№ 111
гр. Разград , 25.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500072 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
чрез пълномощник против Разпореждане от 02. 02. 2021 г. по ч. гр. д. № 75/ 2021 г. по описа
на Исперихския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване
на заповед за изпълнение срещу Д. З. П. по чл. 410 от ГПК за сумата 36, 00 лв. ,
представляваща административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно
погасяване на задължението и сумата 794, 71 лв. – възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 10. 09. 2019 г. , сключен между длъжника Д. З. П. и
поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като неравноправно договорени вземания и в
противоречие със закона. Жалбоподателят твърди, че в тази част разпореждането е
незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано пред РС Исперих по депозирано заявление
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. З. П. на основание Договор за паричен заем №
3626774/ 10. 09. 2019 г. за сумата 888, 87 лв. главница, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението, сумата 122, 42 лв. договорна лихва, дължима за периода от 10.
10. 2019 г. до 07. 05. 2020 г., сумата 57, 66 лв. наказателна лихва, дължима за периода от 08.
05. 2020 г. до 22. 01. 2021 г., сумата 36, 00 лв. административни разноски за всички
извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, сумата 794, 71 лв.
1
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, както и направените по
делото разноски – заплатена държавна такса в размер на 37, 99 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в частта за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. З. П. по чл. 410 от ГПК за сумата 36, 00 лв. ,
представляваща административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно
погасяване на задължението и сумата 794, 71 лв. – възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство, като неравноправно договорени вземания и в противоречие
със закона.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение,
когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е
налице обоснована вероятност за това.
В случая, длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), в който е регламентирано, че потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. С договора за паричен заем №
3626774/ 10. 09. 2019 г. на същият като физическо лице е предоставена "финансова услуга"
по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Договорът за предоставяне на поръчителство от
3626774/ 10. 09. 2019 г. е с акцесорен характер по отношение на договора за кредит, тъй като
се твърди, че обезпечава изпълнението по него, поради което и следва да се подчинява на
същите правила.
Необоснован е изложеният довод в частната жалба, че не може да бъде ограничавана
свободата на договаряне за сключването на Договор за предоставяне на поръчителство,
приложен по делото и на който заявителят позовава своята претенция, което предпоставя и
заплащане на претендираното възнаграждение.
Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на
трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на третото лице - чл. 138 ЗЗД и
трябва да отговаря на характеристиките, дадени му от закона.
В случая договора за предоставяне на поръчителство е сключен между поръчителя
„Файненшъл България“ ЕООД и потребителя Д. З. П. и с който „Файненшъл България“
ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с кредитора „Изи Асет
2
мениджмънт“ АД и да отговаря пред кредитора солидарно за изпълнение на всички
задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит. По делото
няма данни да е сключен договор за поръчителство с правните му характеристики,
съобразно нормите в ЗЗД, регулиращи института на поръчителството.
Уговорената между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД – праводател на
заявителя, клауза за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство срещу задължението на " Файненшъл България" ЕООД да сключи договор за
поръчителство със заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да отговаря
пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по
договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Уговорено е възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността
на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Освен това
при сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл
България " ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт " ЕАД- кредиторът на длъжника по договора за
кредит, видно от извлечението за актуално състояние от сайта на Търговския регистър.
Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от
кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, а в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Явно е, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи
плащане, с което се постига заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Плащането на
възнаграждение на поръчителя в размер на 113, 53 лв. месечно, включено към
погасителната вноска на кредита, при уговорен лихвен процент 40,00 % и ГПР 49,04 %,
реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън
договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на
законната лихва. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният
съд е приел, че претендираното възнаграждение в размер на 794, 71 лв. представлява скрито
оскъпяване на задължението на кредитополучателя по договора за кредит.
По отношение на претенцията на наличие на задължение за сумата 36, 00 лв.,
претендирана като административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането,
въззивният съд не установява такава договорена клауза в подписания договор за
потребителски кредит, нито пък яснота и конкретизиране на задължението на потребителя в
Общите условия към договора за кредит, поради което и в тази част заявлението е
неоснователно и следва да се отхвърли.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
3
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 02. 02. 2021 г. по ч. гр. д. № 75/ 2021 г. по описа
на Исперихския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение срещу Д. З. П. по чл. 410 от ГПК за сумата 36, 00 лв. , представляваща
административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението и сумата 794, 71 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство от 10. 09. 2019 г. , сключен между длъжника Д. З. П. и поръчителя
„Файненшъл България“ ЕООД, като неравноправно договорени вземания и в противоречие
със закона.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4