№ 2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
Х-ти
касационен състав,
в публично заседание на 24.11. 2022 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Даниела Недева
Стоян
Колев
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на
прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2441 по описа на
съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на „В.Ф. “ ЕООД , против решение № 1030/ 27.07.2022 г. по НАХД № 1798/2022 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от заместник-председателя на КФН НП № Р-10-85/
13.04.2022 год. и „В.Ф. “ ЕООД е осъдено да заплати на КФН юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. С развити в жалбата доводи, които по съществото си са
такива за постановяване на обжалваното решение в
нарушение на материалния закон , се
иска отмяната му и постановяване на друго такова за отмяна на обжалваното НП, а в условията на евентуалност
се иска изменението му на основание чл. 118, ал.1, т.3 от ЗМИП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадената от
упълномощения адвокат М. В. писмена
защита с.д. 17582/24.11.2022 год., с която се иска и присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът Заместник-председателят на КФН, чрез упълномощения юрисконсулт Б. Г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на основание чл. 116, ал.1, т.3 от ЗМИП на настоящият касатор имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение
на чл. 53, ал. 7 във вр. с чл.11, ал.1,
т.1 и чл. 10, т.1 от ЗМИП, а именно : затова, че на 23.01.2020 г. в гр. Варна ИП „ В.Ф.
“ ЕООД не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал.7 от ЗМИП във вр. с чл. 11,
ал.1, т.1 и чл. 10, т.1 от ЗМИП , при прилагане на мярка за комплексна проверка
при установяване на делови взаимоотношения изразяващи се в идентифициране на клиент без
негово присъствие, да извърши идентифициране на клиента А.В.М. чрез представяне
от клиента на посредника на официален документ за самоличност.
За да потвърди НП , районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че материалният закон
е правилно приложен при съотнасянето на
установените фактически констатации към правната норма, както и че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Касационният
съд намира, че не е налице изложеното в
жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 1
от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение
на материалния закон.
Фактите по
делото не са били спорни в хода на въззивното производство – при идентифицирането
на клиента на инвестиционния посредник е
представено разрешение за пребиваване на чужденец в РБ, а не официален документ
за самоличност или копие на такъв.
Неоснователно е първото
възражение на касатора за приложимост на разпоредбата на чл.56 от ЗМИП – съгласно
чл.56, ал.3 позоваването на предходно идентифициране не освобождава от
отговорност позоваващото се лице, а отделно от това такова позоваване от страна
на ИП е възможно само при кумулативното наличие на визираните в чл. 56, ал.1, т.1-3 условия, като в случая
отсъства условието по т.2 - не е
установено, че изискваната по чл.53
информация е била на разположение на лицето позоваващо се на предходно извършено
от кредитна институция идентифициране, с възможност незабавно да бъдат получени
при поискване копия на документите по чл. 53, ал.1 от ЗМИП. Касае се за благоприятни за наказаното дружество юр. факти
, за установяването на които доказателствената тежест е негова, но съществуването на такива не е било доказано в хода на въззивния
процес.
Сходно е положението и с
извършеното от касатора позоваване на разпоредбата на чл. 53, ал.6 от ЗМИП –
нормата регламентира изключение, изразяващо се в обективната липса на друга
възможност за събиране на данни по чл. 53, ал. 2, т. 3 и 5, при което
установяването на същите е допустимо и чрез представяне на други документи от надежден и
независим източник, какъвто според касатора се явява представеното и издадено
по надлежния ред от компетентните органи разрешение за
пребиваване. Установяването на релевантните за изключението факти е в
доказателствена тежест на наказаното дружество, но такива нито се сочат, нито
се доказват.
Що се касае до възражението за
законосъобразност на извършената проверка по чл. 55 от ЗМИП, за което е
представена резолюция за прекратяване на административно-наказателно
производство № Р-12-9/20.04.2022 г. , то същото е неотносимо към
обстоятелствата по настоящото дело по изложените от ответника аргументи –
нормата регламентира приложимите способи, но не и документите спрямо които те следва
да бъдат прилагани. При конкретните
факти за идентифициране без присъствието на подлежащото на идентификация лице, това
е пределно ясно от второто изречение на
разпоредбата на чл.53, ал.7 от ЗМИП, според което : „В тези случаи проверката
на събраните идентификационни данни се извършва по реда на чл.55, ал.2 „ , т.е.
за да се стигне до прилагането на
въпросните способи за проверка, необходимо е първо да бъдат събрани по указания
в закона ред подлежащите на идентификация данни, именно което според визираното
в обжалваното НП деяние не е сторено в случая.
При
безспорните факти, че в противоречие с изискването на чл. 53, ал.7 от ЗМИП е
представено разрешение за пребиване, а не посоченото в закона копие на официален документ за самоличност, то противно
на изложените от касатора доводи и в съответствие с направените от въззивния
съд правни изводи, налице са данни за осъществен състав на адм. нарушение по чл. 116, ал.1, т. 3 във вр. с чл.53, ал.7 от ЗМИП. Преди всичко, неоснователно
е възражението на касатора , че използваният в нормата на чл. 53, ал.7 израз „може“
лишава същата от императивния й характер – така направеното тълкуване е неправилно
, като действителният смисъл е този, че освен чрез оригинал на официален
документ, подлежащите на идентификация данни могат да бъдат събрани и чрез
копие на такъв документ. Представеното в случая разрешение за пребиваване не
представлява съгласно пар.1, т.12, предложение последно от ДР на ЗМИП официален
документ за самоличност, поради което наличието му не дисквалифицира адм. нарушение, нито пък притежава характера на обстоятелство даващо
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Принципно такъв характер е възможно да има
обстоятелството за материалното измерение на установените делови
взаимоотношения, което според касатора е на стойност 250 щатски долара, но само
при резултатните адм . нарушения, но не и при процесното такова, което е
формално по своя характер. С оглед последното, релевантната за чл. 11 от ЗАНН
във вр. с чл.93, т. 9 от НК предпоставка за маловажност състояща се в липсата
или незначителност на вредните последици е неприложима в случая. Не е налице и
другата предпоставка по чл. 93, т.9 от НК за наличие на други смекчаващите
отговорността обстоятелства, тъй като такова не може съгласно чл. 11 от ЗАНН
във вр. с чл. 56 от НК да бъде наличното разрешение за пребиваване, доколкото именно неговото представяне инкриминира деянието като състав на адм.
нарушение.
Неоснователни
са и аргументите на касатора за наличието на основания за изменение на дадената
с НП правна квалификация в такава по чл. 118, ал.1, т. 3 от ЗМИП, доколкото
съгласно чл. 118, ал.1 този състав е приложим за нарушения извън тези по чл.
116, ал.1 от ЗМИП, каквото процесното не е предвид гореизложеното.
По тези съображения и доколкото в
случая не е повдиган спор за процесуалната законосъобразност
на НП и за законосъобразността на наложеното с него адм. наказание,
касационният съд намира за правилни правните изводи на районния съд за процесуална
и материална законосъобразност на обжалваното НП, поради което като е потвърдил
същото въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Освен материално законосъобразно,
при служебно извършената от касационния съд проверка относно валидността и
допустимостта на обжалваното решение, такива пороци не се установиха, поради
което същото следва да бъде оставено в сила, включително в частта му относно
присъдените разноски.
При този изход на делото, основателна
съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника за разноски с оглед
осъщественото от упълномощения юрисконсулт Г. процесуално представителство по касационното дело , поради което следва да се
присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 1030/27.07.2022 г. по НАХД № 20223110201798/2022 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „В.Ф. “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : гр. ***да заплати на Комисията за финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: