Определение по дело №9/2023 на Административен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 11

 

гр. Русе, 16.02.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, III-ти състав, в закрито заседание на 16 февруари през две хиляди двадесет и трета година:

 

 

председател:	ЙЪЛДЪЗ АГУШ
членове	ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
	СПАС СПАСОВ

 

 

 

като разгледа докладваното  от съдията Спасов ч.к.а.н.д. № 9 по описа на съда за 2023 г.,   за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК вр. чл. 63г от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на директора на Регионална дирекция – Русе към Комисията за защита на потребителите срещу разпореждане № 3225/19.12.2022 г., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 715/09.12.2022 г. на Районен съд – Русе, постановено по а.н.д. № 1595/2022 г.

Твърди се, че съобразно Устройствения правилник на КЗП председателят на КЗП оправомощава длъжностни лица за издаване на наказателни постановления в предвидените в нормативната уредба случаи. През периода на издаване на обжалваното пред РС наказателно постановление оправомощен орган бил П.К. – старши инспектор в РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, оправомощен със заповед № 769/13.10.2022 г. Тази заповед била отменена на 13.10.2022 г. като на същата дата била издадена заповед № 769/13.10.2022 г. с която настоящият жалбоподател бил отново оправомощен, т.е. сочат се доводи за правоприемство. Твърди се, че дори подадената касационна жалба да е била нередовна съдът е следвало да даде указания в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и продължаване на съдопроизводствените действия по администриране, респ. разглеждане на касационната жалба.

Ответната страна – „Йеттел България“ ЕАД, чрез юрк. Алиева в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима, но е неоснователна.

Производството по а.н.д. № 1595/2022 г. по описа на РС – Русе е било образувано по жалба на „Йеттел България“ ЕАД срещу наказателно постановление № Р-000681/19.08.2022 г., издадено от П.К. – старши инспектор в РД, с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 2000 лв. за нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. Същият е бил конституиран като страна по делото в качеството му на административнонаказващ орган (л. 40). Не се спори, че наказателното постановление е било издадено от компетентен орган. В тази връзка във въззивното производство е приобщена и заповед за делегиране на правомощия № 596/12.08.2022 г. на председателя на КЗП.

С решението на районния съд наказателното постановление е отменено. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Регионална дирекция – Русе към Комисията за защита на потребителите, която е била оставена без разглеждане с обжалваното разпореждане № 3225/19.12.2022 г. и производството по делото е било прекратено. Изложени са мотиви, че тя е подадена от лице, което не е участвало във въззивното производство. Изложени са мотиви и защо не е приложима хипотезата на чл. 210, ал. 2 от АПК.

Определението е правилно.

Съобразно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съобразно чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно.

В частната жалба се твърди, че към момента на издаване на въззивния съдебен акт 09.12.2022 г. компетентността на АНО е била отнета. В тази връзка като доказателства по реда на 219, ал. 1 от АПК се представят съотв. заповеди № 596/12.08.2022 г. за оправомощаване на Павел Братомиров Кръстев и заповед № 769/13.10.2022 г. за оправомощаване на Цветан Христов Христов – директор в РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен.

Индициите в жалбата са, че доколкото към момента на постановяване на въззивното решение е съществувал само един оправомощен орган, различен от първоначалния АНО, то той е активнолегитимиран да подаде жалба срещу съдебното решение.

Съображенията на частния жалбоподател настоящата инстанция намира за принципно верни. Съобразно чл. 153, ал. 2 от АПК когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган, като тази разпоредба е приложима и в касационното производство на осн. чл. 228 от АПК. Условието, за да породи разпоредбата действие, е издателят на първочалния акт е да е с прекратена компетентност, каквито твърдения се съдържат в жалбата. Тези твърдения обаче не се подкрепят от доказателствата по делото, вкл. и в представените доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.

Заповед № 596/12.08.2022 г. на председателя на КЗП е за оправомощаване на старши инспектор в РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП. Предметният обхват на заповедта е издаване на наказателни постановления. Материалноправният обхват включва и Закона за защита на потребителите. Като правен институт заповедта представлява акт за делегиране на правомощия (чл. 8, ал. 2, т. 9 от УПКЗПМИИНА - приет с ПМС № 139 от 07.06.2006 г., обн. ДВ. бр.49 от 16 юни 2006г.,). Видно от съдържанието й делегирането не е ограничено със срок. От своя страна, със заповед № 769/13.10.2022 г. титулярят на правомощието е оправомощил със същите права настоящия частен жалбоподател. В т. 3 на заповедта (втори абзац след т. 2) е посочено, „с настоящата заповед отменям заповед № 508/12.07.2022 г.“ (неясно е съдържанието на тази заповед – не е приложена по делото), а не както се твърди в жалбата – че е отменена Заповед № 596/12.08.2022 г., респ. че правомощията на този орган, дадени по делегация, са били прекратени. Такива доказателства изобщо липсват и по делото, поради което се налага извод, че компетентността на първоначалния АНО, издал обжалвания акт, е продължила да съществува паралелно, респ. не е била заличена компетентността на този орган и за него е съществувала възможност като единствена активнолегитивирана страна да подаде касационна жалба поради липса на учредено правоприемство.

Не се споделят доводите на частния жалбоподател, че въззивният съд е следвало да даде изрични указания в тази насока. Чл. 213а, ал. 1 от АПКурежда въпросите в кои случаи следва жалбата да бъде оставена без движение поради констатирана нередовност, респ. те се намират в чл. 212 и чл. 213. Липсата на активна процесуална легитимация не е нередовност на оспорването, а е недопустимост, поради което тя се констатира служебно от съда и производството се прекратява, ако са налице предпоставките на чл. 215 от АПК. 

Разпореждането като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.

Воден от горното Административен съд – Русе, III-ти касационен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 3225/19.12.2022 г., постановено по а.н.д. № 1595/2022 г. на Районен съд – Русе

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Йеттел България“ с ЕИК ********* и седалище в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда 6, сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно

 

                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ	1.
	2.