Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

27.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

28.10

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

116

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Е.Т.Н. от ***, действащ чрез пълномощника си адв. Н.М., против Решение № 184/09.07.2020 г., постановено по АНД № 535/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1947-000164/06.04.2020 г., издадено от началник РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Е.Т.Н. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Излага съображения, че в хода на производството пред районния съд се установило допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на процесното НП, което се явявало основание за отмяната му само на това основание. В тази връзка сочи, че АУАН съдържал резолюция за изпращането му на административнонаказателната преписка на РП – Кърджали, с оглед извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при констатиране на признаци на извършено престъпление административното производство се прекратявало, а материалите се изпращали на съответния прокурор.

В конкретния случай с постановление на РП – Кърджали от 02.04.2020 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр. с № 649/2020 г. и материалите били изпратени на РУ – Кърджали за преценка относно ангажиране на административнонаказателна отговорност на Е.Т.Н.

Предвид горното, счита, че Наказателно постановление № 20-1947-000164/06.04.2020 г. се явявало издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като НП било издадено след прекратяване на административнонаказателното производство на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.

С оглед изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 184/09.07.2020 г., постановено по АНД № 535/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 20-1947-000164/06.04.2020 г., издадено от началник РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. Н.М. е постъпила молба с вх. № ***/*** г., в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – началник РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение било безспорно доказано и съдебното производство не били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, респ. визираните в жалбата касационни основания не били налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 20-1947-000164/06.04.2020 г., издадено от началник РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Е.Т.Н. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Е.Т.Н. ***, са неоснователни и релевираните отменителни основание не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

На първо място, не са налице допуснати нарушения на административнонаказателния процес при установяване на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че процесният АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване на нарушението. Актът съдържа всички необходими реквизити, съгласно нормата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен за запознаване и връчен на нарушителя, който е подписал акта без възражения.

Основание за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В конкретния случай такива не се констатират.

На следващо място, според настоящия състав, неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументирани с обстоятелството, че процесното Наказателно постановление № 20-1947-000164/06.04.2020 г. е било издадено след прекратяване на административнонаказателното производство на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН поради което така въведения довод се явява неоснователен.

В този връзка безспорно е, че по процесното деяние е налице произнасяне от Районна прокуратура – Кърджали, като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.04.2020 г. е отказано образуването на досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК срещу Е.Т.Н.. Не е налице обаче хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, респ. липса на образувана административна преписка или прекратена такава с мотивирана резолюция на АНО, поради което обосновано и законосъобразно се явява издаването на атакуваното наказателно постановление въз основа на процесния АУАН № 164/04.03.2020 г. Прекратяването на административнонаказателното производство е изцяло от компетентността на органите по чл. 47 от ЗАНН, а в случая върху процесния АУАН липсва каквото и да е отбелязване, удостоверяващо изявление на компетентния орган за прекратяване на преписката. Твърдението в касационната жалба, че е налице резолюция да бъде изпратена преписката на РП за реализирането на отговорност по чл. 345, ал. 2 от НК, е неоснователна и не намира опора в съдържанието на релевантния акт за нарушение, където такава липсва. Цитираната съдебна практика от касатора е неотносима по делото, тъй като касае случай, при който в АУАН е била надлежно поставена резолюция от административния орган. Следва да се отбележи, че  Наказателно постановление № 20-1947-000164 е издадено на 06.04.2020 г., а АУАН е съставен на 04.03.2020 г., т.е. спазен е срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

На следващо място неоснователни са твърденията за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. От фактическа страна пред на районния съд е било установено, че на 04.03.2020 г. в ***, на ул.„***“, Е.Т.Н. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 208 Д“ с рег. № ***, закупен от лицето с договор за покупко-продажба от 26.11.2019 г. При извършената справка от служителите на РУ-Кърджали е констатирано, че автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 27.01.2020 г.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регламентира, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В конкретния случай не е спорно, че управляваният от касатора автомобил на 04.03.2020 г. е бил със служебно  прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължението на Н., в качеството му на собственик да регистрира МПС в законоустановения срок от придобиването му. С други думи към описаната в АУАН и НП дата автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, с което е осъществен съставът на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Цитираната норма съдържа в себе си две хипотези, обуславящи ангажирането на административнонаказателна отговорност: на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред (1); на водач, който управлява моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер (2). С оглед това, че на 04.03.2020 г. касаторът е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 208 Д“ с рег. № ***, който е бил със служебно прекратена регистрация, то към посочената дата автомобилът се явява нерегистрирано МПС по смисъла на закона, поради което е осъществен съставът на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

На следващо място следва да се отбележи, че редът за служебното прекратяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, е  нормативно установен в чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) В чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата е въведено като основание за служебно прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изискването за отнемане на регистрационния талон и регистрационните табели е предвидено при служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 11 от ЗДвП в случаите на  глава шеста по ЗДвП (чл. 171 и сл. от ЗДвП ), което е различно основание за служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство и очевидно е неотносимо за процесния случай.

Нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, въвежда задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Е.Т.Н., в качеството си на приобретател на МПС - купувач по договор от 26.11.2019 г. за покупко-продажба на товарен автомобил „Мерцедес 208 Д“ с рег. № ***, не е изпълнил задължението да регистрира МПС, поради което след изтичане на двумесечния срок от датата на придобиване, е възникнало основанието по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Посочената разпоредба не въвежда задължение за уведомяване на собственика на пътното превозно средство, чиято регистрация е прекратена, за разлика от нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Незнанието на наказаното лице, че неизпълнение на задължението за регистрация е съпроводено със нормативно установена санкция, не е основание за отпадане на административнонаказателната отговорност. В този смисъл касационният съд изцяло споделя изложените от районния съд мотиви в тази насока.

В конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. осъщественото деяние не се отличава с липса на обществена опасност или с явно незначителна такава, различаваща се от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Наложените наказания, в ориентирани към минимално установения от закона минимум, са съобразени с обществената опасност на деянието и явяват в съответствие с целта на закона и чл. 27 от ЗАНН.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Е.Т.Н. за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, по отношение на касатора не са налице основанията на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, поради което не следва да бъдат присъждани деловодни разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 184/09.07.2020 г., постановено по АНД № 535/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.