид приложеното по
делото съдебно-медицинско удостоверение, от което е видно наличието на
контузия в лявото рамо и лявата предмишница, които според медицинското лице
могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения, а
именно дърпана, блъскана и удряна с ръце. Освен това, св. Йорданов и св.
Тодоров са очевидци на нанасянето на два последователни удари с длан по рамото
на молителката от страна на А. В.. По отношение на твърдения акт на физическо
насилие от страна на Л. В. съдът взе предвид представената декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, която служи като доказателствено средство в настоящото
производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че спрямо молителката са осъществени
твърдените актове на психическо насилие от страна на всички ответници, и
физическо такова от А. В. и Л. С. В., предвид което молбата следва да бъде
уважена.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че
поведението от страна на ответниците на 15.05.2022г., изразяващо се в
психическо посегателство над личността на молителката, граничи с ненормално
ниво на комуникация между тях. Същото попада извън границите на
нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които
противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез
диалог и при противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация на
отношенията в поведението на ответниците, който не може да разреши по
нормален път възникналите спорове между страните. Между тях е налице
непримирим конфликт на лична основа, основан на семейни въпроси. Общуването
помежду им е извън рамките на добрия тон и разбирателството.
Всичко изложено по-горе дава основание на съда да приеме молбата за
защита за основателна.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите
на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие
на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
6
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки
(чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответниците следва да бъде
приложена посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка за защита по отношение на
молителката.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите,
тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект
спрямо извършителя на насилието.
Мярката съдът определи, като взе предвид настъпилите за молителката
вредни последици.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици от извършеното деяние, липсата на данни за доходите на
ответниците, счита, че следва да бъде определена глоба в размер на по 200 лв.
Относно разноските за делото.
При този изход на спора право на разноски има молителката, която
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за което са
представени доказателства.
Ответниците следва да бъдат осъдени и да заплатят по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на по 25 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Л. С. В., ЕГН:
**********, Л. З. В., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София, кв. Суходол,
ул. „Жоте Илков” № 14, и А. З. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Сердика“, бл. 18, вх. А, ет. 5, ап. 9, като:
7
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Л. С. В., ЕГН:
**********, Л. З. В., ЕГН: **********, и А. З. В., с ЕГН: **********, да се
въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Й. Й. , ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „д-р Георги Вълкович“ № 6, ет. 2, офис
Е.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Л. С. В., ЕГН:
**********, Л. З. В., ЕГН: **********, и А. З. В., с ЕГН: **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да ги задържи
и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на Л. С. В., ЕГН: **********,
глоба в размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния бюджет.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на Л. З. В., ЕГН: **********, глоба
в размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния бюджет.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на А. З. В., с ЕГН: **********,
глоба в размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Л. С. В., ЕГН: **********, Л. З.
В., ЕГН: **********, и А. З. В., с ЕГН: **********, да заплатят на Р. Й. Й., ЕГН:
**********, разделно и поравно сума в общ размер на 500 лева, представляваща
разноски, сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Л. С. В., ЕГН: **********, Л. З.
В., ЕГН: **********, и А. З. В., с ЕГН: **********, да заплатят по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на по 25
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като
издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8