РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 17.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1213 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца „Теленор България“ ЕАД твърди, че на 29.09.2011г. сключил с ответника П.К.Т. договор за предоставяне на мобилни услуги
номер ********* за мобилен номер
**********. През 2014 и 2015 година страните сключили два нови договора за
мобилни услиги, а в периода 2013 до 2018 година сключвали и множество
допълнителни споразумения към договорите за мобилни услуги, както и договори за
лизинг на мобилни телефони. Към 2018 година ищцата ползвала два телефонни
номера, като към телефонен номер 089……..
се прилагали условията по договор номер ********* от 29.09.2011г, изменен с
допълнително споразумение от 2017 година, а към телефонен номер ********** се
прилагали условията по договор за мобилни услуги № ********* от 10.02.2014г.
изменен с допълнително споразумение от 25.02.2018г. Освен това ищцата имала два
действащи договора за лизинг на две мобилни устройства марка Samsung
Galaxy S7 съответно от 01.06.2016г. и от 03.01.2017г. През 2018
година ответницата не изпълнила задълженията си по посочените договори, за
които задължения били издадени 4 броя фактури в периода 05.02.2018г. до 05.05.2018г.
на обща стойност 1055,04 лева.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника по ч.гр.д. № 6958/2019г.
за сумата 1055,04 лева главница по договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг плюс
лихва за забава и разноски. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.
47 ал.5 от Гражданския процесуален кодекс, поради което ищецът инициирал
настоящото производство за установяване на вземането си.
Ответникът не е открит и му е назначен особен представител, който с
отговора на исковата молба оспорва исковете, а в съдебно заседание, заявява, че
счита иска за основателен.
Предявените искове за установяване на вземане са с правно основание чл. 422
от ГПК- за съществуване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
Материалноправното основание на иска е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за изпълнение на
парично задължение по договор. Претенцията за законна лихва е с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове са основателни.
Посочените по-горе и в исковата молба два договора за мобилни услуги и два
договора за лизинг са били сключени между страните. По договорите за мобилни
услуги се претендират договорените такси и договорени неустойки за предсрочното
им прекратяване, като неустойките са в размер до три месечни такси и не
нарушават потребителското законодателство. Ответникът е получил мобилните
устройства предмет на договорите за лизинг, което обстоятелство е декларирано в
чл.4 от договорите за лизинг (л.47 и л.53). Претендираните вземания произтичат
изцяло от приложените договори поради което предявените искове следва да се
уважат изцяло.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските
по издадената заповед за изпълнение.”
На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 385 лева в заповедното
производство и 589,62 лева разноски в настоящото производство. Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, против П.К.Т.,
ЕГН ********** с адрес *** в размер на 1055,04 по два договора за мобилни услуги и
два договора за лизинг на мобилни устройства, за което вземане са били издадени
следните фактури: № **********/05.02.2018г; № **********/05.03.2018г; №
**********/05.04.2018г. и № **********/05.05.2018г, със законната лихва за
периода от 25.11.2019г. до изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 6958/2019г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА П.К.Т., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата 385
лева разноски по ч.гр.дело № 6958/2019г.
на Русенски районен съд, както и сумата 589,62
лева разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Русенски окръжен
съд.
Районен
съдия: