Присъда по дело №13302/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НОХД 13302/2023г. по описа на 109-и състав на СРС

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с внесен обвинителен
акт против М. Р. Н. за това, че на 16.04.2021г. около 16.30ч. в гр. София, кв. Абдовица в
градинката противозаконно присвоила чужда /собственост на В. К. К./ движима вещ- 1
/един/ брой мобилен телефон ,А1 Alpha 20 Dark Chrome“ на стойност 316.00лв. /триста и
шестнадесет лева/, която вещ владеела- престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа изцяло повдигнатото обвинение и
намира, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и
направеното от подсъдимата пълно признаване на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, обвинението се явява доказано по несъмнен начин и подсъдимата е
виновна в извършването на престъплението, за което е обвинена. Иска съдът да наложи
наказание на подсъдимата при прилагане разпоредбата на чл. 58а от НК, както и да цени
като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата.
Изразява становище, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66
от НК. Пледира за осъждане на подсъдимата да заплати разноските по делото и застъпва
позиция, че вещественото доказателство оптичен носител следва да остане приложено по
делото.
Защитникът на подсъдимата пледира съдът да вземе под внимание факта, че подсъдимата е
с чисто съдебно минало. Моли да се отчете и фактът, че предметът на престъплението е с
много ниска стойност. Във връзка с гореизложеното, моли съда да определи наказание към
минимума, да го редуцира с 1/3, съгласно изискванията на чл. 58а от НК и да отложи
изпълнението на наказанието на основание чл. 66 от НК.
Подсъдимата поддържа изложеното от защитника. В последната си дума моли за условно
осъждане.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, както и самопризнанията на подсъдимия, по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М. Р. Н., ЕГН: **********, е родена на **********. в гр. София, българка, с
българско гражданство, омъжена, без образование, неосъждана, безработна, с местоживеене
в град Угърчин № 32.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК – при
пълно признаване на фактите, закрепени в обстоятелствената част на обвинителния акт, от
подсъдимата М. Р. Н.. Съдът, на основание чл. 373, ал. 3 от НПК приема за установени
фактическите положения, които са залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт.
А те са следните:
На 16.04.2021 г. свидетеля В. К. се разхождал заедно със свидетелката И. К. и малкото им
дете, което било на 2 години. Тримата се разхождали в гр. София, кв. „Абдовица“ в
градинката. Било около 16.30ч. В градинката те видели обв. М. Н.. Свидетелите К.и
познавали обвиняемата Н., тъй като живеели на общ адрес на квартира. Обвиняемата Н.
поискала мобилен телефон, за да звъннела. Св. К. имала доверие на обвиняемата и дала
мобилния телефон на мъжът си св. К. с негово разрешение. Обв. Н. взела телефона, под
предлог, че ще позвънела на мъжът си. Телефона бил „А1 Alpha 20 Dark Chrome“. Докато
чакали обв. Н. да говори по телефона свидетелите К.и отишли до близкия магазин. В този
момент подсъдимата Н. взела решение да се облагодетелства. Решила да присвои мобилния
телефон, който й бил оставен от св. К.. В реализацията на това свое решение обв. Н.
1

изключила мобилния телефон и си тръгнала от градинката. След около 15 минути двамата
свидетели К.и се върнали в градинката, но обвиняемата й телефона на св. К. ги нямало. Св.
К. позвънил на своя мобилен номер и установил, че телефона му бил изключен. По късно
през деня св. К. видяла обвиняемата Н. и я попитала за телефона, като поискала да й бъде
върнат. Подсъдимата Н. отговорила, че е оставила телефона на пейка в градинката. Св. К.
проверила дали телефона е на посочената пейка, но нямало нищо.
След няколко дни подсъдимата Н. дала мобилния телефон „А 1 Alpha 20 Dark Chrome“ на
брат си св. Я. Р. Н.. Помолила го да продаде телефона, тъй като й трябвали пари.
Подсъдимата Н. не върнала на телефона на св. К. въпреки, че знаела, че тя си го иска
обратно. Точно обратното разпоредила се с телефона, като го дала на брат си и го
обявила за продажба. Св. Н. продал мобилния телефон за сумата от 100 лева на св. С. В. Д..
44
Това се случило на адрес в гр. София, кв. „Факултета, където св. Н. бил на квартира. Св. Д.
ползвала мобилния телефон около 10 дни, като след това го счупила.
От заключението на изготвената оценителна експертиза се установява стойността на
“
инкриминираната вещ - 1 /един/ брой мобилен телефон ,,А1 Alpha 20 Dark Chrome е
316.00лв. /триста и шестнадесет лева/.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимата М. Н. относно всички фактически обстоятелства, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване (изготвената по
делото експертиза), които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите В. К. (л.22),
И. К. (л.56) (л.63), С. Д. (л.59), Я. Н. (л.60), заключение на съдебно- оценителна експертиза
(л. 135-137), справки от ГДИН за изтърпени наказания (л.101) справки за съдимост (л.134),(л.
179), както и от останалите писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени
по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че направеното от подсъдимата самопризнание се подкрепя напълно от
събрания по делото доказателствен материал. Самопризнанието на подсъдимата намира
опора в показанията на свидетелите В. К. (л.22), И. К. (л.56) (л.63), С. Д. (л.59), Я. Н. (л.60),
заключение на СОЕ. Следва да се отчете, че фактическите обстоятелства по делото са
безспорно установени, като в разпитите си свидетелите не изказват противоречия. Ето защо,
съдът намира, че направеното от подсъдимата самопризнание е подкрепено изцяло от
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира и изготвеното по делото експертно заключение на оценителната
експертиза, което е пълно и точно, отговарящо на поставената задача изчерпателно,
изготвено от компетентно вещо лице, поради което съдът го намира за обективно и му дава
вяра изцяло.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се
обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са
непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимото лице е
извършител на деянието. Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
от НПК съдът не намира за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда
същите подробно.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна
страна:
От обективна страна подсъдимата М. Н. е осъществила състава на престъплението
обсебване по чл. 206, ал. 1 от НК, като на 16 април 2021г., около 16.30ч., в гр. София, кв.
Абдовица, в градинката, противозаконно присвоила чужда /собственост на В. К. К./ движима
2

“
вещ, която владеела - 1 /един/ брой мобилен телефон ,,А1 Alpha 20 Dark Chrome на стойност
316.00лв /триста и шестнадесет лева/, предоставен и от собственика за послужване,
изразяващо се в осъществяване на телефонно обаждане до съпруга й. Изпълнителното еяние
е присвояване, тоест разпореждане в свой или чужд интерес. Престъплението е резултатно и
е довършено с осъществяване на разпоредителните действия. Подсъдимата противозаконно
е присвоила процесната вещ, като вместо да я върне на собственика, който знаела, че иска
телефона си обратно, се разпоредила с предоставената и за еднократно послужване вещ,
като дала телефона на брат си и го обявила за продажба. В последствие телефонът бил
продаден от брата на подсъдимата за сумата от 100 лева.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - деецът е
можел да ръководи постъпките си, съзнавал е, че присвоява противозаконно оставената за
ползване чужда движима вещ, предвиждал е общественоопасните последици, които могат да
настъпят от деянието му и е желаел тяхното настъпване. Имал е психическата годност да се
въздържи от извършване на противоправната си проява, но не го е сторил. Подсъдимата е
съзнавала, че владее на правно основание вещта – че телефонът и е бил представен от
собственика за еднократно послужване чрез осъществяване на телефонно обаждане до
нейния съпруг, че няма право да се разпорежда с тази вещ и въпреки това тя е предприела
подобни разпоредителни действия.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата съдът прие, че са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на лицето, както и
ниската стойност на предмета на престъплението. Отегчаващи отговорността обстоятелства
не се констатират.
При тези налични смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива,
съдът намира, че адекватното наказание за подсъдимата следва да бъде „лишаване от
свобода” за минималния срок, предвиден за извършеното престъпление, от една година,
като същото следва да бъде редуцирано с 1/3, предвид правилото на чл. 58а от НК и да бъде
определено като „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение да бъде
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдебният състав
намира, че така определеното наказание ще постигне целите, визирани в чл. 36 от НК.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното
наказание - съдът определя наказание лишаване от свобода до три години, лицето не е
осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е
наложително да изтърпи наказанието.
Съдът намира, че следва да осъди подсъдимата да заплати и направените по делото
разноски, които възлизат на 140,40 лева - за изготвянето на експертното заключение по
делото, тъй като е призната за виновна, а нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК повелява, че
когато подсъдимият е признат за виновен, то същият следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски.
В изпълнение на правомощията си съдът се произнесе и по отношение на вещественото
доказателство оптичен носител, което следва да остане приложено по делото.
При тези мотиви, 109-и състав на СРС постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	2 април 2025 г.
Съдия:	Роси Петрова Михайлова-Маркова

Дело:	20231110213302
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 октомври 2023 г.

Присъда по дело №13302/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите