Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 17.08.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И.........
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 01523 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Джейсън Кристос Кинг – изп. директор и Марек Слачик –
член на съвета на директорите, срещу А.М.А., ЕГН ********** ***, за признаване за установено наличие
на вземане по издадена заповед № 306 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 19.02.2019г., издадена по ч.гр.дело № 00290/2019г. по описа на ДРС
срещу длъжника, както следва: 532,50 лева, представляваща задължение по договор
за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 01.08.2016г., както и
договор за мобилни услуги № ********* от 15.11.2016г., по които са издадени три
фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендират се разноските
в двете производства.
С допълнителна молба вх.№ 11683
от 11.06.2019г. се уточнява, че вземането е за следните суми: 67,60 лева,
дължима цена по предоставени услуги по договор за мобилни услуги № ********* от
01.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 04.12.2018г., до окончателното изплащане; 77,49
лева, представляваща частично претендирана неустойка за предсрочно прекратяване
на договора; 58,12 лева, представляваща предоставена мобилна услуга, дължима по
договор за мобилни услуги № ********* от 15.11.2016г., по които са издадени три
фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 04.12.2018г., до окончателното изплащане; 77,49
лева, представляваща частично претендирана неустойка за предсрочно прекратяване
на договора; 251,80 лева, представляваща дължими лизингови вноски по договор за
лизинг от 01.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 04.12.2018г., до окончателното
изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните са сключени
процесните договори за мобилни услуги и лизинг, които ответникът е ползвал, за
което са издадени процесните фактури. Поради неизпълнение от страна на
потребителя, договорите са били прекратени, поради което е била начислена и
компенсаторна неустойка.
В законоустановения срок е
подаден отговор на исковата молба. Същата се оспорва като изложени твърдения,
фактическа обстановка, исковете – по основание и размер. Счита се, че не са
сключвани посочените договори и издадения запис на заповед, оспорва се положения
за потребител подпис под тях и в тази връзка се иска откриване на производства
по чл.193 ГПК по отношение на тези документи, както и на представените фактури
с приложенията към тях.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 00290/2019г. по описа на ДРС се установява, че със
заповед № 306 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.02.2019г. длъжникът А.М.А., ЕГН ********** с адрес ***, е осъден да
заплати на кредитора „Теленор
България”ЕАД следните суми: 532,50 лева, представляваща задължение по договор за мобилни
услуги № ********* и договор за лизинг от 01.08.2016г., както и договор за
мобилни услуги № ********* от 15.11.2016г., по които са издадени три фактури,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане; 25 лева, представляваща държавна
такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение, представляващи разноски в
заповедното производство.
Длъжникът е възразил срещу издадената заповед
за изпълнение. С разпореждане от 18.03.2019г. е указано на заявителя, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса. С искова молба
с вх.№ 8891 от 07.05.2019г., по което е образувано гр.дело № 01253/2019г. по
описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си.
По делото са представени Договор
за мобилни услуги от 01.08.2016г. с приложена ценова листа; Договор за лизинг
от 01.08.2016г.; Запис на заповед, издадена на 01.08.2016г.;
Декларация-съгласие от 01.08.2016г.; Договор за мобилни услуги от 15.11.2016г.
с приложена ценова листа и декларация-съгласие; Ф-ра № ********** от
05.11.2016г. с приложение общо потребление; Ф-ра № ********** от 05.12.2016г. с
приложение общо потребление; Ф-ра № ********** от 05.02.2017г., ОУ на „Теленор
България”ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, с
които ищецът обосновава основанието и размера на претендираното вземане.
По издадените съдебни
удостоверения от ищцовото дружество са предоставили исканите и посочени по-горе
документи, а по отношение на двата телефонни номера по двата договора са
заявили, че вече не са част от мрежата на БТК.
По делото е допусната ССчЕ,
заключението по която е оспорено от ответника, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, процесните фактури са
осчетоводени и размерът на неизплатеното задължение на ответника по тях към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.12.2018г., е в размер на
532,50 лева. Общо потребените услуги през отчетния период 05.10.2016г. до
04.11.2016г. са обективирани като задължение във Ф-ра № ********** от 05.11.2016г.,
остойностени са съобразно ценовата листа на абонаментните планове в размер на
27,73 лева. Във фактурата е начислена и сумата 12,59 лева, представляваща
лизингова вноска по договора за лизинг. От общата стойност 40,32 лева е
приспадната сумата 1,26 лева по кредитно известие. Общо потребените услуги през
отчетния период 05.11.2016г. – 04.12.2016г. са начислени във Ф-ра № **********
от 05.12.2016г. Услугите, ползвани от телефонен № ********** са на стойност
58,12 лева. Услугите, ползвани от телефонен № ********** са на стойност 36,13
лева. Услугите, които не са обложени с ДДС са в размер на 17,59 лева. Размерът
на начислената неустойка за мобилен № ********** са на стойност 592,10 лева, за
мобилен № ********** на стойност 500,86
лева, съобразно клаузите в договора. С исковата молба се претендират частично –
съответно по 77,49 лева, равняваща се на три стандартни месечни абонаментни
вноски без ДДС – 25,83 лева.Дължимите лизингови вноски по договор за лизинг са
в размер на 302,16 лева. По Ф-ра № ********** от 05.02.2017г. са начислени
226,62 лева, представляващи оставащите 18 броя лизингови вноски по 12,59 лева
всяка. Сумата от 75,54 лева е фактурирана в периода 05.08.2016г. – 05.01.2017г.
Според вещото лице търговските книги на ищеца са редовно водени и записванията
в тях отразяват конкретното движение на имуществото съобразно чл.53 ТЗ. В
съдебно заседание, на допълнително поставени въпроси отговаря така: Налице е
сума в размер на 5 лева, представляваща дарение от ответника, не е посочено за
какво. Прекратяването на договорите за мобилни услуги е въз основа на
твърденията в исковата молба поо повод позоваване на договорни клаузи.
По делото е допусната СГЕ,
заключението по което не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице в документите: Договор
за мобилни услуги от 01.08.2016г. с приложена ценова листа, Договор за лизинг
от 01.08.2016г.; Декларация-съгласие от 01.08.2016г.; Договор за мобилни услуги
от 15.11.2016г. с приложена ценова листа и декларация-съгласие от същата дата,
подписите за потребител, лизингополучател, абонат във всички от тях, без подпис
за абоната в декларация-съгласие от 01.08.2016г., са изпълнени от А.М.А..
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С
протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
14.10.2019г., съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК по отношение
истинността на следните документи, във връзка с възражението на ответника, че
същите не са подписани от него: договор за мобилни услуги № ********* от 01.08.2016г., договор за лизинг от 01.08.2016 г.,
договор за мобилни услуги № ********* от 15.11.2016 г., запис на заповед,
издаден на 01.06.2018 г., декларация-съгласие от 01.08.2016 г., приложение –
ценова листа за абонаментните планове от 01.08.2016 г., приложение – ценова
листа за абонаментните планове от 15.11.2016 г., декларация-съгласие от
15.11.2016 г.
Впоследствие ищцовото дружество е заявило, че не основава вземането си на
представения запис на заповед, поради което този документ е изключен от
доказателствата. По допуснатата СГЕ вещото лице е дало заключение, че в
оспорените документи подписите за потребител, лизингополучател, абонат във
всички от тях, без подпис за абоната в декларация-съгласие от 01.08.2016г., са
изпълнени от А.М.А.. От това следва, че оспорването не е доказано, т.е.
документите са истински и същите не следва да се изключват от доказателствата
по делото.
С оглед доказателствата по делото
съдът намира, че страните са били такива по процесните два договора за мобилни
услуги и лизинг. Не се спори от ответника, че същият не е заплатил
претендираните суми, включващи ползвани далекосъобщителни услуги и дължими
лизингови вноски. Спорно между страните е основанието и дължимостта на
претендираните суми по издадените фактури за процесния период. Задължение на
съда е служебно да се произнесе за наличие на неравноправна клауза в
договорите.
Между страните е възникнало облигационно правоотношение,
чийто източник са сключени помежду им договори. По силата на договорите в правната сфера на всяка от
страните са възникнали редица права и задължения, в това число задължения на ищеца да се предостави на ответната страна уговореното като далекосъобщителни услуги и мобилно устройство, а за ответника да заплати стойността им.
По отношение на
претендираните главници по двата договора за мобилни услуги и лизинг, с оглед
наличие на писмено съглашение между страните, липса на доказателства от страна
на ответника за плащане на потребените мобилни услуги и лизингови вноски, както
и приетото от вещите лица по допуснатата СГЕ и ССчЕ, съдът приема, че исканията
по тях следва да се уважат както следва: 122,31 лева, представляваща вземане по
Договор за мобилни услуги от 01.08.2016г. и Договор за мобилни услуги от
15.11.2016г., като искът се отхвърли за горницата до претендираните 125,72 лева;
251,80 лева, представляваща вземане по Договор за лизинг от 01.08.2016г. Това е
така и с оглед приетото от вещото лице по ССчЕ, че търговските книги на ищеца
са редовно водени и записванията в тях отразяват конкретното движение на
имуществото съобразно чл.53 ТЗ. По аргумент на противното вр. чл.55, ал.2 ТЗ -
търговските книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона
за счетоводството, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които
са задължени да ги водят, съдът приема, че търговските книги на ищцовото
дружество са водени редовно и същото доказва безспорно наличието на
претендираните задължения на ответника в уважения размер.
Предвид
уважаването на главните искове, съдът намира, че следва да се уважат и
акцесорните за законната лихва за забава върху размера на всяко уважено паричното
задължение от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 04.12.2018г.,
до окончателното им изплащане.
Съгласно
разпоредбите на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката представлява
предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите, които
изправната страна би претърпяла от неизпълнението на договора. Фактическият
състав на претенцията за неустойка по чл.92 ЗЗД включва кумулативното наличие
на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно
задължение и уговорена неустойка за неизпълнението на това задължение.
Неустойката може да бъде договаряна за различни форми на неизпълнение и да се
кумулира само ако различните форми на неизпълнение не се поглъщат. С други думи
– не може да се претендира неустойка за забава, ако е налице пълно неизпълнение.
Без значение е с какви думи страните означават неустойката, но тя трябва да е
определена или определяема по размер, както и кое задължение се обезпечава с
неустойка.
От приложените по делото договори
се установява, че при прекратяване на процесните по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок. Тук следва
да се отбележи, от една страна, че надлежното упражняване на потестативното
право на разваляне/прекратяване е елемент от правопораждащия фактически състав
на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от
развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго,
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне/прекратяване
се подчинява на общите правила на чл.87, ал.1 ЗЗД и писмените договори подлежат
на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на
изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора за мобилни услуги абонаментни
такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е
от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В
случая по делото не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да
се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне/прекратяване на
договора за мобилни услуги, то това е станало едва с получаване на препис от
същата от ответника – 15.08.2019г., далеч след съставянето на процесната
фактура № Ф-ра № ********** от 05.02.2017г., включваща задължения от предходен период и начислена неустойка в размер
на 1 092,96 лева за предсрочно прекратяване на договори за услуга, като
същевременно е изтекъл и срокът на действие на процесния договор от
01.08.2016г.
От друга страна, основни принципи
на договорното право при условията на пазарна икономика са свободата на
договаряне и равноправното третиране на страните по договорното правоотношение.
В това отношение Законът за защита на потребителите реципира редица норми от
европейското законодателство и в частност от Директива 93/13 за неравноправните
клаузи в потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент
и Съвета за исковете за защита на интересите на потребителите. В процесния случай ответникът притежава качеството потребител по смисъла на
§13, т.1 от ДП на ЗЗП, а според чл.143 ЗЗП
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Процесните договори са сключени при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на
мобилни услуги. Видно е от самите договори, че същите са бланкови и не са били
предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузата за
неустойка да е била индивидуално договорена. Следва само да се отбележи, че неустойка в размер
на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл.68г, ал.
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика.
Клаузите на общите условия са
неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на
потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е
необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки в договорите, клаузите
в Общите условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл.143
ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.146,
ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна
процесната договорна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата
да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на
чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се
установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза,
сключена във вреда на потребителя, т.е. клауза, чрез която се злепоставят
интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143, ал.2 от т.1 до т.20 ЗЗП са посочени 20 примера на
неравноправни клаузи. Предвиждане на неустойка при предсрочно прекратяване на процесните
договори за мобилни услуги от 01.08.2016г. и 15.11.2016г. по вина на потребителя
или по негова инициатива в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти до края на срока на договорите следва да
бъде квалифицирано като неравноправна клауза, с оглед наличието на
предпоставките, предвидени в чл.143, т.5 ЗЗП.
Липсва нормативно ограничение в
рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл.9 ЗЗД страните
по договор за услуга да могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. При тази
преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да
я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга в размер
на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД. В този смисъл е константната практика на ВКС: Решение № 110/21.07.2016г.
по т.д. дело № 1226/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на
ВКС , I т.о. и др. Както вече бе посочено по-горе, че съдът следи служебно за
нищожността на договорна клауза, предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко
от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от
26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о., Решение № 229 от 21.01.2013
г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г.
по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Съдът счита, че клаузата в
подписаните от страните процесни договори за мобилни услуги, уреждаща
задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на
стандартните такси до края на срока на договора, е нищожна поради накърняване
на добрите нрави и не поражда задължения за ответника. Предвид така изложеното, предявеният иск за
установяване на дължимост на сумата от общо 154,98
лева, представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги от 01.08.2016г. и 15.11.2016г., се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
Предвид крайния резултат, ищецът има право
на разноски по
представен списък по чл.80 ГПК съразмерно уважената част от исковете по процесните договори в
размер на 509,35 лева /125
лева държавна такса,
240 лева депозит за вещо лице и
360 лева адвокатско възнаграждение/. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете в размер на 178,47 лева /300 лева депозит за вещо
лице и 300 лева адвокатско възнаграждение/. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. №
4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя на заявителя дължими разноски в заповедното
производство в размер на 270,48 лева – 25 лева
държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение, като не разглежда въпросът за
дължимостта на такива на ответника поради липса на такова искане и представен
списък по чл.80 ГПК.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
че А.М.А., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на
„Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район
„Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********,
представлявано от изп. директор Оле Бьорн Шулстъд, по заповед № 306 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 19.02.2019г. по ч.гр.дело № 00290/2019г.
по описа на ДРС, сумите:
122,31 лева /сто двадесет и два лева и тридесет и
една стотинки/, представляваща вземане по договор за мобилни услуги № *********
от 01.08.2016г. и договор за мобилни услуги № ********* от 15.11.2016г., ведно
със законната лихва за забава върху паричното задължение от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 04.12.2018г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 122,31 лева до претендираните 125,72
лева;
251,80 лева /двеста петдесет и един лева и
осемдесет стотинки/, представляваща вземане по договор за лизинг от
01.08.2016г., ведно със законната лихва за забава върху паричното задължение от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.12.2018г., до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България”ЕАД със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изп. директор Оле Бьорн
Шулстъд, срещу А.М.А., ЕГН ********** ***, иск на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
за признаване за установено, че длъжникът дължи на ищеца по заповед № 306 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.02.2019г. по ч.гр.дело
№ 00290/2019г. по описа на ДРС, сумата от общо 154,98 лева, представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от
01.08.2016г. и 15.11.2016г.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор
България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от
изп. директор Оле Бьорн Шулстъд, сумата от 509,35
лева /петстотин и девет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
разноските в производството по гр.дело № 1253/2019г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор
България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от
изп. директор Оле Бьорн Шулстъд, сумата от 270,48
лева /двеста и седемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
разноските в производството по ч.гр.дело № 00290/2019г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА „Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изп. директор Оле Бьорн Шулстъд, да
заплати на А.М.А., ЕГН ********** ***, сумата от 178,47 лева /сто седемдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща разноските в производството по гр.дело № 1253/2019г. по описа на
ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :