Решение по дело №521/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „Йерусалим 72“ ООД, ЕИК ***, адрес: [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 3, ап. 17, срещу Решение № 123 от 27.12.2024 г., постановено по а.н.д № 590 по описа за 2024 г., на Районен съд – Асеновград, трети наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №786520-F760848/30.08.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/ оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г., с което на „ЙЕРУСАЛИМ 72” ООД, на основание чл. 53, вр. чл. 83от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/, за нарушение на чл. 27, ал.1,т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т.4 от ЗДДС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че предлаганите от жалбоподателя услуги не е ресторантьорски. Твърди се, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил правните норми. Сочи се и противоречие с практическите указания на НАП за данъчното третиране на обектите тип „food court”, разположени в търговските центрове. Сочат се като необосновани изводите на съда, че процесният обект не разполага със санитарен възел и не предоставя защита на клиентите от атмосферните условия. Алтернативно се поддържа наличието на маловажен случа. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП, в отговор на жалбата поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с жалба, предявена от касатора, срещу НП №786520-F760848/30.08.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № F760848 от 25.03.2024 г., съставен от С. Б. Б. – на длъжност главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 16.03.2024г. в 15.10 часа, от служители на НАП била извършена оперативна проверка в обект – бърза закуска, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Йерусалим 72“ ООД, при която е установено, че дружеството в качеството на му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. Видно от представен КЛЕН № 1122032 за произволно избран ден и произволна продажба от 15.02.2024г. от монтираното в обекта фискално устройство марка Datecs FP-700 с ИН на ФУ DT796596 и ИН на ФП02796996, била извършена продажба на стойност 10,20 лв. /ФКБ № 1099178/15.02.2024г./, която била отчетена в данъчна група „Г“ на фискалното устройство /за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност/, а същата е следвало да се отчита в данъчна група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, с което бил осъществен съставът на чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС във вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.

Проверката била отразена в протокол сер. АА № 0154394/16.03.2024г., според чието съдържание за обекта имало издадена заповед за категоризация една звезда, валидна до 11.03.2026г. Пред обекта имало няколко маси и пейки за 20 места, всички намиращи се на открито. В обекта били установени на работа общо осем работници, за което била попълнена и съответна декларация. В деня на проверката, регистрираните във ФУ продажби вече били отчитани в данъчна група „Б“. Със съставения протокол на управителя на фирмата било указано да се яви за съставяне на АУАН на 25.03.2024г. в ТД на НАП - Пловдив и да представи договор за наем. Управителят се явила на 25.03.2023г., като в негово присъствие против дружеството бил съставен АУАН № F760848, връчен му срещу подпис.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 185, ал. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1000 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта. Разпитана е също св. А. Х. С. - К., който заявил че работи като готвач в обекта. Храната се приготвя и консумира на място, но предлагат и доставка чрез посочен от клиента доставчик или чрез таксиметров превоз, който също е за сметка на клиента. Обектът разполагал с четири маси и осем пейки.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. След обстоен анализ на приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС по сходни случаи, съдът достигнал до извод, че доминиращият елемент от дейността на дружеството е доставката на храна без съпътстващи услуги, поради което не може да се приеме, че същото предоставя ресторантьорски и/или кетъринг услуги. Съдът изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Нормата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ поставя задължение за лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А"-за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б"-за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В"-за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г"-за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Разпоредбата на чл. 3 от Наредбата изисква всяко задължено лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.

Между страните не се формира спор, че дружеството – жалбоподател като лице, стопанисващо обект за хранене, е лице, което има задължение да издава касова бележка от фискално устройство, поради което и същото е задължено да отчита и регистрира всяка една продажба на стока или услуга.

Основният въпрос в случая е дали отчитането следва да бъде в данъчна група „Г“ на фискалното устройство /за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност/ или в данъчна група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.

Според пар. 1, т. 61 от ПР на ЗДДС, „Ресторантьорски и кетъринг услуги" са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Съгласно чл. 6 от Регламента за изпълнение на ЕС 282/2011г. ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на пар. Първи.

