№ 8679
гр. ***, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110164192 по описа за 2024 година
Е. И. Н. е предявила срещу Г. К. К. осъдителен иск с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 24000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, страх и
стрес, в резултат от извършени от ответника действия с цел да възбуждане на
полово желание без съвкупление на 12.08.2023 г., ведно със законната лихва
от 29.12.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 12.08.2023 г., в апартамента, в който е пребивавал и
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление -
целувал с устните си врата (шията) и гърдите на ищцата и докоснал с ръцете
си гърдите на Н., и извършил действия с цел да удовлетвори полово желание
без съвкупление - заявил на Н.: „Тогава ми правиш свирка, иначе няма да си
ходиш!“, хванал и държал с двете си ръце главата на Н., заявил на Н.: ,Щом не
ме слушаш, ще те стискам! Колкото повече се бавиш, толкова повече ще те
държа у нас! поставил пениса си в устата на ищцата и Н. извършила орално
стимулиране на пениса на К. - орален секс /фелацио/, като деянието е
извършено по отношение на лице навършило 14 - годишна възраст, чрез
употреба на сила - К. хванал и задържал с ръцете си Н. за нейните ръце, след
което целувал с устните си врата (шията) и гърдите на Н. и докоснал с ръцете,
си гърдите на Н.; хванал и държал с двете си ръце главата на Н., след което
поставил пениса си в устата на Н. и Н. извършила орално стимулиране на
пениса на К. - орален секс /фелацио/, и чрез употреба на заплашване - К.
заявил на Н.: „Тогава ми правиш свирка, иначе няма да си ходиш! „ Щом не ме
слушаш, ще те стискам! Колкото повече се бавиш, толкова повече ще те
държа у нас!“, след което поставил пениса си в устата на Н. и Н. извършила
1
орално стимулиране на пениса на К. - орален секс /фелацио/. Сочи, че за това
деяния било образувано н.о.х.д. № 3266/2024 г. по описа на СРС, НО, 104
състав, по което имало влязла в сила присъда, с която ответникът бил осъден
на 1година и 4 месеца лишаване от свобода. Поддържа, че от инцидента насам
се страхува да общува с лица на нейната възраст, затворила се в себе си,
страдала от безсъние и неизяснени плачове. Моли съда да уважи предявения
иск. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата
молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за послужване н.о.х.д. № 3266/2024 г. по описа на
СРС, НО, 104 състав, като в така посоченото производство се намира присъда
№ 211 от 08.04.2024 г., съгласно която е признат подсъдимия Г. К. К., за
виновен в това, че на 12.08.2023 г., в гр. ***, кв. ***, в апартамент на
неустановен с точност адрес, извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление - целувал с устните си врата (шията) и гърдите на Е.
И. Н. и докоснал с ръцете си гърдите на Н., и действия с цел да удовлетвори
полово желание без съвкупление - заявил на Н.: „Тогава ми правиш свирка,
иначе няма да си ходиш!“, хванал и държал с двете си ръце главата на Н.,
заявил на Н.: „Щом не ме слушаш, ще те стискам! Колкото повече се бавиш,
толкова повече ще те държа у нас!“, поставил пениса си в устата на Е. И. Н. и
Н. извършила орално стимулиране на пениса на К. - орален секс /фелацио/,
като деянието е извършено по отношение на лице навършило 14 - годишна
възраст – Е. И. Н., родена на 30.05.2006 г., чрез употреба на сила - К. хванал и
задържал с ръцете си Н. за нейните ръце, след което целувал с устните си
врата (шията) и гърдите на Н. и докоснал с ръцете си гърдите на Н.; хванал и
държал с двете си ръце главата на Н., след което поставил пениса си в устата
на Н. и Н. извършила орално стимулиране на пениса на К. - орален секс
/фелацио/, и чрез употреба на заплашване - К. заявил на Н.: „Тогава ми
правиш свирка, иначе няма да си ходиш!“, „Щом не ме слушаш, ще те
стискам! Колкото повече се бавиш, толкова повече ще те държа у нас!“, след
което поставил пениса си в устата на Н. и Н. извършила орално стимулиране
на пениса на К. - орален секс /фелацио/ – престъпление по чл.150, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.303, ал.2 вр. чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1
от НК е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година и 4 /четири/ месеца. На присъдата е направено отбелязване, че е влязла
в сила на 23.04.2024 г.
Разпитван е свидетеля В.С., чийто показания настоящият състав цени по
реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същата е майка на ищеца. Посочва, че след
случката ищцата не била същата, била с намален успех в училище, като в нея
имало страх и спряла да излиза, и да се среща с приятели и съученици.
Посочва, че няколко пъти седмично се случвало да сънува кошмари през
2
нощта, както и да повишава тон. Кошмарите се появили след случката, като те
се появили изведнъж и ищцата започнала да сънува кошмари, да плаче насън
и към момента продължавали кошмарите. Както спи и започвала да вика
насън. Ищцата не била същата след случката и щяла да остане до живот с тази
травма, била станала по-затворена, като проблемите били на психическа
основа.
Разпитван е и свидетелят Д.Д., която посочва, че с ищцата били много
добри приятелки от около пет години. Посочва, че след процесната случка на
ищцата й паднал успеха, започнала да не идва на училище, не искала да
излиза, сънувала кошмари и когато се събудила през нощта пишела на
свидетелката. Уточнява, че ищцата пишела, че сънувала, че някой я изнасилва.
Имало дни, в които ищцата се обаждала на свидетелката и започвала да плаче.
Посочва, че след инцидента ищцата си нямала приятел, не искала да се вижда
с момчета, като дори щом й пишат в социалните мрежи, тя им отказвала, като
директно ги блокирала. Ищцата имала страх да излиза и през деня, като се
било случвало свидетелката да изпраща ищцата до тях, като ищцата й
споделяла, че не иска се прибира сама.
По делото е приета съдебно-психологична експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява,
че вследствие действията на ответника ищцата била преживяла дистрес, който
бил намалил общата адаптивност и бил засегнал негативно психичното и
социално функциониране. При самия инцидент ищцата изпитала силна
тревожност, шок, чувство за загуба на контрол, обърканост, като след
случилото /с особена интензивност през първите два месеца/ изпитвала
отрицателни емоционални състояния на тревожност и кошмари, депресивност
и песимистични интерпретации на бъдещето, напрегнатост, чувство за
изчерпване, понижена енергия и работоспособност, нежелание за общуване,
ирационални страхове, свързани с чувство провал, неудобство, срам. Вещото
лице посочва, че понастоящем били налице остатъчни невротични фиксации с
усещане за тревожност и несигурност, като също така при ищцата и
понастоящем били налице преживявания по типа на посттравматично
стресово разстройство. Съгласно заключението при актуалното изследване се
отчитали фрустрация и накърняване на себеоценката, които били свързани
тематично с преживяната в травматичен стил ситуация, като били накърнено
чувството за сигурност и принадлежност, травматично нарушена била
нагласата за доверяване и създаване отношения на интимност и привързаност,
което било определящо за по-нататъшните взаимоотношения в тази сфера.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че в резултат на
поведение на ответника – действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания, стрес и срам; причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината
се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на делинквента.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
3
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На това
основание, с оглед влязлата в сила присъда от 08.04.2024 г. постановена по
н.о.х.д. № 3266/2024 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, елементите на
непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени
деянието, противоправността, вината на ответника по делото. Налице е
причинна връзка между инцидентът и настъпилия вредоносен резултат, тъй
като именно действията на ответника, е причина за неговото настъпване.
Настъпилите в резултат на деянието вреди се установяват от събраните по
делото доказателства, а именно свидетелските показания и на двамата
разпитани свидетели, както и от приетата по делото неоспорена съдебно-
психологична експертиза.
С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от страна на ищцата. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума
на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки
именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на
извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и
негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и
възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване
състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото
му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място
социално-икономическите условия в страната.
Съгласно приетите по делото съдебно-психологична експертиза, ищцата
вследствие на инцидента била преживяла дистрес, който бил намалил общата
адаптивност и бил засегнал негативно психичното и социално
функциониране, като при самия инцидент ищцата изпитала силна тревожност,
шок, чувство за загуба на контрол, обърканост, като след случилото /с особена
интензивност през първите два месеца/ изпитвала отрицателни емоционални
състояния на тревожност и кошмари, депресивност и песимистични
интерпретации на бъдещето, напрегнатост, чувство за изчерпване, понижена
енергия и работоспособност, нежелание за общуване, ирационални страхове,
свързани с чувство провал, неудобство, срам. В този смисъл са и показанията
на свидетелите Сафчева и Д., които посочват, че в резултата на инцидента
ищцата не била същият човек. Съгласно показанията на свидетелката Сафчева
след инцидента ищцата си понижила успеха, изпитвала страх да излиза на
навън, да се среща с приятели и съученици, като няколко пъти седмично
сънувала кошмари и плачела на сън. Съгласно показанията на свидетелката Д.
ищцата след инцидента започнала да не идва на училище, имала страх да
4
излиза и през деня, затова свидетелката я изпращала, като сънувала кошмари,
че някой я изнасилвал и не искала да има отношения с момчета. При
определяне на размера на обезщетението е съобразено и, че към момента на
инцидента ищцата е била на 17 години, като по делото са събрани
доказателства, които обусловят, че извършените действия от страна на
ответника са довели до негативните психически изживявания, които се
наблюдават и към настоящият момент. Съгласно експертизата били налице
остатъчни невротични фиксации с усещане за тревожност и несигурност, като
също така при ищцата и понастоящем били налице преживявания по типа на
посттравматично стресово разстройство се отчитали фрустрация и
накърняване на себеоценката, които били свързани тематично с преживяната в
травматичен стил ситуация, като били накърнено чувството за сигурност и
принадлежност, травматично нарушена била нагласата за доверяване и
създаване отношения на интимност и привързаност, което било определящо за
по-нататъшните взаимоотношения в тази сфера. И двете свидетелки изрично
посочват, че ищцата и към настоящия момент не се била възстановила
психически. Не на последно място са взети предвид социално-
икономическите условия в страната както при както при причиняване на
телесни увреждания и негативните психически изживявания, така и при
постановяване на настоящето решение, настоящият състав приема, че
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 24000 лева, заедно
със законна лихва върху нея от деня на увреждането - 29.12.2024 г., е в
състояние да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди от
претърпени болки, страдания, битови неудобства и негативни душевни
изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна
парична оценка.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца
се дължат разноски за първата инстанция в размер на 1500 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството
/какъвто е настоящият случай/, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на
съда. Поради това Г. К. К., следва да бъде осъдено да заплати в полза на СРС
съразмерно на уважената част от исковете сумата от 960 лв. –държавна такса и
400 лв. депозит за вещо лице.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. ***, да заплати на Е. И.
Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***, ул. „И. А. II“ № ***, ***, чрез
адв. И. В., по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от
24000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
5
изразяващи се в душевни болки и страдания, страх и стрес, в резултат от
извършени от ответника действия с цел да възбуждане на полово желание без
съвкупление на 12.08.2023 г., ведно със законната лихва от 29.12.2024 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. ***,, да заплати на чрез
адв. И. А. В., вписан в САК, с адрес в гр. ***, ул. „И. А. II“ № ***, ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца Е. И. Н. пред СРС.
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. ***, да заплати в полза на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в общ размер от
1360 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, както и депозит
за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6