Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 28.06.2017 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА ,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ГАЛИНА
АВРАМОВА, докладчик чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№251/2017г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.
С Решение №352/01.11.2016г.,пост.по гр.д.№ 1012/2016г.,
РС-Ловеч е признал за установено на
основание чл.422 от ГПК, съществуването на вземане на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД
с ЕИК *********, с адрес гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №
115Е към Л.Н.Б. с ЕГН ********** , в размер на 1 114,47 евро /хиляда сто и четиринадесет евро и четиридесет и
седем евроцента/-главница по Договор за кредитна линия от 31.08.2007г. и анекси
към него за периода 15.06.2014г. до 15.09.2015г.; 55,79
евро /петдесет и пет евро и седемдесет и девет евроцента/-такси към 15.09.2015
г.; 994,66 евро /деветстотин деветдесет и четири евро и шестдесет и шест
евроцента/–договорна лихва за периода 15.05.2015 г. до 15.09.2015 г. и 16,85
евро /шестнадесет евро и осемдесет и пет евроцента/-наказателна лихва за
периода 19.08.2015 г. до 16.09.2015 г. вкл., за които е издадена Заповед № 1051 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
17.09.2016г. по ч.гр.д.№1667 от 2015г. по описа на РС-Ловеч. На основание чл.78,ал.1
от ГПК Л.Н.Б. е осъдена да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД сумата от
819,39лв., представляваща направени разноски в исковото и в производството по
издаване на заповед за изпълнение. Отхвърлено е искането на Л.Н.Б. за присъждане на разноски.
Постъпила е въззивна жалба от Л.Н.Б.
***, чрез
пълномощник адв.У.-АК-Плевен, против решението. Счита,че
е неправилно и моли да се отмени изцяло. Възразява, че задължението, във връзка
с което е образувано заповедното производство, е погасено изцяло, за което е
представено и удостоверение от ЧСИ с №879 и район на действие ОС-Ловеч.
Извършеното в полза на Банката плащане е потвърдено и от процесуалния й
представител. Със съобщение с изх. №07427/13.05.2016г. ЧСИ уведомява,че вдига наложените във връзка с делото запори.
Твърди,че ищецът е завел установителния иск по чл.422 от ГПК почти два месеца
след погасяване на задължението и без да има вече правен интерес. Не споделя
мотивите на РС-Ловеч, че извършеното в хода на принудителното изпълнение
плащане не следва да се съобразява. При тези съображения твърди,че не е станала
причина за завеждане на гражданското дело, поради което и на основание
чл.78,ал.2 от ГПК разноските й следва да се възложат на ищеца. Прилага копия от
цитираните съобщение на ЧСИ за вдигане на наложен запор и постановление за
прекратяване на изп.д.№ 20158790401138.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Банка Пиреос България”АД с ЕИК
*********,със
седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Младост”, бул.”Цариградско
шосе”№115Е,представлявана от Е.А.А., Й.К.и Л.П.. Счита жалбата за неоснователна
и недоказана и моли се отхвърли. Възразява по приемането на приложените към
жалбата документи, като твърди, че възможността за това процесуално действие е
преклудирана. Възразява,че производството по гр.д.№1012/2016г.на РС-Ловеч е
образувано по предявен на 20.06.2016г. иск по чл.422 от ГПК и след подаденото
от Л.Б. възражение по чл.414 от ГПК. Твърди,че към момента на образуване на
делото вземането към ответника не е било погасено. Това се установява от
удостоверението на ЧСИ,в което е отразено,че погасяването е на 19.09.2016г. В
хода на процеса ответникът е признала изцяло иска и това е съобразено от съда
при постановяване на решението. Съобразено е също и обстоятелството,че
погасяването е извършено след образуване на заповедното производство. Не се
съгласява и с възражението по отношение разпределението с обжалваното решение
на разноските. Доколкото с подаването на възражение ответникът е станала
причина за иницииране на исковото производство, то следва да се приеме,че тя е
станала причина за завеждане на делото. Моли въззивната жалба да се остави без
уважение и се присъдят направените в производството разноски.
По делото е постъпила и частна жалба
по реда на чл.248,ал.3 от ГПК от „Банка Пиреос
България”АД с ЕИК *********, срещу Определение №54/18.01.2017г., пост.по гр.д.№1210/2016г.на
РС-Ловеч,с което по реда на чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение искането му за промяна на решението в частта
за разноските. Счита определението за неправилно. Излага,че въпреки приетото от
съда в решението, че с оглед изхода на спора Банката има право на
възстановяване на направените разноски,в диспозитива е присъдил в полза на ищеца
сумата 819.39лв., като е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.Такова искане е направено още с исковата
молба,подадена от юрисконсулта. Моли да се отмени определението като неправилно
и се постанови определение за допълване на решението в частта за разноските и
присъждане и на такова в размер на 528.07лв. Моли да се присъдят и направените
в настоящата инстанция разноски-15лв.-заплатена държавна такса.
В срока по чл.263 от ГПК не е
постъпил отговор на частната жалба от Л.Н.Б..
В съдебно заседание въззивникът не
се явява и не изпраща представител.
Въззиваемият се представлява от адв.Г.-САК, който поддържа отговора на въззивната жалба и
подадената частна жалба по реда на чл.248 от ГПК.
От събраните по делото доказателства-
приложените по гр.д.№ 1012/2016г.по описа на РС-Ловеч, приетите в настоящата
инстанция копия
от : Съобщение за вдигане на запори по изп.д.№ 20158790401138 на ЧСИ с №879 в
КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, Постановление от 19.09.2016г.на ЧСИ за
прекратяване на принудително изпълнение, както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема
за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано
лице.
Редовна и допустима е и частната
жалба срещу Определение №54/18.01.2017г.,пост.по гр.д.№1210/2016г.на РС-Ловеч,с
което по реда на чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение искане за промяна
на решението в частта за разноските.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност на обжалваните съдебни актове. Не са налице
и основания за недопустимост. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Установява се, че на 17.09.2015г. „Банка
Пиреос България”АД с ЕИК *********, е подала в
РС-Ловеч заявление по реда на чл.417,т.2 от ГПК, срещу Л.Н.Б. ***. Образувано е
ч.гр.д.№1667/2015г. Претендира вземане по Договор за предоставяне на кредитна
линия с ипотека с №3440/R/31.08.2007г.
и анекси към него. Вземането е за неплатени на падежа 16 месечни вноски,с
поредни падежни дати, за периода 15.06.2014г. до 15.09.2015г., в общ размер от 1114.47
евро, възнаградителна лихва от 994.66 евро за периода от 15.05.2015г. до
15.09.2015г., наказателна лихва за забава в размер на 16.85евро за периода от
19.08.2015г.до 16.09.2015г., годишни такси от 55.79 евро,дължими към
15.09.2015г.,както и законната лихва върху главницата с начало от подаване на
заявлението-17.09.2015г. до окончателното изплащане. Изрично е пояснено,че се претендират
само дължими и изискуеми вноски с настъпил падеж. Като доказателства към
заявлението са представени Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор
за предоставяне на кредитна линия с ипотека с №3440/R/31.08.2007г., анекси към него и пълномощни. Съдът е
уважил заявлението и със Заповед №1051 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.09.2015г., е разпоредил длъжникът Л.Н.Б. да заплати на „Банка Пиреос България”АД сумата 1 114,47 евро /хиляда сто и
четиринадесет евро и четиридесет и седем евроцента/-просрочена главница за
периода 15.06.2014г. до 15.09.2015г.; 994,66
евро –възнаградителна лихва за периода 15.05.2015г. до 15.09.2015г.; 16,85
евро- наказателна лихва за периода 19.08.2015 г. до 16.09.2015г. вкл.; 55,79
евро –годишна такса към 15.09.2015 г.,ведно със законната лихва от
17.09.2015г.до окончателното изплащане. Издаден е изпълнителен лист на
17.09.2015г., съгласно разпореждане №4064 на съда.
От ЧСИ с рег.№679 в КЧСИ и район на
действие ОС-Ловеч е представено удостоверение за наличието на образувано изп.д.№20158790401138 с визскател
„Банка Пиреос България”АД и длъжник Л.Б.. Видно на
05.05.2016г. е била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника-получена
лично. Съдебният изпълнител е приложил копие от молбата по чл.426 от ГПК за
образуване на изпълнителното дело, подадена от „Банка Пиреос
България”АД,подадена на 09.10.2015г., запорно
съобщение и покана за доброволно изпълнение, връчена на Б. на 05.05.2016г.
По реда на чл.414 от ГПК е постъпило
възражение от Л.Б., с дата 03.05.2016г. В него е заявила, че оспорва сумата по основание и размер. Посочила е че
не е получила покана за доброволно изпълнение,а само запорно
съобщение, изпратено по месторабота, копие от което прилага. С оглед на това
съдът е дал указания за предявяване на установителния иск по чл.422,вр.с чл.415
по ГПК.
В срока по чл.415 от ГПК, на
20.06.2016г. „Банка Пиреос България”АД е предявила
установителния иск на по чл.422 от ГПК. Ответникът Л.Б. е подала отговор по
чл.131 от ГПК, в който изразила позиция,че предявените срещу нея искове са
недопустими, неоснователни и недоказани. Заявила е че е изплатила всички
дължими суми по процесния договор и анекси и счита,че не дължи претендираната
сума. Изложила е и подробни доводи по същество за недължимост
на вземането, с твърдения, че не е настъпила предсрочна изискуемост и не е
обявявана, възражение за уговорени неравноправни клаузи и др.
В насроченото за 31.10.2016г. съдебно
заседание пълномощникът на ответника- адв.У., е заявил,че
признава иска и че задължението е платено в срок. Представено е Постановление
от 19.09.2016г.на ЧСИ с рег.№879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, за
прекратяване на изпълнителното производство, тъй като „задължението е изцяло
погасено”. От своя страна ищецът е поискал да се постанови решение по реда на
чл.237 от ГПК, уважено от съда.
Ищецът е предста134.04лв.-заплатена
държавна такса и 120лв.-адвокатски хонорар. Като доказателства за направени разходи
е приложил Фактура №5812/28.09.2016г. за
сумата 120лв. /100лв.адвокатски хонорар и 20лв.ДДС/. От ответника е представен
Списък по чл.80 от ГПК,с отразени разноски за адвокатски хонорар от 1000лв.
Както се посочи-с атакуваното Решение
№352/01.11.2916г.,пост.по гр.д.№1012/2016г. РС-Ловеч е признал за установено
съществуването на претендираното от „Банка Пиреос
България”АД вземане към Л.Б.. Обосновавайки се с приетото в т.13 от ТРеш.№4/18.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
е приел,че независимо от направеното признание на иска, ответникът е станала
причина за завеждане на делото, поради което дължи направените от ищеца
разноски в размер на 819.39лв.-от която разноски от заповедното производство по
ч.гр.д.№1667/2015г.на РС-Ловеч- 685.34лв.и заплатена държавна такса за исковото
производство-134.05лв. Отхвърлил е искането на Банката за присъждане на
разноски от исковото производство за процесуално представителство от адвокат,
като е приел,че не са представени доказателства за реално извършен разход.
По инициатива на ищеца е проведено
производство по реда на чл.248 от
ГПК,като е искал съдът да допълни решението си с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от 528.70лв. по реда на чл.78,ал.8 от ГПК.
С Определение №54/18.01.2017г. РС-Ловеч
е отхвърлил молбата като неоснователна.
При така установената фактическа
обстановка,въззивният съд прави следните правни изводи:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с претенция по чл.422 от ГПК- установителен иск, предявен
като продължение на заповедно производство по чл.417,т.2 от ГПК. С оглед направеното в първото съдебно
заседание признание на иска от ответника и по искане на ищеца,съдът е
постановил решение по чл.237 от ГПК,като е приел,че независимо от направеното
от ответника признание на иска, тъй като с подаване на възражението по чл.414 от ГПК е станала причина за завеждане на исковото производство, не е приложимо
правилото на чл.78,ал.2 от ГПК и дължи направените от ищеца разноски,каквито в
размер на 819.39лв.,е възложил.
Въззивният състав, като съобрази приложените по делото
доказателства, намира, че Решение №352/01.11.2016г.,пост.по гр.д.№ 1012/2916г. на
РС-Ловеч, е правилно и законосъобразно.
Съставът изцяло споделя тезата на първоинстанионния съд за възлагането на разноски в тежест на ответника. Независимо
от направеното в първото съдебно заседание признание на иска, с факта на
подаденото от ответника възражение по чл.414 от ГПК, Л.Б. е станала причина за
образуване на исковото производство. Освен това се установява,че плащането на
задължението е станало в рамките на образуваното изпълнително производство с №20158790401138 по описа на
ЧСИ с рег.№679 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч. При проследяване на
хронологията се установява,че това изпълнително производство- с взискател „Банка Пиреос
България”АД и длъжник Л.Б., е образувано на 09.10.2015г. Длъжникът е била
уведомена на 05.05.2016г., когато й е връчена покана за доброволно изпълнение. В
отговор Б. е подала възражение по реда на чл.414 от ГПК-на 03.05.2016г.,с което е оспорила сумата по основание и размер
и е възразила, че не е получила покана за доброволно изпълнение. Едва в отговора
по чл.131 от ГПК, подаден на 16.08.2016г. са изложени твърдения за изплащане на
вземането. В съдебното заседание на 31.10.2016г. е представила Постановление на
ЧСИ с рег.№879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, от 19.09.2016г., за
прекратяване на изпълнителното производство, тъй като „задължението е изцяло
погасено”. Конкретната дата,на която е било изплатено задължението не се сочи
от ответника, но е безспорно,че това е станало след и в рамките на образуваното
производството по принудително изпълнение по изп.д.№20158790401138.
С оглед на това не може да се приеме, че е налице доброволно погасяване на
вземането от длъжника, което по правилото на чл.235,ал.3 от ГПК да се съобрази
при постановяване на решението по иска с правно основание чл.422 от ГПК. Както
е прието в т.13 от ТРеш.№4/18.06.2014г.,пост.по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, под „доброволно плащане” се има пред вид само
плащания на длъжника към кредитора или осъществено погасяване чрез други
погасителни способи-прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване, а не с
плащане в рамките на образуваното принудително изпълнение, въз основа на издадената
заповед по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение.
При изложените съображения въззивниият състав намира,че правилно са възложени разноски
на ответника и не са налице предпоставките за освобождаването й по реда на
чл.78,ал.2 от ГПК.
При този изход на въззивното обжалване
въззиваемият има право на възстановяване на направените разноски. Представен е
списък по чл.80 от ГПК с претендиран адвокатски хонорар от 120лв.с ДДС.
Липсват,обаче отново,като и в първата инстанция, доказателства,че такъв разход
е реално извършен, поради което не следва да се присъждат разноски в полза на
„Банка Пиреос България”АД.
По частна жалба по реда на
чл.248,ал.3 от ГПК от „Банка Пиреос България”АД с ЕИК
*********, срещу Определение
№54/18.01.2017г., пост.по гр.д.№1210/2016г.на РС-Ловеч, по реда на чл.248 от ГПК.
Съставът намира определението за правилно.
Макар исковата молба да е подадена от
юрисконсулт, в съдебното заседание на 30.10.2016г. ищецът е представляван от
пълномощник- адв.Г.-САК. В изготвения списък по чл.80
от ГПК се търси заплатената държавна такса от 134.04 лв. и адвокатско възнаграждение
от 120лв. Изрично е записано, че това е възнаграждение за един адвокат. Не е претедирано възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за
представителството от юрисконсулт. Затова и съдът се е произнесъл само по
искането,с което е сезиран. Следва да се има в предвид,че дори и да беше
направено такова искане, то по правилото на чл.78,ал.1 от ГПК би било
неоснователно,тъй като на възстановяване подлежи изплатеният адвокатски хонорар
само за един адвокат. Въпрос на избор и преценка на ищеца е как да организира и
осъществи защитата си- с един, двама или повече процесуални представители, но
на възстановяване подлежат само разноските за един от тях. Съставът изцяло се
съгласява с изразената от РС-Ловеч позиция за явен опит от страна на ищеца за
коригиране на пропуска за доказване на реално извършен разход за адвокатска
защита.
По изложените съображения ОС-Ловеч
намира,че Определение №54/18.01.2017г., пост.по гр.д.№1012/2016г.по описа на
РС-Ловеч,по реда на чл.248 от ГПК, е правилно и следва да се потвърди.
Затова ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№352/01.11.2016г.,постановено по гр.д.№1012/2016г.по описа на РС-Ловеч,като
правилно и законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №54/18.01.2017г., постановено по гр.д.№1012/2016г.по описа на
РС-Ловеч,по реда на чл.248 от ГПК.
Оставя
без уважение искане на „Банка Пиреос
България”АД с ЕИК *********,представлявана от адв.Г.-САК,
за присъждане на разноски за подадения отговор на въззивната жалба,като
неоснователно и недоказано.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280,ал.2,т.1 от ГПК,с оглед цената на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.