Мотиви към присъда, постановена по Н.О.Х.Д.
№ 3940
по описа на Софийски Градски Съд,
Наказателно Отделение, 17-ти състав за
2018г.
Обвинението е повдигнато от Софийска Градска Прокуратура
(СГП) срещу Т.С.А. за това, че на 11.01.2017г.
в периода от време от около 07.00 до 09.00 часа в гр.София, на разклона на
околовръстен път и кв.“Кумарица“ в посока кв.“Околовръстен път“, в качеството
на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - полицейски орган
- полицай, младши ******* - I степен в отдел
„Пътна полиция“, 02 сектор, 01 група при Столична Дирекция на Вътрешните Работи,
осъществяващ административно-контролна дейност, по време на извършване на пътна
полицейска проверка на свидетеля М.Д.Г., в съучастие като помагач с Г.А.Ш.,
като извършител, поискал и приел от св.Г. дар, който не му се следва – 20
/двадесет/ лева - застанал пред служебния автомобил, в обсега на служебната
камера на автомобила, за да попречи на видимостта на извършваната проверка от Ш.,
с цел да не извърши действие по служба - да състави акт за установяване на
административно нарушение по Закона за движение по пътищата и правилника за
неговото прилагане при управлението на моторното превозно средство - л.а.
„Нисан Микра“ с ДК №“*******“ преминало непрекъсната осева линия и е навлязло в
насрещното платно/, допуснато от свидетеля – прест. по чл.302, т.1, вр. с
чл.301, ал.1, вр. чл.20, т.4 от НК и
срещу Г.А.Ш. за това, че за
времето от 04.11.2016г. до 11.01.2017г., в гр.София, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, което заема
отговорно служебно положение - полицейски орган - полицай, младши ******* - I
степен в отдел „Пътна полиция“, 02 сектор ,01 група при Столична Дирекция на Вътрешните
Работи, осъществяващ административно-контролна дейност, по време на извършване
на пътна полицейска проверка на различни лица е поискал и приел дар, който не
му се следва на обща стойност 40 лева, за да не извърши действия по служба - да
състави акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение
по пътищата и правилника за неговото прилагане на извършилите нарушения водачи,
както следва:
На
04.11.2016г. около 11.00 часа, в гр.София /на ул.„Николай Державин“
след кръстовището с бул.“Княз Борис III“ в посока кв.“Бояна“/, в качеството си
на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - полицейски орган
- полицай, младши *******, I степен в отдел „Пътна полиция“, 02 сектор, 01 група при Столична Дирекция на Вътрешните
Работи, осъществяващ административно-контролна дейност извършване на пътна
полицейска проверка на свидетеля Л.А.Н., е поискал и приел от св.Н. дар, който
не му се следва - 20/двадесет/ лева, за да не извърши действие по служба - да
състави акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение
по пътищата и правилника за неговото прилагане /при управление моторно превозно
средство л.а. „БМВ“ с ДК №“ *******ВН“ преминало на червен светофар/, допуснато
от свидетеля - престъпление по чл.302, т.1, вр. с чл.301, ал.1 от НК и на
11.01.2017г. за периода от време от около 07.00 до 09.00 часа в гр.София /на
разклона на околовръстен път и кв.“Кумаргца“ в посока кв.“Околовръстен път“ /в
качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение -
полицейски орган - полицай, младши *******, I степен в отдел „Пътна полиция“,
02 сектор, 01 група при Столична Дирекция на Вътрешните Работи, осъществяващ
административно-контролна
дейност, по време на извършване на пътна полицейска проверка на свидетеля
М.Д.Г., в съучастие с Т.С.А. - помагач, поискал и приел от св. Г. дар, който не
му се следва - 20/двадесет/ лева с цел да не извърши действие по служба – да състави
акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по
пътищата и правилника за неговото прилагане, при управлението на
моторното превозно средство- л. а „Нисан Микра“ с ДК № *******, преминало
непрекъсната осева линия и е навлязло в насрещното платно, допуснато
от свидетеля - престъпление по чл.302, т.1, вр. с чл.301, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, престъпление по чл.302, т.1 , вр. с чл.301, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на СГП поддържа внесеното обвинение срещу подсъдимите А. и Ш.,
като пледира, че то е доказано по несъмнен начин - твърди, че по безспорен
начин е установено, че двамата са извършили деянията за които им повдигнато обвинение,
като се позовава на доказателствата събрани в хода на досъдебното производство
и се аргументира, че свидетелите разпитани в хода на съдебно следствие са дали неверни
и лъжливи показания.
Позовава се, че
правата на свидетелите са били спазени, тъй като разпитите са проведени от
следовател и прокурор, като са били задължени да се подпишат под всяка страница
с разяснени права.
Посочва, че
разпитите на свидетелите в съдебна фаза на процеса са фрагментарни и не
кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Приема, че
искането на парични средства въпреки, че било правено с конклудентни действия,
то те били много ясни и достатъчни
Прави собствен
анализ на оборудването на служебните автомобили с видеокамери, както и
действията на оперативните работници при прегледите на записите от тези камери.
Прави разбор на показанията на св.Н., дадени пред съдия в хода на ДП, както и
тези на св.Г., дадени в хода на съдебно следствие. Посочва, че тъй като
свидетелят се е допитвал до адвокат, дадените от него показания пред съда са
най-леко казано неуверени.
Като краен извод
се позовава, че свидетелските показания дадени в хода на ДП, извършените разпознавания,
видеотехническата експертиза, която е и идентификационна и която категорично
установява водачите на автомобила и техните действия при извършване на
проверките, фактът, че двамата подсъдими са били наряд, фактът, че автомобилът
се е движил на местата, на които са извършени проверки и се е намирал там съгласно
„джи пи ес“ системата, разпитът пред съдия.
Защитата на подсъдимия Ш. адв.Й. счита, че обвинението не е доказано в никаква степен и делото е
изключително богато на процесуални нарушения.
Изрично оспорва качеството на свидетел на М.П.,
предвид, че същият е участвал в разследването и отделно от това набляга, че
същият е провеждал оперативни беседи с всички свидетели по делото, като
застъпва тезата, че по своя характер тези беседи не представляват нищо друго,
освен разпит на свидетели по делото. Относно разпита на свидетел пред съдия в
хода на досъдебното производство счита, че също е в разрез с процесуалните
правила предвид факта, че в него не участват обвиняемите и техните защитници -
така, както е изискването.
Посочва, че по делото липсват доказателства
за извършени нарушения на ЗДвП както от М.Г., така и от Л.Н., поради което
липсва основание те да трябва да дават подкуп, а след като няма такава причина,
те нямат и мотив да дадат такъв. Посочва, че отделно от това, техническата
експертиза установява, че на предоставените записи не се вижда предаване на
предмети, които могат да бъдат оприличени като банкноти.
Изрично изтъква, че свидетелят Г. много ясно
посочи как са извършвани и разпитите, и разпознаванията в това дело - с
принуда, осъществена от служителите на Дирекция „ВС“, с посочване на снимки на
лицата които били участвали в случая, описан в обвинението.
Позовава се, че е нарушена разпоредбата на чл.171,
ал.4 от НПК при проведените разпознавания, тъй като същите са извършени по
снимки при реалната възможност да бъдат разпознавани самите лица.
Подзащитният му се присъединява към
изнесеното от защитника.
Защитата
на подс.А. заявява, че прокуратурата не е представила убедителни и
категорични доказателства за виновността на двамата подсъдими, като вместо това
се позовава само на основата на презумпции, предположения и съмнения за това,
че подсъдимите са нарушили закона.
Посочва,
че нищо по същество на приобщените свидетелски
показания не води до подкрепа на внесените обвинения на А. и Ш.. Позовава се,
че е налице нарушение на процесуалните правила при разпита на свидетелите
предвид, че основното им право, което е да не се уличат в извършването на
престъпление, е било неразяснено от страна на разследващите органи.
Позовава
се, че по никакъв начин не е установено неправомерно
поведение както от А., така и от Ш., тъй като няма свидетелски показания, няма
веществени доказателства - описани пари, няма запис със СРС-во, което да сочи,
че двамата подсъдими са поискали и получили съответно дар, който не им се
следва.
Също така посочва, че прокуратурата не е
попълнила с фактическите действия в какво точно се изразява помагачеството на А.,
съгласно изискванията на чл.20, ал.4 от НК това помагачество да бъде направено
в определена форма - отстраняване на пречки, намиране на участници и т.н.,
които обаче прокуратурата не е посочила.
Посочва също така, че описаната в
обвинителният акт фактическа обстановка е крайно оскъдна и непълна, за да може
върху нея да се градят съответни правни изводи.
Поддържа изцяло изнесеното от колегата му Й.,
като допълва, че съвсем логично звучат показанията на св.Г. относно неговите
предходни показания, с оглед факта, че той е бил поставен в една ситуация на
упражнен психологически натиск да даде определени показания, които ползват обвинителната
теза.
Посочва и че от разпита на този свидетел се
установява, че и разпознаването е направено без присъствието на поемни лица.
Изрично обръща внимание, че интерес
предизвиква и обстоятелството, че свидетелят ясно е заявил на следователя, че е
контактувал визуално само с един от полицаите. Въпреки това обаче, са му били
предоставени и посочени снимки на двамата тогава обвиняеми, и от тях той
разпознава не Ш., с който от експертните снимки се вижда, че влиза във визуален
контакт с него, а с А.. Тоест, което според него означава, че казаното от
свидетеля за извършените нарушения по време на този разпит намира и
потвърждение във факта, че той е бил принуден да направи разпознаване на лице,
което той не би могъл да посочи и е посочил съвсем друго лице.
Относно показанията на другия свидетел Л.Н. изтъква,
че по никакъв начин не касаят неговия подзащитен, но доколко са верни и истинни
показанията, дадени на ДП, следва да се съди от един факт, а именно, че на ДП и
в разпита си пред съдия той е казал, че е оставил парите в купето на
автомобила, а нито от снимките, нито от разпита на вещите лица се установява на
изричен въпрос на защитата, че е имало влизане или оставяне на предмет от
страна на този свидетел в купето на полицейския автомобил.
Относно третият свидетел М.П. посочва, че
разпитът му е недопустим освен по съображенията, изложени от адв.Й., но и от
факта, че този свидетел не е пряк очевидец, не е възприел пряко факти и
обстоятелства,които лично е наблюдавал и възприел, а възпроизвежда факти и
обстоятелства, които са отразени с други технически средства - аудио и
видеозапис.
Подсъдимият А. се присъединява към казаното
от защитника му.
В
последната си дума и двамата подсъдими заявяват, че изнесеното от прокуратурата не отговаря на истината.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл.13 и 14 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Т.С.А.
постъпил на работа в МВР през 2011година, като по време на работата си в
министерството до 2017г. е бил награждаван четири пъти и е наказван два пъти. Г.А.Ш.
е постъпил на работа в МВР през 2014г., като е награждаван три пъти и има
наложени няколко наказания до 2017г.
Към
месец юни 2015г. двамата служители работили на длъжност младши ******* 1-ва
степен, 01 група, 02 сектор, в отдел „пътна полиция“ при Столична Дирекция на Вътрешните
Работи, която представлявала специализирана група за контрол, регулиране и
осигуряване безопасността на движението и обществения ред към отдел „Пътна
полиция“ при Столична Дирекция на Вътрешните Работи - МВР.
Подсъдимите
осъществявали възложените им полицейски функции в екипи, определяни от техните
ръководители и използвайки служебни автомобили на полицията в гр.София.
В
рамките на своята компетентност и възложените им служебни задачи двамата са
били задължени да осъществяват контрол и съставят актове за установени
административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Ш. и А. са били
назначени в наряди - автопатрул с произтичащите от това права и задължения,
посочени в ЗМВР, инструкции за работа, заповеди, както и типовите им длъжностни
характеристики. Съгласно нормативните правила имали задължение да контролират
пътното движение в границите на обслужвания от тях район, съгласно
предоставените им правомощия и съобразно регламентирания в МВР ред, да съставят
АУАН или фиш при установяване на нарушение от страна на участниците в
движението.
В
тази връзка А. и Ш. имали качеството на длъжностни лица от категорията на
чл.169, ал.1, т.1 от ЗМВР /държавен служител/ - полицай, младши ******* при
сектор „Пътна полиция“ - СДВР и осъществявали административно - контролна
дейност по Закона да движение по пътищата.
Двамата
полицейските служители били определени заедно да осъществяват наряд със
служебен автомобил на 04.11.2016г. и 11.01.2017г. в райони, разписани в
ежедневна ведомост за деня. На посочените дати двамата осъществявали
задълженията си със служебен автомобил с номер *******на КАТ-СДВР, който
разполагал със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобила, както и със
система за проследяване на неговия маршрут, тъй като през 2016г. в част от
автомобилите, с който били осъществявани нарядите в СДВР били инсталирани от
системи за видеонаблюдение и „джи пи ес“ система за проследяване маршрута на
автомобила.
Изпълнявайки
служебните си задължения на посочените дати, подсъдимите спирали нарушители,
като съставяли актове за допуснатите и установени нарушения по ЗДвП.
На
04.11.2016г. около 11.00 часа, свидетелят Л.А.Н. управлявал личния си автомобил
марка „БМВ“, като пътувал от Перник за София и в кв. „Княжево“,
на бул.“Горнобански път“ на светофара на чешмата, която е с минерална вода до
ресторант „Македония“, а именно завил по ул.„Николай Державин“ след
кръстовището с бул.“Княз Борис ІІІ“ в посока кв.“Бояна“, като направил завой надясно. В момента, в който завивал,
светофара светнал червено. На тротоара, отстрани на самия ресторант бил
ситуиран патрулния автомобил на КАТ, в който се намирали двамата подсъдими.
Автомобилът бил пред Н. и след като видели преминаването на свидетеля полицаите
се спуснали от мястото, където били спрели и засякли последния, като застанали с
техния автомобил пред неговия.
Двамата подсъдими отишли до свидетеля,
представили се, че са от КАТ, като му поискали документите за проверка. Н.
предоставил всички необходими документи за извършване на проверката и след като
били прегледани от единия от подсъдимите, същите му били върнати и той си
тръгнал. Не му бил съставен документ за установено нарушение на правилата за
движение по пътищата.
На
11.01.2017г. между 07.00 и 09.00 часа св. М.Д.Г. ***, управлявайки л.а.“Нисан
Микра“ с ДК № „*******“. На разклона на околовръстен път и кв.“Кумарица“ в
посока кв.“Околовръстен път“ навлязъл в насрещното платно при непрекъсната
осева линия, изпреварвайки друг автомобил, който се движел пред него и спрял.
Действията му били наблюдавани от подс. Т.С.А. и Г.А.Ш., които осъществявали
ежедневен наряд със служебен автомобил на мястото. Двамата потеглили след
нарушителя със служебния си автомобил. След около 500 метра свидетелят
забелязъл, че след него се движи полицейски автомобил с включени сигнални
светлини от което разбрал, че трябва да отбие и спре в дясно от платното за
движение. Свидетелят отбил върху непочистената част в дясно от пътното платно.
След спиране на св. Г. полицейският автомобил също отбил и спрял, като от него
слязъл подс. Ш.. Малко след спиране от служебния автомобил на КАТ излязъл и
подс. Т.А. и също се приближил до проверявания водач. Свидетелят свалил
стъклото на предната лява врата и полицаите се представили и му поискали
документите за проверка, като му обяснили, че му правят проверка дали има
неплатени актове, фишове и снимки за установено от него нарушение, като не са
му казвали, че е направил нарушение по ЗДвП. След извършената проверка, след
като установили, че водача няма неплатени задължения по наложени му наказания
за нарушение правилата по ЗДвП му върнали документите и Г. си заминал.
Не му бил
съставен документ за установено нарушение на правилата за движение по пътищата.
От
така изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимите Ш. и А. не са
осъществили нито от обективна, нито от субективна страна състав на престъпление
по НК.
Видно
от назначената и изготвена на предварителното производство видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза, записаното изображение на оптичните носители е заснето от 3 камери, с резолюция 960x576 пиксела, с вкопирани в кадър данни за дата,
часово време и наименование на камера. Съгласно данните от вкопираната в кадър
информация за дата и часово време, както и наименованията на видеофайловете,
същите са заснети в посочени
интервали от време
В
заключението на същата експертиза е посочено, че видеофайловете са цифров
презапис. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната
информация. В рамките на записаните интервали от време таймкодът, вкопиран в
изображението не се прекъсва.
Посочва
се, че от лицата и техните действия са извлечени снимки, обработени и
представени в изследователската част на протокола, подредени в хронологичен ред
и от проведеното сравнително лицево-идентификационно изследване може да се
направи извод, че на ф.к. 1 и 2 (снимкови кадри, извлечени от видеофайлове -
обект на експертизата) и на Сн. 1 (сравнителен материал по Пункт 1) е заснето
едно и също лице, посочено като Г.А.Ш., а на ф.к. 3, 4 и 5 (снимкови кадри,
извлечени от видеофайлове - обект на експертизата) и на Сн. 2 (сравнителен
материал по Пункт 1) е заснето едно и също лице, посочено като Т.С.А..
Изрично е
посочено, че на голяма част от кадрите, гледната точка на камерите не позволява
да бъдат отграничени лицевите характеристики на водачите на спираните от униформените
служители МПС-та и техните действия. Предвид посоченото, както и поради
голямото разстояние между обект - заснемащо устройство, на записите не могат да
бъдат разграничени обекти с размер и форма на банкноти.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните
на досъдебното и съдебно производство гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства: показанията на свидетелите Л.А.Н. и М.Д.Г., съдебно-видеотехническа
и лицево-идентификационна експертиза, протоколи за разпознаване с фотоалбуми
към тях и свидетелства за съдимост.
Фактическите си изводи относно случилото се, съдът обоснова въз основа на
показанията на свидетелите Н. и Г.. Независимо че са посочени като лица участвали
в деянията, за които прокуратурата е повдигнала обвинение на подсъдимите, тези
свидетели добросъвестно съобщават за случилото се като време, място и механизъм.
Показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на
останалите доказателства относно механизма на случилото се.
Свидетелят Н. е бил три пъти разпитван в хода на досъдебното производство
пред прокурор в рамките на един ден и веднъж пред съдия или общо четири пъти.
В съдебно заседание свидетелят дава подробни обяснения, като изрично
излага, че проведената му проверка е протекла нормално, коректно и след
завършването й си е заминал. Посочва какви документи е предоставил на
проверяващите, като също така изрично заявява, че е разговарял с един от
двамата проверяващи го, като с оглед изминалото време не си спомня темата на
разговор между двамата. На свидетеля бяха зададени множество въпроси от
страните, с оглед изясняване в цялост на фактическата обстановка. На изричен
въпрос на прокурора свидетелят също така изрично заяви, че е слизал от
автомобила си, за да даде допълнително изисканите му документи, което от своя
страна кореспондира с отразеното във видеотехническата експертиза. Следва да се
отчете, че и след зададените му въпроси свидетелят е последователен и
еднопосочен в показанията си.
Свидетелят Н. е бил разпитан в хода на ДП по реда на чл.223 от НПК, като
тези му показания бяха прочетени в хода на съдебно следствие, с оглед
установяване на различията, съдържащи се в двата му разпита. След прочитането
им свидетеля заявява, че не си спомня дали прочетеното му е вярно или не.
Относно това проведено процесуално-следствено действие съда не кредитира
възражението на защитата, че този разпит е негоден, тъй като при провеждането
му не участвали обвиняемите и защитниците им предвид, че същият е проведен
преди да са били повдигнати обвинения на А. и Ш..
При обясненията след прочитане показанията му от досъдебното производство,
свидетелят категорично и недвусмислено заявява, че не са му били изрично и
недвусмислено разяснени правата, с които разполага в качеството си на свидетел,
като дори подробно посочва, че му е било обяснено, че адвокат не му трябва и
той се е консултирал с такъв едва след провеждането с него на тези
процесуално-следствени действия. Категорично също така заявява, че св. М.П. е
присъствал на всички проведени с него процесуално-следствени действия.
Действително в разпита си по реда на чл.223 от НПК свидетеля описва доста
по-различна фактическа обстановка, но съда в случая дава вяра на изнесеното от
свидетеля в хода на съдебно следствие, доколкото лично се убеди, че съобщеното
от свидетеля не е повлияно от разследващите органи и правата на същия са му
категорично и подробно разяснени. Настоящия съдебен състав не се съмнява, че
това е сторено и при разпита му по реда на чл.223 от НПК, но все пак следва да
се има в предвид, че той е проведен в хода на ДП в присъствието на
разследващите органи.
Факта, че свидетелят след проведените му разпити все пак се е консултирал с
адвокат сочи на извода, че той действително е желаел и искал участието на такъв
при провеждането с него на процесуално-следствени действия.
На следващо място следва да се отчете, че свидетелят в рамките на един ден –
15.02.2017г. е бил три пъти разпитван от разследващ орган, преди разпита по
реда на чл.223 от НПК.
Същият е бил под силна емоционална реакция, което е житейски логично и
обяснимо, доколкото до този момент не е имал досег с правоохранителни органи от
категорията на разследващите, довело от своя страна до объркване на
възприятията му, поради което не може да се разчита на същите относно адекватно
възприети и възпроизведени факти относно случилото се. Неслучайно е и факта, че
Н. е дал и коренно противоречиви показания в хода на досъдебното производство
пред разследващ и пред съдия. Въпреки, че показанията му пред разследващ не
бяха прочетени по реда на чл.281 от НПК, то без да се обсъжда тяхното
съдържание следва единствено да се отчете коренната им разлика с тези
изненесени пред съд по реда чл.223 от НПК относно основен факт от вмененото му
деяние, а именно кой е оставил инкриминираната сума в полицейският автомобил,
което пък от своя страна еднозначно води до извод, че и съобщеното пред съдия в
хода на ДП не е съвсем реално и не отразява действително случилото се, а
отразява това, което разследващите са искали да каже.
