Р Е Ш Е Н И Е
Номер 329 03.11.2017 г. гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.10. 2017 година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
Като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д. № 276 по описа за 2016 година,
за да се произнесе
съобрази:
Предявен е иск с правно основание
по чл. 125 ал. 3 от ТЗ.
Предявена е искова молба от Х.А.Д., ЕГН **********,***. ***,
със съдебен адрес:***, адв. К.К. против „Д.Е.Е.Х.В.С." ЕООД, гр. С.З.,
ЕИК ***, с цена на иска: частичен за сумата от
303 538,50 лв. като част от 378 538,50 лв. и правно основание:
чл.125, ал.3 от ТЗ.
В исковата молба ищцата Х.А.Д.
твърди, че на 21.05.2008г. заедно със Й.Х. - гражданин на Р.А., с ЛНЧ **********, учредявят
дружество с ограничена отговорност - „Д.Е.Е.Х.В.С."ООД. Посоченото
дружество е учредено с капитал от 5000 лева разпределени в 50 дяла с номинална
стойност 100 лева всеки един, като и двамата съдружници притежават по 25 дяла
на обща стойност 2500 лв.
Посочва, че през първите години от
съвместната им дейност с Й.Х., делата на дружеството се развиват повече от
добре - благодарение на професионални контакти на ищцата и отличните
професионални умения и квалификация, демонстрирани от съдружника й. Твърди, че
дружеството реализира значителни приходи през посоченият период. Ищцата
посочва, че със съдружникът й са били и в много близки лични отношения, като
през един период дори споделят общо жилище, като сочи, че това е и основната
причина, поради която едновременно с изостряне в личните им отношения да се
влошат и отношенията им като съдружници. Заявява, че през зимата на 2011г.
разбира, че на 09.11.2011г., формално е проведено общо събрание на съдружниците
в „Д.Е.Е.Х.В.С." ООД, на което тя е освободена от длъжността Управител на
дружеството и едновременно с това е изключена като съдружник, като твърди, че с
това върху нея несправедливо са стоварени обвинения за това, че неправомерно е
разходвала средства на дружеството. Заявява, че не оспорва освобождаването й
като съдружник в „Д.Е.Е.Х.В.С." ООД и в тази връзка на основание чл.17,
ал.3 и от Дружествения договор, счита че следва имуществените последици от
прекратяване на участието в дружеството да се уредят въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца през който е настъпило прекратяването на членското й
правоотношение със същото.
Сочи, че на основание чл.125, ал.3
от ТЗ предявява частичен иск против „Д.Е.Е.Х.В.С."ЕООД,
в резултат на което Старозагорски Окръжен съд с Решение по т.д. № 79/2016г.,
осъжда ответника да й заплати сума в размер на 75 000 лева, представляваща част
от паричната равностойност на дружествения й дял в „Д.Е.Е.Х.В.С." ЕООД към 30.11.2011г., същият на обща стойност
378 538,50 лв.
Предвид изложеното и на основание
чл.125, ал.3 и чл.127 от ТЗ, моли съда да осъди „Д.Е.Е.Х.В.С."ЕООД, с ЕИК *** да й заплати
сумата от 303 538,50 лв. /триста и три хиляди петстотин тридесет и осем
лева и петдесет стотинки/ - представляваща останала дължима част от паричната
равностойност на дружествения й дял в капитала на „Д.Е.Е.Х.В.С."ООД
/претендирането на която не е било предмет на т.д. № 79/2016 г. на СтЗОС/,
както и мораторната лихва, начислена върху посочената
сума от момента на входиране на исковата молба, до
окончателното погасяване на задължението. Моли също така ответното дружество да
бъде осъдено да й заплати направените в хода на производството,
съдебно-деловодни разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът заявява, че предявеният иск е допустим, но напълно неоснователен, недоказан
и необоснован.
Оспорва предявения иск по основание
и размер, като счита същият за неоснователен, както и че не е съобразен с
изискванията на закона и с константната съдебна практика.
Твърди, че в предявения от ищцата Х.Д.
иск не е изяснена структурата на капитала на дружеството, тъй като щом се
претендират имуществените последици от прекратяване на участието на ищеца като
съдружник в ответното дружество, в исковата молба следва да се посочи с колко
дяла от капитала е разполагал съдружникът, какъв е размерът на капитала и
неговата структура, като заявява, че това не е направено от ищцата с исковата
молба.