При тази легална дефиниция правилно и обосновано въззивната инстанция е достигнала до извода, че отговорът на спорния въпрос изисква индивидуална преценка за всеки конкретен случай, която следва да се фокусира върху това кои са доминиращите елементи от типичната за търговеца доставка.

В случая е безспорно, че в обекта се предлага типов асортимент от приготвена на място храна (дюнери, пици, ориз, пържени картофи и напитки), което го характеризират като заведение за бързо хранене. За клиентите са осигурени четири маси на открито. Няма доказателства в обекта да е наличен санитарен възел. Няма назначени сервитьори. Храната не се предлага в сервиз за многократна употреба, липсват и такива прибори. Организацията на заведението е на самообслужване. В обекта се извършва подготовка на храната. Налице е нужното машинно оборудване за извършване на технологични процеси по подготовката на заготовки.

Легална дефиниция на понятията „ресторант“ и „заведение за бързо обслужване“ са дадени в §.1, т.32 и т.33 от ДР на ЗТ, според които "ресторант" е заведение, в което се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки, като обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на сервиране, а "заведение за бързо обслужване" е заведение, в което се предлага ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция и/или готови пакетирани стоки, десерти, напитки - безалкохолни и алкохолни и има висока пропускателна способност и самообслужването е основна форма на обслужване.

При това положение, за решаване на спора по делото е необходимо да се изясни и това, в какво следва да се изразяват „помощните услуги“, за да добият доминираща роля в съответната доставка. Според Решение на Съда (шести състав) от 2 май 1996 г. по дело С-231/94 Faaborg-Gelting Linien A/S срещу Finanzamt Flensburg, за да се определи дали сделките представляват доставка на стоки или доставка на услуги, трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, при които се извършва въпросната сделка, за да се идентифицират нейните характерни черти. В т.13 на решението е посочено, че доставката на приготвени храни и напитки за незабавна консумация е резултат от поредица от услуги, вариращи от готвенето на храната до нейното физическо обслужване в получател, като в същото време на разположение на клиента се предоставя инфраструктура, включваща трапезария с принадлежности (гардеробни и др.), мебели и посуда. Според СЕС, хората, чиято професия се състои в извършване на ресторантьорски сделки, ще трябва да изпълняват задачи като подреждане на масата, съветване на клиента и обяснение на храната и напитките в менюто, сервиране на масата и разчистване на масата след изяждане на храната. В т.14 от решението е посочено, че ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от които предоставянето на храна е само един компонент и в които услугите до голяма степен преобладават.

По идентичен начин се е произнесъл СЕС в т.51 от решение на Съда (първи състав) от 22 април 2021 г. по дело C-703/19, J.K. срещу Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Katowicach, а според т.62, в случая на сложни доставки доминиращият елемент на сделката трябва да се определи въз основа на гледната точка на потребителя. Когато последният реши да не се възползва от материалните и човешки ресурси, осигурени му от данъчнозадълженото лице, тези ресурси не са решаващи за потребителя. Ето защо, в този случай следва да се приеме, че никаква помощна услуга не придружава доставката на храни или на напитки и съответната сделка трябва да се квалифицира като доставка на стоки. В рамките на цялостната преценка следва да се отчете не само количественото, но и качественото значение на елементите на предоставяне на услуги в съпоставка с елементите, свързани с доставката на стоки. Според СЕС, когато продажбата на дадена стока винаги се съпровожда от минимално предоставяне на услуги, като излагането на стоките по щандовете или издаването на фактура, само услугите, различни от тези, които неизбежно придружават продажбата на дадена стока, могат да се вземат предвид, когато се преценява каква част заема доставката на услуги в една цялостна сложна сделка, която включва и доставката на стока. Тук следва да се подчертае, че разглежданите в главното производство по дела C 497/09 и C 501/09 дейности се отнасят до осъществените от караваните или щандовете за хранене продажби на наденички, пържени картофи и други храни, готови за непосредствена консумация, докато са топли, и според СЕС, доставката на тези продукти предполага тяхното приготвяне или затопляне, което представлява услуга, която трябва да се вземе предвид при общата преценка на въпросната сделка, с оглед на квалифицирането ѝ като доставка на стоки или доставка на услуги. Но изтъква, че тъй като приготвянето на крайния топъл продукт се свежда главно до общи и стандартни действия, които през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно или редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето, то не представлява елемент на разглежданата сделка, който е с по-голяма тежест, и само по себе си не може да придаде на тази сделка характера на доставка на услуги.

Съобразявайки цитираната задължителна за прилагане съдебна практика, в конкретния случай се установява, че дейността на дружеството се окончава до приготвянето и предлагането на така наречените „fast food”, продажбата на които винаги се съпровожда от тяхното приготвяне или затопляне, което представлява услуга, но същата не е сред визираните „помощни услуги“, които биха квалифицирали доставката като ресторантьорска услуга, тъй като не се извършва по клиентска поръчка, а постоянно или редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето. Наличието на маси за клиентите на открито и предоставянето на прибори и посуда за еднократна употреба в обекта също не променя характера на дейността, чиито доминиращ елемент остава доставката на храна за бърза консумация. Не може да се счете и за кетаринг услуга опцията за изпращане на храната до адреса на клиент, след като последният следва да си осигури сам доставчика на услугата, респ. да ползва съпътстващи таксиметрови услуги.

Безспорно е също, че средностатистическият потребител консумира храната на дружеството жалбоподател или в движение или я купува за вкъщи. От гледна точка на качественото значение на елементите на предоставяне на ресторантьорските услуги - сервиране, подреждане на масата, съветване на клиента и обяснение на храната и напитките в менюто, сервиране на масата и разчистване на масата след изяждане на храната, възможност за ползване на санитарен възел, защита от атмосферни условия, вентилация и климатизация и др., каквито в обекта не се предлагат, следва еднозначният извод, че в случая доминиращи са елементите, свързани с доставката на стоки (приготвянето на храната), поради което дейността на дружеството не е ресторантьорска и задължението му за отчитането на доставките правилно е отнесено от контролните органи в данъчна група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.

Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя, че в случая не били съобразени практическите указания на НАП по данъчно третиране на обектите тип „food court”, разположени в търговските центрове. Процесният обект не е такъв, именно поради невъзможността на клиентите му да се възползва от изградената в търговските центрове съпътстваща инфраструктура – закрити помещения с общи зони за хранене, подходяща мебелировка, достъп до санитарен възел, поддържане на хигиена и наличието на обслужващ персонал, към който клиентът би могъл да се обърне при необходимост.

Като е отчело извършените в обекта продажби в данъчна група „Г“, дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., за което законосъобразно е ангажирана и административнонаказателната му отговорност с наложената имуществена санкция в предвидения от закона размер.

Неоснователни са и претенциите на жалбоподателя за квалифициране на деянието като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

Съгласно ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За органа съществува императивното задължение винаги преди да издаде наказателно постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице условията за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за законосъобразност на издаденото вече наказателно постановление – задължението да извърши преценка и на това основание като част от цялостната проверка за законосъобразност, като при констатиране на маловажно нарушение следва да отмени постановлението дори само на това основание.

За да се прецени степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За нуждите на тази преценка следва да бъдат претеглени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с оглед отличаването на конкретното деяние от типичните нарушения от същия вид. Такава проверка е извършена както от наказващия орган, така и от районния съд, при което не са установени нужните смекчаващи обстоятелства, които да откроят нарушението от типичните случаи на нарушения от същия вид. Обстоятелството, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се характеризира с по – ниска степен на обществена опасност.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХI състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 123 от 27.12.2024 г., постановено по а.н.д № 590 по описа за 2024 г., на Районен съд – Асеновград, трети наказателен състав.

ОСЪЖДА „Йерусалим 72“ ООД, ЕИК ***, адрес: [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 3, ап. 17, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от общо 80 лева, представляваща съдебни разноски.