В този смисъл мотивите
за оттеглянето на първоначалните показания са логични и убедителни, а първоначалните
обяснения, дадени в отсъствие на другия подсъдим и проверени в състезателно
производство категорично не биха могли да обусловят осъдителни заключения
самостоятелно или в комплекс с други данни,
В показанията си пред съда Н. по
никакъв начин не може да се направи какъвто и да е извод относно
индивидуализация на проверяващите го служители на КАТ, тъй като същия не
съобщава никакви отличителни черти или белези относно последните.
В подкрепа на така изнесеното е и факта, че при предявяване на протокола за
разпознаване свидетеля от 15.02.2017г. категорично разпознава изписаното
ръкописно от него в същия, че: „мина
много време и не съм сигурен“ .
В случая изнесеното от този свидетел в разпита му по реда на чл.223 НПК не
се подкрепя от нито едно събрано и приобщено към материалите по делото
доказателство, поради което и не може да послужи като достатъчна и убедителна
основа за постановяване на краен съдебен акт единствено основаващ се на тях,
при положение, че Н. не ги потвърждава в никаква степен пред решаващият съд.
Обвинителната теза не се подкрепя в никаква степен и от изготвената и
приета по делото видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза. Дори
жестовете, с които според държавното обвинение подсъдимите са си поискали дар,
не се установяват от същата. На приложените фото и видеоматериали не се
забелязват дори никакви такива действия от страна на двамата подсъдими.
Надеждността на свидетелските показания е въпрос, който всеки съд е суверен
на реши по вътрешно убеждение, а именно, че правото на съда по вътрешно убеждение да възприема или
елиминира определени доказателствени средства е суверенно, но само когато е
извършена оценка за тяхната достоверност и е постигната яснота относно това
съдържат ли те доказателства, които имат процесуална стойност и значение и
каква е връзката им с основните факти, включени в предмета на доказване. Това
безусловно изисква прилагане на логическа дейност, основана на всестранно,
пълно и обективно изследване и проверка на всички обстоятелствата по делото,
изводими от наличните доказателствени материали. Показанията му
от досъдебното производство не могат да бъдат отхвърлени едностранчиво, само защото в съдебна фаза на процеса свидетеля не ги поддържа. В досъдебната фаза на процеса, в присъствието на съдия, при разпита е обяснил по какъв
начин е бил поискан и предаден неследващият се дар. Разпитът пред
съдия по принцип е гаранция за законосъобразно извършване на процесуално следственото
действие, поради което тези обяснения не могат да бъдат отхвърлени като
мотивирани чрез упражнен натиск и обещание за смекчаване на собственото
наказателно положение. В същото време обаче, както подробно бе посочено по-горе, факта, че все пак
разпита се води от разследващ, след начина на извършване на предходните
процесуално-следствени действия с него, нежежеланието на свидетеля повече да
има отношение към случая и факта, че не е могъл да се консултира с адвокат,
обосновават едно психическо и емоционално състояние, което от своя страна може
да послужи за изкривяване на доста факти и обстоятелства. При съпоставяне показанията му от тази фаза на процеса и с изслушаната експертиза съдът не достигна до изводите за тяхната цялостна достоверност.
Свидетелят М. Г. в хода на съдебното следствие също дава много подробни,
ясни и категорични показания за случилото се. Същият посочва конкретно времето,
мястото и начина на извършената му полицейска проверка от служители на КАТ.
Свидетелят посочва и какъв разговор са водили с полицейските служители при
извършването на проверката и точно какви документи е предоставил. Изрично също
така заявява на въпрос на съда, че проверката му се извършва с оглед проверка
дали има неплатени актове, фишове или снимки. Същият с категоричност заявява,
че нито са му искани, нито е предавал парични средства на проверяващите го.
С оглед съществени различия с изнесеното в разпита му от досъдебното
производство на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК тези показания
бяха прочетени, като свидетеля изрично заяви, че е вярно това което е заявил
пред съда, като дава подробни обяснения относно показанията му от досъдебната
фаза на производството.
Относно
различията дава категорични, подробни и ясни обяснения, а именно: „Разликите се дължат най-вече на голям стрес
от разпита, който ми проведоха в началото, исках да си тръгна по-бързо, не ми
даваха да видя жена си, какво се случва с нея, държаха ме с часове, не ми
дадоха адвокат, не можех да се консултирам с никой.“. Така заявеното от свидетеля е подкрепено с доста
подробности от него, като и той също като и другия свидетел категорично
заявява, че не са му били разяснени никакви права в качеството му на свидетел,
а дори още повече, описва обстоятелствата при които е проведено с него това
процесуално-следствено действие: „на въпрос на съда: „При разпита Ви в СДВР какво точно Ви караха да напишете, какво искаха
да напишете?“, свидетелят отговори „Доста
време вече ме бяха задържали там, не ми даваха да излизам, да виждам жената и
т.н., обясниха ми, че са хванали техни колеги с подкуп, следили ги, хванали ги,
казаха ми, че искат да напиша показания,
че са си искали подкуп от мен. Аз им обясних, че няма такова нещо, исках
адвокат, няколко пъти настоях за адвокат, отговориха ми - „не може, не ти
трябва адвокат, ти си свидетел, само едни показания, няма кой да те търси
повече, това са само показания, няма от какво да се притесняваш“ и т.н.““.
В
тази връзка следва да се обърне и внимание на съобщеното от свидетеля още
относно призоваването му: „Случаят беше малко странен, защото някакви полицаи
звъняха няколко пъти на родителите ми, от Софийско мисля се бяха представили,
че участвам в някаква катастрофа, снимали са ми колата катастрофа и т.н. Две
седмици звънят непрестанно - „Елате, елате, били сте свидетел на катастрофа!“,
при което вече с жена ми, защото звъняха на родителите ни и на двамата, но на
нас не, което беше малко странно и ние затова не отидохме и се чудехме защо не
звънят на нас, а на родителите ни, при положение че сме възрастни хора. …… Питах
за какво става въпрос, каква е тази катастрофа и т.н., те ми казаха, че не ме викат
за катастрофа, става въпрос за показания срещу полицаи, хванали техни колеги с
подкуп и т.н., да давам показания, някакви такива. Питаха ме спомням ли си,
спирали ли са ме, казах, че са ме спирали наскоро в гр.Нови Искър, пътувах за
работа, спря ме патрулка, провери ми документите и т.н. и ме пуснаха. Питаха ме
колко полицаи, как се казват, как изглеждат, отговорих, че не си спомням, само
единият полицаи идва при мен, другият не е идвал при мен. Питаха ме давал ли съм пари, не съм ли давал, казах, че не съм давал,
за какво ме питате, попитах имам ли право с адвокат, няколко пъти питах
имам ли право на адвокат, отказаха ми. Питах „нямам ли право да се консултирам
с адвокат“, казаха ми - „не“. Седях там часове наред. Казаха ми „колегите са
заловени и т.н., ние сме ги хванали, следим си ги, ти просто трябва да дадеш
показания, че еди какво си, еди какво си“. Аз
казах „не съм правил такова нещо“.“.
На изричен въпрос на съда: „Казаха Ви какво
трябва да кажете ли?“ свидетелят отговори: „Казаха
ми какво трябва да пиша.“.
Отново на изричен въпрос на съда под каква
форма са настоявали какво трябва да напише свидетелят отговори: „Помолване не, малко беше принудително, не
като заплахи, но си беше доста стресиращо, за обикновен човек, който да отиде в
полицията за някаква катастрофа, да се чуди за какво става въпрос и изведнъж да
го вкарват в подкупи и т.н., беше доста стресиращо за обикновен човек.“.
Точно така описаното от свидетеля дава и
категоричен отговор относно различията в показанията, дадени в хода на ДП и тези
дадени в хода на съдебното следствие. Същите са логични и житейски оправдани.
Именно тези неправомерни действия от страна на правоохранителните органи и тези
по разследването са абсолютно основание за отхвърляне на показанията на този
свидетел дадени в хода на ДП, още повече като се има в предвид и императивната
разпоредба на чл.281, ал.8 от НПК, като законодателят е имал в предвид, че
следва правосъдието да се защити от именно такива действия.
Този извод се подкрепя не на последно място и
от заявеното от св.Г., че при провежданото с негово участие разпознаване е
казал изрично на разследващия, че визуално е контактувал само с един от
проверяващите го полицай, но въпреки това е бил убеден да разпознае и двамата,
т.е. е бил принуден да разпознае лице, което не е възприел визуално, което е
още едно доказателство за начина по който е проведено разследването, а оттам и
съответните изводи за достоверност на приобщените доказателства.
Настоящият съдебен състав дава вяра и
кредитира показанията на свидетеля дадени в съдебна фаза на процеса, както с
оглед непосредствеността при възприемането им, така и защото същите са
последователни, логични и не се оборват от нито едно доказателство приобщено
към материалите по делото, а от друга страна тези дадени пред разследващ орган
не се подкрепят от нито едно такова.
Свидетелят беше подложен на всеобхватен
разпит, както от страните, така и от съда, с оглед установяване на
действителната фактическа обстановка и обективна истина, като в резултат от
същия може да се направи единствено правнообоснован извод, че показанията на
този свидетел от ДП не следва да се кредитират, а това следва да се направи с
тези дадени в ход на съдебно следствие.
Следва да се отбележи, че на всички зададени
му въпроси свидетеля отговаря смислено, обосновано и подробно.
Също така на изричен въпрос на съда свидетеля
заявява, че не е прочел написаното в протокола за разпит преди да го подпише,
като дава резонни обяснения, че е искал да си тръгне по-бързо с оглед и
горепосоченото. Това е житейски логично и обяснимо, доколкото свидетеля изрично
заявява, че е бил много стресиран (л.90 от с.д.) с оглед първото му участие в
процесуално-следствени действия, както и действията на разследващите органи,
посочени по-горе. Видно от всичко изнесено от свидетеля е, че всичките му
действия са били ръководени единствено от желанието му по-бързо да си тръгне,
поради което се разписал където му е посочено без да се запознае със
съдържанието на написаното, още повече, че с него са се занимавали
правоохранителни органи и е житейски логично и обяснимо същия да изпитва
респект и съгласие с всичко, което му се казва от тях. Подобно поведение е
много често срещано и не се явява инцидентен случай.
С оглед изнесеното следва да се отбележи и че е
налице утвърдена съдебна практика, че достоверността на гласните
доказателствени средства зависи не само от съпоставката им с други
доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой ред
от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. (Р. №156/1995г.
на ВС, І Н.О.).
Същите основания важат и за св.Н..
Достоверността на гласните доказателствени
средства зависи и от собствената им убедителност, а тя на свой ред - от тяхната
последователност, непротиворечивост и обективност, което в случая в пълна
степен важи за показанията дадени от свидетелите Н. и Г. в съдебната фаза на
процеса. Съда използва всички възможни способи и направи всичко възможно за проверка
истинността и достоверността на показанията на тези лица, като следва да се
отбележи, че не се установиха каквито и да е било факти и обстоятелства, които
да опровергават изнесеното от тях пред решаващия съд.
Относно разпита на св. М.П. настоящия съдебен
състав счита, че същите не следва да се приобщават към годните доказателства по
делото доколкото
следва да се подчертае, че разпит на оперативен работник, работил по случая, в
качеството на свидетел е недопустим, тъй като по този начин би се стигнало до
заобикаляне на закона и до подмяна на обясненията, дадени от лицето в качеството
на обвиняем в хода на досъдебното производство пред следовател. Събирането на
доказателства по този ред представлява грубо нарушаване на процесуалните права
на обвиняемия. /Р.№ 524/28.02.2005г. на САС, потвърдено от ВКС-НК/.
В
случая св.П. е бил оперативен работник по казуса, не е възприел лично никакви
факти и обстоятелства, а пресъздава единствено такива, които е възприел при
извършената от него предварителна проверка. Обстоятелствата на които се
позовава самият той съобщава, че се е запознал с тях при извършените от него
оперативни беседи с множество лица, т.е. позовава се само на чужди възприятия,
както и прегледаните от него видео и фото материали. Именно поради това
настоящия съдебен състав не цени и не кредитира показанията на този свидетел.
Относно проведените разпознавания на подсъдимите настоящия съдебен
състав намира за основателни и възраженията на защитата за порочността на
протоколите за разпознаване - извършени по снимки при положение, че подсъдимите
са били налични и поради това е
било възможно да бъдат представени за разпознаване на живо. Преценката на
разследващия орган в този случай е ограничена от разпоредбата на чл.171, ал.4
от НПК, която съвсем ясно определя, че разпознаването по снимки се извършва,
когато не е възможно да се покаже самото лице, като следва изрично
да се посочи, че трайно установената практика на ВКС по този въпрос е
еднозначна, като няма смисъл да се посочват отделни решения от практиката, тъй
като същите са многобройни.
Независимо от тези принципни положения, съда намира, че направените от защитата на подсъдимите възражения по този повод обаче
са неотносими към случая, защото макар да са
съставяни протоколи за разпознаване, то практически е
ирелевантно, доколкото никой не оспорва самоличността на подсъдимите и факта,
че точно те са спирали за проверка свидетелите Н. и Г. в качеството им на
служители на КАТ. По същата логика съда
счита, че не следва да обсъжда и възражението на защитата относно
обстоятелството присъствали ли са поемни лица при извършването на тези
процесуално-следствени действия, доколкото в този смисъл са показанията на св.Г.
пред съдебния състав (л.87 от с.д.).
На следващо място съда не споделя възраженията на защитата за
недопустимост на направените фото и видео записи, тъй като не са направени по
реда на ЗСРС, предвид несъмнеността обаче, че е налице значителна като
обем и последователна съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно
доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за
изхода му факти (в този смисъл р. № 170/19.07.2013 година на ВКС, ІІ НО, р.
185/10.04.2012 година на ВКС, ІІІ НО и др.). В същото време обаче сам по себе си приетият CD не е годно
доказателствено средство и прослушването и преглеждането на звукозаписа и видеозаписа не е достатъчно,
за да бъде счетен той за годен източник на доказателства. Необходимо е да се назначи съответната техническа експертиза, чието заключение да бъде преценявано съвкупно с останалите
доказателствени източници, което в случая е сторено.
Подсъдимите не дават обяснения, но в същото време същите нямат задължението да доказват, че са невинни, доколкото
тежестта на доказване лежи върху прокурора и разследващите органи. Даването на
обяснения е процесуално право, а не задължение на предаденото на съд лице,
поради което и отказът да бъдат депозирани обяснения пред съда не може да
предпоставя негативни изводи при решаването на въпросите за реализирането на
наказателната отговорност.
От правна страна:
При съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намери, че не се установи по безспорен и несъмнен
начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимите да са извършили
престъпленията, за които са обвинени, а именно Т.С.А. по чл.302, т.1, вр. с чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК и Г.А.Ш.
по чл.302, т.1, вр. с чл.301, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
По делото не се установи, че двамата са
поискали и получили неследващ им се дар от свидетелите Н. и Г., т.е. липсват
доказателства да е налице извършено престъпление по посочените текстове от НК.
По делото няма нито едно пряко
доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Важно е да бъде обърнато внимание на особеностите на доказването
с косвени доказателства, а именно, че
доказателствено значение има само тяхната съвкупност, връзката между тях и
преките доказателства, и че без нея те се обезсмислят. Отчитайки това и значението на отделните факти се изтъква
откъснато, привидността на изводите за доказаност е неминуема. Именно
всички доказателства, приобщени по делото, преценени в своята съвкупност и
взаимовръзка не могат да оформят правнообоснован извод за несъмненост при
установяване на извършване на инкриминираното деяние от страна на двамата
подсъдими. Въз основа на същите могат да се направят единствено предположения,
които обаче не могат да доведат до изводи, обосноваващи осъдително съдебно
решение.
Действително
в закона не
съществува изискване искането на дар да стане по словесен начин. Напротив за
съставомерността на деянието това действие може да бъде осъществено по какъвто
и да е начин, включително чрез жест, стига демонстрираното желание да се получи
предмета на престъплението по ясен и разбираем за адресата на действието
гражданин. По делото не е установено, че подобно действие е осъществено,
респективно състава на престъплението по чл.301 НК не е било осъществен от обективна страна, независимо, че
парите не са били поискани чрез слово
според държавното обвинение.
Събраните
по делото доказателства по никакъв начин не потвърждават и отделните елементи
на състава на така повдигнатото спрямо днамата подсъдими обвинения, а именно че
са си поискали сумата от 20лв.. Обвинението не изразява никакви доводи в тази
насока, дори е налице и противоречие в тази насока. Веднъж с ОА се твърди, че
подсъдимите са си поискали неследващ им се дар в размер на 20лв., а в същото
време се твърди, че това е станало с конклудентни действия, но по никакъв начин
не става ясно как точно с използваните конклудентни действия са поискани точно
сумите от 20 лв.от двамата свидетели – Г. и Н.. Тази празнина в обвинителната
теза не се запълва от нито едно приобщено към делото доказателство и същото
остава едно голословно и непотвърдено твърдение.
Не може да бъде възприета и
тезата, че от доказателствата по делото е било установено получаването на
паричните средства. Действително съгласно Р. № 86/1990 г., ВС, ІІ
НО съдът е приел, че получаването на подкупа е свързано с фактическото му
взимане, респективно с упражнена фактическа власт върху предмета на престъплението но този съд прие, че в
конкретният случай това не е сторено. В случая няма каквито и да е данни подсъдимия Ш. да е упражнил
непосредствена фактическа власт върху парични купюри, както да е знаел, че му се предоставят и да е указал къде да бъдат оставени. Няма категорични доказателства, че средствата - предмет на
престъплението, за които е повдигнато обвинение са напуснали
патримониума на свидетелите и са преминали в този на подсъдимите, респективно те да
са ги получили по смисъла на чл.301 НК. В тази връзка не може да се отчете това, че Ш. е възприел парите и
макар и с жестове се е разпоредил те да бъдат оставени на точно определено
място, което пък от своя страна да може да бъде
преценено като осъществяване на състава на престъплението от обективна страна.
По отношение на искането и
получаването на паричната облага трябва да се отбележи и това, че принципно е обяснимо и естествено при осъществяването на
престъпленията по чл.301 и сл. от НК да се действа
конспиративно, с желание да се прикрие извършването на престъплението и да се
затрудни разкриването му, поради което е нормално извършителят му да не
иска словно и открито подкупа и да се стреми да няма непосредствен контакт с
паричните средства при получаването им, но
в настоящия случай не се събраха каквито и да е доказателства, които са
обусловят такъв извод.
Настоящия
съдебен състав не се съгласява с възражението на защитата, че не посочено в
какво се изразява помагачеството от страна на подс.А. в повдигнатото и поддържано
обвинение спрямо него, тъй като изрично е посочено, че се изразява в това, че е
застанал така, че да закрива видимостта на камерите при извършваната от
колегата му Ш. проверка.
Обвиненията
в настоящият случай са изградени единствено върху предположения и презумции.
При доказването в наказателния процес наистина няма място за презумции, но с
уговорката, че това важи само за оборимите презумции и то ако те самите не са
предмет на доказване (р.№624а/1993г. на ВС, І Н.О.) По своята същност
необоримата презумция е материално-правна норма, а като такава тя се среща не
само извън, но и в наказателното право. В случая обаче не става въпрос за
необорими презумции, а точно обратното – за оборими такива.
В
настоящия казус настоящия съдебен състав счита, че същия изцяло попада в
обхвата на принципа In
dubio pro reo
– „При съмнение се решава в полза на обвиняемия“ или "В случай,
че се съмняваш - въздържай се", което ще рече, че във всички случаи
задължение на прокурора е да докаже обвинението и в случай на съмнение в
доказаността на обвинението, правото
трябва да се тълкува в полза на подсъдимия. Следва да се отбележи, че този
принцип от римското право е възприет изцяло в пеналистиката, макар да важи и в цивилистиката.
Съгласно чл.303 от българския
наказателно-процесуален кодекс, присъдата не може да почива на
предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, само и единствено, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Този принцип е необходимия стандарт за преценка на
доказателствата при постановяването на осъдителна присъда, както и разпоредбата
на чл.103 НПК, че тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи
върху прокурора и разследващите органи и че обвиняемият не е длъжен да доказва,
че е невинен. Дефицитът на доказателства относно възлови моменти по проверката
на достоверността на показанията на свидетелите Н. и Г. не може да бъде
запълнен с предположения. В този смисъл е налице трайно установена съдебна
практика напр. р.№691/2006г. ВКС, ІІІ Н.О., р.№80/2007г. на ВКС, І Н.О..
Думите на свидетеля Н. от
досъдебното производство, дадени по реда на чл.223 НПК са двусмислени, а в
някои отношения и нелогични и най-вече неподкрепени от никакво друго
доказателство приобщено към делото. От тяхното съдържание не може да се стигне
до несъмнен извод, че между него и подсъдимия Ш., а още по-малко А. е налице
договорка за плащане на подкуп, за да не му бъде съставен АУАН по ЗДвП. Това
обстоятелство се тълкува безкритично и едностранно от представителя на
държавното обвинение в услуга на обвинителната теза, без да са налице
необходимите предпоставки за това.
След като обвиненията не
се доказват от обективна страна, то следва и че не е налице, и субективна
страна на същите.
С оглед на това и като се съобрази с
императивната разпоредба на чл.303, ал.1 от НПК, забраняваща присъдата да се
основава на предположения, съдът единодушно
прие и призна подс.А. и подс.Ш. за невиновни и ги оправда по повдигнатото им
обвинения за престъпление съответно за Т.С.А. по чл.302, т.1, вр. с чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК и за
Г.А.Ш. по чл.302, т.1, вр. с чл.301,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по
делото остават за сметка на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: