реш е н И Е
№ 289/5.6.2020г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито
заседание на двадесет и девети май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 256, по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на Геоги Я.К., с посочен съдебен адрес *** – адвокат М., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0310-000010/22.01.2020 г. на началник РУП към ОД на
МВР Пазарджик, РУ Панагюрище.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на Г.Я.К. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“
– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е издаден в
наушение на закона, както и в нарушение на принципа Non bis in idem. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.
Иска се от съда да отмени оспорената
заповед.
Ответникът по оспорването – началник РУП към ОД на МВР
Пазарджик, РУ Панагюрище, редовно призован, не се явява. В съпроводително писмо към административната преписка оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по
делото, установи следното :
Жалбоподателят Г.К.
е управлявал на 21.01.2020 г. лек автомобил „Пежо 407“ С ДКН РА0388КН,
собственост на Янко К. ***,
като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол или да изпълни предписанието за медицинско
изследване на конентацията на алкохол в кръвта. Издаден е талон за медицинско изследване № 0046036. За посоченото
административно нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателят бил
съставен АУАН GA162957/21.01.2020
г., с който били иззети и СУМПС № ********* на водача, както и контролния талон
№ 4709000.
В тази връзка била издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0310-000010/22.01.2020 г. на началник РУП към ОД на
МВР Пазарджик, РУ Панагюрище
Жалбоподателят е получил заповедта
на 07.02.2020 г. и е подал жалбата в РУ
Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик на 20.02.2020 г.
Към преписката е приложен АУАН
GA162957/21.01.2020 г., както и издадения талон за медицинско изследване № 0046036. Приложено е и издадено наказателно постановление №
20-310-000115/29.01.2020 г. във връзка със същото административно нарушение.
Следва само да се отбележи, че не
съществува спор между страните относно фактите по делото.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона
форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, ал.1 от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е
издаден от началник РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Панагюрище, в това му
качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за това със
Заповед рег. № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на
обстоятелства, находящи се в съставения АУАН срещу жалбоподателя. Съдът не
констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни норми.
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, спрямо водач, който управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на 1000, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техните аналози, установени с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство, или с тест, изследван с доказателствен анализатор, или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, се прилага ПАМ „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от
осемнадесет месеца“. При тази законова регламентация необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал
МПС и да е отказал да бъде
проверен с техническо средство за установяване на алкохол или не е изпълнил
предписание за медицинско изследване за
установяване на концентацията на алкохол в кръвта му. Нарушението на водача е констатирано със съставения АУАН
от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
описаната в акта, е на жалбоподателя.
Не могат да бъдат споделени
съображенията, развити в жалбата, че съществува неяснота относно началото на
срока на наложената ПАМ. В АУАН е посочено, че е иззето СУМПС
и контролния талон. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 3, в случаите по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН, което в настоящия случай е и сторено. АУАН е
съставен на 21.01.2020 г., като на следващата
дата е издадена и обжалваната заповед, в диспозитива на която е разпоредено
временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Посочени са в оспорения аминистративен акт също датата и
часа на отнемането, поради което според съда съмнение относно началния момент
на дейстие на наложената ПАМ не съществува.
Неоснователно е да се твърди, че е
придадено обратно действие на заповедта, с доводи, инвокирани от датата на връчването й на 07.02.2020 г.
Административният акт има действие от датата на издаването му, а реалното отнемане
на СУМПС един ден по- рано е базирано на материалноправната разпоредба на чл.
172 ал.3 от ЗДвП. Това, че заповедта е връчена на 07.02.2020 г. не означава, че
е придадено обратно действие на отнемането на СУМПС. Връчването на
административния акт се свързва с началото на срока, в който жалбоподателя може
да го оспори, но не и с действието на същия, тъй като съгласно чл. 172 ал.6 от ЗДвП, обжалването не спира действието на наложената административна мярка.
Неоснователно е и възражението, че е
нарушен принципа non bis in
idem. Такова нарушение
би било налице, ако за същото нарушение на жалбоподателя е наложена същата ПАМ,
а не ако на жалбоподателя вече е налагана същата ПАМ за друго нарушение. След
като се запозна със справката за извършени нарушения на водача, съдът установи,
че не е налагана същата ПАМ за описаното по- горе административно нарушение.
При извършената проверка за законосъобразност на оспорената
заповед, на всички основания, посочени в чл. 146 АПК намира, че същата е
законосъобразна, като издадена от компетентен орган в предвидената от закона
форма, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и при
спазване на материланоправните разпоредби, при съобразяване с целта на закона-
да се осигури безопасността на движение по пътищата и да се попречи на
извършването на други нарушения от водача. Жалбата на Г.К. се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р
Е Ш И:
отхвърля жалбата на Геоги Я.К. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0310-000010/22.01.2020 г. на началник
РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Панагюрище.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/П/