№ 156
гр. М., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател:Олег Софрониев
Членове:Т. Живкова
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско
дело № 20231600500333 по описа за 2023 годИ.
Производството е по реда на чл. 294, във връзка с чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Настоящото въззивно производство е второ по ред и е образувано след
постановяване на Решение № 50059 от 18.09.2023 г. по к. гр. д. № 1803/2022 г.
на ВКС, гражданска колегия, второ отделение, с което е отменено Решение №
24 от 01.02.2022 г. по в. гр. д. № 156/2021 г. на Окръжен съд-гр. М. и делото е
върнато за повторно разглеждане, от друг състав на същия съд, като въззивен,
с дадени задължителни за изпълнение указания отнасящи се до частта, с
която е потвърдено Решение № 10 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1714/2014 г.
-ти
на Районен съд-гр. Л., 3 състав, за допускане на съдебна делба по
отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр.
В., общИ. В., област М.: нива от 53,961 дка, съставляваща имот № *** по
картата на землището, нива от 1,603 дка, съставляваща имот № *** по картата
на землището и нива от 1,237 дка, имот № *** по картата на землището,
между съделителите като наследници на общия наследодател Т.Р..
Производството пред окръжния съд е образувано въз основа на две
въззивни жалби.
1
Подадена е въззивна жалба с вх. № 1778 от 10.02.2020 г. (л. 2, 3
въззивното дело) от Т. Н. К. срещу Решение № 10 от 13.01.2020 г.,
-ти
постановено по гр. д. № 1714/2014 г., по описа на Районен съд-гр. Л., 3
състав, в частта, с която в делбата е допуснат имот- земеделска земя,
находящ се в землището на гр. В., област М., представляваща нива с площ от
53,961 дка, съставляваща имот № ***.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че към
момента на издаване на основанието послужило за включване в делбата на
посочения имот-Решение № 378А/12.09.1995 г. на Поземлена комисия-гр. В.,
лицето Т.Р. вече не е негов собственик. Позовава се на Нотариален акт № 77,
том II, нот. дело № 473/1958 г., от който счита, че се установявало извършена
преди това продажба, по която купувач бил неговият син И.Р..
С оглед на изложеното жалбоподателката прави искане на основание чл.
17, ал. 2 от ГПК да се признае недействителността на Решение №
378А/12.09.1995 г. на Поземлена комисия-гр. В., в частта, с която Т.Р. е
признат за собственик на нива от 53,961 дка. Моли посоченият във
въззивната жалба имот да бъде изключен от делбените имоти.
Подадена е въззивна жалба с вх. № 2005 от 12.02.2020 г. (л. 51
въззивното дело) от И. Б. Л., срещу Решение № 10 от 13.01.2020 г.,
-ти
постановено по гр. д. № 1714/2014 г., по описа на Районен съд-гр. Л., 3
състав, в частта, с която е допусната делба по отношение на следните
имоти, находящи се в землището на гр. В., област М.: нива от 53,961 дка,
нива от 1,603 дка и нива от 1,237 дка.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
първоинстанционното съдебно решение е постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства, а от там и в противоречие със закона.
Счита се, че по делото са представени доказателства, че за по-голяма част от
имотите, по отношение на които е допусната делба, е налице влязло в сила
решение на Общинска служба по земеделие-гр. В., с което са възстановени не
на наследниците на Т.Р., а на наследниците на И.Р.. Позовава се на изготвена
по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която за имотите предмет
на делбата имало издадени две решения на органа по възстановяване на
правата на собственост и че посочените три земеделски земи, предмет на
съдебната делба, не са на наследниците на Т.Р., а на наследниците на И.Р..
2
Въз основа на изложеното жалбоподателят моли решението да бъде
обезсилено или отменено в частта, с която е допусната делба по отношение
на посочените във въззивната жалба имоти.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни не са подали
отговори на въззивните жалби и не са изразили становища .
Настоящият въззивен състав, при повторното разглеждане на делото,
намира, че въззивните жалби са подадени в законоустановения по чл. 259, ал.
1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирани страни, при
наличие на правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което са допустими за разглеждане. Същите отговарят на
изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК,
поради което са редовни.
В проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явява въззивницата Т. К.. Въззивникът И. Л. не се явява
лично, а вместо него участие взема процесуалният му представител адвокат
В., който поддържа въззивната жалба. Явява се въззиваемият Я. Б. лично и с
адвокат Д., които молят първоинстанционното съдебно решение да бъде
потвърдено. Претендират за присъждане на направените разноски.
Останалите въззиваеми не се явяват.
Окръжен съд-гр. М., като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото в двете съдебни инстанции,
становищата на страните, при така определения от въззивните жалби
предмет на делото и задължителните указания, дадени в решението на
ВКС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Особеното исково производство, по реда на чл. 341-355 от ГПК, по
разгледания от Районен съд-гр. Л. гражданскоправен спор е образувано по
повод на искова молба, подадена от Я. Т. Б., действащ чрез процесуалния
си представител адвокат КалИ. Г.а. С нея е предявен първоначално и
последващо пасивно субективно съединен конститутивен иск по чл. 124, ал.
3 от ГПК, с правно основание чл. 34 от ЗС (actio familiae erciscumdae) за
допускане и извършване на съдебна делба на подробно индивидуализираните,
в нейната обстоятелствена част, общо седем съсобствени недвижими имота.
С първоинстанционното съдебно решение № 10 от 13.01.2020 г.,
3
-ти
постановено по гр. д. № 1714/2014 г., Районен съд-гр. Л., 3 състав (л.
463-465 от първоинстанционното дело), допуска извършване на делба по
отношение на всички седем недвижими имота, посочени в исковата молба,
находящи се в землището на гр. В., област М., приемайки, че произхождат от
Т.Р., почИ.л на 27.02.1969 г.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК, намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, а в
обжалваните му части е допустимо. Изложените във въззивните жалби
доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваните му части
въззивният съд намира за основателни.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбите и
формулираните петитуми намира, че спорен пред Окръжен съд-гр. М. е
въпросът следва ли да бъдат допуснати до съдебна делба следните
недвижими имоти, находящи се в землището на гр. В., общИ. В., област М.,
местността „Г.“: нива от 53,961 дка, съставляваща имот № *** по
картата на землището, нива от 1,603 дка, съставляваща имот № *** по
картата на землището и нива от 1,237 дка, съставляваща имот № *** по
картата на землището, между съделителите като наследници на общия
наследодател Т.Р..
Страните (първоначалните наследници и конституираните впоследствие
такива в хода на процеса, поради настъпила смърт на някои от страните) са
наследници на общия наследодател Т.Р.. Същият видно от Удостоверение за
наследници (л. 91-93 от първоинстанционното дело за делба) е почИ.л на
27.02.1969 г., за което е съставен Акт за смърт № 0004 от 28.02.1969 г.
От фактическа страна по делото се установява, че през 1958 г. Т.Р. е
бил собственик по комасационна имотна ведомост № 2229, на комасиран
парцел III, квартал 221, нива с квадратура 53,961 дка в местността „Ш.“ и пет
некомасирани имота, общо 60,112 дка, видно от изложеното в
обстоятелствената част на заключението по изготвената съдебно-техническа
експертиза. Тези имоти, с изключение на гора от 2,035 дка, са заменени,
като срещу тях на Т.Р. са дадени нива от 30,000 дка, в местността „Г.“,
нива от 28,300 дка, в същата местност, лозе от 1,200 дка и зеленчукова
4
градИ. от 200 кв. м-общо 59,700 дка. Последното се установява от
Удостоверение, издадено на 30.04.1958 г., от Изпълнителния комитет при
Народния съвет, с. В. (л. 96 от първоинстанционното дело за делба).
На 08.05.1958 г. Т.Р. е прехвърлил срещу задължение за издръжка и
гледане на своя син И.Р., правото на собственост върху дворно място,
ведно с построените в него къща, плевня, кош, хамбар и два броя ниви-нива
с площ 30,000 дка в землището на с. В., местността „Г.“ и нива с площ
28,300 дка в землището на с. В., местността „Г.“, видно от приложения
Нотариален акт № 77/1958 г., том II, нот. д. 473/1958 г. (л. 95, 100 от
първоинстанционното дело за делба).
По отношение на спорните по делото имоти се установява, че до
Поземлена комисия-гр. В. от едно и също лице са подадени две заявления, с
които е поискано те да бъдат възстановени на различни лица, в резултат на
което са образувани две реституционни преписки.
На 22.01.1992 г. И.Р. е подал до Поземлена комисия-гр. В. заявление с
вх. № 2319, въз основа на което е образувана преписка под същия номер, с
искане да му бъде възстановена собствеността върху негова земеделска
земя: нива от 30,000 дка и нива от 28,300 дка, всичко с обща площ от
58,300 дка. Към това заявление е приложена декларация и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 77, т. II, нот. д. № 473/08.05.1958 г.
На 04.06.1992 г. отново И.Р. е подал до Поземлена комисия-гр. В.
заявление с вх. № 9123, въз основа на което е образувана преписка под
същия номер, с искане собствеността върху спорните по делото имоти да
бъде възстановена на наследниците на Т.Р..
На 26.01.1993 г., по образуваната преписка по заявление № 9123 от
04.06.1992 г., Поземлена комисия-гр. В. е постановила Решение № 23, с
което на наследниците на Т.Р. са признати за възстановяване 7 броя
имота в землището на гр. В., подробно посочени в диспозитива му.
На 26.02.1993 г., Поземлена комисия-гр. В., по преписка по заявление
с вх. № 2319 от 22.01.1992 г. подадено от И.Р. за възстановяване правото на
собственост на И.Р., е постановила Решение № 34 (л. 104, 105 от
първоинстанционното дело за делба), с което е отказано да се възстанови
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху нива от 30,000 дка и нива от 28,300 дка, тъй като имотите са
5
вече признати по преписка с вх. № 9123 на наследниците на Т.Р..
На 12.09.1995 г. Поземлена комисия-гр. В. е постановила Решение №
378А (л. 7, 8 от първоинстанционното дело за делба), по преписка по
заявление № 9123/04.06.1992 г., с което видно от диспозитива му, в т. 2, 3 и 4
от него, са възстановени в полза на наследниците на Т.Р. , признатите вече
за възстановени, имоти в полза на наследниците на Т.Р. , сред които и
спорните 53,961 дка, съставляваща имот № ***, нива от 1,603 дка,
съставляваща имот № *** и нива от 1,237 дка, съставляваща имот № ***,
по картата на землището на с. В., местността „Г.“. За спорните имоти са
издадени съответните скици, които са приложени по делото: скица с № ***
(л. 9 от първоинстанционното дело за делба), скица с № *** (л. 12 от
първоинстанционното дело за делба) и скица с № *** (л. 13 от
първоинстанционното дело за делба). Извършен е въвод във владение в
присъствието на И.Р., който е положил подпис в протокола. По делото са
приложени три протокола за въвод във владение на възстановените с това
решение имоти от 14.06.1999 г. (л. 449 от първоинстанционното дело за
делба), 10.08.1999 г. (л. 450 от първоинстанционното дело за делба) и
27.06.2000 г. (л. 451 от първоинстанционното дело за делба).
С Решение № 297 от 15.10.2015 г . (л. 221-223 от първоинстанционното
дело за делба), постановено по гр. д. № 64/2015 г., по описа на Районен съд-
гр. Л., влязло в сила на 05.11.2015 г., Решение № 34/26.02.1993 г. на
Поземлена комисия-гр. В. е обявено за нищожно, поради това, че е налице
нарушаване на изискването за форма, тъй като решението не е подписано от
председателя на състава и от секретаря на Поземлената комисия, а подпис е
положил само един от членовете на комисията. Със същото преписката е
върната на Общинска служба по земеделие-гр. В. за ново разглеждане и
решаване. В резултат на това на 14.03.2016 г., Общинска служба по
земеделие-гр. В., постановява Решение № 1-34 (л. 239 от
първоинстанционното дело за делба), с което отказва да възстанови
правото на собственост на наследниците на И.Р. по отношение на нива от
30,000 дка и нива от 28,300 дка, тъй като имотите вече са признати по
преписка с вх. № 9123 на наследниците на Т.Р..
С Решение № 139 от 28.04.2017 г. , постановено по гр. д. № 1931/2016
г., по описа на Районен съд-гр. Л., е отменено Решение № 1-34 от 14.03.2016
6
г. на Общинска служба по земеделие-гр. В., с което на И.Р. е отказано
възстановяване на собствеността върху нива от 30,000 дка и нива от 28,300
дка в землището на гр. В., местността „Г.“, като незаконосъобразно и
преписката е била върната на Общинска служба по земеделие-гр. В. за
продължаване на процедурата по възстановяване.
-ри
На 19.10.2017 г. Административен съд-гр. Видин, 2 касационен
състав, постановява Решение № 85 (л. 404-412 от първоинстанционното
дело за делба), с което е оставено в сила Решение № 139 от 28.04.2017 г .,
постановено по гр. д. № 1931/2016 г., по описа на Районен съд-гр. Л., с
мотивите, че Решение № 1-34 от 14.03.2016 г. на Общинска служба по
земеделие-гр. В., е незаконосъобразно, тъй като към заявление № 2319 от
22.01.1992 г. е приложен Нотариален акт удостоверяващ, че собственик на
посочените в заявлението недвижими имоти е бил И.Р., който ги е закупил от
своя баща Т.Р.. Със същото решение преписката е била върната на Общинска
служба по земеделие-гр. В. за продължаване на процедурата по
възстановяване.
В резултат на това на 16.02.2018 г. Общинска служба по земеделие-гр.
В., постановява Решение № 1-34 (л. 416, 452, 459 от първоинстанционното
дело за делба), по преписка по заявление № 2319/22.01.1992 г., с което е
възстановено правото на собственост в полза на наследниците на И.Р.
върху нива от 30,000 дка и нива от 28,300 дка в землището на гр. В.,
местността „Г.“. Същото е влязло в сила на 15.03.2018 г., видно от
съдържанието на писмо изготвено от Общинска служба по земеделие-гр. В.
(л. 444, 448 от първоинстанционното дело за делба). По делото не е
представена скица по това решение, както и протокол за извършен въвод във
владение.
Видно от заключение (л. 428 от първоинстанционното дело за делба)
изготвено по назначена по делото съдебно-техническа експертиза имотите
посочени в Решение № 1-34 от 16.02.2018 г. постановено от Общинска
служба по земеделие-гр. В. и имотите посочени в Решение № 378А от
12.09.1995 г. постановено от Поземлена комисия-гр. В., без имот № ***-гора,
са идентични.
От всичко изложено следва изводът, че са налице две позитивни
решения на органа по земеделска реституция-Решение № 378А от 12.09.1995
7
г. на Поземлена комисия-гр. В. (по преписка № 9123 от 04.06.1992 г.) и
Решение № 1-34 от 16.02.2018 г. на Общинска служба по земеделие-гр. В. (по
преписка № 2319 от 22.01.1992 г.), с които собствеността върху едни и същи
имоти е възстановена в полза на наследниците на различни лица. Така с
първото решение собствеността върху спорните имоти е възстановена в полза
на наследниците на общия наследодател Т.Р., а с второто решение
собствеността върху спорните имоти е възстановена в полза на наследниците
на прекия наследодател на Т.Р.-И.Р..
Следва обаче да се отбележи, че е недопустимо в делбеното
производство да се разглежда спор за материално право, т. е. в полза на
кое лице следва да се възстанови собствеността върху имоти, попадащи в
приложното поле на ЗСПЗЗ, по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, защото с
иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ само се установява правото на собственост към
мИ.л момент-включването на земите в ТКЗС, т. е. правото на възстановяване,
но не се възстановява собствеността. Въз основа на това решение, установило
правото на собственост към мИ.л момент не може да се предяви иск за делба,
по който следва да се установи съсобственост към настоящия момент. След
издаване на решението по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, ако искът е уважен,
собствеността се възстановява с решението на Общинската служба по
земеделие по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, което има конститутивно действие по
отношение на обекта на собствеността и спрямо лицата, на които се
възстановява и доказва правото на собственост за посочените в него имоти и
лица, придобито на основание реституция към настоящия момент (в този
смисъл са Решение № 51 от 12.06.2002 г., постановено по гр. д. № 681/2001 г.,
I г. о. на ВКС, Решение № 503 от 16.06.2009 г., постановено по гр. д. №
4087/2008 г., III г. о. на ВКС). Общо правило е, че, за може да се съединяват
искове в едно общо производство, те трябва да подлежат на разглеждане по
един и същ съдопроизводствен ред (Сталев, Ж. Българско гражданско
процесуално право, девето преработено и допълнено издание, първо по
действащия ГПК, София, Сиела, 2012, с. 431). Искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ
не може и да се съединява с иск за делба, защото този иск се разглежда по
особен ред и има за цел отмяната на стабилен административен акт, какъвто е
решението на поземлената комисия, а съдебната делба от своя също е особено
исково производство, уредено в ГПК (в този смисъл е Решение № 205 от
24.07.2001 г., постановено по гр. д. № 798/2000 г., I г. о. на ВКС). Безспорно
8
установеният факт на припокриване на обема на собственост, възстановена
върху земеделските имоти, предмет на издадените решения, сочи на извода за
наличие на спор за материално право между наследниците на Т.Р., почИ.л на
27.02.1969 г. и наследниците на И.Р., почИ.л на 24.11.2003 г., видно от
удостоверение за наследници (л. 5 от гр. д. № 438/2016 г. на Районен съд-гр.
Л.), който въпрос не може да бъде решаван в настоящото производство, тъй
като е недопустимо в рамките на делбеното производство с решението по чл.
344, ал. 1 от ГПК, без да е издадено ново решение на Поземлената комисия,
съответстващо на правата на лицата с оглед решението по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, делбеният съд да замести решението на административния орган по
реституция на земеделската земя, с което обектът на собствеността е
определен. В този смисъл е и изложеното от Общинска служба по Земеделие-
гр. В. в писмо адресирано до жалбоподателя Л. (л. 188 от настоящото
въззивно дело).
Доколкото към настоящия момент няма проведено самостоятелно
производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, то при допускането на делбата, съдът
следва да се съобрази с решенията на Поземлената комисия, респ.
Общинската служба по земеделие, такива каквито са с оглед обекта на
правото на собственост, титулярите на правото на собственост и частите на
всеки един от тях от делбената маса.
В съответствие с указанията на Върховната съдебна инстанция
настоящият въззивен състав следва да осъществи косвен съдебен контрол
върху двата акта на органа по реституция. В случая въпросът за
законосъобразността на двата административни акта обуславя изхода на
гражданскоправния спор и обстоятелството дали спорните имоти следва да
бъдат включени в делбената маса. Налице са конкуриращи се права на
собственост по отношение на спорните имоти, обект на реституция, поради
което съдът е длъжен да упражни косвен контрол за законосъобразност (в
този смисъл са Решение № 198/2006 г., постановено по гр. д. № 2898/2004 г.,
ІV отд. на ВКС, Решение № 44 от 03.08.2020 г., постановено по гр. д. №
2499/2019 г., г. к., І г. о. на ВКС). В Тълкувателно решение № 2 от 14.05.1991
г., постановено по гр. д. № 2/1991 г., на ОСГК на ВС, са изложени
съображения, че доколкото актът на администрацията има значение за
разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор, съдът
може да контролира нищожността и с оглед на това да приеме
9
съществуването или не на определено правоотношение по пътя на косвения
съдебен контрол. В същия смисъл са и указанията досежно пределите на
косвения съдебен контрол върху индивидуалните административни актове,
постановени в производството по възстановяване на собствеността,
осъществяван в исково производство, дадени в т. 4 на Тълкувателно решение
№ 5/2005 от 5.04.2006 г., постановено по т. д. № 5/2005 г., на ОСГК и ОСТК
на ВКС, като в същото е прието, че косвеният съдебен контрол върху
заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването се осъществява в
исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за
нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта
за реституция. Така даденото разрешение следва да намери приложение и при
възражение за нищожност или материална незаконосъобразност на решение
за възстановяване на собствеността, постановено по реда на ЗСПЗЗ, каквото в
случая единият въззивник е направил, като се съобрази изложеното по-горе,
че не е възможно в делбеното производство да се разглежда спор за
материално право (в този смисъл е Решение № 15 от 25.01.2011 г.,
постановено по гр. д. № 1302/2009 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС). Това налага от
въззивния съд да бъде извършен косвен съдебен контрол за
законосъобразност на двете решения, които по своята правна същност
представляват индивидуални административни актове, без обаче да се
произнася по същество по спора за материалното право.
Съгласно правилото на чл. 17, ал. 2, изр. първо от ГПК, съдът следи и
служебно за действителността (валидността) на основанието, на което се
твърди, че е възникнала съсобствеността и негова компетентност е да се
произнася инцидентно относно валидността на административните актове, т.
е. да осъществи косвен съдебен контрол за валидност на същите. Само
относно материалната законосъобразност на валидните административни
актове съдът не може да се произнася инцидентно, освен в случаите, в които
такъв акт се противопоставя на страна, която не е участвала в
административното производство.
Доколкото нито в Закона за административното производство (отм.),
нито в АПК съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, съдебната практика и теория са възприели
критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 41, ал.
10
3 от ЗАП, респ. чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени. И.че казано, нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен. Нито ЗАП, нито АПК
очертава деление на административните актове на нищожни и унищожаеми.
При административните актове едни и същи пороци водят и до нищожност, и
до унищожаемост. Предвид това подходът за такова разграничение следва да
бъде конкретен при всеки отделен случай в зависимост от степента на
допуснатото нарушение при издаването на акта.
По отношение на Решение № 378А от 12.09.1995 г. на Поземлена
комисия-гр. В. въззивният съд намира следното:
Към момента на постановяване на това решение в сила е бил ЗАП.
Изискванията (условията) за действителност на административните актове са
посочени в чл. 41, ал. 3 от ЗАП: актът да е издаден от компетентен орган, в
съответната форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби по
издаването му, да са спазени материалноправните разпоредби относно
съдържанието му и да е съобразен с целта, която преследва законът.
За да може да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху един
административен акт, той следва да е издаден в писмена форма. По делото не
е спорно, че Решение № 378А от 12.09.1995 г. на Поземлена комисия-гр. В.
действително е било издадено. Решението на Поземлена комисия-гр. В. за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост на наследниците на
Т.Р. върху процесните ниви не е приложено по делото в оригИ.л на хартиен
носител. Налично е единствено извлечение от издаденото (поставеното) вече
решение, което се съдържа в регистъра по чл. 16 от ЗСПЗЗ за постъпилите
заявления по чл. 11 и за влезлите в сила решения по чл. 14 от този закон. В
случая обаче въззивният съд намира, че не се касае за заверен препис от
решение, тъй като е безспорно, че оригИ.ли не се съхраняват в Общинската
служба по земеделие. От писмо с изх. на Общинска служба по земеделие-гр.
В. № 110-318/18.02.2019 г. (л. 444 от първоинстанционното дело за делба) се
изяснява, че в службата не е налично в оригИ.л Решение № 378А/12.09.1995
г., издадено по преписка № 9123/04.04.1992 г. на Поземлена комисия-гр. В..
То не се съхранява в службата на хартиен носител, а понастоящем цялата
информация от архива по възстановяване на земеделски земи по реда на
11
ЗСПЗЗ, е единствено на електронен носител, съхраняван в електронна база
данни, от който могат да се правят извлечения, каквото извлечение е
приложено по делото.
Официално заверените преписи или извлечения от официални
документи имат същата доказателствена сила, както и оригИ.лът. В
настоящия случай въззивният състав намира, че извлечението от издаденото
решение, не представлява нито оригИ.л, нито официално заверен препис
изготвен въз основа на оригИ.л. Това е така, тъй като оригИ.л на решението
не се съхранява. Освен това в долния ляв ъгъл на документа на л. 8 от
първоинстанционното дело за делба е извършено отбелязване „Вярно с база
данни“, а не вярно с оригИ.ла, което също показва, че първообразът на това
решение е не информацията на електронния носител, а тази на хартиен такъв.
Съхраняваната информация в базата данни е извлечена от оригИ.лите, които
не се съхраняват в архива на Общинска служба по земеделие. Представеното
извлечение от издаденото решение, не представлява и надлежно копие от
документ, съдържащо заверка от лице-служител в държавен орган или
общинска служба. Това е така, защото макар длъжностното лице от
общинската служба по земеделие да е положило своя подпис и да е посочило
заеманата от него длъжност, то не са посочени трите му имена. Практиката на
ВКС приема, че в такива случаи то не представлява нито официален
документ, нито официален препис и заверено по този начин ксероксно копие
от документ, оригИ.лът на който не се съхранява в учреждението, в което е
извършена заверката (в този смисъл е Решение № 766 от 03.02.2011 г. по гр. д.
№ 1590/2009 г., г. к., І г. о. на ВКС).
По своята правна същност решението за възстановяване на
собствеността върху земеделски земи представлява индивидуален
административен акт. Принципно обаче е положението, че преписи от
документи се издават само въз основа на оригИ.ла. След като няма решение в
оригИ.л като административен акт, не е възможно и да се издаде заверен
препис от него. Актовете на Поземлената комисия са само такива
волеизявления, обективирани на хартиен носител и постановени по
определения за това законов ред, надлежно подписани от членовете на
службата и подпечатани с печата й. В случая става дума за административен
акт, издаден от колективен орган, чиято воля се удостоверява с подписите на
членовете му, т. е. наличието на подписи е основен елемент за формата на
12
акта, от значение за неговата валидност. Съгласно практиката на ВКС в
случаи като настоящия представените компютърни разпечатки на решения не
представляват административен акт. Информацията на електронния носител
представлява документ, когато е възпроизведена като буквени знаци, но сама
по себе си тя не е административен акт (в този смисъл е Определение № 1773
от 21.06.2023 г., постановено по гр. д. № 4419/2022 г., г. к., І г. о. на ВКС).
Нямат доказателствена стойност разпечатките от електронна база данни
поради липса на установените реквизити за официален документ (в този
смисъл е Решение № 151/29.10.2015 г., постановено по гр. д. № 2271/2015 г., І
г. о на ВКС). Въззивният съд намира, че такъв е и настоящият случай.
Решението е възпроизведено чрез буквени знаци, поради което в него съвсем
логично липсват подписи и печат (в този смисъл е Определение № 393 от
13.05.2009 г., постановено по гр. д. № 4423/2008 г., г. к., І г. о. на ВКС). По
делото са налице косвени доказателства, че Решение № 378А от 12.09.1995 г.
на Поземлена комисия-гр. В. е било издадено. Разпечатката от
информационната система на общинска служба по земеделие за наличие на
решението за реституиране, по своята същност представлява косвено
доказателство за неговото издаване. То дава указание за основния факт
(издаденото решение) само косвено. Въззивният съд намира, че в конкретния
случай предвид това, че решението не е представено в оригИ.л или
официално заверен препис на оригИ.ла, а са налични единствено косвени
доказателства, че такова е било издадено, то не е възможно осъществяване на
косвен съдебен контрол, тъй като липсва административният акт, върху който
да бъде извършен такъв. Не е възможно да бъде извършен косвен съдебен
контрол на косвено доказателство.
При това положение въззивният съд е в невъзможност да упражни
косвен съдебен контрол върху Решение № 378А от 12.09.1995 г. на Поземлена
комисия-гр. В., предвид липсата на административен акт и наличието
единствено на възпроизведено с буквени знаци текстово съдържание.
По отношение на Решение № 1-34 от 16.02.2018 г. постановено от
Общинска служба по земеделие-гр. В. въззивният съд намира следното:
Изискванията за законосъобразност на един административен акт са
посочени в разпоредбата на чл. 146 от АПК, които следва да са налице
кумулативно и липсата на някое от тях води до неговата
13
незаконосъобразност.
На първо място, за да е законосъобразен, административният акт следва
да е издаден от компетентен орган (чл. 146, т. 1 от АПК), т. е. от орган,
оправомощен за това, в пределите на неговата компетентност. Съгласно чл.
14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗПСЗЗ органът, който постановява решение за възстановяване правото
на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници е
Общинската служба по земеделие. В настоящия случай решението е
издадено именно от Общинска служба по земеделие-гр. В., която е
материално компетентен орган и притежава териториална компетентност по
местонахождението на реституираните имоти. Тя представлява колективен
орган, съставът на който е посочен в разпоредбата на чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ,
в редакцията обнародвана в ДВ, бр. 58 от 2017 г. и чл. 60а от ППЗСПЗЗ, в
редакцията обнародвана в ДВ, бр. 79 от 2017 г. Това изискване е изпълнено,
видно от титулната част на решението. Участвали са началникът на Общинска
служба по земеделие-гр. В. и трима членове, които са длъжностни лица,
определени от министъра на земеделието, храните и горите със Заповед №
РД-09-543/11.07.2017 г., всички посочени поименно в решението.
На второ място, за да е законосъобразен, административният акт следва
да е издаден в изискваната от закона форма (чл. 146, т. 2 от АПК). Решението
на основание чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ следва да се подпише от началника на
общинската служба по земеделие, от служители, определени от директора на
областната дирекция „Земеделие“, и от длъжностни лица, определени от
министъра на земеделието, храните и горите. В случая това изискване е
спазено, тъй като подписи са положили както началникът на общинската
служба по земеделие, така и трима членове, които са длъжностни лица,
определени от министъра на земеделието, храните и горите със Заповед № РД
-09-543/11.07.2017 г. Освен това индивидуалният административен акт е
издаден при спазване на разпоредбите на чл. 21 и сл. от АПК и има
изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК.
На трето място, за да е законосъобразен, административният акт следва
да е издаден при спазване на административнопроизводствените правила
(чл. 146, т. 3 от АПК). Решението е постановено при спазването им, който
извод е обоснован от наличието на фактическите и правни основания за
14
издаването му.
На четвърто място, за да е законосъобразен, при издаване на
административния акт следва да са спазени материалноправните
разпоредби (чл. 146, т. 4 от АПК). По правило, нарушенията на материалния
закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност,
поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който
изцяло е лишен от законова основа, т. е. не е издаден на основание нито една
правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.
Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание
и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това
съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Такива в
случая не се установяват.
На пето място, за да е законосъобразен, административният акт следва
да е съобразен с целта на закона (чл. 146, т. 5 от АПК). Целта на закона е да
се възстановят правата на собствениците на земеделски земи по чл. 10 от
ЗСПЗЗ съобразно с предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура, като
за целта съответният орган по поземлената собственост, компетентен да
проведе процедурата по възстановяване на земите следва да провери
прИ.длежността на правото на собственост към мИ.л момент.
Въззивният съд намира, че Решение № 1-34 от 16.02.2018 г.
постановено от Общинска служба по земеделие-гр. В. е материално
законосъобразно. Волеизявлението на органа по реституция отговаря на
съдържанието закона. Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови собствеността
върху земеделските земи, но само на онези лица, от които са отнети
земеделските земи. В случая изводите на административния орган по ЗСПЗЗ
по отношение на това на кого е прИ.длежал имота към момента на
включването му в ТКЗС и дали именно неговите наследници са придобили
правата по линия на наследяването са законосъобразни. Това съответства и на
същността на реституцията, която не е абсолютно придобивно основание, а
представлява способ за възстановяване на действително притежавани в
мИ.лото собственически права. Такива права са притежавани от И.Р.. Видно
от приложено Удостоверение с изх. № 2478/30.04.1958 г., издадено от
Изпълнителния комитет при Народен съвет-с. В. към датата на издаването му-
15
30.04.1958 г. Т.Р. не е член на ТКЗС, а е бил частен стопанин в с. В. по
отношение на имотите, които прехвърля на своя си-И.Р. на 08.05.1958 г.
Следователно няма как впоследствие Т.Р. да е участвал с тези имоти в ТКЗС,
тъй като те вече не са били негова собственост. Въззивният съд намира, че
представеното решение на Общинска служба по земеделие-гр. В. е
материално законосъобразно, тъй като с него е възстановена собственост на
наследниците на лице, което е било собственик на процесната земеделска
земя. Освен това по делото са приложени доказателства за правото на
собственост по чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ (Нотариален акт № 77, том II, нот. д. №
473/1958 г.), на И.Р. и с решението именно на наследниците на това лице те са
възстановени. В този смисъл е и изложеното в заключение (л. 428 от
първоинстанционното дело за делба) изготвено по назначена по делото
съдебно-техническа експертиза, в обстоятелствената част на което, въз основа
на приложените доказателства към заявленията по двете преписки, е
посочено, че с Решение № 378А от 12.09.1995 г. постановено от Поземлена
комисия-гр. В. спорните имоти са възстановени на нелигитимен собственик-
наследниците на Т.Р., а с Решение № 1-34 от 16.02.2018 г. постановено от
Общинска служба по земеделие-гр. В. същите спорни имоти са възстановени
на легитимен собственик-наследниците на И.Р.. При проверката дали е
постановено законосъобразно по същество решение, въззивният съд въз
основа на посочените в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ доказателства намира, че
общинска служба земеделие правилно е стигнала до извод, че правото
на собственост е съществувало към момента на образуване на ТКЗС.
Въз основа на всичко изложено въззивният съд намира, че издаденото
Решение № 1-34 от 16.02.2018 г. постановено от Общинска служба по
земеделие-гр. В. е валидно и материално законосъобразно.
Административната процедура по възстановяване на собствеността на
земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ обаче приключва с издаването на решение
на Общинска служба по земеделие за възстановяване на имота в реални
граници и скици към това решение (в този смисъл е Определение № 150 от
10.03.2016 г., постановено по гр. д. № 6131/2015 г., г. к., І г. о. на ВКС).
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ решението на Общинска служба по
земеделие, придружено със скица, има силата на констативен нотариален акт
за собственост, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Изключението за
прилагане на скица при възстановяване на собствеността върху земи,
16
включени в границите на урбанизираните територии (населени места),
определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, е
обяснимо с обстоятелството, че в този случай границите на подлежащите на
възстановяване земи са определени с предвижданията в съответния
устройствен план, с което е извършена и индивидуализацията на обекта на
собственост (Решение № 254 от 26.05.2010 г., постановено по гр. д. №
1134/2009 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС). Това изключение в случая не е налице,
поради което легитимиращ за правото на собственост документ е влязлото в
сила решение на Общинска служба по земеделие, придружено със скица (в
този смисъл е Решение № 463 от 15.05.2009 г., постановено по гр. д. №
696/2008 г., г. к., І г. о. на ВКС). Липсата на скица към решението на
Общинска служба по земеделие го лишава от предвидения в чл. 14, ал. 1, т. 1
от ЗСПЗЗ конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. В
случай, че не е издадена скица към решението на Общинска служба по
земеделие, се приема, че административната процедура по възстановяване
правото на собственост на земеделската земя не е завършена и съответно, че
титулярите по решението на Общинска служба по земеделие все още не са си
възстановили правото на собственост върху тази земя. Съгласно
задължителните указания дадени от върховната съдебна инстанция,
въззивната инстанция е указала на И. Б. Л., че следва да представи
доказателства за завършване на процедурата по възстановяване на
собствеността по преписката, по която е издадено Решение № 1-34 от
16.02.2018 г., включително и скица. В съдебно заседание скица по това
решение не е представена.
Приложеното Решение № 1-34 от 16.02.2018 г. постановено от
Общинска служба по земеделие-гр. В. не е придружено със скица.
Следователно административната процедура по възстановяването на
процесните земи не е завършена и това решение е лишено от предвидения в
чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ конститутивен и легитимиращ ефект за правото на
собственост. Решението удостоверява правото на собственост върху
земеделска земя едва след издаването на скица към него.
Освен това, реституцията на земеделски земи, като сложен фактически
състав, приключва с въвод във владение по отношение на земеделските земи,
за които има признато право на възстановяване. Като предпоставка за това, е
17
наличието на влязло в законна сила решение за възстановяване на
собствеността и заверена скица от общинската служба по земеделие. За
извършения въвод се съставя протокол, какъвто в случая не е представен от
въззивника И. Л..
Следователно по отношение на Решение № 1-34 от 16.02.2018 г.
постановено от Общинска служба по земеделие-гр. В. се доказва само една
от изискуемите законови предпоставки-неговото наличие и това, че е влязло в
сила, но не и наличие на издадена и заверена от общинската служба по
земеделие скица на имотите, за които има влязло в сила решение за
възстановяване правото на собственост, не е представен и протокол от въвод.
Предвид това процедурата по реституция като многофазна такава в случая
не е приключила и решението не е породило конститутивно действие.
В обобщение следва, че първото решение на поземлената комисия под
формата на разпечатки от електронна база данни няма доказателствена
стойност, а по второто решение на общинската служба по земеделие
процедурата по възстановяване не е приключила.
Въз основа на изложеното и съгласно указанията на ВКС за
установяване на собственика преди включването на имотите в ТКЗС, се
установява, че надлежен титул за собственост на спорните недвижими имоти,
в делбеното производство се явява Нотариален акт № 77/1958 г., том II, нот.
д. 473/1958. Съгласно неговото съдържание на 08.05.1958 г. (л. 95, 100 от
първоинстанционното дело за делба), техен собственик е И.Р..
От това следва, че искът за допускане на делба на земеделските земи е
неоснователен по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в
землището на гр. В., общИ. В., област М.: нива от 53,961 дка, съставляваща
имот № *** по картата на землището, нива от 1,603 дка, съставляваща имот
№ *** по картата на землището и нива от 1,237 дка, съставляваща имот № ***
по картата на землището, между съделителите като наследници на общия
наследодател Т.Р.. Всички тези имоти не следва да бъдат допускани до
съдебна делба, поради което решението на първоинстанционния съд в тази
част следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
При този резултат на делото право на присъждане на разноски във
въззивното производство имат въззивниците. Последните обаче пред
18
настоящата инстанция не са направили искане за разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 3
от ГПК, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10 от 13.01.2020 г., постановено по гр. д. №
-ти
1714/2014 г., по описа на Районен съд-гр. Л., 3 състав, в частта, в която е
уважен иск за допускане на делба на следните недвижими имоти, находящи
се в землището на гр. В., общИ. В., област М.: нива с площ от 53,961 дка,
трета категория, съставляваща имот № ***, при граници и съседи: ***, ***,
***, *** и ***; нива с площ от 1,603 дка, шеста категория, съставляваща
имот № ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и *** и нива с площ от 1,237
дка, шеста категория, съставляваща имот № ***, при съседи: ***, ***, ***,
*** и ***, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 34 от ЗС, предявен от Я. Т. Б.,
ЕГН **********, срещу В. П. Л., ЕГН ********** (наследник на почИ.лата в
хода на процеса Л. П. Т.а-Т.а, ЕГН **********), Й. Е. М., ЕГН **********, К.
Г. Р., ЕГН **********, И. Г. И.-Г., ЕГН **********, К. В. Г., ЕГН
**********, Б. В. Г., ЕГН **********, В. В. Г., ЕГН ********** (последните
трима наследници на почИ.лия в хода на процеса В. Т. Г., ЕГН **********
заместил почИ.лата в хода на процеса Ц. К. Г.а, ЕГН **********), Д. Г. Г.,
ЕГН **********, Т. Г. Т., ЕГН **********, М. А. К., ЕГН **********, М. С.
П., ЕГН **********, В. Й. М., ЕГН ********** (наследник на почИ.лата в
хода на процеса В. З. А., ЕГН **********), Ц. Е. С., ЕГН **********, С. С. З.,
ЕГН ********** (последните двама наследници на почИ.лия в хода на
процеса С. З. С., ЕГН **********), Е. Н. Г., ЕГН **********, С. Н. Ж., ЕГН
**********, И. Н. М., ЕГН **********, Р. Н. Г., ЕГН **********, С. Р. Г.,
ЕГН **********, А. И. Ц., ЕГН **********, Б. И. Б., ЕГН **********
(последните трима наследници на почИ.лия в хода на процеса И. Б. Г., ЕГН
**********), И. З. Б., ЕГН **********, Н. Б. Г., ЕГН **********, И. Б. Л.,
19
ЕГН **********, Б. Б. Л., ЕГН ********** (последните двама наследници на
почИ.лия в хода на процеса Б.Л., ЕГН **********), Н. П. К., ЕГН **********,
П. Н. К., ЕГН **********, Т. Н. К., ЕГН **********, за допускане на делба на
следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр. В., общИ. В.,
област М.: нива с площ от 53,961 дка, трета категория, съставляваща имот №
***, при граници и съседи: ***, ***, ***, *** и ***; нива с площ от 1,603 дка,
шеста категория, съставляваща имот № ***, при съседи: ***, ***, ***, ***,
*** и *** и нива с площ от 1,237 дка, шеста категория, съставляваща имот №
***, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***, като неоснователен.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ГПК, подлежи
на обжалване с касационна жалба, чрез Окръжен съд-гр. М., пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20