Мотиви към Решение №153 от 27.11.2018г., постановено по АНД №373/2018г. по описа на РС - Левски.
В Районен съд – гр. Левски е внесено мотивирано
постановление от Районна прокуратура – гр. Левски за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК
на М.Д.Т., за това, че на 20.06.2018г. в гр.Л., обл.П., на кръстовището, образувано от ул.“***“ и ул.“***“ при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „***“ с рег.№*** нарушила правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП, а именно:
- чл.5, ал.1, т.1 – Всеки участник в движението по пътищата
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди;
- чл.5, ал.2, т.2 – Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозно средства;
- чл.20, ал.2 – Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
- чл.25, ал.1 – Водач на пътно превозно средство, който
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение;
- чл.26 – Преди да завие или да започне каквато и да е
маневра, свързана с отклонение в страни, водачът е длъжен своевременно да
подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със
светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства,
които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени – с ръка. Сигналът,
подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време
на извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на
маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено
преди започване на маневрата;
- чл. 36, ал.1 – Завиването наляво се извършва от
най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени
за движение в съответната посока – от лента, предназначена за завиване наляво;
- чл.37, ал.1 – При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващо нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото помежду си се
ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства,
и по непредпазливост причинила на И.Г. Т. от с.А., общ. Л. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на костите на подбедрицата на левия крак, довело до трайно затруднение
на движението на ляв крак – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342,
ал.1 от НК, вр. с чл.5, ал.1 и т.1 и ал.2, т.1, чл.20, ал.2, чл.25, ал.1,
чл.26, чл.36, ал.1 и чл.37, ал.1 от ЗДвП.
В проведеното по делото съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура – гр.Левски поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Счита,
че по делото са събрани категорични и недвусмислени доказателства относно обективната и субективната
страна на престъплението. Предлага на
съда анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Пледира, че по делото е безспорно установен съставомерния резултат -
причиняването на средна телесна повреда на Танчев, както и че същият е в
причинно-следствена връзка с поведението на обвиняемата. Моли същата да бъде
призната за виновна по повдигнатото й обвинение. При определяне наказанието на Т.
предлага на съда да вземе предвид поведението на водачката, оказаното
съдействие в хода на разследването, обстоятелствата, че се касае за млада жена,
която е неосъждана, с отлично процесуално поведение. Моли посочените
обстоятелства да бъдат отчетени като смекчаващи такива при определяне размера
на наказанието, включително и при предвиденото в закона лишаване от права.
Пледира в тежест на обвиняемата да бъдат възложени направените разноски.
Защитникът на обвиняемата – адв. Р. счита, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК същата да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й бъде наложено административно наказание. Моли предвид
доброто процесуално поведение на подзащитната й да бъде наложено такова в
минимален размер, включително по отношение на кумулативно предвиденото
наказание Лишаване от права.
Обвиняемата заявява, че няма обяснение относно случилото
се, в последния момент е възприела пострадалия. При упражняване на
предоставеното й от съда право на последна дума моли да й бъде наложено по-леко
наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както
и доводите на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемата М.Д.Т. е
родена на ***г***, българка, с българско гражданство, омъжена, със средно образование,
работи, неосъждана, с адрес: гр.Л., ул.„**” №*,
ЕГН:**********. Същата
е правоспособен водач на МПС, притежаваща СУМПС №*** от 09.05.2018г.
На 20.06.2018г., около 17,00 ч., в гр.Левски, обл.Плевен, по надлеза, в
посока парка на града, обвиняемата Т. управлявала лек автомобил марка „***“ с рег.№***. Заедно с нея в лекия
автомобил пъували две деца и бащата на едното от тях.
Движейки се по ул.“***“, в посока от юг към
север, на кръстовището на ул.“***“ с ул.“***“, обвиняемата предприела извършването маневра – завой на ляво към ул.“***“. В същия момент, по ул. „***“, но в обратна
посока – от север към юг, се движел свидетелят И. Т., управлявайки велосипед. Обвиняаемата
разполагала с техническа възможност да възприеме велосипедиста от достатъчно
разстояние, така че да го пропусне да премине преди да навлезе по западната
пътна лента. Преди да извърши маневрата
завой наляво обаче, същата не изпълнила задължението си да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението и да извърши маневрата като се
съобрази с другите участници в него. Т. не подала светлинен сигнал и не
пропуснала насрещно движещия се велосипедист преди да извърши маневрата. Същата
навлязла в западната пътна лента, полагаща се за насрещно движещите се ППС, със
скорост около 26,6 км./ч.
В същия момент, свидетелят Т., след като възприел
опасността от сблъсъка с лекия автомобил, се опитал да го предотврати чрез
интензивно спиране, но не успял да спре преди да настъпи такъв. В резултат на
взаимното пресичане траекториите на движение на лекия автомобил и велосипеда,
настъпил удар – кос, между предната дясна странична част на лекия автомобил
/предна броня/ и предна гума на велосипеда. След удара управляваният от
обвиняемата лек автомобил „***“ спрял – с предната
си част в посока запад, като изминава 13,6 м., а велосипедът, нарушил динамичното си
равновесие, паднал върху асфалтовото покритие.
В резултат на настъпилия удар на свидетеля Танчев било причинено счупване
на костите на подбедрицата на левия крак.
След преустановяване движението на автомобила, обвиняемата Т. се уверила,
че движещите се с нея лица са добре, след което отишла при пострадалия
велосипедист – И. Т., за да разбере дали има нужда от помощ. След като разбрала, че кракът на Т. бил счупен, повикала медицинска помощ. На място пристигнала линейка на
Бърза помощ, която откарала пострадалия. Пристигнали и служители на РУ –
Левски, сред които и свидетелят М. М. На обвиняемата
била извършена проба за наличие на алкохол в издишания от нея въздух с
техничско средство Дрегер фабр. №0260, като уредът отчел отрицателна проба.
Чрез извършено химическо изследване №286/22.06.2018г. било установено и липсата
на алкохол в кръвта на пострадалия – свидетеля Т.
На мястото на сблъсъка бил извършен оглед на местопроизшествие, образувано
било процесното досъдебно производство. Пострадалият бил приет в клиника по
ортопедия и травматология, където бил опериран. Счупените костни фрагменти били
репонирани /наместени/ и фиксирани с метални плаки и винтове. След едноседмичен
престой в клиниката пострадалият бил изписан за продължаване на лечението в
домашни условия.
По
доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните
в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК
гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите И. Г. Т., М. М., А. К., писмени доказателства
и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със
фотоалбум към него, копие от СУМПС, епикриза от Клиника по ортпедия и
травматология към УМБАЛ „Д***“, гр.П., протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта, протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, талон за изследване №0036176, извадка от техническо средство „Дрегер
7510“ с №0260, констативен протокол за ПТП с пострадали лица №9/2018г., справка за нарушител/водач, справка за
съдимост; заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза,
както и заключение на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на авторството на деянието,
механизма на извършването му, както и причинените от него съставомерни вреди.
Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото свидетелски
показания, като логични и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, и в
съответствие с писмените доказателства по делото.
Даде се вяра на показанията на свидетеля И. Т.. Съдът отчете
възможната заинтересованост на лицето от изхода на делото, доколкото Танчев е
пострадал от престъплението, но прие, че показанията му са депозирани
добросъвестно, тъй като се подкрепят от останалите гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства.
От приобщените гласни доказателствени средства се установяват
по безпротиворечив начин датата и мястото на осъществяване на престъплението,
както и че именно обвиняемата Т. е лицето, управлявало процесното МПС и
нарушила правилата за движение по пътищата при предприетата маневра завиване
наляво, като не е пропуснала насрещно движещия се велосипедист да премине и не
е подала светлинен сигнал. В този смисъл са показанията на свидетеля Танчев,
който заявява, че колата свила към него, както и че не бил подаден мигач.
В подкрепа на гласните доказателствени средства е и
заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като изготвено от компетентно лице, мотивирано, отговарящо пълно, точно и
обосновано на поставените въпроси. От същото се установява, че всички части,
възли, агрегати от кормилната уредба, спирачната система, колелата и гумите с
лагерни възли на лекия автомобил, управляван от обвиняемата са били технически
изправни и годни за експлоатация, преди и по време на произшествието. Установен
е механизма на извършване на произшествието, както и скоростта на лекия
автомобил по време на удара. Изяснява се, че ударът е настъпил в резултат на
взаимното пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил и
велосипеда. Бил е кос, с предна дясна странична част на лекия автомобил /предна
броня/ и предна гума на велосипеда. Във
втората част на удара части от велосипеда заедно с велосипедиста Т. са достигнали до предна и задна десни врати и задна дясна
страница на лекия автомобил. След удара л.а. спира, където е установен по време
на огледа, с предната си част в посока запад, като изминава 13,6 м., а велосипеда
нарушил динамичното си равновесие пада върху асфалтовото си покритие.
Установено е, че към момента на удара лекия автомобил „***“ се е движел със скорост около 25,6 км/ч., а велосипеда
с такава около 5,4 км./ч.,
а преди началото на спирачната следа – 20,1 км./ч.
Вещото лице е дало заключение, че водачът на велосипеда не
е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране, тъй
като мястото на удара попада в опасната му зона. Дало е заключение, че водачът
на л.а. е имал техническа възможност да възприеме движещия се по улица „***“ в гр.Л., от север към юг,
велосипед от достатъчно разстояние и като го изчака във всеки един момент преди
да навлезе върху западната пътна лента да предотврати произшествието, като го
пропусне да премине без да настъпи сблъсък. Вещото лице е заключило, че
основната причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е пресичане
на траекторията на движение на велосипеда от лекия автомобил в процес на
извършване на маневрата „завой на ляво“ и недостатъчното разстояние и време за
спиране на велосипеда от водача му, преди мястото на удара, от момента на
задействане на спирачната система.
Съдът даде вяра и на заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза, като компетентно, пълно и обосновано. От същото
се установява, че на И.Г. Т. е било причинено
счупване на костите на подбедрицата на левия крак, като уврежданията са
резултат от тъпи травми и могат да бъдат получени в обстановката на ПТП, за
която съобщава пострадалия – блъскане на велосипедист от лек автомобил. Вещото
лице е дало заключение, че посочените счупвания са довело до трайно затруднение
на движението на левия крак. Посочило е, че при нормален оздравителен процес
продължителността на временната нетрудоспособност продължава до 5-6 месеца при
упражняващи нефизически труд и 7-8 месеца при пострадали упражняващи физически
труд.
Писмените доказателства и доказателствени средства се
възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че обвиняемата М.Д.Т. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, вр, чл.342, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 20.06.2018г., около 17,00 часа, в
гр.Л., на кръстовището,
образувано от ул.“***“ и ул.“***“ при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „***“ с
рег.№***, обвиняемата М.Д.Т.
нарушила правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно:
- чл.25, ал.1 – Водач на пътно превозно средство, който
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение;
- чл.26 – Преди да завие или да започне каквато и да е
маневра, свързана с отклонение в страни, водачът е длъжен своевременно да
подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със
светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства,
които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени – с ръка. Сигналът,
подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време
на извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на
маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено
преди започване на маневрата;
- чл.37, ал.1 – При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващо нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото помежду си се
ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства,
като с посоченото деяние по непредпазливост причинила на И. Г. Т. от с.А., общ. Л. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на костите на подбедрицата на левия крак,
довело до трайно затруднение на движението на ляв крак.
Съгласно установената по делото фактическа обстановка,
изпълнителното деяние е осъществено, като обвиняемата, преди да започне маневра
„завой наляво“ не се убедила, че няма да създаде опасност за другите участници
в движението, в процесния случай насрещно движещия се велосипедист, когото е
имала техническа възможност да възприеме и да извърши маневрата, като се
съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение, с което нарушила
чл.25, ал.1 от ЗДвП; преди да започне маневрата не подала светлинен сигнал, с
което нарушила чл.26 от ЗДвП; преди да предприеме маневрата не пропуснала
насрещно движещия се велосипед, с което нарушила чл.37, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно заключението на вещото лице по авто-техническата
експертиза може да бъде направен извод, че посочените нарушения от ЗДвП са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Настъпил е предвидения в състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б.“б“ от НК престъпен резултат. В резултат на сблъсъка на
пострадалия е причинено счупване на костите на подбедрицата на левия крак,
което е довело до трайно затруднение на движението на левия крак. Същото
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, предл. 3 от НК.
Вещото лице е посочило, че оздравителния процес при такава травма варира между
5 и 8 месеца, което съвпада с критерия за трайност, съгласно константата
съдебна практика – повече от един месец.
От субективна страна престъплението е извършено при форма
на вината – непредпазливост, под формата й на небрежност. Обвиняемата не е
предвиждала общественоопасните последици на деянието си, но е могла и е била
длъжна да ги предвиди. Същата е правоспособен водач на МПС, който е длъжен да
знае задълженията си съгласно разпоредбите на ЗДвП и да съобразява поведението
си с тях, имала е техническата възможност да ги предвиди, съобразно конкретната
пътна обстановка.
Съдът прие, че инкриминираните нарушения на:
- чл.5, ал.1, т.1 – Всеки участник в движението по пътищата
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди;
- чл.5, ал.2, т.2 – Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозно средства;
- чл.20, ал.2 – Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
- чл. 36, ал.1 – Завиването наляво се извършва от
най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени
за движение в съответната посока – от лента, предназначена за завиване наляво;
не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
съставомерния резултат – причинената средна телесна повреда на пострадалия И. Т.
Разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.2, т.2 от ЗДвП
представляват по своето естество общи правила за поведение, поради което същите
намират приложение само когато липсва специална разпоредба, уреждаща
конкретната пътна ситуация. В процесния случай такива се явяват разпоредите на
чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.26 от ЗДвП, чл.37, ал.1 от ЗДвП, които уреждат
задълженията на водача Т. при предприетата от нея маневра „завой наляво” и
неизпълнението на които е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Практиката
на върховната съдебна инстанция е последователна, че при едновременно нарушение
на общите правила за безопасност на движението и специални такива,
конкретизиращи конкретни пътни ситуации, е налице нарушение само на съответното
специално правило /в този смисъл Р.182-96-ВК/.
Съгласно заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза причина за настъпилото ПТП е несъобразяване на поведението на
обвиняемата при предприемане на маневрата „завой наляво“ с насрещно движещия се
велосипедист и неизпълнение на задълженията й да го пропусне да премине.
Установено по делото е, че същата не е подала и светлинен сигнал преди
извършване на меневрата.
По делото не се установява обвиняемата да се е движела с
несъобразена скорост, както и движението с такава да е в причинно-следствена
връзка с настъпилия сблъсък. Такова заключение не е дадено от вещото лице по
автотехническата експертиза. По делото не са събрани каквито и да било
доказателства и за това обвиняемата да не е изпълнила задължението си да
предприеме маневрата извършвайки я от най-лявата пътна лента по посока на
движението, с което да е нарушила чл.36, ал.1 от НК, предвид на което в тази му
част обвинението е недоказано и не е в причинна връзка с настъпилото
произшествие.
Предвид на изложеното, съдът призна обвиняемата за виновна
в това да е извършила престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.25, ал.1,
чл.26 и чл.37, ал.1 от ЗДвП, като я призна за невиновна в това да е нарушила
чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2, чл.36, ал.1 от ЗДвП, поради
което на основание чл.304 от НПК я оправда по първоначално повдигнатото
обвинение в тази му част.
По
наказанието:
Налице са предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване
на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба.
За престъплението по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, в
хипотезата на причинена средна телесна повреда, се предвижда наказание до три
години лишаване от свобода или пробация. Обвиняемата М.Д.Т. е неосъждана.
Същата не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
От процесното престъпление няма съставомерни имуществени вреди.
Предвид на изложеното, съдът намери, че следва да признае
обвиняемата за виновна в осъществяване на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”
от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК да я освободи от
наказателна отговорност, като й наложи административно наказание Глоба.
При определяне размера на административното наказание глоба
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства доброто процесуално
поведение на обвиняемата, обстоятелството, че същата няма други нарушения на
ЗДвП, добрите характеристични данни, младата й възраст и неопитността й с оглед
момента на придобиване на СУМПС. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на този вид
престъпления. Предвид на изложеното, на обвиняемата беше наложено
административно наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, към минимума, предвиден в чл.78а от НК, а именно глоба в размер
на 1 500 лв. С оглед многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и липсата на други нарушения на ЗДвП, сочещи, че процесното е изолиран
случай, съдът намери, че за постигане целите на наказанието не се налага
обвиняемата да бъде лишаване от право да
управлява МПС, каквато възможност за съда е предвидена в чл.78а, ал.4 от НК,
във вр. с чл.343г от НК.
Относно
разноските:
Предвид признаването на обвиняемата Т. за виновна в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи в нейна тежест направените по
делото разноски в общ размер на 334,30 лв. за възнаграждения на вещите лица по
изготвените автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: