Р Е Ш Е Н И
Е № 1
03.01.2019г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
Н. ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Е. Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 609 по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба
на адв. Е.П. ***, подадена в качеството й на
процесуален представител на малолетния А. Л. А., действащ чрез своята майка и
законна представителка Ж.Й.М., срещу решение № 100/08.07.2019г., постановено по
т. д. № 242/2018г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен
предявеният иск от въззивника срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД -
гр. София, за присъждане на сумата 100 000 лв., претендирана
като обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, в резултат на
смъртта на дядо му Й. М. Й., ЕГН **********, настъпила на 07.09.2013г.
вследствие на ПТП, виновно причинено от Ю. Х. Ю. като водач на МПС, застрахован
по риска „Гражданска отговорност” при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - гр. София, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на застрахователното
събитие – 07.09.2013 г., до окончателното изплащане на задължението.
Поддържайки доводи за неправилност на
решението представителят на въззивника моли за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло,
ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
Първото оплакване е за неправилност на извода на първоинстанционния
съд за липса на обратно действие на ТР № 1/2018г., от който е изведена и
липсата на материално– правна легитимация на ищеца по предявения иск. Излага се, че с
тълкувателно решение, като акт на колективен орган на ВКС, се тълкува
материална или процесуална разпоредба; извършеното тълкуване не е дейност по
създаване на ново правило, тъй като неговата цел е да открие точния смисъл на
нормата, да реализира визирания резултат в чл. 124 от Конституцията –
осигуряване на еднакво приложение на законите от съдилищата като изясни как е
следвало да се разбира съдържанието на създадения от законодателя акт. Твърди
че дейността е тълкувателна, а не се създава нова разпоредба, чието действие
във времето съдът следва да подложи на съмнение в решението си.
Следващото оплакване във въззивната жалба е за неправилност на извода на окръжния
съд за недоказаност на изключителност в емоционалната връзка между ищеца и
неговия дядо Й. М. Й.. Твърди се, че предявеният иск е доказан както по
основание, така и по размер, от събраните гласни доказателства. Оспорва се заключението
на приетата от ОС - Добрич съдебно-психиатрична експертиза.
В подадената
молба от процесуален представител преди проведеното на 03.12.2019г. открито
съдебно заседание, жалбата се поддържа.
Въззиваемото дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не представя отговор в срока по чл.263 ал. 1 ГПК. В
депозирана за съдебно заседание молба е заявено становище за неоснователност на
жалбата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Добрички окръжен съд е бил сезиран с
искове с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от
името на малолетния А. Л. А., действащ чрез своята майка и законна
представителка Ж.Й.М., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на дядото на ищеца - Й. М. Й., настъпила при
пътно-транспортно произшествие на 07.09.2013г., причинено виновно от Ю. Х. Ю.,
при управление на лек автомобил с рег. № В 3034 РТ, при сключена задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите”, ведно със законна лихва от датата на
увреждането.
От
представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
07.09.2013г. и от приетата от първата инстанция съдебно - автотехническа
експертиза, се установява, че на 07.09.2013г. около 00.45 часа на пътя Девня –
с. Падина, автомобил марка „Мерцедес С 180“ с рег.№ В 3034 РТ, управляван от
водача Ю. Ю., се е движил със скорост от около 119.92км./ч.. При преодоляването
на десен завой водачът е изгубил управлението над автомобила, последният
излязъл от пътя и започнал да се преобръща през тавана на купето си. Й. М. Й. е
пътувал на предна дясна седалка и в резултат на получените травми е починал.
Не е спорно, че между ЗК „Лев Инс“ АД и собственика
на увреждащия автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка “ГО
на автомобилистите”, със застр. полица №
22113002055775, валидна за периода от 16.08.2013г. до 15.08.2014г., т. е. в
действие към датата на застрахователното събитие. Сключването на договора за
застраховка предхожда влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на
Кодекса приложение намират правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в която е и
текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу застраховател, с който
съдът е сезиран.
Безспорно е установено от представените
по делото писмени доказателства - удостоверение за съпруга и родствени връзки
изх. № ГП-1222/26.11.2013г., издаден от Кметство с. Аврен, Община Аврен, Област
Варна и удостоверение за раждане, изд. на ***г*** въз основа на Акт за раждане
№ 160/05.10.2006г.
Спорният
въпрос, поставен пред въззивната инстанция е,
материално – правно легитимиран ли е ищецът да получи обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт на неговия дядо. Твърденията в
исковата молба са, че въпреки невръстната си възраст, на която е бил към
момента на инцидента, за ищеца смъртта на дядо му представлява огромна загуба,
детето прекарвало по – голяма част от времето си именно със своя дядо, играели
си заедно и то се привързал силно към него. Към днешна дата / датата на
подаване на исковата молба/ ищецът изпитвал голяма празнота и мъка, постоянно
питал за своя дядо и при отговора, че вече няма да го види, започвал да плаче и
да го търси.
За доказване на фактическите твърдения
за характера и съдържанието на отношенията между ищеца и починалия негов дядо,
са разпитани свидетелите Г. Ж. С. от гр. Балчик, и Ж. А. И., вуйчо на майката
на ищеца.
Показанията на свидетелката Стоянова,
които би следвало да съдържат данни за преки и непосредствени възприети факти и
обстоятелства, въззивният съд намира на първо място
за твърде общи и повърхностни, а на следващо място– за вътрешно противоречиви и
противоречащи на безспорно установените по делото факти и обстоятелства от
неоспорени писмени доказателства. Свидетелката не знае името на нито един от
останалите внуци на Й. М. Й., от дъщеря му Ж., и от останалите му деца, въпреки че
според нея всички са живели в една къща в гр. Балчик. Според свидетелката по –
близката връзка между ищеца и неговия дядо произтичала и от това, че А. бил
единственото момченце / внук от мъжки пол/, но това твърдение също е невярно, в
противоречие с данните от писмените документи – напр. от името на Ю. Р. Д.,
който също е внук на починалия Й., е предявен иск за обезщетяване на
неимуществени вреди с аналогични фактически твърдения за изключителност на
връзката между дядо и внук. Й. има общо седем внука и внучки и от името на
всяко от децата се претендира обезщетение за неимуществени вреди от неговата
смърт.
По –
нататък в показанията свидетелката С.заявява,
че ищецът А. е бил на четири години при смъртта на дядо си, а същевременно
твърди, че детето е ходело на училище, заедно с нейните внуци, и само дядо му Й.
го е водел и взимал от училище. Фактите, установени от писмените доказателства,
са че детето е било почти на седем години към датата на инцидента с дядо му на 07.09.2013г. и
респ. е следвало да тръгне на училище една седмица след това. По отношение на
спорния факт между страните за населеното място, в което е живял починалият при
смъртта си – в първата част от показанията свидетелката заявява, че Й. е живял
винаги в гр. Балчик, а по- нататък твърди, че след развода си с Р. А.а Й. се
преместил в селото на родителите си - с. Синдел, но идвал често да вижда и да
се грижи за децата си.
Свидетелят Ж. А. И. е в родствени връзки
с ищеца и неговата майка, при което следва да се отчете евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на
показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото се констатират явни противоречия
между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани
доказателства, показанията не могат да бъдат кредитирани в цялост. При разпита
свидетелят твърди, че приживе починалият винаги е живял в гр. Балчик, което
противоречи на останалите гласни доказателства и на писмените такива. Видно от
представеното по делото препис-извлечение от акт за смърт № 0054 от
07.09.2013г. Й. е бил с постоянен адрес ***. На този адрес лицето фактически е
пребивавало преди инцидента и няма никакви сигурни данни за постоянно
местоживеене *** в някакъв период след развода му с Р. А. а Й. през
2003г.
За освидетелстване на малолетния ищец, с
цел установяване на това дали действително му е причинена психотравма
от смъртта на дядо му и евентуалните последици от нея предвид естеството и
продължителността на страданията и негативните преживявания, окръжният съд е
допуснал съдебно – психологична експертиза. Поради отказ на родителите на ищеца
да осигурят присъствие на детето за осъществяване на личен преглед от
назначения експерт по клинична психология, експертизата е дала теоретични
отговори на поставените въпроси, без съществена стойност по казуса поради
липсата на конкретни и актуални данни за психичния статуса на освидетелстваното
лице. Освен това, изводите на експерта, дадени по налични данни от други
събрани доказателства, не са в интерес на предприетото доказване.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните доказателства по спорните факти съставът на ВнАпС
прави следните правни изводи по предмета на спора:
С ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.
дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, а именно: родители, деца,
съпруг и лице във фактическо съжителство. Прието е, че по изключение всяко друго лице, освен
горепосочените в ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г., което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, е справедливо да бъде обезщетено. Основателността на предявения иск
с правно основание чл. 226 от КЗ(отм.) следва
да се преценява с оглед другите релевантни обстоятелства, а именно: наличие на
трайна и дълбока емоционална връзка между пострадалия и ищеца, както и
естеството и продължителността на търпените от последния болки и страдания.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във
всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Според
ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Такава
връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
В конкретния казус, дори и да не бяха
констатирани основания да бъде отказано кредитирането в цялост на свидетелските
показания, по съображенията, изложени по – горе, наличието на изключително
близка връзка между ищеца и дядо му, надхвърляща представите за обичайните
взаимоотношения между дядо и внук, е недоказано. Всички грижи, за които говорят
свидетелите, съставляват част от обичайните отношения между дядо и внуци и не
са израз на такава дълбока емоционална връзка, която да предположи прилагане по
отношение на ищеца на изключението, предвидено за лица, имащи право на
обезщетение за вреди съгласно цитираното тълкувателно решение. Не се установява
също, че на ищеца са причинени болки и страдания, надхвърлящи страданието,
свързано със смъртта на близък човек със същата родствена връзка. При този
извод няма основание да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за
обезщетение за неимуществени вреди и предявеният
иск е неоснователен.
Поради съвпадение на крайните правни изводи обжалваното
решение следва да се потвърди.
Въззиваемото дружество не е представило доказателства за направени
съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО,
І-ви състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100/08.07.2019г., постановено по т. д. №
242/2018г. по описа на Добрички окръжен съд.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.