Р Е Ш Е Н И Е
№ 467
Град Пловдив, 16.03.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Г. Пасков
Мария Николова
при секретар
М.Г. и с участието на прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 47 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Териториална дирекция Митница Пловдив срещу решение № 1974
от 11.11.2021 г., постановено по а.н.д. № 1726 по описа на Пловдивския районен
съд за 2021 година, с което е отменено наказателно постановление № 33/2021 г.
от 10.02.2021 г. на директора на Териториална дирекция Тракийска на Агенция
„Митници“, с което на основание чл.230,
чл.235, ал.1, чл.238,
ал.1 ЗМ, вр. чл.15, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, на „Дайджест
логистик“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Д.С.Б., е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева за нарушение на чл.15, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Според касатора
обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, поради
което се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът оспорва
касационната жалба по съображения, изложени в писмена молба, представена в
съдебното заседание. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и да се
присъдят направените разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211
ал.1 от АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218
от АПК,
е основателна поради следните съображения:
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН и наказателното
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, издадени са от
компетентни органи, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изпълнени са императивните изисквания на чл.42, т.4 и 5 ЗАНН,
наказателното постановление е издадено в срок, но в АУАН не е посочено, че нарушението
е повторно, а този факт е въведен от наказващия орган за първи път при издаване
на наказателното постановление. Според районния съд това несъответствие между
АУАН и наказателното постановление представлява съществено процесуално
нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя, защото наличието
на повторност е елемент от обективната страна на нарушението, поради което
нейното непосочване в АУАН не може бъде санирано по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН,
съответно нарушителят не може да реализира в пълен обем правото си на защита,
тъй като не му е предявен фактът на повторност на нарушението.
Решението е неправилно.
След
като наказващият орган при проверката по чл.52, ал.4 ЗАНН е установил, че нарушението е извършено в условията на повторност, няма пречка този факт да бъде
въведен с наказателното постановление и въз основа на него да се извърши
преценка за приложимия закон. Понеже наказващият орган действа като особена
юрисдикция и издаденото от него наказателно постановление има правораздавателен
характер, той е органът, който на този етап от административнонаказателното производство
извършва квалификацията на нарушението, подвеждането на установените от него
факти и обстоятелства от обективната и субективната страна на деянието под
хипотезата на съответната административнонаказателна норма, което е видно
включително от правомощията му по чл.53, ал.2 и чл.54 ЗАНН. Да се приеме, че наказващият орган е
ограничен само от констатациите в АУАН, означава да се отрече неговата възможност
да установява факти и обстоятелства, въз основа на които да извърши собствена
преценка за съставомерността на нарушението
и приложимата санкционна норма. Целта на закона не е да ограничи правомощията
на наказващия орган, който може да бъде наречен условно „първа инстанция“, а
напротив, да разполага той с възможност да изясни и установи всички
правнозначими за ангажиране на административнонаказателна-та отговорност факти,
въз основа на които да издири приложимата материална норма и съответстващата й
санкционна. В случая установеното от наказващия орган, че нарушението се явява повторно, по същество
не променя правната квалификация на деянието, единствено влияе върху размера на
имуществената санкция, така че тя да съответства на хипотезата на повторност.
В
този смисъл е тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълкувателно дело №
7/2010 г. на ВАС, ОСС от І и ІІ колегия, според
което принципът на законоустановеност на административното наказание е
несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното
нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни
санкции. Неточната квалификация на нарушението
в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма
е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието
на наказващия орган по чл.53, ал.2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и
при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз
основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение,
наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според
него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни
признаци на деянието.
В
съдебната фаза на производството съдът подлага на самостоятелна преценка
доказателствата по делото, включително фактическите констатации на наказващия
орган относно квалифициращия признак повторност
и доказателствата, които го установяват. В този смисъл наказаното лице не е
лишено от средства за защита, не е ограничено правото му защита и то разполага
с процесуална възможност да опровергае фактите, обосновали квалифицирането на нарушението като извършено в условията на повторност. Отнесено към настоящия случай,
наказаното лице не отрича факта на повторност
на нарушението и не ангажира доказателства,
които го опровергават, дори в жалбата до районния съд изобщо не са наведени
възражения в тази насока.
Като
е достигнал до различни правни изводи районният съд неправилно е приложил
материалния закон, т.е., основателно е касационното възражение, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон, което налага неговата отмяна.
Противно на приетото от районния съд, АУАН отговаря на императивните изисквания
на чл.42 ЗАНН и съдържа всички изискуеми реквизити, не е налице такова
нарушение на процесуалните правила, което да бъде квалифицирано като съществено
и което да е ограничило възможността на наказаното лице да организира защитата
си.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин са
установени извършването на нарушението и дееца, който
е юридическо лице и неговата отговорност е обективна, безвиновна, АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, имат
задължителното съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН и при тяхното издаване не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е квалифицирано деянието и
правилно е определен размерът на имуществената санкция с оглед установената
повторност на нарушението, което от своя страна изключва възможността за
квалифициране на нарушението като маловажен случай.
По изложените съображения настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение неправилно следва да бъде отменено,
като вместо него се постанови друго решение, с което да се потвърди
наказателното постановление. С оглед изхода на делото на ответното дружество не
се дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1974 от 11.11.2021
г., постановено по а.н.д. № 1726 по описа на Пловдивския районен съд за 2021
година, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 33/2021 г. от
10.02.2021 г. на директора на Териториална дирекция Тракийска на Агенция
„Митници“, с което на основание чл.230,
чл.235, ал.1, чл.238,
ал.1 ЗМ, вр. чл.15, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, на „Дайджест
логистик“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Д.С.Б., е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева за нарушение на чл.15, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.