№ 110
гр. Разград, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20223300100065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 2132 от 31.05.2022г. подадена
ответника М. Б. Т., чрез пълномощника му адвокат В.В., за отстраняване на
очевидна фактическа грешка в решение № 70 от 12.08.2022 г. по настоящото
дело.
Молителят сочи, че в решението е допусната очевидна фактическа
грешка, състояща се в това, че неправилно съдът е посочил предявения иск
като частичен в диспозитива на решението и също така е присъдил
непоискани от страната законна лихва върху главницата. Сочи, че съгласно
молбата на ищеца 23.02.2022г., с правно основание чл. 214, ал.1 ГПК, в новия
петитум не е посочено, че искът е частичен, както и не се претендира законна
лихва. Сочи, че определение № 202 от 25.02.2022г., с което РС – Разград, след
допуснатото увеличение на цената иска, е изпратил делото на родово
компетентния РОС е незаконосъобразно.
В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК ответната страна не депозира отговор
на молбата.
Съдът като взе предвид доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
В мотивите на решението съдът изрично е посочил, че:
„По възражението, че закона лихва върху главницата не следва да се
присъжда, тъй като в молбата по чл. 214, ал.1 ГПК ищецът не е направил
искане за присъждане на законна лихва.
1
Още с първоначалната искова молба ищецът е претендирал
присъждане на законна лихва върху главницата до окончателното изплащане
на главницата. С молбата по чл. 214, ал.1 ГПК ищецът само е увеличил
размера на предявения иск от 5 000 лв. на 50 000 лв. В молбата не се
съдържа оттегляне или отказ от заявената с първоначалната искова молба
искането за присъждане на законна лихва.
Върху първоначално предявения размер от 5 000 лв. се дължи законна
лихва от датата на предявяване на частичния иск – 09.11.2021 г., до
окончателното плащане, а върху дължимата увеличена част в размер 45 000
лв. – законна лихва, считано от датата на предявяване на молбата за
увеличение на иска – 23.02.2022 г., до окончателното плащане.“
Оплакванията на молителя – че след изменението на иска по чл. 214,
ал.1 ГПК предявения иск вече не е частичен, както и че вече не се
претендират лихви, следва да бъдат разгледани във въззивното производство
образувано по жалба на молителя по реда на чл. 258 и сл. ГПК, срещу
процесното решение /молителя вече е подал въззивна жалба, в която са
изложени съображения за неправилност съвпадащи с тези посочени в
молбата по чл. 247 ГПК/.
С подадената молба по чл. 247 ГПК молителят всъщност заявява, че
съдът е допуснал грешка в мотивите на постановеното решение.
Отстраняването на допуснати в мотивите на съдебния акт грешки обаче не
подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК. В този смисъл е и практиката
на ВКС - Решение № 170 от 9.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2013 г., I г.
о., ГК.
Допуснати неточности в мотивите на решението, включително и
когато същите според подалата молбата страна са обусловени от погрешно
извършена от съда преценка за значението на представени по делото
доказателства, не съставляват очевидна фактическа грешка и не могат да
бъдат поправяни по реда на чл. 247 ГПК.
Във формираната от съда воля, отразена в диспозитива на решението,
няма допуснато очевидна фактическа грешка и същият съответствува на
приетото от съда за установено в мотивите на същата решение. По смисъла на
чл. 247 ГПК очевидна фактическа грешка в решението е налице само при
несъответствие между формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда
и изразената такава в диспозитива на същия акт. Несъгласие на страната с
приетото в мотивите на решението, не съставлява очевидна фактическа
грешка. Вж. и Решение № 239 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2013
г., IV г. о., ГК.
Искането на молителя за поправяне, означава да се измени
формираната в решението на съда воля, което е недопустимо с оглед
забраната на чл. 246 ГПК. Така и Решение № 692 от 30.12.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 6386/2007 г., II г. о., ГК.
Ето защо съдът намира, че молбата, подадена на основание чл. 247,
2
ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът, на осн. чл. 247, ал. 1 ГПК,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2132 от 31.05.2022г. подадена
от М. Б. Т., ЕГН **********, с адрес обл. Разград, общ. Цар Калоян, с. Езерче,
ул. Филип Тотю № 7, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната
в на Решение № 70 12.05.2022 г. постановено по гражданско дело №
20223300100065 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Разград, като се
приеме, че иска не е частичен, както и че не се дължи законна лихва върху
главницата.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 247, ал.4
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
3