Решение по дело №992/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 149
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20193130100992
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ …………..

гр. Провадия, 01.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова

 

при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 992 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу А.Д.А. с ЕГН **********  с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че на 07.04.2016г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Стандарт +20.99лв с уговорен срок на действие 24 месеца до 07.04.2018г., като при възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно устройство марка LG модел Leon Grey на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.89лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

На 22.08.2016г. абонатът е сключил Договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** с абонаментен план НонСтоп29.99лв. промо 24.99лв. със срок до 22.08.2018г.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.08.2016 г. до 14.12.2016 г. Теленор е издал:

-   Фактура №**********/15/09/2016г. за отчетения период на потребление 15/08/2016- 14/09/2016 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 63.65лв. /с ДДС/, от които 23.40лв./без ДДС/- месечна такса за абонаментен план, 8.33лв./без ДДС/- еднократна такса, 4.89лв. - вноска лизинг, 11.66лв. /без ДДС/-допълнителни услуги мобилен интернет, 4.86лв./без ДДС/-други услуги /номера 0700,0800,00800/, 0.48лв./без ДДС -кратки текстови съобщения /SMS/, 0.24лв.-услуги с добавена стойност /SMS/.

Дължимата сума е платима в срок 30.09.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-   Фактура №**********/15/10/2016 за отчетения период на потребление 15/09/2016-14/10/2016 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 111.88лв. /с ДДС/.

Дължимата сума е платима в срок 30.10.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 125.53лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 09/2017г. и за месец 10/2017г.

С Кредитно известие №**********/15/11/2016г. за извършена корекция по дълга, е сторнирана сумата в размер на -6,44лв./с ДДС/ са върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 4.89лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 125.53лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 123.98лв.

Предвид неизпълнението на ответника и на основание т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника А.Д.А. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №********* на дата 15.12.2016г. крайна фактура №**********/15/12/2016 с начислена обща сума за плащане в размер на 746.09лв., в която е включена и неустойка в размер на 543,87 лева, която не се претендира от ищеца.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка LG модел Leon Grey са обявени за предсрочно изискуеми.

На основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 12/2016г, когато е издадена крайната фактура №**********/15/12/2016г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:

За устройство марка LG модел Leon Grey, взето във връзка с мобилен номер **********, се дължи цената в размер на 78,24 лева след месец 12/2016г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е след м.12/2016г. до м.03/2018г..

Твърди се, че „Теленор България“ ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Провадия срещу ответника. Образувано е ч.гр.д. № 52/2019г. по описа на Районен гр. Провадия. Издадена е заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като в законоустановения срок е подаден настоящия иск.

Иска се постановяване на решение, с което да се установи в отношенията между страните, че ответникът по делото дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 52/2019г., както и присъждане на разноски по исковото и заповедното производство и адвокатско възнаграждение.

Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 78.24лв./седемдесет и осем лева и 24ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.04.2016г за устройство марка LG модел Leon Grey, взето във връзка с мобилен номер ********** за периода след м.12/2016г. до м.03/2018г, с абонатен номер № *********.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен представител.

В него се твърди, че от представените документи не се установява възникване на валидно облигационно правоотношение между страните. Ответникът нямал качеството на абонат на ищеца и не бил информиран за задълженията си и не е канен доброволно да ги заплати.

Оспорва твърдението услугите по процесните фактури да са предоставени на ответника.

Твърди, че от процесните фактури не се установява дължимостта на претендираните от ищеца суми.

Иска се отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител в писмена молба поддържа предявените искове. Ответникът чрез особения си представител моли за отхвърляне на предявените исковете.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото доказателства – Договор за мобилни услуги от 07.04.2016 г.; Договор за лизинг от 07.04.2016 г.; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица; запис на заповед; Формуляр за смяна на собственост на потребители на предплатени планове; Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 21.08.2016 г.; Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги се установява, че на 07.04.2016г. между страните по делото са сключени договор за мобилни услуги  ********** с избрана абонаментна програма Стандарт +20.99лв с уговорен срок на действие 24 месеца до 07.04.2018г. и договор за лизинг за мобилно устройство марка LG модел Leon Grey на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.89лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Общата лизингова цена е 142.47 лева.

Договорите са сключени при действието на общи условия.

По силата на договора за лизинг лизингополучателя има правото да придобие собствеността върху мобилния апарат, ако минимум 10 дена преди изтичане срока на договора подпише договор за изкупуване на устройството след като е изплатил лизинговата цена и допълнително 4.89 лева. В случай, че лизингополучателя не закупи устройството то той е длъжен да го върне в срок до 1 месец след изтичане срока на договора. В договорът лизингополучателя декларира, че е получил устройство.

Според чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг „Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“.

Ответницата на 07.04.2016г. е издала на ищцовото дружество запис на заповед за 112.47 лева като гаранция, в случай, че не изпълни задълженията си по договора за лизинг.

От Фактура №**********/15.09.2016г. се установява, че за отчетения период на потребление 15.08.2016г. – 14.09.2016г. на ответницата е начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти, включително и за лизингова вноска в размер на 63.65лв. с ДДС. Падежът на вземането е до 30.09.2016г.. Видно от приложението към фактурата на ответницата са предоставени мобилни услуги като тя е провеждала мобилни разговори, ползвала е мобилен интернет.

От Фактура №**********/15.10.2016г. се установява, че за отчетения период на потребление 15.09.2016г. – 14.10.2016г. на ответницата е начислена сума за разговори и месечни абонаменти включително и за лизингова вноска в размер на 125,53лв. с ДДС. Падежът на фактурата е до 30.10.2016г.. Видно от приложението към фактурата на ответницата са предоставени мобилни услуги като тя е провеждала мобилни разговори, ползвала е мобилен интернет.

От Фактура №*********/15.11.2016г. се установява, че за отчетения период на потребление 15.10.2016г. – 14.11.2016г. на ответницата е начислена сума за разговори и месечни абонаменти включително и за лизингова вноска в размер на 123,98лв. с ДДС. Падежът на фактурата е до 30.11.2016г.. Видно от приложението към фактурата на ответницата са предоставени мобилни услуги като тя е провеждала мобилни разговори, ползвала е мобилен интернет.

От Фактура № **********/15.12.2016 г. се установява, че на ответницата са начислени следните суми по процесните договори за отчетен период 15.11.2016г. – 14.12.2016г. срок за плащане до 30.12.2016г. в размер на 746.09 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги както и лизингови вноски и задължения от предходен период.

От изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че задълженията по процесните фактури са осчетоводени, но не са заплатени.  Начислението общо по всички фактури само за месечни такси за мобилни услуги общо с вкл. ДДС се равнява на 57,51 лв.. Начислението общо за допълнителни мобилни услуги с вкл. ДДС се равнява на 101.80лв.. Общо начисление:      159.31лв., платена сума: 50.00 лв., задължение: 109.31лв., задължението по лизингови вноски общо се равнява на 14,67 лв., общата стойност на дълга се равнява на 123,98 лв..

Общата стойност на месечните вноски съгласно погасителният план е за 23 бр. месечни вноски х 4,89 лв. Заплатени са били 3 бр. вноски и остават дължими още 19 бр. вноски, от които са фактурирани задължения по предходните фактури за 3 бр. вноски и остават дължими още 16 бр. вноски.

Дължимите лизингови вноски за цената на устройство LG модел Leon Grey, взето във връзка с абонамента за мобилен номер 0893/765395, след месец 11.2016г. месеца, в който е издадена Крайната фактура ДКИ № **********, т.е. за периода от м. 12.2016г. до края на срока по договора съгласно погасителния план по договора за лизинг от дата 07.04.2016г. е за оставащите неплатени 16 бр. месечни вноски х 4,89 лв. или на обща стойност 78,24 лв.

От ЧГД № 52/2019г. по описа на РС Провадия се установява, че по него е издадена заповед за изпълнение № 14/22.01.2019г. за следните суми в размер на 202.22 лева (двеста и два лева и двадесет и две стотинки), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от дата 07.04.2013 г., под индивидуален клиентски номер на абоната № *********, потребени в периода от 15.08.2016 г. до 14.12.2016 г., за които операторът е издал крайна фактура № **********/15.12.2016 г., платима в срок до 30.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2019 год. до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 41.47 лева (четиридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки.) представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2016 г. до 07.01.2019 г.; както и сумата от 205 лева (двеста и пет лева), представляваща сторени в заповедното производство заплатена държавна такса – 25 лв. и адвокатско възнаграждение – 180 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 ГПК, поради това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той е сторил.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. № 52/2019г. по описа на ПРС.

