№ 84
гр. Велико Търново, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20234000500100 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от М. Й. П. срещу Решение № 518/
27.12.2022 г. по гр.д. № 72/ 2021 г. по описа на ОС – Велико Търново в частта, с която
съдът е отхвърлил предявения от него иск за осъждане на ЗК „Уника“ АД да му заплати
застрахователно обезщетение за разликата над 7 500 лв. до претендирания размер от 30 000
лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП на 23.02.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.07.2020 г. до окончателното изплащане. Счита решението в
тази му част за неправилно, като постановено в противоречие с установените по делото
факти и съдебната практика. Съдът му присъдил занижено обезщетение, защото не отчел и
не обсъдил детайлно всички критерии по прилагане на принципа за справедливост при
определяне размера на обезщетението: не преценил фактите, установени по делото с
приетите доказателства; не отчел в достатъчна степен характера, тежестта и последиците на
причинените му увреждания; не се съобразил съдебната практика при компенсиране на
вреди при сходни казуси и лимитите на застрахователно покритие. Моли решението в тази
му част да бъде отменено. Процесуалният му представител претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „Уника“ АД е подала отговор на
въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. Счита за неоснователно
оплакването на жалбоподателя за присъждане на обезщетение в размер, който не отговаря
1
на изискванията за справедливост. Съдът преценил всички релевантни към определянето на
размера обстоятелства и определил адекватно обезщетение, което дружеството изплатило на
26.01.2023 г. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски за
производството.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, а
именно: Ищецът М. Й. П. като пътник на задна дясна седалка е пострадал при ПТП,
реализирано на 23.02.2020 г. около 00:45 ч. в гр. Велико Търново на ул. Магистрална –
южен пътен възел при самокатастрофа на управляван от А. Е. И. лек автомобил. Във
връзка с ПТП е образувано ДП № ЗМ-169 по описа на РУ – МВР Велико Търново,
което е прекратено по искане на пострадалия. Механизмът на ПТП е изяснен от
приетата по делото авто-техническа експертиза. Водачът Иванова е управлявала
автомобила със скорост 85 км/ ч. при ограничение на скоростта за пътния участък
съгласно пътен знак В 26 до 40 км/ч., при което при изпълнение на десен завой тя е
изгубила контрол над МПС. То напуснало платното за движение в ляво, преминало
през банкета, навлязло в крайпътната канавка, загубило напречната си устойчивост и
се преобърнало в тревната площ. Според вещото лице причината за ПТП е изцяло от
субективен характер – управлението на лекия автомобил с превишена скорост.
Отговорността на водача на конкретния лек автомобил „Нисан - Терано“ с рег. № ВТ
18**** е застрахована при ответното застрахователно дружество ЗК „Уника“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на
ПТП. Пострадалият е предявил претенция пред застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение и последният е определил такова за претърпените от П.
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., което му е изплатил.
ВТАС споделя формирания въз основа на така изяснената фактическа
2
обстановка правен извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения
иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ. Доказани са изискуемите от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на
вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно
поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното застрахователно дружество. А. Е. И. е релевирала виновно противоправно
поведение, като е управлявала автомобила с превишена за пътния участък скорост –
допуснала е нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. Вследствие на това поведение са
причинени вреди на ищеца и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т.
4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение. Между
страните поначало не е налице спор по този материалноправен въпрос, защото
застрахователят извънсъдебно е признал правото на ищеца да получи обезщетение и
доброволно му е изплатил такова. Спорът по делото е сведен само до справедливия
размер на дължимото обезщетение при преценяване обема и степента на засягане на
телесния интегритет на ищеца.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и
съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните
фактори:
За установяване на естеството на получените от ищеца травматични
увреждания, проведеното му лечение, възстановителния период и актуалния му
здравен статус, по делото е приета съдебно-медицинска експертиза, чието заключение
съдът кредитира като обосновано с ангажираните медицински документи и
извършения на ищеца амбулаторен преглед. На ищеца е причинена една сериозна
травма – закрито счупване на дясна ключица с разместване на фрагментите,
представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК и довела до
трайно затрудняване движението на горния десен крайник за срок повече от 30 дни.
Във връзка с тази фрактура на ищеца е проведено болнично лечение за 4 дни от 23.02.
до 26.02.2020 г., като му е извършена оперативна интервенция под пълна анестезия с
поставяне на метална остеосинтеза. Останалите получени от него травми са леки по
своите медико-биологични признаци – изразяват се в охлузни рани на главата, в
областта на дясното рамо и лопатката и дясното коляно и кръвонасядане по дясната
подбедрица. От заключението на вещото лице се налага извод, че ищецът е претърпял
обичайните за подобни травматични увреждания физически болки и страдания,
възстановяването му е протекло без усложнения в рамките на обичайния период – в
първите 20-25 дни болките, търпени от П. по повод счупената ключица, са били със
значителен интензитет, като постепенно са затихнали и отшумели, а за останалите
травми болковата симптоматика е била със среден интензитет за 5 - 10 дни;
3
възстановителният период за ключицата при поставен метал е около 5 месеца, а за
другите наранявания – около 20 дни. Продължава да чувства дискомфорт при промяна
на времето и при натоварване. ПТП е засегнало обичайния начин на живот на ищеца за
сравнително кратък период от време – няколко месеца. Пострадалият е търпял
ограничения в ежедневието си около месец при самообслужването си, като е имал
нужда от чужда помощ, която съдът приема, че му е била необходима само в известна
степен, тъй като другата му ръка, при това активната дясна такава, не е била увредена.
Сочи се, че поради травмата е бил ограничен социалният му живот, но съдът
съобразява, че ПТП е реализирано непосредствено преди въвеждане на извънредно
положение в страната във връзка с COVID -19 и епидемичната обстановка,
продължило от 13.03. до 13.05.2020 г., през който период социалният живот на всички
граждани беше сведен до дистанционни контакти чрез мобилни и електронни
устройства, т.е. ищецът при всяко положение би търпял такова ограничение. Отделно
стои въпросът доколко травма на горен крайник може да представлява пречка за
осъществяване на социални контакти. По делото не се установява негативните
емоционални преживявания на пострадалия да са в по-голяма степен от обичайната за
хора, претърпели такива увреждания, да се отличават със специфика и по-голяма
интензивност.
Съдът съобразява наличното ограничение в движението на дясната раменна
става около 20-30%, установено с амбулаторен лист от 13.09.2022 г. на лекар ортопед
травматолог и при прегледа на вещото лице. Според експерта с оглед изминалото
време от получаване на травмата /две години и половина до прегледа/ ограничението
ще остане за цял живот. Съдът в настоящия му състав обаче не приема за доказано по
категоричен начин, че двигателният дефицит е трайна последица за здравния статус на
ищеца. Самото вещо лице в съдебно заседание е посочило, че при млади хора, които
нямат противопоказания за премахване на метала, имплантът трябва да се премахне,
защото създава неудобства и е пречка да настъпи пълно възстановяване, тъй като
самият метал ограничава движенията. Обяснило е, че след премахването на импланта
следва да настъпи пълно възстановяване или значително подобряване, особено като се
има предвид, че към датата на ПТП пострадалият не е навършил 18 г., а при младите
хора възстановителната способност на организма е много по-голяма. Към настоящия
момент металната остеосинтеза не е отстранена, т.е. ограничението в движението на
ставата не може да се разглежда като необратима последица, трайно засягаща
функционалността на крайника. Следва да се държи и сметка, че във връзка с
възстановяването на двигателната функция на засегнатия крайник в епикризата от
болничното заведение на ищеца е дадена препоръка за провеждане на ранна
рехабилитация и физикална терапия, но по твърдения на баща му – св. Семов – той не е
провеждал такава. Съдът взема предвид, че на ищеца предстои оперативна
интервенция за отстраняване на импланта, което ще му причини нови болки и
4
страдания за около 20 дни. Като остатъчни последици от получените при ПТП
увреждания съдът отчита постоперативния белег около 10 см, представляващ
козметичен дефект. Същевременно местонахождението му е такова, че обичайно
същият остава скрит под дреха, а освен това може да бъде коригиран оперативно.
При съвкупния анализ на тези обстоятелства съдът в настоящия му състав счита,
че обезщетение в размер на 25 000 лв. е годно да обезщети претърпените от П.
неимуществени вреди. Съдът следва принципа, че целта на обезщетението е
единствено да бъдат репарирани причинените вреди, като от гледна точка на морала е
недопустимо то да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на
пострадалия. В тази връзка за определяне на размера съобрази и икономическата
конюнктура в страната към датата на ПТП, израз на която са средната работна заплата
за страната по данни на НСИ – около 1300 лв., минималната работна заплата – 610 лв.,
лимитите на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът анализира и съдебната практика по казуси със сходни травматични увреждания
през 2020 г., като установи, че присъжданите обезщетения гравитират около този
размер, а по-високи са присъждани при съчетани травматични увреждания с
усложнено и по-продължително лечение и/ или възстановяване, при ограничения, по-
значителни от обичайните, при хора с възрастови ставни изменения.
По изложените съображения съдът намира за основателно оплакването на
жалбоподателя срещу определения от окръжния съд размер на обезщетението – 7500 лв.
/което заедно с доброволно заплатеното от застрахователя обезщетение възлиза на 17 500
лв./ Този размер не отговаря на критериите на справедливост съгласно чл.52 ЗЗД най-вече
при съобразяване на действително претърпените от ищеца болки и страдания и цялостните
последици за здравето му. Това обуславя изменение на решението на ВТОС, като същото
бъде отменено в частта, с която застрахователят е отхвърлил претенцията на П. за
присъждане на обезщетение над 7 500 лв. до 15 000 лв. и на ищеца бъде присъдено
допълнително обезщетение в размер на 7 500 лв. В частта, с която първоинстанционният съд
е отхвърлил иска на П. за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв.,
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора, предвид частичната основателност на
въззивната жалба, на Адвокатско дружество „В. и Бачева“ на основание чл.38 ал.2
ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от предявения иск. При обжалваем интерес 22 500 лв. съгласно чл.7 ал.2 т.3 от
Наредбата дължимото адвокатско възнаграждение е 2 425 лв., като съразмерно на
уважената част от жалбата то възлиза на 808 лв. или 970 лв. с начислен ДДС. За
първоинстанционното производство на дружеството е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1050 лв. Дължимото такова съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата при материален интерес 30 000 лв. възлиза на 3 050 лв., като съразмерно на
уважената част то е 1 525 лв. или 1 830 лв. с начислен ДДС, при което следва да се
5
присъди допълнително възнаграждение в размер на 780 лв. Застрахователят следва да
бъде осъден да довнесе допълнителна държавна такса върху уважения иск – сумата
300 лв. за производството пред ВТОС и сумата 150 лв. за производството пред ВТАС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 518/ 27.12.2022 г. по гр.д. № 72/ 2021 г. по описа на ОС –
Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Й. П. иск за
осъждане на ЗК „Уника“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за
разликата над 7 500 лв. до 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от
ПТП на 23.02.2020 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, гр. София 1000, р-н „Възраждане“,
бул. Тодор Александров №18, да заплати на М. Й. П. с ЕГН **********, от с.
Леденик, Община Велико Търново, ул. № 228, допълнително обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат от ПТП на 23.02.2020 г., в размер на
7 500 /седем хиляди и петстотин/ лв. /разликата над 7500 лв. до 15 000 лв./, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2020 г. до окончателното изплащане
на застрахователното обезщетение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 518/ 27.12.2022 г. по гр.д. № 72/ 2021 г. по описа
на ОС – Велико Търново в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, гр. София 1000, р-н „Възраждане“,
бул. Тодор Александров №18, да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. на
Адвокатско дружество „В. и Бачева“, ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост 3,
бл.303А, офис 21, адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство на М. Й. П. пред ВТАС, съразмерно на уважения иск – сумата 970
/деветстотин и седемдесет/ лв., както и допълнително адвокатско възнаграждение за
производството пред ВТОС – сумата 780 /седемстотин и осемдесет/ лв.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, гр. София 1000, р-н „Възраждане“,
бул. Тодор Александров №18, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТАС допълнителна държавна такса върху уважената част от иска – сумата
450 /четиристотин и петдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7