№ 406
гр. Казанлък, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510103292 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. М. И.,
ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. Г. М. от АК-С.З., с адрес: ****,
срещу: „СУППЛЕМЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: адрес ****, представлявано от управителя М. И. М., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
чл. 221, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението, извършено със Заповед от
****г. на работодателя за прекратяване на трудов договор на основание чл.
330, ал.2, т. 6 от КТ, сключен на 10.05.2022 г. за незаконно и същото да бъде
отменено, тъй като правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал.
1, т. 3 КТ и при евентуалност, че не са налице посочените от работодателя
тежки дисциплинарни нарушения; да бъде осъден ответника да заплати
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение – 3730 лева за
срока на предизвестието, ведно със законната лихва от 16.12.2024 год., до
окончателното й заплащане, както и в условията на евентуалност иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ – да бъде заплатено обезщетение в размер на 15
780,00 лева, от които обезщетение за времето през което ищцата е останала
без работа поради уволнението, считано от 14.10.2024 г. до 31.10.2024 г. в
размер на 1865,00 лева и обезщетение за времето от 01.11.2024 г. до
приключване на съдебното дирене, когато ищцата работи на по - нископлатена
работа в размер на 13 915,00 лева, равняващо се на сбора от разликата в
заплатите за 5 и половина брутни трудови възнаграждения, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска
16.12.2024г. до окончателното й изплащане. В исковата молба ищецът излага
1
твърдения, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение по силата на трудов договор трудов договор № **** г.
сключен на **** г. в гр. К., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70,
ал. 1 от КТ, който договор бил изменян с допълнителни споразумения
Допълнително споразумение № **** г. към ТД; Допълнително споразумение
№ ****г. към трудовия договор. Твърди, че до 27.08.2024 г. включително,
добросъвестно изпълнявала възложената й работа, която съгласно трудовия
договор била продавач- консултант /да осъществява продажби в търговския
обект на дружеството и през онлайн магазина/. Едновременно с нея
съвместявала и изпълнявала и задълженията на склададжия и помощен
персонал /товаро-разтоварна дейност/ в обекта. От 28.08.2024 г. до 14.10.2024
г., /датата на дисциплинарното уволнение/ изпълнението на трудовите й
задължения било целенасочено възпрепятствано единствено и само от
работодателя, чрез неговия пълномощник г-н К. Г.. За периода 28.08.2024 г. -
03.09.2024 г. включително ползвала отпуск поради временна
нетрудоспособност. На 04.09.2024 г. ищцата следвало да бъде на работа.
Отишла до обекта, но на вратата имало синджир. От съседния магазин
разбрала, че обектът вече е отдаден под наем на тях. Опитала да се свърже с
пълномощника на „Супплемент“ ЕООД, но той не отговорил на телефонното
й обаждане. Сочи, че разполага със запис. Писала му в приложението „Т.“ и
видяла, че е прочел съобщението, но отново не получила никакъв отговор.
След едноседмично неведение и изчакване, без никакви писмени или устни
указания от страна на работодателя къде, как и по какъв начин ще
осъществява трудовите си задължения, на 11.09.2024 г. подала до
„Супплемент“ ЕООД три заявление по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ с еднакво
съдържание на три адреса. Третата пратка, на адрес: **** /офиса на г-н К. Г.,
пълномощник на дружеството/ била получена на 19.09.2024 г., 17:04. На
18.09.2024 г. чрез куриерска фирма „С.“ АД получила искане за предоставяне
на писмено обяснение с изх. № **** г. подписано с електронен подпис от М.
М., управител на ответното дружество. Подателят на пратката обаче бил
„Н.Х.“ ЕООД, с управител Й.Г.. Писмените обяснения, написала и изпратила
на 24.09.2024 г. със същата куриерска фирма до адреса на управление на
„Супплемент“ ЕООД в ****. Съответно пратката била върната от „С.“ АД на
05.10.2024 г. Тези писмени обяснения изпратила на 24.09.2024 г. и на адреса на
ел. поща посочен в самото искане и на общия чат в Т.. Още на следващия ден
25.09.2024 г. получила пратка с писмо от работодателя, чрез упълномощения
от него адвокат Л. Х., да предостави в срок писмени обяснения по чл. 193, ал.
1 от КТ на посочения в самото писмо адрес /на адвоката/. Към писмото било
прикрепено изрично адвокатско пълномощно, подписано с електронен подпис
на управителя на „Супплемент“ ЕООД. На 26.09.2024 г. изпратила чрез
куриерска фирма „С.“ АД писмените си обяснения на указания адрес на
пълномощника /адв. Х./ на ответното дружество. На 14.10.2024 г. чрез
куриерска фирма „С.“ АД и била връчена Заповед за прекратяване на трудов
договор № **** г. издадена на **** г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ
2
/дисциплинарно уволнение/ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ,
подписана от управителя на дружеството. Твърди, че заплатите за м. юли и м.
август, за м. септември и за м. октомври /до 14.10.2024 г./ все още не били
изплатени. Счита, че уволнението й със Заповед за прекратяване на трудов
договор от **** г. изд. на **** г. от управителя на „Супплемент“ ЕООД е
незаконно и следва да бъде отменено.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове
по основание и размер. Излага твърдения, че извършеното от ищцата
едностранно прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ представлява
хипотеза на "злоупотреба с право", поради което прекратяването не поражда
целените правни последици. Счита, че наложеното наказание - дисциплинарно
уволнение, наложено със заповед от **** г. е законосъобразно и правилно
наложено, съобразено с вида и тежестта на допуснатите нарушения от страна
на служителя В. М. И.. В тази връзка изрично оспорва твърдението в исковата
молба, че до 27.08.2024 г., служителката е изпълнявала добросъвестно
служебните си задължения. Счита, че служителката е допуснала описаните в
заповедта нарушения на трудовите си задължения, а именно: На 27.08.2024 г.
не били обработени и изпратени направените поръчки през онлайн магазина,
не били предадени на куриер, не бил осъществен контрол и допуснато на
онлайн магазина на търговеца да бъде поставено позорящо пълномощника на
работодателя съобщение - „Сайтът спира да работи под натиска на фирма „Х.
- К. Г.“, като било допуснато също така от вътрешната страна на магазина, да
бъде поставена табела, че „сайтът временно няма да работи“ и бил посочен
телефонния номер на К. Г.. Не можело да се сподели твърдението на ищцата,
че не тя е сложила въпросната табела на вратата на магазина, защото съгласно
обясненията дадени от останалите служители, само ищцата е била в магазина
на 27.08.2024 г. Не били верни и твърденията на служителката В. И., че на
27.08.2024 г., на телефонните обаждания на клиенти и контрагенти отговарял
служителят М. Ю., защото същият изобщо не бил в магазина, а е бил болен.
На 28.08.2024 г. било констатирано, че в касата и в магазина нямало никакви
парични средства в брой, при положение, че се очаквало да има поне 48
872,21 лв., както и че не бил наличен собствения на дружеството
електрогенератор. Сочи, че в процесния период, ищцата или е дала касовия
оборот на баща си на 23.08.2024 г. или на 27.08.2024 г. или по-рано и М. И. не
е внесъл парите по банковата сметка на дружеството или ищцата, в нарушение
на трудовите си задължения, изобщо не е отчела касовата наличност, а е
присвоила същата. В тази връзка и с оглед на гореизложеното, изрично
оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата изпълнявала съвестно
трудовите си задължения, оспорва твърдението, че г-н К. Г. разбил
склада/магазина на дружеството, оспорвам твърдението, че г-н Г. изнесъл
касовата наличност, оспорва твърдението, че възнаграждението на ищцата за
месец 07.2024 г. не било платено - същото било платено в брой, за което
представя разписка, която била изпратена към счетоводството в София, заедно
със счетоводните документи за месец 07.2024 г. лично от ищцата. След като
3
дружеството започнало за се обслужва счетоводно от ново счетоводство от
началото на 02.2024 г., управителя на „СУППЛЕМЕНТ“ ЕООД останала
озадачена и как така трудовото възнаграждение на ищцата било в размер на
3730,00 лв., при положение, че тя никога не била подписвала нито трудов
договор, нито споразумения за увеличаване на възнаграждението, нито пък
били такива размерите на възнагражденията в района и за подобен тип
длъжност. Сключеният с дружеството договор и ищцата бил сключен, още
когато баща й М. И. бил управител и собственик на дружеството, като
приложеният по делото от ищцата договор бил неподписан от страна на
работодателя. В тази връзка, оспорва и твърдението, че трудовото
възнаграждение на ищцата възлизало на 3730,00 лв. като оспорва и подписа
върху представено допълнително споразумение от 01.09.2023 г., като заявява,
че от страна на работодателя не се е подписвал нито управителя на
„СУППЛЕМЕНТ“ - М. М., нито пък нейния пълномощник, нито пък лице,
което по някакъв начин е било упълномощено да го подписва.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез
процесуалните си представители поддържат изложеното в исковата молба и в
отговора.
Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване
на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от ангажираните писмени
доказателства се установява, наличието на трудово правоотношение между В.
М. И., ЕГН **********, с адрес: **** и „СУППЛЕМЕНТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: адрес ****, представлявано
от управителя М. И. М., съгласно трудов договор № 3, сключен на **** г. в гр.
К., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ /безсрочен
трудов договор/. В. М. И. изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ с
място на работа гр. К., на непълно работно време, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 142 лева. Поради промяна в представителната
власт на работодателя, сключила допълнително споразумение № **** г. вече с
новия управител на дружеството - М. И. М.. През годините с общо 16
допълнителни споразумения към трудовия й договор преминала към пълно
работно време и неколкократно било увеличавано основното месечно трудово
възнаграждение.
Ищцата твърди, че с допълнително споразумение № **** г. месечното й
брутно трудово възнаграждение е в размер на 3 730 лева.
Страните не спорят, че на 28.08.2024 г. сутринта г-н К. Г. - пълномощник
на „Супплемент“ ЕООД се обадил по телефона за да попита за паролата на
СОТ на единствения обект на дружеството в ****, /който се ползвал
едновременно и за склад и за магазин и където било и работното място на
ищцата/.
Свидетелят К. В. Г., заяви, че Дружеството „Супплемент“ спечелило
4
обществена поръчка за 19900 лева за софтуер. Програмата функционирала
така, че дружеството трябва да заплати за софтуера и след като програмата
бъде одобрена, тези средства трябвало да бъдат възстановени от държавата.
М. заедно с В. подготвяли плащанията във фирмата, В. ги подготвяла, М. ги
подписвал. Наближавал крайния срок, в който трябвало да се подадат всички
документи и трябвало да се изплати сумата. Тази сума М. казал, че няма да я
платят, защото нямали пари. 16000 лева били платили. И свидетелят им дал в
заем 3900 лв. и договорили падеж. Поискал да му върнат парите и го
притеснил фактът, че отговорили, че дружеството няма пари. Счетоводните
данни показвали, че трябвало да има. Виждало се от финансовите отчети, че
дружеството не се справя добре, което било притеснително, било редно
собственикът да поиска справка и да се направи засечка и да се види какво не
върви. Спрял електронното банкиране, без да ги уведоми. След което М. му
обяснил как от утре складът спирал да работи, ако не му се възстанови
банкирането. Достъпът бил даден на друго лице, за да се извършват
плащанията. Ръководели се от интереса на дружеството. На магазина в гр. К.
била поставена табелка и на всички клиенти се казвало, че сайтът е спрял да
работи. Сайтът не работел, защото В. и М. не изпращали поръчките и
поръчките оставали неизпълнени. Фирменият служебен телефон бил
пренасочен към личния телефон на свидетеля. На 27.08. спрели да се
изпълняват поръчките. Когато дошъл на 28.08. се опитал да се свърже с В. и
М., като дошъл на място. Информирал СОТ, полиция. Влезли, направили опис
и ревизия, със свидетеля били още пет човека. Липсвали пари в брой и
генератор.
Свидетелят Х.С.К. заяви, че познава К. Г.. С Дружеството, в което
работел били в обща сграда и ползвали общ склад, в който свидетелят работел
и от там се познавали. Идвал на 28.08.2024 г. с К. Г. и колегите в гр. К. и пред
магазина установили, че вратата е заключена. К. Г. се обадил на фирмата СОТ
и на ключар, за да отключи магазина, както и на полицията. След като
пристигнал представител на СОТ фирмата и ключаря, както и полицията,
отключили и първо се насочили към офиса, който бил в магазина, за да
установят дали има документи и пари. Пари нямало, имало компютър и касов
апарат. След това започнали да пакетират и да товарят стоката, като всяка
една единица била описвана и в последствие след приключване на товаренето
се направил протокол за цялата натоварена стока.
На 04.09.2024 г. ищцата следвало да бъде на работа. Отишла до обекта,
но на вратата имало синджир. От съседния магазин разбрала, че обектът вече е
отдаден под наем на тях. Опитала да се свърже с пълномощника на
„Супплемент“ ЕООД, но той не отговорил на телефонното й обаждане.
Писала му в приложението „Т.“ и видяла, че е прочел съобщението, но отново
не получила никакъв отговор.
Изслушана на осн. чл. 176 от ГПК, ищцата В. М. И. заяви, че служителят
на „СУППЛЕМЕНТ“ ЕООД, М. И. И., е неин баща. Потвърди, че на 26.08.2024
г. лично, в общ чат в „Т.“, е уведомила К. Г., пълномощник на
5
„СУППЛЕМЕНТ“ ЕООД, че не могат да му върнат 3900,00 лв., защото няма
да имат. Заявява, че не е вярно, че на 27.08.2024 г. е уведомила пълномощника
К. Г., че складът е затворен. На 27.08.2024 г. била на работното си място до
края на работния ден. Отрича на 27.08.2024 г. служителят М. Ю. да е бил в
болничен. Работили заедно до края на деня. На 27.08.2024 г. е заключила
склада/магазина и нямало табела. След края на работното време, не знае дали
е отключвано и заключвано след това. И двамата с М. И. имали ключове. М.
Ю. също имал ключ. Заявява, че нямала пълномощно, с което като продавач-
консултант да е захранвала банковата сметка на дружеството с получените
суми от продажбите в брой. Вярно било, че като продавач-консултант, е
предавала касовите наличности от получените от клиентите суми в брой на
другия служител М. И. и той е захранвал банковата сметка на дружеството. Не
било вярно, че в края на всеки работен ден е предавала касовата наличност от
получените от клиентите суми в брой на баща си М. И.. Само като се съберели
пари, не всеки ден. Не било вярно, че всеки петък предавала касовата
наличност от получените от клиентите суми в брой на баща си М. И.. По
различно време предавала парите. Вярно било, че М. И. работел хоум офис и
не бил идвал в склада на 27.08.2024 г.. Заявява, че не е виждала М. М., откакто
същата е управител на „СУППЛЕМЕНТ“ ЕООД. К. Г. го е виждала пет пъти
на живо. Вярно било, че през 2024 г. заплатите им са получавани в брой, като
ги давал М. И. и той давал да се подписват на ведомостите. Станало много
трудно да се получават по банка, защото К. Г. искал пари и направили така, че
да получават заплатите в брой.
Свидетелката Ж. М. И., заяви, че ищцата й е дъщеря. Посетила склада и
магазина на 27.08.2024 г. В. била на работа. С М. двамата били на работа.
Свидетелката не била назначена на работа в дружеството, но неволно ставала
слушател на разговори между дъщеря си, съпруга си М. И. и К. Г.. Не знаела
от къде ще дойдат претендираните 48 000 лева, нямало такива обороти.
Заявява, че не знаела за август месец каква е наличността, но такива обороти
не е имало. Електрогенератор виждала в самия склад. Имало едно помещение,
което било за кашони и се съхранявал там. На 28.08. К. изнесъл склада. В.
била в болнични. Тя няколко дни преди това била зле, вдигала температура,
после започнала да повръща. Свидетелката й казала да иде на лекар, но тя
казала, че ще й мине. На 27.08. през нощта много я болял корема и на 28-ми
сутринта отишла на лекар. След като се върнала на работа установила, че
складът е изпразнен и имало нов наемател. В. звъняла на К. в присъствието на
свидетелката и в присъствието на М., защото и той не знаел какво следва.
Адвокатът се свързал с М. и казал, че ще си прекратят отношенията по
взаимно съгласие. Накарали М. да отиде в София, да подпише документи и
му изплатили пари. На В. никой не й вдигнал телефона, тя започнала да пише
съобщения на К., но той не отговарял. От инспекцията по труда я посъветвали
на какво основание да прекрати трудовото правоотношение. Посъветвали я да
изпрати документите за прекратяване на трудовия договор до адреса по лична
карта до М. и до пълномощника й. Само К. ги получил. Това било септември
6
месец. Имало касов апарат, вечер пускали отчетите и парите ги прибирали в
пликове на куриерски фирми, на един рафт ги слагали. На определен период
от време М. идвал и ги внасял по сметка на дружеството. Само той можел да
внася. Парите били в пликове под самия щендер. На 28.08. всички разбрали, че
стоката се изнася от К.. На В. й се плащала отпуската, тъй като нямало кой да
работи вместо нея, но се разписвала за отпуска и се изплащала.
Свидетелят М. Ю. Ю., заяви, че не познава М. М., не се е срещал с нея.
Познавал В., с която били колеги. Бил нает на работа от М. И.. Бил складов
работник и онлайн продажби. М. И. бил техен колега, като в склада и в
магазина. Когато се налагало да бъдат изпратени на К., парите се вземали и се
превеждали по сметка от М.. Сочи, че са държали пари в брой, защото на всяка
седмица или две, парите се превеждали, защото трябвало да се поръчва стока
и да се посреща и К. искал парите да се превеждат. Абсурдно е да имало 48
000 лева, при условие, че парите били превеждани, такива пари няма как да се
видят в касата. Парите били превеждани постоянно и не можело за една
седмица да се съберат 48000 лева. Заявява, че в склада не е виждал
електрогенератор. Нямало климатик, отоплявали се с една малка печка. На 26
и 27.08. бил на работа. На 27.08. В. не била добре, на 27.08 работел почти до
края на работния ден. В. залепила бележка, защото когато настъпвал края на
работния ден, системите били спрени от страна на К. Г.. Нямало как да работят
без системите. Клиентите започнали да звънят, че не могат да подават заявки,
а служителите нямало как да изпълняват трудовите си задължения, дори на
клиентите, които идвали директно. Изчакали до края на работния ден, за да
видят дали не е системна грешка. Сайтът временно ограничил поръчките.
Никой не се обадил каква е причината. По-скоро след като се случило това,
системата изписала, че не могат да обработват онлайн поръчки. Почти в края
на работния ден била поставена табелата, заради телефонните обаждания.
Поне 20-30 човека се обаждали, запалили им телефона, защото не можели да
поръчат. Имали много клиенти, които били от близко, от гр. Стара Загора,
които в последния момент пускали поръчките от целия ден и поради тази
причина идвали и до склада. За да могат да смогнат да отговорят на
въпросната ситуация, сложили табела, че в момента временно не могат да
обслужват поръчките. В. сложила табелата. Това било в края на работния ден,
защото системата не тръгнала. В момента решили, че това е най-правилният
вариант. Каквото изписала системата, това направили и те. Сочи, че отговарял
на служебния телефон до 27.08., но като си тръгвал оставял телефона в
магазина. И двамата с В. били с една и съща настинка, същите симптоми. На
28.08. бил уведомен от страна на съседи, че складът се изнася и бил потресен
от ситуацията. Бил стресиран и въпреки, че не бил добре, гадело му се, имал
температура и главоболие, бил принуден да отиде и да види какво се случва,
защото това било работното му място. Никой не го уведомил. На 27.08. се
обаждал К. Г., като клиент, за да провери дали били на работа, като се
представил за клиент. Свидетелят разговарял с него, К. го казал впоследствие.
Заявява, че получавал 1500 лева, 45 дена трябвало да се моли, за да ги вземе и
7
взел 475,00 лева. Бил самотен баща и трябвало да получи пълната си заплата.
Свидетелят П.Й.К. заяви, че на 27.08. посетила склада, където работела
В.. Отишла да си купи витамини и биотин за косата. В. била заета.
Свидетелката видяла, че В. е болна и понеже имала внуче и решила, че по-
добре да няма контакт и си тръгнала. Посетила магазина към 11,30 часа или 12
без нещо, служителят М. също бил там.
На 11.09.2024 г. ищцата подала до „Супплемент“ ЕООД три заявление по
чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ с еднакво съдържание на следните адреси: ****
/адреса на управление на дружеството вписан в Търговския регистър към
Агенция по вписвания и непроменен и понастоящем/; **** – пост. адрес на
управителя на „Супплемент“ ЕООД - М. И. М.; **** /офиса на г-н К. Г.,
пълномощник на дружеството/. Първата и втората пратки, изпратени чрез
куриерската фирма „Е.Е.“ АД се върнали като неполучени. Третата пратка
била получена на 19.09.2024 г., 17:04, видно от подписа положен на обратна
разписка по пратка № **** срещу приел.
На 18.09.2024 г. чрез куриерска фирма „С.“ АД получила искане за
предоставяне на писмено обяснение с изх. № **** г. подписано с електронен
подпис от М. М., управител на ответното дружество. Подателят на пратката
бил „Н.Х.“ ЕООД, с управител Й.Г.. Писмените обяснения, написала и
изпратила на 24.09.2024 г. със същата куриерска фирма до адреса на
управление на „Супплемент“ ЕООД в ****. Съответно пратката била върната
от „С.“ АД на 05.10.2024 г. Тези писмени обяснения изпратила на 24.09.2024 г.
и на адреса на ел. поща посочен в самото искане и на общия чат в Т..
На 25.09.2024 г. получила пратка с писмо от работодателя, чрез
упълномощения от него адвокат Л. Х., да предостави в срок писмени
обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ на посочения в самото писмо адрес /на
адвоката/. Към писмото било прикрепено изрично адвокатско пълномощно,
подписано с електронен подпис на управителя на „Супплемент“ ЕООД. На
26.09.2024 г. изпратила чрез куриерска фирма „С.“ АД писмените си
обяснения на указания адрес на пълномощника /адв. Х./ на ответното
дружество.
На 09.10.2024 г. изпратила ново заявление за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ чрез куриерска фирма „С.“ АД
както до упълномощения адвокат Х., така и до пълномощника на
„Супплемент“ ЕООД К. Г., получена и от двамата на 10.10.2024 г., видно от
обратна разписка товарителница **** и от обратна разписка товарителница
****, издадени от „С.“ АД.
На 14.10.2024 г. чрез куриерска фирма „С.“ АД и била връчена Заповед
за прекратяване на трудов договор № **** г. издадена на **** г., на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ /дисциплинарно уволнение/ във връзка с чл. 190, ал. 1,
т. 4 и т. 7 от КТ, подписана от управителя на дружеството. Фактическите
обстоятелства, свързани с нарушенията са: че на 27.08.2024г. направените
през онлайн магазина поръчки не са обработени, не са предадени на куриер и
8
не са изпратени към клиентите, за липси, като за това е отговаряла
служителката В. И.. В края на работния ден, на вратата на магазина и склада е
поставена табела, че „Сайтът няма да работи“, с телефонен номер на К. Г., без
негово разрешение. На сайтът на дружеството също е сложено съобщение,
което гласи „Сайтът спира да работи под - натиска на фирма Х. - К. Г., беше
ми приятно да работим с Вас, екипа на фитнес добавки“. Снимка на
съобщението, качено на сайта е изпратена и в общия чат на дружеството. На
28.08.2024 г., при посещението на място на склада и магазина на дружеството
находящ се в гр. К., ****, К. Г.-пълномощник на управителя, в присъствието
на свидетели е констатирано, че в касата на дружеството, няма никакви пари в
брой. Съгласно подписания трудов договор и длъжностна характеристика,
служителят В. И. е МОЛ, същата е заемала длъжността продавач-консултант,
като е отговаряла за поверените и стоки и паричните средства получавани от
продажбите. Съгласно изготвена оборотна ведомост от счетоводителя на
дружеството, към 31.01.2024 г., в касата на дружеството е следвало да бъдат
налични 32 917,36 лв. За периода 01.02.2024 г. до 30.06.2024 г.-, касовата
наличност се е увеличила с още 11 200.30 лв., а за периода 01.07.2024 до
28.08.2024 г., касовата наличност се е увеличила с още 4754,55 лв. или общо в
касата на дружеството към 28.08.2024 г. следва да са налични 48872,21 лв.
Съгласно дадените обяснения от служителя М. Ю., цялата касова наличност, в
края на работния ден на 23.08.2024 г. е предадена от В. И., на баща й М. И.. На
28.08.2024 г., при посещението на място на склада и магазина на дружеството
находящ се в гр. К., ****, К. Г.-пълномощник на управителя, в присъствието
на свидетели е констатирано, че собственият на дружеството електрически
генератор не е наличен и не се намира в склада и магазина, като и до
настоящия момент местоположението му не е посочено, не е дадено и
обяснение за липсата му. Извършените действия и нарушения от служителя
описани в т. 1, попадат в хипотезата на чл. 187 ал. 1 т. 8, пр. 1 от КТ, а именно
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието,
доколкото служителката не е изпълнила поръчки към клиенти, не дава
обяснение за поставянето на табела на врата на магазина и не се е погрижила
за съхранението и опазването на доброто име, като не е противодействала на
публикуването и разпространението на невярна информация. Извършените
действия и нарушения по т.2 от настоящата заповед, а именно предаването на
цялата касова наличност от В. И. към М. И., който е и неин баща и незнанието
къде е собственият на дружеството електрогенератор представлява нарушение
на общото задължение на служителите да съхраняват и опазват имуществото
на работодателя и попада в хипотезата на чл. 187 ал. 1 т. 9 от КТ, а именно
увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали,
суровини, енергия и други средства. Мотивите за налагане на наказанието са:
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е
длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото
доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя
съставлява дисциплинарно нарушение по чл.187, ал. 1, т. 8, пр.1 от КТ -
9
злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане
изпълнението на работата за длъжността и е основание за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ съгласно чл. 190, ал. 1, т.4, пр. 1 от КТ.
Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е ”злепоставяне на отношенията на доверие между работник
или служител и работодател. Несъмнено злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел
извличане на имотна облага. За пълнота следвало да се отбележи, че
злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е
извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му
доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо
дали деянието е извършено умишлено. Когато работникът или служителят
осъществява материално-отчетнически функции, то изискванията за лоялност
към работодателя са свързани и с проявата на поведение за опазване
имуществото на работодателя. Възлагането на материално - отчетническа
дейност предпоставя значително по-висока степен на оказаното от
работодателя доверие, поради което осъществяващият тази трудова дейност
работник или служител е длъжен при изпълнение на трудовите си задължения
да престара поведение, при което да полага съответната на оказаното му
доверие, по-голяма грижа за опазване на повереното му имуществото на
работодателя. Когато служителят, натоварен с материално-отчетнически
функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия или
бездействие в разрез със задължението си за лоялност, то извършеното
съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда
налагане на наказание дисциплинарно уволнение“. На следващо място,
извършеното нарушение изразяващо се в увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства
в описаните в заповедта размери, представлява грубо нарушение на трудовите
задължения визирани както в длъжностната характеристика на служителя,
така и в разпоредбата на чл. 126 ал. 1 т. 8 от КТ. Липсата на пари и инвентар в
тези големи размери съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което
законът предвижда налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. При
определяне на тежестта на наказанието се вземат предвид и поведението на
служителя, който не осъзнава неправомерността на извършеното нарушение и
неговите неблагоприятни последици за предприятието.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна и компетентно изготвена. След обстойно
запознаване с приложената документация, вещото лице е установило, че
касовата наличност на дружеството към 31.12.2023 г. е била в размер на
33760.01 лева. Това е сумата, която е посочена в главната книга на
дружеството - справка, приложена по делото за крайно салдо на сметка 501
/каса/ към 31.12.2023 г., която е равна на началното салдо към 01.01.2024 г.
10
Касовата наличност на дружеството към 31.01.2024 г. е формирана от
началното салдо на касата към 01.01.2024 г. увеличено с натрупания дебитен
оборот, формиран от постъпленията в касата и намален с кредитния оборот,
отразяващ разплащанията към доставчици, персонал и внесените суми от
касата в банковата сметка на дружеството. Сумата на парите в касата към
31.01.2024 г. е в размер на 32 917.36 лева. Касовата наличност на дружеството
към 27.08.2024 г. е в размер на 46 363.81 лева. Всички посочени суми са
отразени в главната книга на дружеството, която представлява хронологичен
регистър на счетоводни записвания, за съответния период и тъй като
счетоводните записвания са направени хронологично, експертизата приема, че
отразяването на движението на паричните потоци е коректно и точно. От
справката е видно, че единствено лицето М. И. И. е правил вноски на парични
средства в банковата сметка на дружеството. Общата постъпила сума в
банковата сметка на дружеството за изследвания период е в размер на
71 475,87 лева. Всички вноски са направени с основание „Оборот за период“.
По делото не се спори, че подписите на всички приложени и приети като
доказателства допълнителни споразумения към трудовия договор на ищцата
са подписани от нейния баща М. И. И. в полето „ръководител“, включително и
Допълнително споразумение № **** г., в което е уговорена трудово
възнаграждение в размер на 3730 лв.
Трудовото възнаграждение на ищцата до м.10.2023 г. включително е
изплащано по банков път. В подкрепа на твърдяното са представени от ищцата
и приети като доказателства по делото в о.с.з., проведено на 13.05.2025 г. два
броя авизо за платежно нареждане за кредитен превод генерирани от
системата за интернет банкиране на „И.“ АД с наредител „Супплемент“ ЕООД
и IBAN на наредителя в **** АД, първото с дата 14.08.2023г. и основание за
плащане: „трудово възнаграждение юли 23г.“ и второто с дата 17.11.2023г. и
основание за плащане: трудово възнаграждение 10.23г..“.
Видно от вътрешно банково пълномощно от 02.05.2022 г. изд. от ****
АД управителят на „Супплемент“ ЕООД - г-жа М. М. е упълномощила М. И.
И. - бащата на ищцата единствено и само да получава банковите извлечения и
да внася суми в банковата сметка на дружеството, т.е. същият няма право нито
да тегли, нито да извършва преводи на паричния поток.
След като „Супплемент“ ЕООД е започнало да се обслужва от ново
счетоводство от началото на 02.2024г. управителят на „Супплемент“ ЕООД
твърди, че е останала озадачена как така трудовото възнаграждение на ищцата
е в размер на 3 730 лева. Въпреки това новото дружество, което води
счетоводството „****“ ЕООД, ежемесечно е изпращало по електронен път на
e-mail: *************@***.** - фишовете за заплати, ведомостите за заплати и
дължимите вноски към НАП за периода м.03.2024г,- м.07.2024г. вкл., видно от
приложените и неоспорени от ответното дружество разчетно-платежни
ведомости за м.03- м.07.2024г. , дължими вноски към НАП и ел.
кореспонденция. Удържаният данък по ЗДДФЛ в ежемесечните фишовете за
11
заплати и разчетно - платежни ведомости е отразен в полето данък по ЗДДФЛ
в ежемесечните дължими вноски към НАП. Дори и след като е разбрало, че
брутната месечната заплата на ищцата е 3 730 лева по никакъв начин не се е
противопоставило или предприело каквито и да е правни или фактически
действия в оспорването й.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и чл. 221, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението, извършено със
Заповед от ****г. на работодателя за прекратяване на трудов договор на
основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ, сключен на 10.05.2022 г. за незаконно и
същото да бъде отменено, тъй като правоотношението е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваната Заповед от ****г. на
работодателя за прекратяване на трудов договор на основание чл. 330, ал.2, т.
6 от КТ, сключен на 10.05.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" на ищцата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Причината е, че ищцата упражнила потестативното си право да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без
предизвестие като същото се прекратява с достигането на изявлението до
работодателя. С получаването на писменото волеизявление за прекратяване на
трудовия договор по чл. 327, т. 3 КТ е настъпило действието на
прекратяването, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ и връчената след това заповед
за дисциплинарно уволнение е безпредметна.
В настоящия случай се установи, че ищцата е уведомила работодателя за
прекратяване на трудовото си правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3
КТ със заявление, което е получено при ответника на 19.09.2024 год., т. е.
трудовият й договор е прекратен, считано от тази дата. Правната норма на чл.
327 КТ представлява материално субективно преобразуващо трудово право на
работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с
работодателя като неговото упражняване не е свързано с предварително
уведомяване на последния. Хипотезите на визираната правна норма са точно
и изчерпателно изброени като извън тях работникът или служителят не може
да прекратява трудовото правоотношение без предизвестие. Правото на
едностранно прекратяване на трудовия договор става с едностранно
волеизявление като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено,
безусловно и в писмена форма. На работника е предоставено субективно
преобразуващо право да предизвика едностранно, независимо от волята на
работодателя, изменение на съществуващото правоотношение. С достигането
му до работодателя то произвежда действие. Трудовото правоотношение се
счита прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за
прекратяване на договора и не зависи от това дали правоотношението е
законно прекратено или не. Тъй като ефектът на прекратяването настъпва в
12
момента на получаване на изявлението от работодателя и налагането на
дисциплинарно наказание "уволнение" след този момент не може да породи
правно действие, защото вече не съществува трудово правоотношение.
Въпросът дали преобразуващото право е съществувало и дали с оглед на това
то е било надлежно упражнено може да бъде предмет на преценка при
евентуално предявяване от работодателя на искове, т.е. при незаконно
прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ работодателят
разполага само с възможност да претендира от работника или служителя
обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на
трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече
прекратеното трудово правоотношение.
В съдебната практика се приема, че трудовото правоотношение, обаче,
не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ,
напр. за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение,
извършено преди отправянето на едностранното изявление. Основно правно
задължение е да не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното
упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други лица. До
злоупотреба с право може да се стигне, когато едно право се упражнява в
нарушение на чужда свобода; когато правото се упражнява, за да се изключи
или да не се осъществи друга правна възможност; когато правото се
упражнява, за да се увредят чужди права и интереси и др.
Във връзка с наведените от ответника възражения за злоупотреба с права
от страна на ищцата, същите се явяват неоснователни, тъй като по делото не е
установено, да е упражнено недобросъвестно, а именно с цел да се навреди
на другата страна или да не е упражнено по предназначение. От събраните по
делото гласни доказателства се установи, че до 27.08.2024г. включително
докато реално била на работа, ищцата добросъвестно изпълнявала
възложената работа на продавач-консултант /да осъществява продажби в
търговския обект на дружеството и през онлайн магазина/, включително
задълженията на склададжия и помощен персонал /товаро-разтоварна
дейност/ в обекта. Установи се, че не е поставяла съобщение на интернет сайта
на дружеството. От показанията на свидетеля М. Ю. Ю. се установи, че В.
залепила бележка на вратата на магазина, че „Сайтът няма да работи“, с
телефонен номер на К. Г., защото когато настъпвал края на работния ден,
системите били спрени от страна на К. Г.. Нямало как да работят без
системите. Клиентите започнали да звънят, че не могат да подават заявки, а
служителите нямало как да изпълняват трудовите си задължения, дори на
клиентите, които идвали директно. Никой не се обадил каква е причината.
Системата изписала, че не могат да обработват онлайн поръчки. Поне 20-30
клиента се обадили, защото не могли да поръчат. За да могат да смогнат да
отговорят на въпросната ситуация, поставили табела, че в момента временно
не могат да обслужват поръчките. В момента решили, че това е най-
правилният вариант. Информацията, която предали на клиенти и контрагенти
на дружеството, нито била неясна, нито невярна. На 04.09.2024 г. е отишла на
13
работа. На вратата на обекта - склада /магазина/, в който е работното й място е
имало поставен синджир, който е възпрепятствал осъществяването на
трудовите й задължения. От съседния магазин ищцата е разбрала, че обекта
вече е отдаден под наем. Видно от извлечение от кореспонденция по Т. между
ищцата и пълномощника на ответното дружество г-н К. Г. на 04.10.2024г.
ищцата се е опитала да се свърже с него, но той е отказал телефонното й
обаждане. Писала му в приложението „Т.“ и видяла, че е прочел съобщението
й, но отново не получила никакъв отговор. При посещението си на място на
28.08.2024г. К. Г. изнесъл всичко от склада, като твърди че липсвали ел.
генератор за ток и пари. По делото не се установи, че ищцата е присвоила
генератор и сума пари. Свидетелят М. Ю. Ю., заяви че когато се налагало да
бъдат изпратени на К., парите се вземали и се превеждали по банкова сметка
от М.. Налагало се да държат пари в брой, защото на всяка седмица или две,
парите се превеждали, защото трябвало да се поръчва стока и да се посреща и
К. искал парите да се превеждат. Абсурдно било да са имали налични по каса
48 000 лева, при условие, че парите били превеждани постоянно и не можело
за една седмица да се съберат 48000 лева. Заявява, че в склада не е виждал
електрогенератор. Нямало дори климатик, отоплявали се с една малка печка. С
оглед на гореизложеното съдът намира, че не е налице недобросъвестност на
ищцата, която да извършва противоправни действия, в ущърб на
работодателя, за задоволяване на свой интерес, т.е да присвои ел. генератор и
парична сума.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че издадената заповед, с
която е прекратено трудовото правоотношение, поради наложеното й
дисциплинарно наказание "уволнение" е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
По иска с правно основание чл. 221, ал.1 от КТ:
Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по
чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно
трудово правоотношение, като доказателствената тежест за установяване на
наличието на основанията за изплащане на обезщетението се носи от ищеца
по претенцията.
Съдът счита, че основателен и доказан е предявеният иск, с правно
основание чл. 221, ал. 1 от КТ, за заплащане на сумата от 3730 лв. Тя се дължи
на основание прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, поради
основанието на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. Трудовото правоотношение на ищцата
е възникнало като безсрочно като по твърденията на страните става ясно, че
уговореното предизвестие е един месец. Размера му се определя, съобразно
чл. 228, ал. 1 от КТ и е този за месец юли, че именно това е размерът на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец (м.
юли 2024 г.) от ищцата. В отговора на исковата молба ответникът оспорва
14
твърдението, че възнаграждението на ищцата за месец 07.2024 г. не било
платено и заявява, че „ същото било платено в брой, за което представя
разписка, която била изпратена към счетоводството в София, заедно със
счетоводните документи за месец 07.2024 г. лично от ищцата“. Представена е
от работодателя и разпечатано – платежна ведомост за м. юли, където ищцата
се е разписала, че е получила основна заплата в размер на 3730.00 лв..
Законодателят не е регламентирал начина, по който работодателят може да
увеличава едностранно трудовото възнаграждение. Заедно с това, за
действителността на това изменение КТ не се изисква писмена форма. Ето
защо, и с оглед на обстоятелството, че една от основните цели на КТ е да
осигури закрила на труда, защото работника е по-слабата страна в трудовото
правоотношение, следва, че и фактическо действие на заплащане на по -
високо трудово възнаграждение следва да се приеме за увеличение на същото.
Поради което претенцията й като изцяло основателна и доказана следва да
бъде уважена. Така присъдените на ищцата сума се дължи ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, а именно от
16.12.2024 год., до окончателното им заплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта, в която е присъдено обезщетение.
Предвид уважаването на предявените искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ и този по чл. 221, ал. 1 от КТ, не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск на
ищцата, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради
незаконното уволнение, считано от 14.10.2024 г. до 31.10.2024 г. в размер на
1865 лева и обезщетение за времето от 01.11.2024 г. до приключване на
съдебното дирене, когато работила на по-нископлатена работа в размер на 13
915 лева, равняващо се на сбора от разликата в заплатите за 5 и половина
брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на разноски. Същият е доказал такива в размер на 2800 лв. за адвокатско
възнаграждение, което е уговорено и заплатено, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 13.11.2024 год.. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение над 1600 лв.. Съдът намира
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата за
частично основателно и определя възнаграждение в размер на 2000 лв., с
оглед фактическата и правна сложност на делото, образувано по обективно
съединени искове, обстоятелството, че са проведени три открити съдебни
заседания, събрани са гласни доказателства, изслушана експертиза, адвокат М.
е взела участие в откритите съдебни заседания и е изготвила писмена защита.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника е и плащането на
15
държавната такса за разглеждането на уважените искове в общ размер от
199,20 лв., от които по 50 лв. за неоценяемия иск; 149,20 лв. – държавна такса
върху уважения размер на иска по чл. 221, ал. 1 от КТ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, прекратяването на трудовото правоотношение, на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и т.7 от КТ на В. М. И., ЕГН
**********, с адрес: ****, на длъжността „продавач-консултант“ в
„СУППЛЕМЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, извършено със Заповед за
прекратяване на трудов договор № **** г. издадена на **** г., на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и т.7 от КТ за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, за извършени дисциплинарни
нарушения.
ОСЪЖДА „СУППЛЕМЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: адрес ****, представлявано от управителя М. И. М., да
заплати на В. М. И., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 221, ал. 1
от КТ сумата от 3730 лв., представляваща брутния размер на обезщетение за
срока на предизвестието от един месец, ведно със законната лихва от
16.12.2024 год., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „СУППЛЕМЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: адрес ****, представлявано от управителя М. И. М., да
заплати на В. М. И., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата в размер на 2000 лв., възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА „СУППЛЕМЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: адрес ****, представлявано от управителя М. И. М., да
заплати по сметка на Районен съд-Казанлък, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК
разноски в общ размер на 199,20 лв., представляващи дължима върху
уважените искове държавна такса.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта, в частта, в която е присъдено обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок, а в частта в която е допуснато предварително изпълнение – с частна
жалба в едноседмичен срок от 12.06.2025 г..
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
16