Предявен е осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 78.24лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.04.2016г. за устройство марка LG модел Leon Grey, за периода от м.12/2016г. до м.03/2018г, с абонатен номер № *********.

Възражение по чл.111, б.в от ЗЗД по отношение на претендираните лизингови вноски.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

Ищецът следва да докаже, че между него и ответника са сключени процесните договори, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по тях.

Ответникът следва да докаже, че процесното вземане за лизинговите вноски е погасено по давност.

От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка между страните по повод сключения по между им на 07.04.2016г. договор за мобилни услуги и договор за лизинг.

Установи се от приложението към Фактура №**********/15.09.2016г. и Фактура №**********/15.10.2016г., Фактура №*********/15.11.2016г. и от изготвената по делото ССчЕ, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил на ответника мобилни услуги предмет на договора за мобилни услуги. От самият договор за лизинг се доказва, че ищецът е изпълнил задължението си по него да предостави на ответника за временно ползване мобилен апарат LG модел Leon Grey.

Ответникът не твърди да е изпълнил задълженията си по договорите, като е заплатил сумите по горепосочените фактури. От изготвената по делото ССчЕ се установи, че претендираните от ищеца суми по процесните фактури са осчетоводени и не са заплатени.

Възражението на ответника за погасяването по давност на процесните суми по отношение на лизинговите вноски е неоснователно, тъй като вземанията за тях по Фактура №**********/15.09.2016г. е с падеж до 30.09.2016г., по Фактура №**********/15.10.2016г. е с падеж до 30.10.2016г., по Фактура №*********/15.11.2016г.  е с падеж до 30.11.2016г., по Фактура № **********/15.12.2016 г. е с падеж до 30.12.2016г.. Погасяването на задълженията по давност е за период от 3 години от падежа им съответно на 30.09.2019г.,  30.10.2019г., 30.11.2019г., 30.12.2019г.. Заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, с което се прекъсва давността, по което е образувано ЧГД № 52/2019г. по описа на РС Провадия е подадено на 21.01.2019г. т.е. преди изтичане на кратката тригодишна давност.

Предвид гореизложеното предявените искове се явяват основателни и следа да бъдат уважени.

Издадената заповед по чл.410 ГПК с № 14/22.01.2019г. по ЧГД № 52/2019г. по описа на РС Провадия следва да се обезсили за сумата в размер на 41.47 лева (четиридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки.) представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2016 г. до 07.01.2019 г., тъй като за тази сума не е подаден иска по чл.422 ГПК.

С оглед изхода на спора, доказателствата за заплатените разноски по делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото. Претендираните разноски от ищецът са следните: 75 лева – държавна такса в исковото производство, 25 лева – държавна такса в заповедното производство, възнаграждение на особен представител – 300 лева, адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 180 лева и 180 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство, 250 лева за ССчЕ.

Съобразно това на ищецът следа да се присъдят разноски в размер на 205 лева по заповедното производство и в размер на 805 лева в исковото производство.

Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът

 

 

Р Е Ш И:  

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването на вземанията на Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 към А.Д.А. с ЕГН ********** с адрес: ***, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 14/22.01.2019г. по ЧГД № 52/2019г. по описа на РС Провадия за следните суми в размер на 123,98 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от дата 07.04.2013 г., под индивидуален клиентски номер на абоната № *********, потребени в периода от 15.08.2016 г. до 14.12.2016 г., за които операторът е издал крайна фактура № **********/15.12.2016 г., платима в срок до 30.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, А.Д.А. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в размер на 78.24лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.04.2016г., сключен между страните за устройство марка LG модел Leon Grey, за периода от м.12.2016г. до м.03.2018г, с абонатен номер № *********.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 14/22.01.2019г. по ЧГД № 52/2019г. по описа на РС Провадия по отношение на сумата в размер на 41.47 лева (четиридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки.) представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2016 г. до 07.01.2019 г., на основание чл.415, ал.5 ГПК.

 

 

 

 

ОСЪЖДА А.Д.А. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 205 лева по заповедното производство по ЧГД № 52/2019г. по описа на РС Провадия и в размер на 805 лева в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта на частичното обезсилване на заповедта по чл.410 ГПК, имаща характер на определение може да с обжалва в 1-седмичен срок от съобщението.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..