Р Е Ш Е Н И Е
№ 260643
гр.Пловдив, 13.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 12.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
546/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Д.Й.И., С.М.И., И.К.Я., И.М.И. и Н.Г.И. против
решение № 260113/09.12.2020г. по гр.д.№ 1135/2019г. на РС- гр.Асеновград, в
частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателите за осъждане на Община-
гр.**** да им заплати сумата от 14400 лева имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, от които: 7 200 лева за И.К.Я. и по 1800 лева за С.М.И.,
Д.Й.И., И.М.И. и Н.Г.И., в резултат на действия на общината, изразяващи се в
завладяване на част от ПИ № 00702.522.203 по КККР на гр. **** с площ от около
309 кв.м. през периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г.. Във въззивната жалба се
сочи, че обжалваното решение е недопустимо, а по същество е неправилно и
незаконосъобразно. Иска се обезсилване на решението като постановено по
непредявен иск. Твърди се, че РС се е произнесъл по иск с правно основание чл.
59 ЗЗД, а предявените искове са с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД. Посочени са различията между двата вида
искове, както и фактите и обстоятелствата, на които се основава единия и
другия. По същество на спора се сочи, че изводите на РС са направени при
неправилно тълкуване на материалния закон и фактите по делото. По-конкретно се
сочи, че напълно погрешно РС е приел, че процесната площ е отчуждена за улица и
такава е реализирана. Иска се, както беше посочено по-горе, обезсилване на
решението или в случай, че въззивната инстанция приеме, че същото е допустимо,
да бъде отменено като вместо това предявените искове бъдат уважени до размер от
общо 7045 лева, от които 3522,50 лева за И. Я. и по 880,63 лева за останалите
жалбоподатели.
От въззиваемата страна Община- гр.**** е подаден
отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е
допустимо, правилно и законосъобразно, поддържат се изводите на РС.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 1135/2019г. е образувано по
искова молба от С.М.И., Д.Й.И., И.К.Я., И.М.И. и Н.Г.И., с която са предявени обективно
съединени искове против Община- гр.**** за заплащане на обезщетение в общ
размер от 14400 лева за пропуснати ползи от лишаването на ищците- жалбоподатели
в настоящето производство, през периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. от
ползването на реална част от собствения им ПИ № 00702.522.203 по КККР на гр. ****,
която реална част е с площ от около 309 кв.м. и е включена в асфалтирана част
на улица и тротоар. В исковата молба се твърди, че с решение на ПК- гр.**** от
08.09.1993г. е възстановена собствеността на наследниците на Г. Ц. К., б.ж. на
гр.**** върху нива от 900 кв.м. в местност „Баделема“, землището на гр.****. За
собствеността върху нивата наследниците В. Ц. Я., Й. Д. И. и Г. Д. И.-
наследодатели на жалбоподателите, се снабдили и с констативен нотариален акт № ****,
том 3, дело ****/**** на Нотариус при АРС.
След постановяване на решението от ПК била издадена Заповед на Кмета на Община-
гр.**** № А-102/16.02.1995г., за попълване на кадастралния план. Със Заповед №
300-5-52 от 08.07.2004г. били одобрени КККР на гр.**** и имотът бил заснет на
картата. С влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№ 3177/2008г. на ПОС било
признато, че е налице непълнота в КККР на гр.****. С това решението било
потвърдено правото на собственост на праводателите на жалбоподателите върху имота,
възстановен по реда на ЗСПЗЗ. След влизане в сила на решението КК била изменена,
като възстановения имот бил нанесен като ПИ № 00702.522.203. Действащият
регулационен план ПУП за тази част от гр.**** бил одобрен със Заповед №
А-735/24.08.1994г. и съгласно същият площта от 309 кв.м. била отредена за
улица. За тази площ обаче не била проведена процедура по отчуждаване и
обезщетяване на собствениците. Улицата с име „****“ не била изградена в
съответствие с плана. Посочената реална част от имота на жалбоподателите била
фактически завладяна от общината, като по този начин те били лишени от
възможността да ползват същата и да реализират от нея доходи.
В отговора на
исковата молба, подаден от Община- гр.****, в качеството й на ответник по
първоинстанционното дело, се твърди, че със заявление вх. № 3212 от 05.05.1992г.
за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. Ц. К. върху
земеделски имоти, подадено от В. Ц. Я., Г. Д. И., С. Г. К. до Поземлена комисия
- ****, била заявена за възстановяване нива от 1,200 дка., находяща се в гр. ****,
местност „Баделема”. Описаният имот фигурирал и в удостоверение № 2240 от
13.02.1992г., издадено от Общински народен съвет гр. **** по данни от данъчна
декларация от 1949 г., том XII, страница 2257, партида 2244, отразен като
пустееща земя в местност „Баделема” с площ 1,200 дка.. С Решение №
3213/08.09.1993г. на ПК- гр.**** е признато правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на Г. Ц. К., върху имот с площ 900 кв. м. в
местност "Баделема", гр. ****. Със Заповед № А - 102 от 16.02.1995 г.
на Кмета на Община ****, въз основа на Решение по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона
за териториално и селищно устройство, чл. 11 от Закона за единния кадастър на
Народна Република България и чл. 43 от правилника за прилагане на Закона за
единния кадастър на Народна Република България, Решение IX - то, Протокол № 7
от 15.02.1995 г. на експертния съвет по териториално и селищно устройство при
Община гр.****, е одобрено попълването на кадастралния план на гр. ****, за
свободните площи в парк „Баделема” и жилищен комплекс „Баделема - 2”, включващи
решенията на ОбПК, за местностите „Баделема” и „Лаково”, попадащи в чертите на
регулацията на гр. ****. Имот пл. № 5142 бил неправилно отразен в разписната
книга на кв. „Баделема" на името на С. Г. К., като трябвало да бъде записан на Г. Ц. К. в
съответствие с Решение № 3213 от 08.09.1993 г. на ПК гр.****. По силата на
нотариален акт № ****, том ІІІ, дело **** от **** г., съставен на 16.05.1995
г., въз основа на Решение № 3213/08.09.1993 г. на ПК- гр.****, удостоверение за
наследници на Г. К., скица № 26/16.02.1995 г. и удостоверение № 94 - Н - 158 от
04.05.1995 г., издадени от Община ****, В. Ц. Я., Й. Д. И. и Г. Д. И., се
легитимирали като собственици на имот с площ 900 кв. м., с пл. № 5142. При
изготвяне на КК на гр. ****, имотът не бил заснет, поради което собствениците му направили искане до СГКК- гр.****, за
отстраняване на този пропуск. Изготвен бил Акт за непълноти и грешки, който не
бил подписан от заинтересованите собственици. С Решение № 796/13.05.2009г. по
гр. дело № 3177/2008 г. Окръжен съд - Пловдив, Х гр.с. било отменено Решение №
68/10.07.2008г. на АРС по гр. д. № 1074/2006г., като вместо това било
постановено, че се признава за установено по отношение на Община- гр.*****, Г.
С. К. и А. Х. Х., че И.К.Я. - К., Й. Д. И. и Г. Д. И. са били собственици към
2004г. - момента на изготвяне на КК на гр. ****, на недвижим имот с № 5142. В
резултат от това имотът бил нанесен в КККР на гр. ****, с идентификатор №
00702.522.203, с площ 899 кв.м. Твърди се, че ищците- жалбоподатели в
настоящето производство, не са претърпели имуществени вреди. Община- гр.**** по
никакъв начин не била лишила собствениците на имота от възможността да го ползват.
ПИ № 00702.522.203 бил неурегулиран, поради което не ставало ясно за какво би
могъл да се ползва и отдава под наем. Твърди се също така, че към момента на
издаване на разрешение за строеж № 85/15.04.1986г., за основен ремонт на ул.„****”
в гр. **** и разрешение за строеж № 15/06.02.1990 г. за основен ремонт и
реконструкция на същата улица в отсечката от ул. „****” до ул. „****” улиците
не били общинска собственост.
От гореизложеното
става ясно, че между страните не е налице спор относно обстоятелството, че
жалбоподателите са собственици на ПИ № 00702.522.203 по КККР на гр.****,
включително и на площта от 309 кв.м., попадаща под улично платно и тротоар.
Същото обстоятелство пряко се установява и от приетите по първоинстанционното
дело нот.акт №
****, том ІІІ, дело ****/**** г., решение № 68/10.07.2008г. по в.гр.дело № 1074/2005г. на ПОС и удостоверения за
наследници. По
отношение на правната квалификация на исковете за обезщетение не може да има
съмнение, че същата е по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, а не тази, посочена в
началото на мотивната част на обжалваното решение по чл.59 от ЗЗД. В исковата
молба не се твърди общината да се е обогатила от ползването на площта от 309
кв.м.. Претендира се обезщетение за пропуснати ползи по причина на действия или
бездействие от страна на служители на общината, препятстващи ползването от
страна на жалбоподателите на горепосочената площ. Същото беше уточнено от
пълномощника им и в проведеното на 12.04.2021г. публично съдебно заседание. Посочването
на погрешна правна квалификация на иска за обезщетение обаче не обосновава
пряко и категорично извод за произнасяне на първата инстанция по непредявен
иск. Видно от диспозитива на решение, със същия е отхвърлен иск за обезщетение
за „имуществени вреди под формата на пропуснати ползи“, която формулировка
недвусмислено характеризира исковата претенция като такава за обезщетение за
непозволено увреждане. Всъщност и в доклада по първоинстанционното дело е
посочена правна квалификация по чл.45 от ЗЗД. Ето защо не е налице основание
обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо.
По първоинстанционното дело са приети две заключения
по СТЕ, изготвени от вещо лице М. Г. и от вещо лице В. Г., от които
непротиворечиво се установява, че по действащия регулационен план от 1993г.,
одобрен със Заповед № А- 698/31.08.1993г., имотът на жалбоподателите попада
като цяло в УПИ за озеленяване и в улична регулация, като реализираната на
място улица с тротоар навлиза в имота с по- голяма площ от тази, според
отреждането по плана. Не са налице данни относно това, кога са реализирани
улицата и тротоара. Не са налице и преки доказателства относно това, дали
мероприятието „Озеленяване“, за което е отредена останалата част от имота, е
реализирано. Безспорно е, че и за двете мероприятия- изграждане на улично
платно и озеленяване, не са открити процедури по отчуждаване и обезщетяване.
Обяснението за това е, че заповедта, с която е одобрен регулационният план
предхожда реституционното решение на ПК- гр.****, издаването на констативен нотариален
акт на наследниците на Г. Ц. К., както и преди издаването на Заповед № А-
102/16.02.1995г. за попълване на кадастралната основа с имот пл.№ 5142. Във
връзка с тази заповед следва само да се допълни, че на графичната част към нея
/ скицата на л.55 по делото на АРС/ частта от ул.“****“, която понастоящем
навлиза н границите на имота на жалбоподателите не е отразена като
съществуваща, поради което най- вероятно е била реализирана впоследствие.
Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК, за
обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено
изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност
за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.
Тълкувателното решение е постановено по приложението на чл.82 от ЗЗД, но
даденото със същото разяснение е напълно приложимо и по отношение на вредите от
непозволено увреждане под формата на пропуснати ползи. По първоинстанционната
дело е прието r заключение на в.л.М. М. относно
наема за 1 кв.м. от ПИ № 00702.522.203, независимо от отрежданията за него по
регулационния план, по приети от общината цени и по средни пазарни цени.
Определен е наема за 309 кв.м. и 132 кв.м. от имота в размер съответно от 5442
лева и 7045 лева- по наемна тарифа на общината и по пазарни цени, и в размер
съответно от 2787 лева и 3010 лева. Стойността на пазарния наем е определена на
база на стойността на правото на преминаване през имота, а последната е
производна от средните пазарни цени на парцели. От заключението не става ясно
какви конкретни пазарни аналози / пазарни цени на аналогични имоти/ са
ползвани. Що се отнася до тарифата на общината, следва само да се отбележи, че
същата е приложима единствено при отдаване под наем на общински имоти. По-
съществено обаче е това, че от събраните по първоинстанционното дело
доказателства, включително и от коментираното заключение по СОЕ, не се
установява по какъв начин или начини реално е могъл да се ползва имота.
В тежест на жалбоподателите, в качеството им на ищци,
е да установят какви доходи са могли да реализират от ползването на имота и по
какъв начин общината е възпрепятствала получаването на тези доходи. Наличието
на пропуснати ползи не се предполага единствено поради факта, че даден имот на
ищеца е завладян от ответника. Независимо от това, дали са създадени пречки за
ползването, за да са налице пропуснати ползи, собственикът на имота следва да е
имал възможност, а и готовност да реализира определени доходи. Това в
конкретния случай означава, че преди началото на процесния период реалната част
от около 309 кв.м. от ПИ № 00702.522.203 или целият имот следва да са били
отдавани под наем или да е бил сключен договор за наем и изпълнението му да е
било препятствано от действия или бездействия на служители на общината. Данни и
съответно и доказателства за такива обстоятелства не са налице. Въобще не са
налице данни за това от момента на реституиране на имота той да е бил ползван изцяло
или отчасти по определен доходоносен или дори недоходоносен начин. Завладяването
на част от имота от общината се изразява единствено в полагането на асфалтова
настилка и реализиране на тротоар. Именно с оглед наличието на асфалтова
настилка от в.л. М. М. е определен пазарен наем. Друг е въпросът, дали някой би
се съгласил да плаща наем, за да паркира на обръщало на края на града или за
това да преминава през него. През целия процесен период имотът е бил достъпен
за жалбоподателите. Общината не е оспорвала правото им на собственост и не е
препятствала възможността им да претендират заплащане на наем. Липсват данни
обаче те да са заявили такива претенции спрямо някакви ползватели или да са
договорили заплащането на наем. Ето защо, исковата претенция за обезщетение по
чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД се явява изцяло неоснователна, включително и до
претендирания с въззивната жалба размер от общо 7045 лева, от които 3522,50
лева за И. Я. и по 880,63 лева за останалите жалбоподатели.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата община ще следва да бъдат присъдени
направените от същата съдебни разноски за процесуално представителство в размер
на платеното адв.възнаграждение от 840 лева, от които 420 лева, платими от И. Я.
и по 105 лева, платими от Д.Й.И., С.М.И., И.М.И. и Н.Г.И..
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260113/09.12.2020г. по гр.д.№ 1135/2019г. на РС- гр.Асеновград, в частта, с
която са отхвърлени исковете на жалбоподателите И.К.Я. и по 880,63 лева за С.М.И.,
Д.Й.И., И.М.И. и Н.Г.И. *** да им заплати сумата от общо 7045 лева, представляваща
част от сумата от общо 14400 лева- имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, от които 7045 лева: 3522,50 лева за И.К.Я. и по 880,63 лева за С.М.И., Д.Й.И.,
И.М.И. и Н.Г.И., които вреди следва да са настъпили в резултат от действия на
общината, изразяващи се в завладяване на част от ПИ № 00702.522.203 по КККР на
гр. **** с площ от около 309 кв.м. през периода от 01.01.2014г. до
31.12.2018г..
ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН: **********; Д.Й.И., ЕГН: **********-***;
И.К.Я., ЕГН: ********** ***; И.М.И., ЕГН: ********** и Н.Г.И., ЕГН: **********-***,
да заплатят разделно на Община- гр.**** сумата от общо 840 лева- съдебни разноски
във въззивното производство, от които 420 лева, платими от И. Я. и по 105 лева,
платими от Д.Й.И., С.М.И., И.М.И. и Н.Г.И..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: