Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2895
гр.Варна, 23.07.2010година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд, в публично съдебно заседание на седми
юни през две хиляди и десета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретаря М.Б. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5447 по описа за
2008 год.
на ВРС, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е за делба
на съсобствен недвижим имот във
фаза по допускането
й.
Ищците по делото, В.И.Д. и Н.Т. ***, твърдят в исковата
си молба, че с ответниците са наследници на И.Т. ***, поч.
на 09.06.77г. Последният придобил в собственост следния недв.имот
- Дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.”Ст.Заимов” № 18, с площ от
372кв.м., съставляващо ПИ ***подрайон на гр.Варна,
при граници: имот пл.№ 5, пл.№ 26, ул.”Ст.Заимов” и имот пл.№ 24, ведно с построената в него едноетажна жилищна
сграда със застр.площ от 38кв.м. , състояща се от две
стаи и кухня, съгл. ***. Предвид тази съсобственост моли съда да допусне делба на описания имот,
при квотите, посочени в исковата молба. В с.з. прави възражение за нищожност на
извършеното от Димитър Т. дарение в полза на Н.Д. в частта над притежаваната от
него част, т.е. за 59,50кв.м. ид.ч. от дв.място и за 1/8 ид.ч., както и
моли М.Т. да бъде изключена от делбата.
В с.з. прави възражение за нищожност и на извършено от И.Т. в полза на Неда
Манолова завещание, на осн. чл.42, ал.1,б.”б” и „в” ЗН, тъй като датата му е поставена под подписите, липсват свидетели и мотива за
извършването му противоречи на закона. Оспорва и представеното от М.Т.
завещание като нищожно, тъй като счита, че не е направено от завещателя, като
оспорва и истинността на положените подписи в него.
Ответниците М.И.Т., Н.Д.Г., И.Д.И. и М.Н.Т., не оспорват иска за
делба и прекратяване на съсобствеността, но възразяват срещу посочените от
ищцовата страна квоти и кръга на наследниците. Сочат, че Димитър И.Т. е бил
надарен от общия наследодател И.Т. ***.ч. от процесното дворно място, съгл. НА
№ 6, том I, дело № 1032/68г., както и че последния е завещал на
съпругата си Неда Манолова Н. 1/3 ид.ч. от същото
дворно място, поради което към момента на откриване на наследството му той е
притежавал 181,34кв.м.ид.ч. от процесното дворно
място. От своя страна Димитър И.Т. дарява на Н.Д.Г. ***. ид.ч.
от имота. При това считат, че делбата следва да се извърши при квоти от по 1/5 ид.ч. за всеки пряк наследник на общия наследодател. В хода
на делото отв. М.И.Т. , поради настъпилата му смърт
на 03.08.09г., е заместен от своите наследници съгл. удостоверение №
70749/30.09.09г. В.И.Д. , Н.Т.З., Н.Д.Г. , И.Д.И., К.С.Н. и И.С.И., на осн. чл.227 ГПК.
Ответниците К.С.Н. и И.С.И. ***, редовно уведомени, не се явяват, не се
представляват и не вземат становище по иска. В хода на делото отв. Е. Кънчева Н., поради настъпилата й смърт на
02.04.10г., е заместен от своите наследници съгласно удостоверение №
490/20.05.10г. К.С.Н. и И.С.И., на осн. чл.227 ГПК.
Ответниците М.И.Д. и С.И.Д., действащи със
съгласието на своя баща И.Д.И.,***,
редовно уведомени, не се явяват, не се представляват и не вземат
становище по иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства и доводи на страните по вътрешно убеждение, съобразно
чл.12 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Съгласно представения и приет като доказателство по делото нотариален
акт за
придобит недв.имот по закон за собственост върху
общ.места, дадени или заети за жилища на бездомници № 71, том VI, рег.№ 4516, дело № 1080/02.08.33г. и записка към него, И.Т.Н.
е признат за собственик на недв.имот - място,
находящо се в гр.Варна, кв.758, парцел 25 от 372кв.м., при съседи- М.Димов, Ст.Неделков, Т.Казаков.
Съгласно
НА № 6, том IV, дело № 1032/68г. на Н-с при ВРС, И.Т.Н. е
дарил на Димитър И.Т. ***.ч. от дворно място, цялото от 342кв.м., находящо се в
гр.Варна, ул.Ст.Заимов 18, в кв.53, пл.№25, при граници - улица, пл.№ 26,25,
24.
Представено
е и саморъчно завещание от 14.11.1969г. , № 189/15.11.69г., приложено към н.д.№
4788/69г. на ВРС, на И.Т.Н. , с което последния е завещал на жена си Неда
Манолова Н. недв.имот - 1/3 ид.ч.
от къщата си и дв.място , находящо се в гр.Варна,
ул.Ст.Заимов № 18, както и вс.ценности, пари и
покъщнина. Завещанието е обявено с протокол от 04.07.77г. на Н-с при ВРС /
л.115, 116/.
От НА №
166, том VIII, дело № 2190/87г. на Н-с при ВРС е видно,
че Димитър И.Т. е подарил на Н.Д.Г. ***.Заимов 18, а именно - 134кв.м.ид.ч. от дворно място , цялото от 372 кв.м., съставляващо
пл.№25 в кв.9, стар 53, по плана на 11
п.р. на гр.Варна, заедно с 1/8 ид.ч. от жилищната
сграда, построена в него.
Представено
е и саморъчно завещание от 16.02.2004г. на починалия в хода на делото отв. М.И.Т., с което последния завещава на М.Д. и С.Д.
всичките си движими и недв.имоти. Съгласно протокол
от 16.02.04г. на Н-с П.Д. завещанието е прието за съхранение под акт № 6,
н.д.№6, рег.№ 1282/16.02.04г. С протокол рег.№ 4576/05.10.09г. на Н-с П.Д. за
обявяване на саморъчно завещание , е видно, че на 05.10.09г. е обявено така
депозираното завещание / л.128-131/.Поради направено от ищцовата страна
оспорване на автентичността на това завещание в частта на положените от
завещателя и свидетелите подписи е открито производство по реда на чл.193 ГПК
за проверка истинността на документа. Въпреки дадените указания във връзка с
това оспорване от съда, от ответната страна, върху която лежи доказателствената
тежест за установяване истинността на документа не са ангажирани доказателства,
опровергаващи оспорването. Ето защо съдът приема, че представеното от
ответната страна саморъчно
завещание на М.Т. е неистински / неавтентичен в частта относно подписването му от завещателя М.И.Т. и свидетелите М.Д. и И. Д. /, поради което и на осн. чл.194
, ал.2 ГПК изключва този
документ
от доказателствата по делото.
Видно
от приложеното удостоверение за наследници № 66520/15.04.08г. на общ.Варна, И.Т.
***, поч. на 09.06.77г. е оставил за свои законни
наследници съпруга Неда Манолова Н., поч. на
05.08.94г., и деца Тотю И.Т., поч.
на 07.01.00г., Спиридон И.Н., поч на 02.12.03г,
Димитър И.Т., поч. на 12.03.96г. и М.И.Т., поч. на 03.08.09г. Съгласно удостоверение №
45039/16.10.08г. на общ.Варна, И.Т. ***/02.03.24г. с Евпрепия
Ив.Т., поч. на 14.08.40г., и втори гр.брак №
81/21.01.41г. с Неда М. Н..
Всеки
от горепосочените наследници е наследен както следва: 1. Тотю
И.Т., поч. на 07.01.00г., е оставил за наследници
съпр.Йорданка Матева Т., поч.
на 05.03.07г., и деца Н.Т.З. и Пенка
Т. Иванова, поч. на 17.10.51г. и наследена от В.И.Д. / удостоверения № 63025 и
67357/16.04.08г., № 69299/01.10.08г./; 2. Спиридон И.Н., поч на 02.12.03г, е оставил за свои наследници съпр.Е. Кънчева Н., поч.02.04.10г.
и деца К.С.Н. и И.С.И. / удостоверение №1235/10.10.08г./; 3. Димитър И.Т., поч. на 12.03.96г. е оставил за свои наследници съпр.М.Н.Т. и
деца Н.Д.Г. и И.Д.И.; 4.Неда Манолова Н., поч.
на 05.08.94г. е оставила за наследници деца Димитър И.Т., поч.
на 12.03.96г. и М.И.Т., поч. на 03.08.09г. /
удостоверение № 66521/01.10.08г./.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В производството по допускането на делбата съдът изследва
наличието на няколко предпоставки: наличието на съсобственост
между съделителите върху имуществото, предмет на делбата,
основанието на което същата е възникнала, като следва да се
произнесе за това между кои
лица и за кои имоти ще
се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.
Основавайки се на представените
писмени доказателства по делото - недв.имот по закон за собственост
върху общ.места, дадени или заети за жилища на бездомници № 71, том VI, рег.№ 4516, дело № 1080/02.08.33г. и записка към него, подробно описани по-горе, съдът приема, че И.Т.Н.
е придобил правото на собственост върху процесния недв.имот.
Доколкото по делото липсват данни намиращата се в него постройка да е изградена
по силата на учредено в полза на другиго вещно право на строеж , то по силата
на приращението собственика на имота, в който е
изградена е придобил и собствеността
върху нея.
Установи
се също, че преди своята смърт наслед.Ив.Н. е
извършил разпореждане в полза на сина си Димитър Т.,***.ч.от горепосоченото дв.място. Направил е също и саморъчно завещание в полза на
своята съпруга Неда Н., завещавайки й 1/3 ид.ч. от дв.място и къщата. Така направеното завещание бе оспорено
от ищцовата страна чрез възражение за неговата нищожност на осн.
чл.42, ал.1,б.”б” и „в” ЗН, тъй като датата му е поставена под подписите,
липсват свидетели и мотива за извършването му противоречи на закона.
Видно от завещанието, приложено на л.115 и 116 от
делото, е че се касае за саморъчно
такова. Съгласно чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е
съставено и да е подписано от завещателя. Видно от представеното завещание
същото е написано ръкописно от завещателя, което и не е оспорено, подписано е
от него и е датирано / с пълна дата-ден, месец и година на съставяне, макар и
текстово/, като датата предхожда положения подпис. Тъй като се касае за
саморъчно завещание законът не е въздигнал в условие подписването му от
свидетели / такова има само за нотар.завещание чл.24,
ал.1 ЗН/. Предвид това съдът намира, че възражението за нищожност в този смисъл
направено от ищците, не бе доказано. Другото направено възражение, е за
нищожност поради това, че изразения в него мотив, поради който то единствено е
направено е противен на закона. Видно от завещанието същото е направено „ в
знак на благодарност за положени грижи”. Въпреки , че
завещанието е безвъзмезден акт, то той може да носи и възнаградителен характер. Ако наследодателят е получил
някаква облага от заветника, това е мотив, за да
извърши завещанието и по този начин да го възнагради. Ето защо и доколкото
настоящото завещание е израз на благодарност , то съдът приема, че това е в
съгласие със закона и добрите нрави и не води до нищожност на последното. Тъй
като не се установи по делото да са налице сочените от ищцовата страна пороци,
водещи до нищожност, съдът приема за действително направеното от наслед.Н. завещание в полза на неговата съпруга и
породеното от него действие следва да бъде зачетено.
След
настъпилата смърт на И.Т. ***, поч. на 09.06.77г., е открито наследството му и
именно към този момент се определя кои са наследниците, каква е наследствената маса и каква част
се следва на всеки от
тях. Безспорно се установи , че наследници по закон
на наследодателя съгл. чл.5 и 9 от ЗН към
момента на смъртта се явяват
съпруга Неда Манолова Н., поч. на 05.08.94г. /
наследена от М.Т. и Димитър Т./, и деца Тотю И.Т., поч. на 07.01.00г. / наследен от Николинка З. и В.Д./,
Спиридон И.Н., поч на 02.12.03г / наследен от К.Н. и И.И./,
Димитър И.Т., поч. на 12.03.96г. / наследен от М.Т., Н.Г.
и И.Д./ и М.И.Т., поч. на 03.08.09г./ наследен от В.И.Д.
, Н.Т.З., Н.Д.Г. , И.Д.И., К.С.Н. и И.С.И./. Съобразявайки посочените законови
разпоредби всеки един от тях е получил по 1/5 ид.ч.
от проецсния имот по силата на настъпилото
наследяване. Тъй като Неда Н. е получила по завещание 1/3 ид.ч.
от имота, и предвид извършеното разпореждане с 100кв.м.ид.ч.
от имота в полза на Д.Т., то съдът приема, че преките наследници са получили по
наследство ид.части от дв.място
както следва- Неда Н.-126,92/372ид.ч.; М.Т.-36,27/372 ид.ч.;
Тотю Т. - 36,27/372 ид.ч.;
Спиридон Н.-36,27/372 ид.ч.; и Димитър Т.-136,27/372ид.ч.
По
делото се установи, че Димитър Т. е извършил с НА № 166, том VIII, дело № 2190/87г. на Н-с при ВРС дарение в полза на Н.Д.Г.
***.ч. от процесното дв.място, заедно с 1/8 ид.ч. от жилищната сграда, построена в него. От ищцовата
страна се твърди нищожност на сделката, тъй като е налице разпореждане с повече
от притежаваните от него ид.части. Следва
да се отбележи, че сама по
себе си продажбата
на чужда вещ, каквото се
твърди, че е налице в случая, не води до
нищожност на сделката, а в този случай не би
настъпило вещното действие на продажбата / в
този см. е трайната съдебна практика/, поради което и направеното възражение за
нищожност е неоснователно. Тъй като както бе посочено по-горе същият
е притежавал 136,27/372 ид.ч. от дв.място,
то и извършеното в полза на Н.Г. ***.ч. от мястото е действително и е породило вещноправно действие. Останалата част след неговата смърт е
разпределена между наследниците му - М.Т., Н.Г. и И.Д..
Въз основа на така
представените и изложени по-горе доказателствени средства, безспорно се установява, че между страните
Николинка З., В.Д., К.Н., И.И., М.Т., Н.Г. и И.Д. е възникнала
съсобственост по отношение на делбения недвижим имот по
силата на наследяване от общия наследодател. Ето защо предявения иск за делба
се явява допустим и основателен, и като такъв същият
следва да бъде уважен. Съобразявайки както
настъпилото наследствено правоприемство на Неда Н. и М.Т.,
починал в хода на процеса, така и извършените разпореждания от наследодателя и насл.Д.Т. , съдът намира, че квотите , при които следва да
бъде допусната делбата на дворното място са следните- 34,76/372 ид.ч. за Николинка З., 34,76/372 ид.ч.
за В.Д., 34,76/372 ид.ч. за К.Н., 34,76/372 ид.ч. за И.И., 21,91/372 ид.ч.
за М.Т., 172,53/372 ид.ч.
за Н.Г. и 38,53/372 ид.ч. за И.Д..
Що се
касае до изградената в него къща, по делото е безспорен факта, че същата е била
изградена към 1933г., каквито са и твърденията на ищцовата страна. Предвид това
и доколкото при извършеното разпореждане в полза на Д.Т. с НА № 6, том IV, дело
№ 1032/68г. на Н-с при ВРС изрично не е изключено прехвърлянето и на визираната
ид.част и от къщата, придобита по приращение,
то съдът приема, че предмет на дарение представлява и 100 ид.части
от изградената в дв.място къща. Предвид това
съобразявайки направеното завещателно разпореждане в
полза на Неда Н. / в размер на 1/3 ид.ч. от къщата/,
посоченото по –горе дарение, както и дарението, извършено от Д.Т. на дъщеря му Н.Г.
в размер на 1/8 ид.ч. от нея, което е породило вещноправно действие, тъй като последния е притежавал
648/1860ид.ч. към момента на сделката, съдът намира, че квотите, при които
следва да се допусне делбата на къщата са следните- 1952/22320 ид.ч. за Николинка З., 1952/22320 ид.ч.
за В.Д., 1952/22320 ид.ч. за К.Н., 1952/22320 ид.ч. за И.И., 1662/22320 ид.ч.
за М.Т., 7820/22320 ид.ч.
за Н.Г. и 5030/22320 ид.ч. за И.Д..
Тъй
като не бе установено спрямо отв. М.И.Д. и С.И.Д.,
действащи със съгласието на своя баща И.Д.И., да е налице съсобственост по
отношение на делбения имот по силата на настъпило
наследяване по завещание, то същите следва да бъдат изключени от делбата.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да бъде извършена СЪДЕБНА
ДЕЛБА на следния недвижим имот, а именно: Дворно място,
находящо се в гр.Варна, ул.”Ст.Заимов” № 18, с площ от 372кв.м., съставляващо
ПИ ***подрайон на гр.Варна, при граници: имот пл.№ 5,
пл.№ 26, ул.”Ст.Заимов” и имот пл.№
24, ведно с построената в него
едноетажна жилищна сграда със застр.площ от 38кв.м. ,
състояща се от две стаи и кухня, придобит с ***., между съсобствениците В.И.Д.,
ЕГН **********,***, Н.Т.З., ЕГН **********,***,
Н.Д.Г. , ЕГН **********, И.Д.И., ЕГН **********, М.Н.Т., ЕГН **********,***,
К.С.Н., ЕГН **********,***, и И.С.И., ЕГН **********,***, при квоти
от правото на собственост по отношение на мястото: 34,76/372 ид.ч.
за Н.Т.З.,
34,76/372 ид.ч. за В.И.Д., 34,76/372 ид.ч. за К.С.Н., 34,76/372 ид.ч.
за И.С.И., 21,91/372 ид.ч. за М.Н.Т., 172,53/372 ид.ч.
за Н.Д.Г. и 38,53/372 ид.ч. за И.Д.И., и при квоти
от правото на собственост по отношение на изградената в имота
едноетажна жилищна сграда : 1952/22320 ид.ч. за Н.Т.З., 1952/22320 ид.ч. за В.И.Д., 1952/22320 ид.ч. за К.С.Н.,
1952/22320 ид.ч. за И.С.И., 1662/22320 ид.ч. за М.Н.Т.,
7820/22320 ид.ч. за Н.Д.Г. и 5030/22320 ид.ч. за И.Д.И., на осн. чл. 34
от ЗС.
ИЗКЛЮЧВА от делбата М.И.Д.,
ЕГН ********** и С.И.Д.,ЕГН **********, действащи със съгласието на своя баща И.Д.И.,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :