Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.12.2011 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд
XІІ граждански състав
На 24
ноември 2011 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П.У.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.д.
№32 по описа на 2011 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.625 и сл. от ТЗ, по
молба на кредитора „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА”АД
гр.София, с която се иска откриване производство по
несъстоятелност на длъжника “КУМАЗИТ”АД със седалище и адр. на управление
в гр.Ямбол тъй
като дружеството е неплатежоспособно. Твърди се, че ищецът има изискуеми
парични вземания спрямо длъжника, общо в размер на 581500,72 евро и 50849,12лв.,
дължими по три броя договори за банков кредит, сключени между страните, както
следва: Договор от 01.03.2005г., с Анекси към същия №№ 1/14.10.2005г.,
2/27.04.2007г., 3/18.01.2008г., 4/15.12.2008г. и 5/01.07.2009г.; Договор от
18.12.2006г., с Анекси към същия №№ 1/27.12.2006г., 2/27.04.2007г.,
3/15.12.2008г. и 4/01.07.2009г. и Договор от 01.11.2007г., с Анекси към същия
№№ 1/20.02.2008г., 2/15.12.2008г. и 3/03.07.2009г. Твърди се, че в нарушение на
договорните си задължения, ответното дружество е спряло да плаща задълженията
си по договорите за кредит и е отказало плащания въпреки изрично отправените му
покани от банката. Твърди се, че за дължимите от ответника суми, банката се е
снабдила по реда на заповедното производство с ИЛ-ти, съответно: за сумите по
първия договор- с ИЛ от 30.12.2010г. по ч.гр.д. №3845/2010г. на ЯРС; за сумите
по втория договор- с ИЛ от 18.01.2011г. по ч.гр.д. №53/2011г. на ЯРС и за
сумите по третия договор- с ИЛ от 30.12.2010г. по ч.гр.д. №3869/2010г. на ЯРС,
и е образувала изпълнителни дела срещу ответника. Твърди се, че дължимата сума
се е натрупала, тъй като ответникът е спрял плащанията на задълженията си към
банката, произтичащи от цитираните договори. Кредиторът счита, че е налице
трайно неизпълнение на задължения по търговските сделки. Сочи, че длъжникът е
изпаднал в сериозни финансови затруднения, и не разполага със средства, за да
покрие задължението към тях, и че
доказателство за това е молбата на длъжника от 02.08.2011г. по чл.625 ТЗ,
образувана в т.д. №24/2011г. по описа на ЯОС, в която самия длъжник е посочил,
че е в състояние на неплатежоспособност, и че е спрял плащанията към всичките
си кредитори. Поради това молителят счита, че длъжника е неплатежоспособен
търговец, тъй като същият не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение по търговската сделка и е спрял плащанията, считано от 30.09.2009г.,
както и, че не разполага с достатъчно имущество, за да удовлетвори всичките си
кредитори.
В с.з. ищецът, чрез адв.Ц. поддържа претенцията си.
Ответникът, не е взел становище по молбата. Редовно уведомен за с.з.,
не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От представения по делото Договор за банков кредит от
01.03.2005г., с Анекси към същия №№ 1/14.10.2005г., 2/27.04.2007г., 3/18.01.2008г.,
4/15.12.2008г. и 5/01.07.2009г., се установява, че между страните е бил сключен
договор за банков кредит, по силата на който банката молител е предоставила на
ответното дружество, в качеството му на кредитополучател кредит в размер на
300000 евро, срещу задължение на дружеството да го върне заедно с договорената
лихва, при условията и сроковете посочени в договора и погасителния план към
същия, респ. предоговорени с горепосочените анекси, подписани от страните. С
писмо изх.№2-5176-В/17.09.2009г. банката е уведомила “КУМАЗИТ
СТРОЙ”АД гр.Ямбол, че
последното към 17.09.2009г. е в неизпълнение на задълженията си по договора и
дължи лихва за забава в размер на 2178,17 евро и просрочена лихва в размер на
4239,06 евро, като му е предоставила седмодневен срок за доброволно изпълнение
на задължението и го е предупредила, че при неизпълнение, ще обяви за незабавно
и предсрочно изискуем целия кредит в общ размер на 210266,23 евро. Видно от
приложената разписка №00353 на DHL EXPRESS,
поканата е била получена от управителя на ответното дружество на 23.09.2009г. С
оглед липсата на плащане на задълженията по договора, банката се е снабдила с
ИЛ от 30.12.2010г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
№3093/23.12.2010г. по ч.гр.д. №3845/2010г. на ЯРС, за сумата 239958,94 евро-
дължими по договора суми/ в т.ч. главница и лихви/ и за сумата
15560,37лв.-разноски по делото. От представеното по делото извлечение от сметка
на длъжника в банката молител, по договора за банков кредит от 01.03.2005г./л.173
от делото/, се установява, че към датата 14.09.2011г., дължимия остатък от
задължението е в размер на 169727,87 евро и 7092,19лв.-разноски.
От представения по делото Договор от 18.12.2006г., с
Анекси към същия №№ 1/27.12.2006г., 2/27.04.2007г., 3/15.12.2008г. и
4/01.07.2009г., се установява, че между страните е бил сключен договор за
банков кредит, по силата на който банката молител е предоставила на ответното
дружество, в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 119774 евро,
срещу задължение на дружеството да го върне заедно с договорената лихва, при
условията и сроковете посочени в договора и погасителния план към същия, респ.
предоговорени с горепосочените анекси, подписани от страните. С писмо
изх.№2-5177-В/17.09.2009г. банката е уведомила “КУМАЗИТ СТРОЙ”АД гр.Ямбол, че последното към
17.09.2009г. е в неизпълнение на задълженията си по договора и дължи лихва за
забава в размер на 1386,69 евро, просрочена лихва в размер на 2335,48 евро и
дължими застраховки-38,40 евро, като му е предоставила седмодневен срок за
доброволно изпълнение на задължението и го е предупредила, че при неизпълнение,
ще обяви за незабавно и предсрочно изискуем целия кредит в общ размер на
132293,38 евро. Видно от приложената разписка
№00351 на DHL EXPRESS, поканата е била получена от управителя на
ответното дружество на 23.09.2009г. С оглед липсата на плащане на задълженията
по договора, банката се е снабдила с ИЛ от 18.01.2011г., издаден въз основа на
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №34/13.01.2011г. по ч.гр.д. №53/2011г. на ЯРС,
за сумата 165830,57 евро- дължими по договора суми/ в т.ч. главница и лихви/ и
за сумата 10920,73лв.-разноски по делото. От представеното по делото извлечение
от сметка на длъжника в банката молител, по договора за банков кредит от
18.12.2006г. /л.174 от делото/, се установява, че към датата 14.09.2011г.,
дължимия остатък от задължението по този договор е в размер на 151550,99 евро и
1193,85лв.- разноски.
От представения по делото Договор от 01.11.2007г., с
Анекси към същия №№ 1/20.02.2008г., 2/15.12.2008г. и 3/03.07.2009г., се
установява, че между страните е бил сключен договор за банков кредит, по силата
на който банката молител е предоставила на ответното дружество, в качеството му
на кредитополучател кредит в размер на 150253 евро, срещу задължение на
дружеството да го върне заедно с договорената лихва, при условията и сроковете
посочени в договора и погасителния план към същия, респ. предоговорени с
горепосочените анекси, подписани от страните. С писмо
изх.№2-5178-В/17.09.2009г. банката е уведомила “КУМАЗИТ СТРОЙ”АД гр.Ямбол, че последното към
17.09.2009г. е в неизпълнение на задълженията си по договора и дължи лихва за
забава в размер на 5595,62евро и просрочена лихва в размер на 2945,06 евро,
като му е предоставила седмодневен срок за доброволно изпълнение на
задължението и го е предупредила, че при неизпълнение, ще обяви за незабавно и
предсрочно изискуем целия кредит в общ размер на 177180,80 евро. Видно от
приложената разписка №00349 на DHL EXPRESS,
поканата е била получена от управителя на ответното дружество на 23.09.2009г. С
оглед липсата на плащане на задълженията по договора, банката се е снабдила с
ИЛ от 30.12.2010г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
№3112/28.12.2010г. по ч.гр.д. №3869/2010г. на ЯРС, за сумата 248091,28 евро-
дължими по договора суми/ в т.ч. главница и лихви/, ведно със зак. лихва,
считано от 21.12.2010г. и за сумата 16064,49лв.-разноски по делото. От
представеното по делото извлечение от сметка на длъжника в банката молител, по
договора за банков кредит от 01.11.2007г./л.175 от делото/, се установява, че
към датата 14.09.2011г., задължението по този договор е в размер на 260221,86евро / в т.ч. и 12130,58 евро-
начислена зак. лихва считано от
21.12.2010г. до 13.09.2011г./ и 42563,08лв.- разноски.
Общия остатък на дължимите от кредитополучателя суми
по трите договора към 14.09.2011г., съвпадат с претенцията на ищеца, в молбата
му за образуване на делото, като липсват доказателства, за извършени плащания
на тези задължения.
Към молбата е приложено Уведомление вх.№17-00-197/14.09.2011г. до НАП
по чл.78 ал.2 ДОПК от ищеца, касаещо искането му за откриване на производство
по несъстоятелност на ответното дружество /уведомление по чл.78 ДОПК до НАП,
въз връзка с откриване на производство по несъстоятелност на “КУМАЗИТ
СТРОЙАД гр.Ямбол, е
било подадено и от самия длъжник, като доказателства за това са: Удостоверение
изх.№284291100000591 от 26.07.2011г. и Уведомление от същата дата, находящи се
по т.д. №24/2011г. по описа
на ЯОС- приложено, като доказателство по настоящото дело/.
Назначения по делото
експерт, след извършена проверка при молителя, заключава, че размерът на
вземането на Банката към 31.07.2011г. / и съгл. представения по делото баланс
към тази дата/ е 1010,4 х.лв. и е възникнало на основание горепосочените 3 договора, и предоставен
краткосрочен кредит в размер на 136,2х.лв. ВЛ е посочило освен това, че
дружеството –длъжник има финансови задължения и към Юробанк в размер на 586,7
х.лв., като плащания към банките през 2011г. ответникът не е извършвал, и
задълженията му към тях са такива, каквито са били и по баланс към
31.12.2010г.-1750 х.лв. Посочено е, че последно плащане длъжникът е извършил
към БТК с РКО на 17.03.2011г. Освен тези задължения експерта сочи, че “КУМАЗИТ СТРОЙ”АД гр.Ямбол има и други задължения: финансово
задължение от 100000 евро в размер на 153 х.лв.; задължения към предприятия от
група в размер на 86 х.лв.; задължения към персонала в размер на 221 х.лв.;
осигурителни задължения в размер на 278 х.лв.; данъчни задължения в размер на
59 х.лв.; задължения към доставчици /посочени в приложение №1 към заключението/
в общ размер на 518 х.лв. и др. задължения от -39 х.лв. Т.е. общия размер на
задълженията на ответника ВЛ е изчислило на 2873 х.лв.
Видно от заключението на
ССЕ, по баланс към 31.12.2010г. ответникът е отчел ДМА в размер на 1100 х.лв.
Предвид представеното по делото Удостоверение изх.№12466/13.10.2011г. на ЧСИ-
№878 с Район на действие ЯОС, ВЛ е посочило, че по 5 изпълнителни дела,
образувани срещу ответника /за други негови задължения/, ЧСИ е продал негово
имущество на стойност 1123808,85лв. Като след приспадане на продадените от ЧСИ
ДМА, към 31.07.2011г. наличните ДМА на
длъжника са на стойност 190891 лв., посочени по вид и стойност в
Списък-приложение №2 към заключението.
Финансовите показатели на длъжника са били изчислени на база данните на
счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите към 31.12.2010 г. и са имали
следните стойностни измерения: коефициент на обща ликвидност – 0,44692, коефициент на
бърза ликвидност - 0.617,
коефициент на незабавна ликвидност - 0.1698 и коефициент
на абсолютна ликвидност
- 0.01166. Определения от ВЛ коефициент на финансова
автономност е 0,00564, а коефициентът на
задлъжнялост- 177,35. Според експерта обобщаващият извод от
анализа на задълженията, на показателите на ликвидност и на показателите на
финансова автономност и задлъжнялост показва, че дружеството ответник има ниска степен
на финансова автономност –
съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имущество, и
висока степен на задлъжнялост към кредиторите т.е. длъжникът е изцяло зависим от външни източници на
средства. Според ВЛ ответникът няма краткотрайни активи, с които да покрива
краткосрочните си задължения. Видно от заключението, ВЛ е посочило, че след справка
при ЧСИ е установило, че банкови сметки на длъжника са запорирани за данъчни и
осигурителни задължения и по изп.дела и не може да се установи дали в тях са
налични отчетените по баланс 33,5 х.лв.- парични средства в брой и по безсрочни
депозити. Категорично експерта заявява, че цифрите говорят за влошено
финансовото състояние, като пример – вещото лице е установило, че в
представения по делото баланс към 31.07.2011г. ответникът е отчел загуба в
размер на 660,3 х.лв. в т.ч. 573,4 х.лв. за минал период и 86,9 х.лв.-текуща
загуба. В с.з. ВЛ е посочило, че на 17.03.20111г. длъжникът е извършил плащане
към БТК, а преди това е имало и частични плащания към др. кредитори. Посочило
е, че за изготвяне на заключението е ползвало доказателствата по настоящото дело,
както и предоставените от длъжника, счетоводни документи касаещи 2010г.,
находящи се по т.д. №24/2011 на ЯОС /приложено, като доказателство по
настоящото/, както и счетоводна документация, находяща се в компютърна
конфигурация, предоставена на лицето Ст. Т. от управителя на ответното дружество за
изготвяне на справка-декларация по ДДС, която не е била осчетоводена /поради
липса на заплащане на счетоводната услуга от ответника/.
Безспорно е установено от приложеното т.д.
№24/2011г. по описа на ЯОС /понастящем спряно при усл. на чл.629 ал.3 ТЗ/, че
същото е образувано по молба на “КУМАЗИТ СТРОЙ”АД гр.Ямбол с пр.осн. чл.625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството, с твърдения, че дружеството е претърпяло
значителни загуби, спряло е плащанията и не разполага с парични средства за
продължаване на търговската си дейност.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по реда на
чл.625 и сл. от ТЗ, по молба на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА”АД гр.София, с която се
иска откриване производство по несъстоятелност на длъжника “КУМАЗИТ
СТРОЙАД гр.Ямбол.
Съдът счита същата за основателна, по следните
съображения:
Неплатежоспособността е обективно състояние, което е свързано
с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения.
За да послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност,
съдът следва да бъде сезиран от определени категории кредитори, чиито вземания
произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са
публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания.
Следователно релевантни за неплатежоспособността по смисъла на закона са
правното качество на длъжника като търговец и търговският характер на сделката,
от която произтича вземането, което съответства на същността и основните цели
на търговското право като система от норми, уреждащи правното положение на
търговците в стопанския оборот и сделките, които те сключват в това си
качество. В случая безспорно ответникът е търговец и се установи, че молителят
има към него вземане от търговски сделки – 3бр. договори за банков кредит:
Договор от 01.03.2005г. /с Анекси към същия №№ 1/14.10.2005г., 2/27.04.2007г., 3/18.01.2008г., 4/15.12.2008г. и
5/01.07.2009г./; Договор от 18.12.2006г. /с Анекси към същия №№ 1/27.12.2006г.,
2/27.04.2007г., 3/15.12.2008г. и 4/01.07.2009г./ и Договор от 01.11.2007г. /с
Анекси към същия №№ 1/20.02.2008г., 2/15.12.2008г. и 3/03.07.2009г./. Съдът като взе предвид заявеното от „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА
БАНКА”АД гр.София и събраните по делото
доказателства намира, че така описаните суми са изискуеми и дължими на
молителя, така както е посочена в молбата му за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответника.
Предвид на това ЯОС приема,
че в полза на молителя срещу ответника съществува изискуемо парично задължение
по три търговски сделки и той се явява активно легитимиран по молбата по чл.
625 от ТЗ.
При преценка дали длъжникът
е в неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е
правна категория, като легалното определение за нея е дадено в чл.608 ал.1 ТЗ.
Съгласно това определение, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка, свързани с
търговската му дейност. Презумпцията на чл.608 ал.2 ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване състоянието
на неплатежоспособност на търговеца, поради което под “спиране на плащанията”
по смисъла на цитираната разпоредба, следва да се разбира не спиране на
плащанията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно
изброени в ал.1 на чл.608 от ТЗ. В настоящият случай, не е спорно между
страните, че ответникът е спрял плащанията по горецитираните 3 бр. търговските
сделки с молителя, поради което на основание чл. 608, ал.2 от ТЗ, съдът приема,
че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест
на ответника бе да обори презумпцията на чл.608 ал.2 ТЗ, в т.ч. на базата на анализ на имущественото му
състояние, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. Такива доказателства по
делото не бяха събрани. Както бе посочено по-горе в мотивите, от заключението
на ВЛ по назначената от съда ССЕ се установява, че дружеството ответник има ниска степен
на финансова автономност –
съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имущество, и
висока степен на задлъжнялост към кредиторите т.е. длъжникът е изцяло зависим от външни източници на
средства. Коефициентите му на ликвидност са под единица. Според ВЛ ответникът
няма краткотрайни активи, с които да покрива краткосрочните си задължения, а
финансовите му показатели свидетелстват за влошено финансовото състояние. За определяне на началната дата на неплатежоспособността
на ответника е от значение най-ранният момент, при който финансовото му
състояние не е позволявало той да изпълнява горепосочените парични задължения. Следва да се
отбележи, че на ответника бе даден срок, да представи по делото годишните си финансови отчети за 2010 г. и
2009 г. с всички съставни части по Закона за счетоводство, в т.ч. счетоводни
баланси, отчети за приходи и разходи, отчети за парични потоци и отчети за
собствен капитал, както и да представи инвентаризационни описи за последната
календарна година, с оглед установяване на имуществото и икономическото
му състояние, като му бе съобщено, че при непредставяне на същите, ще бъде
приложена разпоредбата на чл. 161 ГПК. Въпреки дадената възможност, ответникът
не представи исканите доказателства отнасящи се за 2009г., не е предоставил
достъп до тях и на вещото лице, и това е станало пречка за изготвяне на
заключение за икономическото му състояние, към твърдяната от молителя дата на
спиране на плащанията- 30.09.2009г. С оглед на изложеното, съдът намира, че
ответникът не е оборил презумпцията на чл.608 ал.2 ТЗ. По аргумент на
чл.608 ал.1 ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието
неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на която
длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска
сделка. Ето защо, за начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът
приема датата 30.09.2009г., към която дата е изтекъл срока за доброволно
изпълнение на ответника, определен му от банката с 3 бр.- покани от
17.09.2009г., и е налице неизпълнение на задълженията му по търговските сделки
с молителя. Предприетите след посочената
дата погашения не дерогират извода за началния момент на неплатежоспособност. Този извод се
налага и с оглед разпоредбата на чл.608
ал.3 ТЗ, според която, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът
е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори, в какъвто смисъл е
посоченото от ВЛ плащане на 17.03.2011г. с РКО към БТК.
Ето защо и
предвид осъществяване състава на чл.630 ал.1 от ТЗ, както и липса на пречки по
чл.631 от ТЗ, молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена. Установените от вещото лице показатели за финансова
автономност, рентабилност и задлъжнялост на ответното търговско дружество, водят до
убеждението, че не се касае са временни финансови затруднения, а за трайно
състояние, което не може да бъде преодоляно. От заключението на ВЛ е видно също, че
наличното имущество на длъжника е в състояние да покрие първоначалните разноски
в производството по несъстоятелност.
Съдът счита, че на
основание чл.630 ал.1 т.4 ТЗ следва да допусне обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на
длъжника.
Съдът намира, че за
временен синдик следва да бъде назначен В.С.
С. от гр.Ямбол, ул.”*****” №**, ЕГН**********, като на същия се определи месечно
възнаграждение в размер на 400лв., платимо от масата на несъстоятелността. Това
лице отговаря на изискванията на чл.655 ал.2 ТЗ и е дало писмено съгласие в
съответствие с изискванията на чл.656 ал.2 ТЗ. За дата на встъпване в длъжност
съдът определя датата 15.12.2011 г.
На основание изложеното
и чл. 78, ал.1 ГПК във вр. с чл. 621, в
полза на молителя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 600 лева /в т.ч. заплатени 250лв. за ДТ и 350лв.- възнаграждение на ВЛ/.
Водим от горното и на осн.
чл.630 ал.1 ТЗ, ЯОС
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВЯ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “КУМАЗИТ
СТРОЙ”АД със
седалище и адр. на управление: гр.Ямбол, ул.”Ямболен”, №18, ет.3, с
ЕИК-********* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 30.09.2009г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на “КУМАЗИТ
СТРОЙ”АД със
седалище и адр. на управление: гр.Ямбол, ул.”Ямболен”, №18, ет.3, с
ЕИК-*********.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на “КУМАЗИТ
СТРОЙ”АД със
седалище и адр. на управление: гр.Ямбол, ул.”Ямболен”, №18, ет.3, с
ЕИК-*********, В.С. С., от гр.Я., ул.”****” №*, ЕГН**********, с
месечно възнаграждение в размер на 400/четиристотин/лв., като определя срок за
встъпване в длъжност на временния синдик 15.12.2011 г./ за което същия да се
уведоми незабавно/.
ДОПУСКА обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана върху цялото имущество на “КУМАЗИТ СТРОЙ”АД със
седалище и адр. на управление: гр.Ямбол, ул.”Ямболен”,
№18, ет.3, с ЕИК-*********.
ОПРЕДЕЛЯ дата на първо събрание на
кредиторите на “КУМАЗИТ СТРОЙ”АД
със седалище и адр. на управление: гр.Ямбол, ул.”Ямболен””, №18, ет.3, с
ЕИК-*********, на 13.01.2012г. от 10.00
часа в Съдебната палата, гр.Ямбол, ул. “Жорж Папазов” №1, с дневния ред по чл.672 от ТЗ.
ОСЪЖДА “КУМАЗИТ СТРОЙ”АД
със седалище и адр. на управление: гр.Ямбол, ул.”Ямболен”, №18, ет.3, с
ЕИК-********* на осн. чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА
БАНКА”АД гр.София, район Средец, ул.”Кракра”
№16, ЕИК-*********, представлявано от изп. директори: Д. С. В. и Я. Г. З.-П., и от пълномощник адв.А.Ц.
от САК, и съд.адрес: гр.С. бул.”*-*******, сумата от 600 лв.-
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно
изпълнение.
РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 622 от ТЗ, подлежи на вписване в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно, на Агенцията по
вписванията-Търговски регистър -служба по регистрация гр.Ямбол, като на основание чл.620 ал.6 ТЗ за вписването не се събира ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в 7-мо дневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: