Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1456            Година  2017, 11.08          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 31.05.2017 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 739 по опи­са за 2016 година и като обсъди :  

 

                                        Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от В.С.Г. *** срещу Решение №2153-15-67 от 12.03.2016г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с кое­­то е оста­вена без уважение негова жалба срещу разпо­реж­дане №5101144 509 по Протокол №2140-15-25/15.01.16г. на Ръководите­ля на “ПО” при същото поде­ле­ние, с което му е отказано отпускане на пенсия за оси­­гурителен стаж и възраст по негово заявление вх. №2113-15-1632/18.09.15г..

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконо­съоб­раз­­ност, поради което настояват за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неос­нователна. Претендира разноски.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Със заявление вх. №2113-15-1632/18.09.15г. Г. поискал от пен­сион­­ния орган отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и във връз­ка с приложение хипотезата на §4 ал.1 от ПЗР на КСО, при усло­вията и предпоставките на действащата тогава редакция на параграфа.

Съгласно последната новела “До 31 декември 2015г. включително лица­та, които са работили... 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст... 100 за мъжете” и са изпълнили в случая условията на т.2, което за Г. към датата на входиране на искането за отпускане на пенсията означава – да е на­вършил 57 г. и 8 месеца.

С оглед на представените със заявлението документи и допълнително събраните такива в хода на административното производство, пенсионният орган с разпореждането си от 15.01.2016г. приел, че за Г. не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия било в специалната хипотеза на §4 ал.1 на ПЗР на КСО, било в общата хипотеза на Кодекса, тъй като липсвал стажа от 10, респ. 15 години при условията на първа или втора категория, а освен това в общата хипотеза лицето няма 38 години осигурителен стаж.

При осъщественото задължително административно обжалване, ответ­ният Ръководител ТП на НОИ – Пловдив изцяло възприел изводите на долу­стоя­­щия административен орган, като потвърдил по-специално изводите му по отношение приложението на §4 ал.1 на ПЗР на КСО.

Настоящият състав, след като субсумира събраните при съдебното ди­рене писмени доказателства констатира следното.

От една страна спорният стаж касае различни периоди, в които се твър­ди, че Г. е работил в Железопътен завод „Георги Димитров“ – София, „лея­рен цех“/заключени от 1968г. – до 1983г./ на длъжност основно „леяр-формов­чик“, поради което стажът е следвало да му се зачете като първа категория по т.4 „н“ от ПКТП/отм./. За този период е представено Удостоверение от дата 05.11.1991г., издадено от „Железопътен завод“ – София с вписано в нето пред­ло­же­ние за категоризиране именно в цитираната хипотеза на отменения, но приложим ПКТП. Със същото са отразени общо 6г. 10 м. и 16 дни трудов стаж.

На следващо място спорен е и въпроса със стажа, положен в ДФ „Строй­машинженеринг“ – София/СМИ „Строймашремонт“/, удостоверяващ общо 3г. 9м. и 8 дни на същата длъжност „леяр-формовчик“, но в леярския цех на това дру­жество за периода 01.05.1991г. – 09.02.1995г./по удостоверение от дата 06.01.1996г., издадено от този осигурител/.

И за двете предприятия е направен извод, че не може да се установи, че действително лицето е работило там пред описаните периоди на посочените длъжности, тъй като документацията/по изплащателните ведомости/ от една страна е била унищожена, а от друга лицето не фигурира в тази, предадени в архивите на НОИ.

При задължителното административно обжалване тези изводи са били потвърдени от ответника.

Настоящият състав, в хода на съдебното дирене, събра допълнително пис­мени доказателства, а също така бе изслушана и съдебно-счетоводна екс­пертиза с в.л. М..

От преценката на тези доказателства, настоящият състав намира, че жал­бата на Г. – е неоснователна.

На първо място прави впечатление, че Г. е работил няколкократно в же­ле­зопътния завод и то винаги в периоди между работа при други работода­тели/общо четири пъти/, като първото постъпване е отразено да е от дата 01.06.1968г., т.е. същият е бил непълнолетен, като е следвало да работи като „пълнач на вагрянка“ в леярния цех на завода. Не е ясно как непълнолетното лице е работило в гр.София, като от допълнителните доказателства/л.395 от делото/ се установи, че същият не е имал постоянен или настоящ адрес ***, а през тези години е действал нормативен акт/спе­циална Наредба/, ограничаващ пребиваването на лица и получаване на жи­телст­во в големите градове на НРБ/отменен едва 1990г./. Или липсват данни, дори обяснения от лицето, как и къде е живяло, за да работи в гр.София и то дори като непълнолетно.

Прави впечатление наличието у Г. на издадени две трудови книжки /една от 1968г., издадена от железопътния завод/ и друга от издадена през 1970 от „ВМЗ“ – Сопот, като в първата фигурират само спорните стажове от же­лезопътния завод и ДФ„Строймашинженеринг“ – София/СМИ „Строймаш­ремонт“/, а в другата целия му останал стаж, признат за действителен.

Прави впечатление и пълното външно сходство на Удостоверенията от железопътния завод и СМИ/това на л.90 и това на л.94/, които следва да се издадени през 5 години разлика от различни работодатели/ но и образецът, а и използваната пишеща машина са твърди еднакви/.

Прави впечатление също така, че липсва запазена първична документа­ция и за двата леярски цеха/било унищожена от пожар, било непредадена в архи­вохранилищата на НОИ по една или друга причина/, чрез която обективно може да се провери посочената информация в удостоверенията и трудовата книжка на лицето.

Прави впечатление несъвпаденията досежно периода на работа при ра­бо­то­дателя СМИ – веднъж посочен като 01.05.1991г. – 09.02.1995г./по удосто­верението на л.94/ и по Удостоверението на л.21, което е със същата дата на издаване, но в него се сочи период на работа 01.01.1992г – 31.12.1994г.

Тези факти са довели и до образуването на сл. дело №158 от 2016г. по опи­са на ОСО – Пловдив – за престъпление по чл.316 НК ползване на неис­тинс­ки официален документ на името на В.Г. от последното дружест­во, понастоящем неприключено.

От изложеното настоящият състав формира изводи за ниската степен на убеждаващо въздействие на представените от лицето документи, които не мо­гат да се подкрепят от други такива, ангажирани в хода на съдебното дирене, тъй като от 11.10.12г. ДФ„Строймашинженеринг“ е заличен като правен субект от ТР, поради което всякакви документи, издавани или снабдявани от бивши управители на този търговец нямат стойност, още повече че не може да се уста­нови въобще кога същите са възникнали/са били съставени/ в правния мир.

При това положение на нещата не се установява по несъмнен начин по­ла­гането на труда при условията на първа категория, а от там, не е налице пред­поставката на §4 ал.1 ПЗР на КСО от поне 10 години стаж от тази кате­гория. Не е налице и общата хипотеза на пенсионния закон към датата на заяв­ле­нието от 2015г., тъй като липсва общ осигурителен стаж с продължителност от поне 38 години.

Консеквентно това обосновава и изводите на съда – за отхвърляне на оспо­рването, като неоснователно.

На ТП на НОИ – Пловдив се дължат разноски в размер на 100 лева за осъ­­­ществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база пра­вилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Г. *** сре­щу Решение №2153-15-67 от 12.03.2016г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с кое­то е оста­вена без уважение негова жалба срещу разпо­реж­дане №5101144 509 по Протокол №2140-15-25/15.01.16г. на Ръководите­ля на “ПО” при същото поде­ле­ние, с което му е отказано отпускане на пенсия за оси­­гурителен стаж и въз­раст по негово заявление вх. №2113-15-1632/18.09.15г., ка­то НЕОСНОВА­ТЕЛ­НА.

ОСЪЖДА В.С.Г. *** да зап­­ла­ти на ТП на НОИ – Плов­див с адрес гр.Пловдив, ул.“Любен Ка­ра­­ве­лов”№7 сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :