Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.10.2019
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 01.10. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1247 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 170/18.03.2019г., постановено по гр.д. № 1231/2018г.
по описа на Районен съд – Казанлък, в частта с която е отхвърлен
предявения иск от „П.К.Б.“ ЕООД против И.И.П. за
съществуване на вземането над размера 500 лв. до претендираните 1055, 25 лв.,
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
331/07.03.2019 г. по ч. гр. д. № 331/2018 г. по описа на КРС .
Въззивникът „П.К.Б.“ ЕООД
излага подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Направено е
искане съдът да отмени първоинстанционното решение в частта, в която се
отхвърля иска за установяване, че И.П. дължи на въззивника сумата над 500лв. до
претендираните 1055,25лв. предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 331/07.03.2019 г. по ч. гр. д. № 331/2018 г. по
описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума, като постанови друго,
с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендират се разноските пред
настоящата инстанция.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от особения представител на въззиваемия –
адв. А., с който оспорва изцяло въззивната жалба и моли същата да бъде
отхвърлена. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли
да бъде потвърдено изцяло.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът твърди, че на 20.02.2017г. ответникът подал до
ищцовото дружество попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски
кредит П.К. Стандарт със зададени параметри. И.П. получил разяснения, които му
дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответствали на
възможностите и на финансовото му състояние. Същият декларирал, че бил запознат
и с Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД. Получил и преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна
информация. Декларирал възможност и желание за закупуване на пакет от
допълнителни услуги и предоставил на кредитната институция данни за финансовото
си състояние. Също така бил уведомен, че изборът на пакет от допълнителни
услуги не бил условие за сключване на договора за потребителски кредит, което
също било декларирано и подписано от ответника. На 20.02.2017 г. страните
сключили договор за потребителски кредит № **********. Клиентът получил
одобрение да закупи и поискания от него пакет от допълнителни услуги, за
получаването на който бил подписал споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Получил отново и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит с допълнителна преддоговорна
информация, на които положил имената и подписа си. Ответникът поел задължения
да върне отпуснатия кредит в срок от 9 месеца с месечна вноска по погасителен
план в размер на 117,25 лв. и падежна дата всяко 1-во число на месеца. Общите
условия били неразделна част от договора и споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, били предадени на клиента при подписването им и
той декларирал, че бил запознат със съдържанието им и ги приемал, нямал
забележки към тях и се задължавал да ги спазва, за което и ги подписал. Договор
№ ********** бил сключен при следните параметри: общо задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги към него – 1055,25 лв., включващи: сума на
кредита: 500,00 лв.; срок на кредита: 9 месеца; размер на месечната вноска по
кредита: 117,25 лв.; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема:
1-во число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР%): 49,87; годишен
лихвен процент: 41,17 %; лихвен процент на ден: 0,11%; общо дължима сума по
кредита: 589,59 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет от допълнителни
услуги били както следва: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: 465,66 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги:
51,74 лв.. Страните се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което
възниквало за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се
разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния
план. По същия начин било уговорено и заплащането на възнаграждението за
закупен пакет от допълнителни услуги, което възниквало за клиента като задължение
към деня на отпускане на кредита - то било разсрочено във времето и се
погасявало от клиента като част от погасителните вноски и в рамките в
погасителния план. Ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задълженията си
по договора, като превело на 20.02.2017г. парична сума в размер на 500,00 лв..
Изготвен бил погасителен план, който бил получен от длъжника на 20.02.2017 г.,
заедно с договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с допълнителна
преддоговорна информация, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. Твърди се, че И.П. не изпълнил задължението, което поел по договора, не
направил нито едно плащане по заема, съгласно погасителния план. Предвид
обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и
изпаднал в забава, и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от
Общите условия, договорът бил прекратен, а задълженията по него обявени за
предсрочно изискуеми на 06.06.2017 г. След прекратяването на договора размерът
на задълженията ставал предсрочно изискуем, като оставало в сила задължението
на клиента да заплати всички дължими суми по процесния договор в размер на
1055, 25 лв.. Видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към
договора било, че още при подписване на искането за кредит, потребителят бил
информиран за общо дължимата сума по него. Следователно налице било наличие на
съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода
сума, тъй като била изразена воля от страна на потребителя за приемането им.
Ответникът имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го
удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на
същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата
на усвояване на средствата по договора до датата на връщане на главницата,
съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския
кредит. Сочи, че ответникът имал и възможност да измени договора чрез
предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се бил възползвал
и от това право. И.П. усвоил предоставената му в заем сума, поел изпълнение на
уговореното в договора съгласно погасителния план към него. От съда се иска да
постановено решение, с което да установи
съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника И.И.П., с ЕГН
**********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски
кредит № ********** в общ размер на 1055,25 лв., представляващо остатъчната
неизплатена главница по договора, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, която сума е предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
331/07.03.2018г., издадена по ч.гр.д. № 596/2018 г. по описа на Районен
съд-Казанлък. Моли да бъдат
присъдени и направените разноски в заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител, адвокат Е.К.А. е депозирал писмен отговор.
Сочи, че подадената искова молба била допустима, но не била в състояние да
вземе отношение по основателността на иска, поради липса на връзка с ответника.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 596/2018 г. по описа на Районен съд – гр.
Казанлък, съдът е издал в полза на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *** срещу И.И.П., ЕГН **********,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите в размер
на: 1055,25 лв.
(хиляда петдесет и пет лв. и 25 ст.) - главница; 9,35 лв. - лихва за забава от
02.04.2017 г. до 06.06.2017 г.; законната лихва върху главницата от 06.03.2018
г. до изплащане на вземането, както и 75,00 лв. – разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „П.К.Б.“ ЕООД е предявил против И.И.П. установителен иск за сумите по
издадената заповед за изпълнение.
Видно от Искане за отпускане на
потребителски кредит „П.К. Стандарт“ № **********/20.02.2017 г. ответникът
поискал кредит в размер на 500,00 лв., платим на дванадесет месечни вноски от
93,19 лв. всяка. Пожелал да закупи и пакет от допълнителни услуги „Бонус“.
На същата дата, 20.02.2017 г., ответникът е
подписал и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на
потребителски кредити и приложение с допълнителна преддоговорна информация към
него.
От представения Договор за потребителски кредит „П.К. „Стандарт“ № ********** се
установява, че на 20.02.2017 г. на ответника е отпуснат паричен кредит за
сумата от 500,00 лв. и срок на погасяване 9 месеца. Общата дължима сума на кредита
след начисляване на дължимите лихви е в размер на 589,59 лв.. В договора е
включено и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 465,66 лв., като общото
задължение, ведно с пакета от допълнителни услуги възлизало на 1055,25 лв.,
дължими на 9 месечни вноски по 117,25 лв. всяка, ГПР в размер на 49,87% и лихвен процент на ден 0,11% и
годишен лихвен процент в размер на
41,17%, което е видно и от представения погасителен план.
От представените общи условия на „П.К.Б.“,
подписани от ответника се установява, че съгласно чл. 12.3 от същите „ В
случай, че КС/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост“.
Видно от Удостоверение, издадено от „Ц.“ АД, ответникът има разкрита
банкова сметка ***.
Видно от преводно нареждане за кредитен превод с
референция 270PBWP********* от 20.02.2017 г., ищцовото дружество е превело по банковата сметка
на ответника сумата от 500,00 лв..
Видно от извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит № ********** от 11.05.2018 г. с клиент И.И.П., за
погасяване на задължението няма постъпили вноски от страна на
кредитополучателя.
По делото е представено уведомително писмо от
16.06.2017 г. Видно от него, ищцовото дружество уведомява ответника И.И.П., че
считано от 06.06.2017 г. договор за кредит с № ********** е едностранно прекратен
и задължението, съгласно договора е обявено за предсрочно изискуемо. Писмото
няма данни да е било връчено на длъжника.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице Веселина Емилова Недялкова, което решаващия съд е кредитирал
като своевременно и обективно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
От доказателствата по делото се установява, че в процесния
договор за потребителски кредит „Стандарт“ № **********/20.02.2017 г. за
отпуснат на ответника заем от 500 лева със срок за издължаване девет месеца е
договорена възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на 41, 17 % от
стойността на заема, лихвения процент на ден е 0. 11. Лихвата по договора е
възнаградителна за ползване на дадената парична сума. Договорената между страните
годишна лихва в размер 41, 17 % надхвърля значително размера на законната
такава, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2017 г. и 10 пункта
надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 49, 87 %, също
обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор нарушават
принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на
ответника. Поради това неоснователна се явява претенцията на ищеца за договорна
лихва в размер на 89, 59 лв.
Въззивният съд намира, че за недействителна
клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Възможността за
събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
В противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК за допълнителните услуги е определено общо възнаграждение за
няколко различни услуги. В чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. " В случая в Договора за потребителски
кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират
съответните такси. Освен това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 465,66 лв. всъщност се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето - потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следователно
клаузата в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил
да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от
допълнителни услуги в размер на 465,66 лв. се явява нищожна,
като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2
предл. второ и чл. 10а, ал. 3
и ал. 4 от ЗПК. Поради това настоящата
съдебна инстанция намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от 456, 66 лв.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/18.03.2019г., постановено по
гр.д. № 1231/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.