Твърди, че умишлено или не ищецът
скрива, че с Присъда по НОХД № 518/2013г. по описа на СтОС и въззивно НОХД 41/2016г. по описа на ПАС, ищцата по
настоящето производство Х.Д. е осъдена на две инстанции за присвояване от
ответното дружество на сумата от 303 472,89 лева на три години лишаване от
свобода, с изпитателен срок от пет години и отнемане в полза на държавата на
недвижимо имущество.
Счита предявеният иск за присъждане
на мораторна лихва върху цената на иска от датата на
предявяване на исковата молба за напълно неоснователен, като заявява, че "Д.Е.Е.Х.В.С." ЕООД не дължи мораторна лихва на
ищеца.
Моли съда да отхвърли предявения от
ищеца Х.А.Д. *** срещу “Д.Е.Е.Х.В.С." ЕООД, гр. С.З. частичен осъдителен
иск за заплащане на сумата от 303 538,50 лева, заедно с мораторната лихва от датата на исковата молба, като напълно
неоснователен, недоказан и необоснован.
Претендира направените съдебни и
деловодни разноски, както и адвокатски хонорар.
Ищцата е депозирала допълнителна
искова молба, с която заявява, че счита изложените от ответника съображения
относно допустимостта и основателността на исковите претенции за несъстоятелни,
като излага съображения.
По отношение на съображенията на
ответника относно основателността на предявените искове, с оглед постигане на
пълна яснота по заявените искови претенции, прави следните уточнения:
Посочва, че предявеният главен иск
е с правно основание чл.125, ал.3 във вр. с чл.127 ТЗ.
Посочва, че претенцията се основава
на правото й след като е изключена, да получи паричната равностойност на
полагащият й се дял от имуществото на дружеството-ответник, определен в
съответствие с притежаваният от нея дял от капитала на “Д.Е.Е.Х.В.С.” ООД
/чл.127 ТЗ/, и изчислена към края на месец ноември 2011г., месеца през който са
прекратени съдружническите й правоотношения с дружеството /чл. 125 ал.З ТЗ/.
Сочи, че към момента на
изключването й от ответното дружество, неговият капитал е разпределен по равно
между ищцата и лицето Й.Х.. В този смисъл всеки един от тях е притежавал по 50%
от дяловете в капитала на „Д.Е.Е.Х.В.С.'"ООД, който е в размер на 5000лв.
и е разпределен в общо 50 дяла - всеки един от тях с номинална стойност от 100
лева.
Ищцата посочва, че претенцията си
за изплащане паричната равностойност на полагащият й се дял от имуществото на „Д.Е.Е.Х.В.С."ООД,
веднъж вече е предявена от нея като частична за сумата от 75 000 лева, като
част от 378 538,50 лв. пред СтОС, като СтОС по т.д. № 79/2016г. уважава
изцяло тази частична искова претенция като установява посредством назначената в
производството съдебно-счетоводна експертиза, че паричната стойност на дела й в
имуществото на посоченото дружество, изчислена към 30.11.2011г. /в съответствие
с предвиденото в чл. 125 ал.З ТЗ/ възлиза на 378 538,50 лв. Посочва, че решението
по посоченото т.д. е влязло в законна сила, като счита, че то се ползва с
обвързващата сила на пресъдено нещо. С оглед
снабдяването й с годно изпълнително основание против ответното дружество за
остатъка от посочената по-горе обща парична равностойност на полагащият й се
дял от имуществото на „Д.Е.Е.Х.В.С."ООД, предявява настоящият иск пред СтЗОС като частичен за заплащането на въпросния остатък от
303 538,50 лв.
В тази връзка и с оглед
прецизиране, прави корекция във формулировката на петитума
по предявения с първоначалната искова молба главен иск, като моли съшия да се
счита за предявен по следния начин:
На основание на чл. 125 ал.3 и чл.
127 от ТЗ, моли съда да осъди “Д.Е.Е.Х.В.С.” ЕООД да
й заплати сумата от 303 538,50лв., представляваща част от паричната
равностойност на дела й в имуществото, на дружеството, съответстващ на
притежаваните от нея преди изключването й дялове в капитала на „Д.Е.Е.Х.В.С.”
ООД, за която не разполага с годно изпълнително основание /претендирането на
която не е било предмет на т.д. № 79/2016г. на СтОС/, определена към края на
месец 11.2011г.
Относно съображението на ответната
страна за неоснователност на предявените искове поради наличието на съдебно
установени вземания, които дружеството има към нея, счита същото за ирелевантно. Твърди, че дори тези твърдения на ответното
дружество да са верни, въпросните вземания все още не са установени с влязъл в
законна сила краен съдебен акт, а дори и да са установени, счита, че това обстоятелство
няма отношение към основателността на предявените от нея в настоящото
производство искови претенции. Заявява, че поддържа предявените с
първоначалната искова молба претенции.
В законоустановения срок ответникът
е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа твърдението
си, че предявеният иск е допустим, но напълно неоснователен, недоказан и
необоснован.
Поддържа оспорването на предявения
иск по основание и размер.
По отношение корекция във
формулировката на петитума на исковата молба, възразява
срещу допускането на тази корекция, тъй като с тази корекция на петитума, ищецът е нарушил нормата на чл. 372, ал. 2 от ГПК, поради обстоятелството, че това е изцяло нов петитум
на исковата молба, като не сочи ново обстоятелство настъпило в срока между
предявяване на първоначалната искова молба и предявяването на допълнителната
такава, което да налага тази корекция.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно установено е, че ищцата Х.А.Д. е била съдружник в „Д.Е.Е.Х.В.С."
ЕООД, което е учредено с капитал от 5000 лева, разпределени в 50 дяла с
номинална стойност 100 лева всеки един, като и двамата съдружници са
притежавали по 25 дяла на обща стойност 2500 лева.
Членственото правоотношение на Х.А.Д. е прекратено поради
изключването й на 09.11.2011г. видно от представеното по делото Решение на
общото събрание на съдружниците в „Д.Е.Е.Х.В.С." ЕООД.
С влязло в сила решение по т.д. № 79/2016г. по описа на Окръжен съд - С.З.
ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 75 000
лева представляваща част от паричната
равностойност на дружествения й дял в “Д.Е.Е.Х.В.С.” ЕООД
към 30.11.2011 г., на обща стойност 378 538,50 лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 18.11.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява
следното :
Припадащата се на бившия съдружник - Х.А.Д. част от имуществото на
дружеството, определена в парична равностойност по правилото на чл. 125, ал. 3
от ТЗ, към 30.11.2011 г. е в следния размер:
Като брутна сума: 366 800,00 лв., а като чиста сума за получаване (след
приспадане на 5% данък по ЗДДФЛ): 348 585,00 лв.
С решение № 230/21.07.2016 г. на СтОС по т.д. № 79/2016 г. „Д.Е.Е.Х.В.С."
ЕООД е осъдено да заплати на Х.А.Д. сумата в размер
на 75 000,00 лв., представляваща част от паричната равностойност на
дружествения й дял в „Д.Е.Е.Х.В.С." ЕООД към
30.11.2011 г. на обща стойност 378 538,50 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на иска -18.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
Разликата между чистата сума за получаване (348 585,00 лв.) и присъдената
на ищцата сума по т.д. № 79/2016 г. на СтОС (75 000,00 лв.) представлява
неплатен остатък в размер на 273 585,00 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи :
Разпоредбата на чл. 125, ал.
3 ТЗ предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване
на участието на съдружника.
Най-същественият по
делото въпрос е въпросът за съдържанието на понятието "имуществени
последици", т.е. какви плащания дължи ответника на съдружника, чието
участие е прекратено.
В тази насока има трайна
съдебна практика, включително по чл. 290 от ГПК на ВКС, обективирана
в Решение № 10 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 502/2010 г., II т. о., ТК;
Решение № 64 от 9.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 504/2008 г., II т. о., ТК;
Решение № 100 от 7.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 665/2011 г., I т. о., ТК;
Решение № 466 от 30.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 112/2008 г., II о., ТК.
В горепосочената практика безпротиворечиво се приема, че за да се определи стойността
на дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена
отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на
дълготрайните материални активи на дружеството (напр. земя, сгради), други
нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията
на дружеството - т. е. без собствения капитал, резервите и финансовия резултат.
При съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от
задълженията, се получава условно наречен чист актив, стойността на който се
разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната
равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на
произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един
дружествен дял. Записванията в пасива на баланса на собствения капитал и
резервите не участват при формиране на равностойността на дяловете на
съдружника.
С оглед на даденото
разрешение в практиката на ВКС, дяловата вноска на съдружника намира счетоводно
отражение в пасива на баланса в раздела "Собствен капитал", поради
което не се включва в чистия актив и при формиране на равностойността на
дружествения дял на съдружника, прекратил участието си. Разпоредбата на чл. 125, ал.
3 ТЗ предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване
на участието на съдружника, но не и връщане на размера на дяловата му вноска.
Дяловата вноска се заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен
дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела
му в капитала - чл. 127 ТЗ.
В този смисъл, под "имуществени последици", съгласно чл. 125, ал.
3 ТЗ, следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил
участието си, да получи част от капитала на дружеството към момента на
прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на дружествения
дял, съответства на неговия дял по чл. 127 ТЗ,
независимо от вида на вноската - парична или непарична
и от размера й към момента на възникване на членственото
правоотношение на този съдружник. Изплащане на равностойност на дружествения
дял се извършва, когато сумата на активите превишава сумата на тази част от
пасива, която се включва при формирането на капитала към момента на
прекратяване на участието. В случай, че сумата на активите е по-ниска от сумата
на пасива, не е налице капитал, от който на прекратилия участието си съдружник
да се изплати делът му.
В настоящия случай от заключението на съдебно – икономическата експертиза се
установява, че припадащата се част от имуществото на дружеството на Х.А.Д.,
определена в парична равностойност по правилото на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, към
30.11.2011 г. е брутна сума в размер на 366 800 лв. Вещото лице е посочило, че тази сума подлежи
на облагане с 5 % данък върху дивидента, поради което чистата сума за получаване
от ищцата е в размер на 348 585 лв. Настоящата съдебна инстанция намира,
че подобно предварително облагане не следва да бъде направено в производство по
иск по чл. 125, ал.
3 ТЗ. Начисляването на дължимите върху плащанията данъци, в
зависимост от характера им, се осъществява впоследствие, при реалното изплащане
на сумата. Поради това в тази част съдът не кредитира заключението на съдебно –
икономическата експертиза и приема, че паричната равностойност на дяловете на
ищцата е в размер от 366 800 лв. От тази сума следва да се приспадне
присъдената с влязло в сила решение по т.д. № 79/2016 г. по описа на Окръжен
съд - С.З. сума от 75 000 лв. Ето защо ответното дружество дължи на Х.А.Д. сума
в размер на 291 800 лв.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че „Д.Е.Е.Х.В.С." ЕООД следва да заплати на Х.А.Д. сума в размер на
291 800 лв., представляваща част от паричната равностойност на дела й в
имуществото на дружеството, съответстващ на притежаваните от нея преди
изключването й дялове в капитала на „Д.Е.Е.Х.В.С.” ООД, за която не разполага с
годно изпълнително основание /претендирането на която не е било предмет на т.д.
№ 79/2016г. на СтОС/, определена към края на месец 11.2011 г. ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането, като предявения иск над сумата от 291 800 лв. до претендирания размер от 303 538, 50 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответното дружество „Д.Е.Е.Х.В.С."
ЕООД следва да заплати на Х.А.Д. сумата от 300 лева, представляваща
депозит за вещо лице.
Безспорно в настоящия
случай е налице разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, която предоставя
възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от посочения закон, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
В настоящия случай приложение намира нормата на чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г., съгласно която дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 7 366 лв.
Поради това „Д.Е.Е.Х.В.С." ЕООД следва да заплати на адвокат К.Г.К. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 7 366 лв. при условията на чл.38, ал.2,
във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за оказване на правна защита и съдействие на ищцата
Х.А.Д. съразмерно с уважената част от
иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Д.Е.Е.Х.В.С.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., ул. *****да заплати на Х.А.Д. с ЕГН ********** ***,*****сума в размер на 291 800 лв., представляваща част от паричната
равностойност на дела й в имуществото на дружеството, съответстващ на
притежаваните от нея преди изключването й дялове в капитала на „Д.Е.Е.Х.В.С.”
ООД, за която не разполага с годно изпълнително основание /претендирането на
която не е било предмет на т.д. № 79/2016г. на СтОС/, определена към края на
месец 11.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
11.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск над сумата от 291 800 лв. до претендирания
размер от 303 538, 50 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “Д.Е.Е.Х.В.С.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ул. *****да заплати на Х.А.Д. с ЕГН ********** ***,,*****сумата от 300 лева, представляаща
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА “Д.Е.Е.Х.В.С.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ул. *****да заплати на адвокат К.Г.К. *** с ЕГН ********** с адрес *** адвокатско
възнаграждение в размер на 7 366 лв. при условията на чл.38, ал.2,
във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за оказване на правна защита и съдействие на
ищцата Х.А.Д. с ЕГН ********** ***,,*****, съразмерно с уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :