РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. ХАСКОВО, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500020 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя С. О. Т. по изпълнително дело №397/2022г.
по описа на ДСИ при РС-Хасково срещу постановление от 02.12.2022г. на ДСИ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че задължението по изпълнителният лист,по който е
било образувано изпълнителното производство не е изплатено изцяло.Не били изплатени
дължимите суми за адвокатски разноски посочени в молбата за образуване на
изпълнителното дело на обща стойност 1010лв.В тази връзка поддържа,че върху
присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ не се дължи данък,поради което оспорва
представените от длъжника платежни и счетоводни документи в изпълнителното
производство.
Длъжникът Основно училище „Христо Ботев“-с. *** чрез процесуалният си
представител оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че в
случая сумите, за които бил издаден процесния изпълнителен лист, са били платени от
длъжника преди образуване на изпълнителното дело.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК държавният съдебен изпълнител излага
доводи за неоснователност на жалбата. Твърди,че в случая разноските на взискателя били
изплатени преди образуване на изпълнителното дело, поради което били налице
1
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата с правно основание чл.435 ал.1 т.3 от ГПК е подадена против подлежащо
на обжалване действие на държавен съдебен изпълнител-прекратяване на изпълнително
производство, от активно легитимирана страна-взискател по изпълнението,в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Изпълнително дело №397/2022г. по описа на ДСИ при РС-хасково е обазувано но
16.11.2022г. по молба на взискателя С. О. Т. въз основа на изпълнителен лист от
30.11.2017г.взискателят е претендирал заплащането на присъдените в изпълнителния лист
разноски,а именно:450лв.,разноски за плратено адвокатско възнаграждение; 500лв.
направени пред въззивната инстанция разноски и60лв.-разноски за адвокатско
възнаграждение пред ВКС.
На 28.11.2022г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение .на
30.11.2022г. пред ДСИ е постъпила молба вх.№439,с което длъжникът е поискал
прекратяване на изпълнителното производство и е приложил платежни документи за
изплащане на дължимите суми по процесния изпълнителен лист,включително и за
разноските.ДСИ е уважил молбата и след преценка на приложените към същата писмени
доказателства с постановление от 02.12.2022г. е прекратил изпълнителното производство по
изп.д.№397/2022г. на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.Именно това постановление е
предмет на обжалване в настоящето производство .
В настоящият случай длъжникът в хода на образуваното изпълнително
производство е релевирал искане за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнението се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение,
означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия,
както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа
изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за
прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се
предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентост по
разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на
нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да се основава на
твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни
доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно плащане на
2
парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец
(пощенска станция или банка). При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази
хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на
взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно
изпълнено.
Процесуалният закон въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за
взискателя и обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската
станция или в банката е ирелевантно за прекратяване на изпълнението. Достатъчно е да се
установи, че взискателят има право да се разпорежда със сумата, за което следва да е
надлежно уведомен. След внасяне на сумата по банковата сметка на кредитора (в хипотеза,
при която сумата е внесена директно по банковата сметка на длъжника), длъжникът вече не
може да се разпорежда с нея, а това право преминава върху взискателя от този момент,
поради което е без правно значение кога последният ще го упражни. В тази хипотеза
основателността на искането по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е обусловено единствено от
представяне на доказателства само за факта на внасяне на сумата по банковата сметка на
името на взискателя. В хипотеза, когато длъжникът нарежда паричен превод на името на
взискателя, приложение намира изискването на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за доказване не само
на внасянето, но и на получаването на сумата от взискателя. За да бъде прието, че
плащането на парична сума чрез внасянето по банкова сметка е с погасителен ефект, е
необходимо то да бъде извършено по банкова сметкa на длъжника, както и да се представят
доказателства, че сметката на кредитора е заверена- аргумент от нормата на чл. 305 ТЗ.
В разглеждания случай от представените по делото платежни нареждания от
06.03.2018г. и от 12.01.2018г. се установява, че сумите, предмет на издадения в полза на
взискателя изпълнителен лист, са били заплатени ,включително и разноските след
приспаданe на дължимия данък върху присъденото от съда обезщетение по чл.225 ал.1 от
КТ. Оплакванията на жалбоподателят,че върху присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от
КТ в изпълнителният лист не се дължи данък са неоснователни, тъй като това вземане на
взискателя не попада в изключенията за необлагаем доход по смисъла на чл.13 и чл.24 ал.2
т.8 от ЗДДФЛ. Тъй като плащанията на длъжника са извършени преди образуване на
изпълнителното производство на 16.11.2022г., следва да се приеме ,че са налице
предпоставките на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнението.
Приключването на изпълнението по чл. 433, ал. 2 ГПК е обусловено и от
погасяване на задължението за дължимите разноски по изпълнението. Съдът счита, че
процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът е изпълнил доброволно задълженията
си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав
приема, че има основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от
взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие, както и
за начислените такси по ТТРЗЧСИ.
Изложените по-горе съображения мотивират съда да приеме,че подадената жалба
3
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на взискателя С. О. Т. по изпълнително дело №397/2022г.
по описа на ДСИ при РС-Хасково срещу постановление от 02.12.2022г. на ДСИ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК,като
неоснователна и недоказана.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4