РЕШЕНИЕ
№
……………
гр.Русе, 31.01.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен
съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Мирослав
Йорданов
при секретар Наталия Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията АНДело № 1304 / 2019
год. по описа на съда, за да се произнесе
съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № Т-НП-4 / 22.05.2019 г. на министъра на туризма, с което "РИГА ПАЛАС" АД е санкционирано,
както следва:
1.
За нарушение на чл.114, т.2 от ЗТ вр. с чл.38, ал.2, т.7 от НАРЕДБА за изискванията към
местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за
определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията (наричана за краткост Наредбата), на основание
чл.208 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
2.
За нарушение на чл.114, т.2 от ЗТ вр. т.III от „Забележка към
Глава първа“ от Наредбата, на основание чл.208 от ЗТ е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
3.
За нарушение на чл.114, т.2 от ЗТ вр. с Раздел IV.3, т.6 от Наредбата,
на основание чл.208 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
В жалбата се излагат
съображения, че наказателното постановление следва да се
отмени, тъй като е незаконосъобразно. Сочи се, че за извършено едно деяние са
наложени три отделни санкции в разрез с принципа non bis
idem (недопустимост на налагане на повторно
наказание за едно и също деяние). Излагат се доводи, че наказателното
постановление следвало да бъде издадено от компетентното лице към КЗП, а не от
министъра на туризма. Сочи се, че липсва описание на нарушението и неговата
квалификация.
Въззиваемата страна изразява становище, съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото
наказателно постановление.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, не изпращат представител и не вземат становище.
Съдът, като се
запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е
допустима.
Подлежи на
разглеждане по същество и е частично основателна.
На 29.04.2019 г. в
гр.Русе комисия от служители на Министерството на туризма извършили проверка в
хотел „Гранд хотел Рига“, при която било установено следното:
1.
Лицето извършващо дейност в обекта, за което
е издадено удостоверението е „Гранд хотел Рига“ ЕООД, а при проверката е констатирано,
че хотела се стопанисва от „Рига палас“АД, което е
подало документи за промяна на обстоятелствата по чл.38 от Наредбата, но към
тях не приложило доказателства за заплатена дължима такса, каквото било
изискването на чл.38, ал.2, т.7 от Наредбата.
2.
Липсва обособена достъпна хотелска стая с
необходимото функционално хотелско и санитарно оборудване, уреди и
приспособления за хора с намалена или ограничена подвижност.
3.
Не е изпълнено минималното допълнително
изискване гостите на хотела да се свързват с единен вътрешен телефонен номер 9
с рецепцията.
Във връзка с тези
констатации, на 08.05.2019 г. срещу „Рига палас“АД е
съставен АУАН за осъществени нарушения по на чл.114, т.2 от ЗТ вр. с чл.38, ал.2, т.7 от Наредбата, чл.114, т.2 от ЗТ вр. т.III „Забележка към глава първа“ от Наредбата и чл.114, т.2
от ЗТ вр. с Раздел IV.3,
т.6 от Наредбата. Впоследствие било постановено и обжалваното наказателно
постановление.
Изложената
релевантна за делото фактическа обстановка се извежда след анализ на събраните гласни и писмени доказателства.
Съдът не споделя довода за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, поради издаването му от материално некомпетентен орган.
Съобразно нормата на чл. 232 от
Закона за туризма, актовете за установяване на административните нарушения се съставят от длъжностни
лица, определени от министъра на туризма, от председателя на Комисията за
защита на потребителите, от председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор или от длъжностни лица от общинската администрация,
определени от кмета на съответната община, а съгласно чл. 232, ал.
2 от Закона за туризма наказателните постановления се издават от министъра на туризма, председателя на Комисията
за защита на потребителите, председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица. Посочените правни
норми ясно и недвусмислено регламентират правомощията на министъра на туризма да
издава наказателни постановления за установените административни нарушения.
Иначе казано, обжалваното наказателно постановление е издадено от материално
компетентен административнонаказващ орган, надлежно
упражняващ предоставените му от закона правомощия да налага административни
наказания когато установи извършването на определени административни нарушения.
Съдът не споделя изложените доводи в жалбата, че с процесното
наказателно постановление е нарушен принципа
non bis idem. Действително с настоящото постановление, в частта
му по т.2 и т.3, и с издаденото НП № 2019 – 0048607 от 19.06.2019 г. директора
на Регионална дирекция за областите гр. Габрово, гр. Велико Търново, гр. Русе,
гр. Ловеч и гр. Плевен към ГД “Контрол на пазара” към КЗП, дружеството – жалбоподател
на практика е санкционирано два пъти за едно и също нарушение. В случая обаче процесното административнонаказателно
производство е било образувано със съставянето на АУАН на 08.05.2019 г., а това
пред КЗП е започнало с АУАН от 17.05.2019 г., въпреки забраната по чл.84 вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК, според която не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява след като спрямо същото
лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство. С други
думи второто по ред административнонаказателно
производство е следвало да не се образува, а като образувано е следвало да се
прекрати.
По отношение на
нарушението по т.1.
Съгласно чл. 114, т.2 от ЗТ, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в туристически обект, който
отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата
по чл. 121, ал. 5 от ЗТ.
Според чл.38, ал.1 от Наредбата (издадена на основание чл.121, ал.5 от ЗТ), при промяна на лицето, извършващо дейност в категоризирано
място за настаняване или в заведение за хранене и развлечения, лицето, което ще
извършва съответната туристическа дейност в обекта, в 30-дневен срок от
настъпването на промяната подава до съответния категоризиращ орган заявление по
образец, посочен в наредбата по чл. 165, ал.
2 ЗТ. Алинея 2 на същата разпоредба сочи, че към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. копия от
документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да
извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава –
членка на Европейския съюз;
2. декларация, че
лицето не е в ликвидация – за лицата, които не са търговци;
3. справка за
професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта – по образец
съгласно приложения № 6 или 7;
4. копия от
документи, удостоверяващи образованието или професионалната квалификация, стаж
в туризма и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект,
съгласно изискванията за определената категория на обекта;
5. копия на
документите за собственост на обекта или копие от договора за наем или от друг
договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната
туристическа дейност в обекта;
6. изрично
пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
7. документ за
платена такса за промяна в обстоятелствата съгласно Тарифата за таксите, които
се събират по ЗТ.
В конкретния случай било
установено, че лицето извършващо дейност в обекта, на което е издадено
удостоверението е „Гранд хотел Рига“ЕООД, а при проверката е констатирано, че
хотела се стопанисва от „Рига Палас“АД. Сочи се, че за промяната това обстоятелство било внесено
заявление от "РИГА ПАЛАС" АД като лице, което ще извършва съответната
туристическа дейност в обекта, без към него да се приложи документ за платена такса за промяна в обстоятелствата съгласно Тарифата за таксите, които
се събират по ЗТ.
От там е изведен
извода, че с това е допуснато нарушение на чл.114, т.2 от ЗТ вр. с чл.38, ал.2, т.7 от Наредбата, тъй като дружеството
предоставяло туристическа услуга, която не съответства на изискванията за
определената категория, поради което на основание чл.208 от ЗТ било
санкционирано.
Съгласно чл. 169, ал.1 от ЗТ, при промяна на собствеността върху категоризирани места за
настаняване и прилежащи към тях заведения за хранене и развлечения,
самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и
прилежащите към тях заведения за хранене или при промяна на собствеността върху
сертифицирани обекти лицето, придобило собствеността, подава заявление по
образец и изискуемите документи до съответния категоризиращ или сертифициращ
орган за отразяване на променените обстоятелства в съответните регистри.
Според чл.169, ал.2
от ЗТ, при промяна на лицето, извършващо дейност в категоризирани и
сертифицирани туристически обекти по ал. 1, лицето, което ще извършва дейност,
подава заявление по образец и изискуемите документи до съответния категоризиращ
или сертифициращ орган за отразяване на променените обстоятелства в съответните
регистри.
Алинея 3 от същата
норма сочи, че в тези случаи определената категория на туристическия обект,
съответно издаденият сертификат, се запазва.
Санкционната норма
на чл.218 от ЗТ предвижда имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв. за
юридическите лица, които не
изпълнят задължението си за заявяване на настъпила промяна във вписаните в
Националния туристически регистър обстоятелства. С други думи наказва се
неподаването на заявление за вписване на настъпилата промяна, но не и неприлагането
на другите изискуеми документи към него.
С оглед изложеното,
съдът намира, че пропуска на „Рига Палас“АД да
приложи документ за заплатена държавна такса към подаденото от него заявление
за промяна на обстоятелствата не представлява нарушение, поради което в тази
част наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
По отношение на
нарушението по т.2 и т.3.
В случая
дружеството е санкционирано, затова че:
- в хотела липсва
обособена достъпна хотелска стая с необходимото функционално хотелско и
санитарно оборудване, уреди и приспособления за хора с намалена или ограничена
подвижност;
- не е изпълнено
минималното допълнително изискване гостите на хотела да се свързват с единен
вътрешен телефонен номер 9 с рецепцията.
В настоящият случай
са установени две несъответствия на определените изисквания, на които хотелът е
следвало да отговаря, за което е издадено удостоверение за категоризация за
утвърдена категория "четири звезди". Тези нарушения осъществяват
състава на едно административно нарушение по чл. 114, т. 2 от ЗТ, тъй като, с
неспазването на изисквания на наредбата за определената категория, то
туристическата услуга, предоставяна в туристическия обект не отговаря на
изискванията за тази категория и следователно е налице едно деяние. Всяко едно
от неспазените и нарушени отделни изисквания за съответната категория на
туристическия обект, не представлява самостоятелно осъществяване на състава на
нарушение по чл. 114, т. 2 от ЗТ. Констатираните от контролните органи нарушения
на изисквания за категорията, определена за обекта, в своята съвкупност водят
до непредоставяне на туристическата услуга съобразно изискванията за
съответната категория на обекта. Неизпълнението на едно или няколко изисквания
от Наредбата, на които туристически обект следва да отговаря при категория
"четири звезди", с която е категоризиран води до осъществяване
състава на едно нарушение по чл. 114, т. 2 от ЗТ, тъй като туристическата
услуга не се предлага според изискванията за съответната категория на обекта. В
случая е осъществено едно административно нарушение, което обуславя налагане на
едно административно наказание. Ето защо административнонаказващият
орган неправилно е приел, че са извършени две отделни нарушения.
В съответствие с изложените съображения
наказателното постановление в тази му част подлежи на изменение, като
допуснатото нарушение се санкционира само с едно административно наказание. В
този смисъл е и Решение от 6.12.2019 г. на АдмС - Русе по к. а.
н. д. № 283/2019 г.
Мотивиран от така,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № Т-НП-4 / 22.05.2019 г. на министъра на туризма в частта му по
т.1.
ИЗМЕНЯ наказателното
постановление по т.2 и т.3, като за извършеното нарушение на чл.114, т.2 от ЗТ вр. т.III от „Забележка към Глава първа“ и Раздел IV.3, т.6
от Наредбата, на основание чл.208 от ЗТ се налага една имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: