№ 663
гр. Варна, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110201988 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „
ЕВРОМЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК201831900, представлявано от Л. Р. М.,
депозирана чрез процесуален представител – адв.Б. Р., против Електронен фиш Серия
Г № 0031553, издаден от ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1
вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638 ал.1т.2 вр.чл.461 т.1 от КЗ на въз. дружество е било
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв..
С жалбата се изразява становище, че процесният ЕФ е незаконосъобразен,
необоснован и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения,
оспорват се констатациите в същия и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание, въз.дружество се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли ЕФ да бъде отменен на
посочените в жалбата основания, като допълнително излага аргументи в подкрепа на
становището си, че ЕФ не съдържа факти от състава на нарушението и в частност
относно мястото на извършване на нарушението и сочи , че за същата дата има
издаден и друг ЕФ, което поражда неяснота дали дружеството не е санкционирано два
пъти за едно и също нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
1
представлява, като се ангажира писмено становище, с което жалбата се оспорва и се
иска потвърждаване на ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронен фиш Серия Г № 0031553, издаден от ОД на МВР-Варна, е съставен
за това, че на 17.02.2021г. , в 13.36 часа по в гр.Варна, по бул.”Васил Левски” на място
с координати 43.216712,27.900018, с лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с peг.
В8791ТА” е установено нарушение на Кодекса на застраховането - нарушение по чл.
483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638 ал.1т.2 вр.чл.461 т.1 от КЗ, а именно,
установено било уп равление на горепосоченото МПС, регистрирано на територията на
Р.България и не е спряно от движение, за което няма сключен договор
ГО.Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство/система
SD2D0024.
При справка в информационните масиви на МВР било установено, че
горепосоченото МПС е собственост на „ ЕВРОМЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и че в
действителност за същото към процесната дата няма сключен и действащ договор ГО.
ЕФ бил издаден на собственика на МПС и бил връчен на собственика на МПС на
26.04.2021г. и в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ била депозирана
жалба срещу него.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.
Съдът кредитира всички приобщени по делото доказателства, тъй като същите са
взаимосвързани, кореспондират с гласните доказателства и не налагат различни правни
изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647,
ал.3 от КЗ и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна поради следното:
Въз.дружество е наказано за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който -
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
2
сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това
задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ:
глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по
реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага. Предвид горното съдът намира, че е допустимо издаване на
ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ
препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по
пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Следователно изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния
фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него
3
следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са посочени
още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи.
С оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението –
17.02.2021г. и предвид датата на депозиране на жалбата срещу него –05.05.2021г., не е
налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с
процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш
е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр.
Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице
пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР.
В процесния електронен фиш е посочено описание на нарушението, което също
е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В
конкретния случай нарушението е описано от фактическа и от правна страна.
Посочено е, че е било установено управление на МПС /л.а.„Фолксваген Тигуан“, с
peг. В8791ТА/ , регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите. Съдът не споделя възраженията, че не е посочено
мястото на извършване на нарушението, тъй като видно от съдържанието на ЕФ, в
същия е посочено, че нарушението е извършено по в гр.Варна, по бул.”Васил Левски”
на място с координати 43.216712,27.900018,поради което в конкретния случай мястото
е индивидуализирано в достатъчна степен и не възниква никакво съмнение къде точно
е извършено нарушението.Видно от приобщените по делото писмени доказателства, в
действителност са били издадени два ЕФ за нарушение, извършено на 17.02.2021г., но
от една страна нарушението от обективна страна се състои в управление на МПС, за
което няма сключен договор ГО и от друга страна, макар и за една и съща дата,
дружеството собственик на автомобила е санкционирано за управление в съвсем
различен часови интервал- първото нарушение е извършено в 13,36ч., а второто
нарушение е извършено в 15,51ч., поради което няма как да се сподели становището,
че за едно и също нарушение дружеството е санкционирано двукратно, нарушение е
било извършено както в 13,36ч., така и в 15,51ч., когато автомобилът е бил управляван
в разрез с визираните като нарушени норми, още повече, че процесният ЕФ е за
нарушението, което е установено, че е извършено в 13,36ч.
4
Предвид горното съдът намира, че Електронният фиш съдържа всички изискуеми
реквизити, респективно ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата , към който препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ, поради което
както за нарушителя, така и за съда е напълно ясно какво се твърди че е извършено от
дружеството.
Съдът намира, че субект на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, може да
както физическо, така и юридическо лице, т.к. КЗ се явява специален законов акт
спрямо ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена "имуществена санкция"
за юридическото лице – собственици на МПС при несключен застрахователен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то е
неприложима разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и не следва, а и не може да се
наложи "глоба" на законния представител на юридическото лице, което безспорно е
видно от разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, където е посочено, че член 189, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата не се прилага.
Установено е по делото от , че АТСС, с което е заснет процесният автомобил лек
автомобил, е пътна радарна система тип m*SpeeDet 2 D за контрол на скоростта на
МПС с възможност за заснемане и автоматично разпознаване на рег. номера. Видно от
изисканите от съда и приложени по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 18.02.5133, валидно до 20.02.2028г. и Допълнение №18.07.55133.1 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, се установява, че преносимата
система е одобрен тип средство за измерване от така наречения тип пътна радарна
система, притежаваща възможност за автоматично разпознаване на регистрационни
номера. Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените
доказателствени средства – снимкова разпечатка с данни от АТСС, че процесният лек
автомобил е заснет на 17.02.2021г. в 13,36,05ч.. да се движи в гр.Варна. Действително
снимковият материал сочи единствено географски координати 43.216712,27.900018 но
при въвеждане на тези координати в интернет пространството /общодостъпно за
всички/ безспорно се локализира именно гр.Варна, бул. „В. Левски“- място посочено в
ЕФ.
От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен
фонд за процесния автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща
застраховка "Гражданска отговорност" към 17.02.21г. и безспорно към тази дата е било
налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от КЗ, тъй като към тази дата собственикът
на МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „ГО“.
Без значение за съставомерността е кога е възникнало задължението за сключване на
ГО, като към дата 17.02.2021г. безспорно е видно, че това задължение не е изпълнено.
Относно датата на адм. нарушение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на
5
чл. 638, ал. 4 от КЗ, релевантна за нея е датата на управлението на МПС, а не датата на
която е следвало да се сключи договор за задължителна застраховка "ГО", какъвто не е
необходим, когато МПС не се намира в процес на движение.
В случая съдът намира, че от данните по делото е видно, че нарушението е
установено и заснето с АТСС, с оглед на което и може да бъде приложена
разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ. Съгласно нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ волята на
законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при
липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление
на МПС. Достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното
МПС, като не е необходимо АТСС да установява и заснема и липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. Този извод се обосновава и от
обстоятелството, че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в
„Гаранционния фонд“, т.е. установяването на този факт не е поставен на преценката на
контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система,
същата общодостъпна за всички. В този смисъл е и практиката на Административен
съд- Варна- например Решение по КАНД №48/2020г. по описа на АдмС-Варна,
Решение по КАНД № 114/2020 г. по описа на АдмС-Варна и много др.
В ЕФ е описано извършването на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
изразяващо се в неизпълнение на задължението да се сключи договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, поради което не би могла да се ангажира отговорността на
представляващия възз. дружество като физическо лице, т. к. не той е собственик на
описаното във фиша МПС, а представляваното от него дружество, което е различен
административнонаказателноотговорен правен субект и което единствено е имало
задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Именно с посочването в ЕФ на тази разпоредба,
както и с посочване на собственика на МПС е видно, че той е издаден срещу
дружеството собственик, а не срещу неговия управител.
От страна на възз. дружество, чрез неговия представител, не се ангажират
доказателства в с.з., че автомобилът не е негова собственост или пък, че към датата на
визираното нарушение е имал сключена задължителна ГО. Напротив от
доказателствата по делото е видно точно обратното.
Размерът на наложената санкция е фиксиран от санкционната норма, поради
което обсъждането на въпросът за нейната справедливост е безпредметно.
6
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение
нарушението, не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за
маловажен случай, тъй като нарушението е формално. Липсват съставомерни вреди,
т.е. законодателят е възприел, че самото нарушение е с достатъчно висока степен на
обществена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане движение на МПС без
валидна застраховка ГО, като видно от приобщените по делото и други два ЕФ
очевидно не се касае за инцидентност на противоправната проява.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез
издаването на електронен фиш се е развило в унисон с установените материално
правни и процесуални правила и процесният ЕФ следва да бъде потвърден.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. От процесуален представител на ОД на МВР
– Варна е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на писмено становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен.
Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОВРЪЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0031553, издаден от ОД на МВР-
Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638 ал.1т.2
вр.чл.461 т.1 от КЗ на „ЕВРОМЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК201831900,
7
представлявано от Л. Р. М. е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лв..
ОСЪЖДА „ЕВРОМЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК201831900, представлявано
от Л. Р. М. да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8