Решение по дело №1619/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  1349

                                                      гр.Пловдив 20.11.2019г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1619/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

                         Обжалвано е решение №1617/25.04.2019г. по гр.д.№14266/2018г. по описа на РС-Пловдив,Х гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.439 от ГПК и е признато за установено,че ищцата не дължи на ответника сумата общо 14 952,85лв.,включваща 6394,34лв. главница,6787,86лв.-лихви за минало време и разноски в заповедното производство, 12,43лв.-лихви, 437лв.-разноски по изпълнителното производство,1221,21лв.-такси по по т.26 от ТТР към ЗЧСИ,както и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като недопустимо да се обезсили и производството по делото да се прекрати,а евентуално като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се отхвърли. 

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита решението за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         През 2004г. С. Т. е сключила с „Банка ДСК“ договор за кредит за текущо потребление,който и е бил предоставен и сумата е била усвоена от нея.Лицата Р. Р. и Въззиваемата са станали поръчители на същата за процесната сума.През 2009г. „Банка ДСК“ се е снабдила с изпълнителен лист и е завела изпълнително дело №252/2009г. при ЧСИ Л.М..ЧСИ е запорирал банковата сметка на ищцата и е изпратил запорно съобщение до предприятието,с което същата е била в трудовоправни отношения и е бил наложен запор и върху трудовото й възнаграждение.Последното такова същинско изпълнително действие е извършено на 30.03.2010г.Оттогава до момента на прекратяване на изпълнителното дело-10.05.2017г. не са извършвани никакви изпълнителни действия.Производството по делото е било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,поради факта,че в продължение на повече от две години не са извършвани никакви изпълнителни действия по делото.Независимо от факта,че делото е било „перемирано“ през 2017г. двугодишния срок следва да се приеме,че е изтекъл на 30.03.2012г.Това е моментът,в който е следвало да се прекрати изпълнителното дело.През този период е текла погасителна давност относно вземането на взискателя,поради което следва да се приеме,че давността е изтекла и вземането се е погасило по давност,поради което не се дължи от ищцата.Твърденията на жалбоподателя,че исковата претенция е недопустима,тъй като искът е заведен при условията на чл.439 от ГПК,са неоснователни.Следва да се приеме,че чл.439 от ГПК е единствения възможен текст от закона,който предвижда установяването на отрицателен факт.Установяването на този отрицателен факт се състои в недължимост на вземането поради погасяване по давност.Тъй като съдът правилно е разгледал претенцията и е постановил едно валидно и допустимо решение,то следва настоящата инстанция също да се произнесе по съществото на спора и да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

                        Независимо от факта,че делото е прекратено от ЧСИ през 2017г.,то за меродавен се счита момента на изтичане на двугодишния срок,през който не е вършено никакво изпълнително действие и е настъпило условието за прекратяване на изпълнителното производство.Съгласно ТР №2/2013г. на ВКС давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.Както се посочи по-горе,такъв изпълнителен способ за последно е бил приложен на 30.03.2010г.,а това е било изпратеното запорно съобщение за наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата до нейния работодател.Следователно през 2015г. на 30.03. е изтекъл петгодишния давностен срок и вземането се е погасило по давност или същото е станало недължимо.Като е приел,че е настъпило погасяването по давност съдът е постановил едно правилно и законосъобразно решение.

                        Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна съгласно представения списък по реда на чл.78 от ГПК и такива следва да се присъдят в размер на 1000лв.

                          Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                                Р   Е   Ш   И:

                         ОСТАВЯ В СИЛА решение №1617/25.04.2019г. по гр.д.№14266/2018г. по описа на РС-Пловдив,Х гр.с-в.

                         ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.**** да заплати на К.Й.Г. с ЕГН-********** *** направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000лв./хиляда лв./ за адвокатско възнаграждение.                          

                          РЕШЕНИЕТО е  неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

                            Председател:                                                Членове: