№ 278
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Величка Маринкова
Анна Кофинова
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Н. Ив. С.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100601046 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощения
защитник на подсъдимата К. С. срещу присъда на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 21 състав ,от 16.05.2023г., по НОХД 6619/2022г., с
която подсъдимата К. И. С. е призната за виновна в това,че: На
19.05.2021г.,около 21,10ч., в гр.София, ж.к.“*******“ *******6,причинила на
С.С.К. лека телесна повреда,изразяваща се в оток в окосмената част на
главата, довел до болка без разстройство на здравето, като деянието е
извършено в условията на домашно насилие и спрямо низходящ, поради
което и на основание чл.131,ал.1,т.5а;вр.чл.130,ал.2 НК й е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, както и в това,че:
На 19.05.2021г.,около 21,10ч., в гр.София, ж.к.“*******“ ,бл.******* не
изпълнила заповед за незабавна защита по ЗЗДН, от 29.01.2021г. по гр.д.№
4050/21г. на СРС,86 състав, с която К. И. С. се задължава да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С.С.К., като му нанесла удари с ръка
1
в задната част на главата, поради което и на основание чл.296,ал.1 НК й е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца.
На основание чл.23,ал.1 НК на подсъдимата К. С. е било определено едно
общо, най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 НК е отложено за
срок от три години.
С въззивната жалба и допълнението към нея се иска отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова, с която К. С. да бъде призната за невиновна
по обвинението за престъпления по чл.131,ал.1,т.5а;вр.чл.130,ал.2 НК и по
чл.296,ал.1 НК, предявено й пред първата инстанция. Това искане на защитата
е аргументирано с твърдение за липса на събрани достатъчно доказателства,
които да сочат,че деянията са били осъществени от С., което обстоятелство
необосновано е било пренебрегнато от първоинстанционния съд. Отправя се
критика към дейността на районния съд при оценката на събрания
доказателствен материал, който според защитата, бил обсъден избирателно и
тълкуван превратно.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимата
изразява становището си,че поддържа жалбата по изложените в допълнението
към нея съображения, които отново възпроизвежда. Подсъдимата С. подкрепя
искането на своя защитник и при своята последна дума моли съда да отмени
присъдата и да я оправдае,като изнася твърдение, с което признава
упражненото от нея върху пострадалия физическо насилие, но оспорва
степента на жестокост, с която е направила това.
В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав
участващия в съдебното заседание прокурор от СГП предлага
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като я намира за правилна
и законосъобразна във всичките й части.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че жалбата на упълномощения защитник на
подсъдимата К. С. е допустима ,тъй като е депозирана своевременно и от
легитимирана страна в наказателния процес.
2
Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило
по реда на предвидената в глава 27-ма НПК диференцирана процедура и при
условията на чл.371,т.1 НПК, като подсъдимата С. и нейния защитник са се
съгласили да не бъдат разпитвани, всички посочени от прокурора в
приложението към обвинителния акт свидетели и вещи лица, а да бъдат
ползвани показанията на свидетелите от досъдебното производство и
депозираните от вещите лица експертни заключения.
След като е констатирал,че разпитите на посочените свидетели и
изготвянето на експертните заключения, за които е налице съответното
съгласие от подсъдимата и защитата, са били проведени,респ. извършени , в
съответствие с процесуалните правила и е налице информирано и доброволно
съгласие от страна на подсъдимата С. и нейния защитник, тези доказателства
и доказателствени способи да не бъдат проверявани в хода на съдебното
следствие и с тяхно участие, правилно на основание чл.373,ал.1 и чл.283
НПК ,районния съд е приобщил така събраните на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства към материалите по образуваното
пред него съдебно производство.
При постановяване на своята присъда първонстанционния съд подробно
и коректно е анализирал всички събрани по делото доказателства и е
възприел фактическа обстановка, която не се различава от тази описана в
обвинителния акт и която всъщност не се оспорва от страните и се споделя
изцяло и от въззивния съдебен състав, поради което нейното
възпроизвеждане и в настоящото решение е абсолютно ненужно.
Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в присъдата на
районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка
непротиворечиво се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства и доказателствени способи,приобщени към материалите по
съдебното такова, на основание чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК и закрепени по
съответния процесуален ред в показанията на свидетелите С. К., С.К., С.Ч.-В.
и В..Д., от заключенията на извършените на ДП СППЕ и СМЕ, от
приложените писмени доказателства- СМУ, Заповед за НЗ.
Правилно първостепенният съд е заключил,че анализираните от него
доказателства ,доказателствени средства и способи, събрани на досъдебното
производство обосновават изцяло и непротиворечиво отправеното и
3
поддържано спрямо К. С. обвинение. Показанията на свидетелите С. К. и С.К.
са носители на доказателствена информация за времето и мястото на
извършване на инкриминираните деяния, за осъществените от подсъдимата
действия спрямо малолетния й син- С. К., при които в общия им дом
неколкократно/през м.06.2019г., м.01.2021г. и м.05.2021г./ упражнявала
физическо насилие върху него, причинявайки му различни по вид и
характеристики телесни увреждания; за осъществените от св.С.К.-баща на
малолетния С., в тази връзка действия по сигнализиране и ангажиране
дейността на компетентните органи,търсейки защита за сина си; за издадената
на 29.01.2021г. по гр.д.№ 4050/21г. на СРС, 86 състав, и на основание
чл.18,ал.1 ЗЗДН- Заповед за незабавна защита спрямо С., задължаваща я да се
въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо сина й С.. Показанията
на свидетелите С.Ч.-В. и В..Д. изясняват обстоятелствата , при които същите-
първата, изпълнявайки служебните си задължения на учител на С., а втората,
като съсед на подсъдимата С., възприели /за Дилова/ конкретните действия на
подсъдимата С., чрез които в началото на м.01.2021г. в дома им, нанесла
множество удари с различни предмети по тялото на С. и за физическите
последици/увреждания/, които тези удари имали върху тялото на С.,
възприети от св.Ч.-В.. Показанията на коментираните свидетели са
последователни ,допълващи се и са в съответствие помежду си, а така също
се подкрепят и от писмените доказателства – издадените на С. К. СМУ,
издадената спрямо С. Заповед за НЗ, приложените доклади на АСП-Дирекция
“Социално подпомагане“-*******, както и от заключението на извършената
съдебно-медицинска експертиза по делото, обосноваваща вида , характера и
начина на получаване на установените при С. К. телесни увреждания.
Изготвеното на ДП заключение на извършената псхиатрично-психологическо
експертно изследване обосновава обстоятелството за психичното състояние
на малолетния С. К., позволяващо му да възприема фактите и обстоятелствата
от заобикалящата го среда, да ги запаметява и правилно да ги възпроизвежда
в хронологичен порядък, сочещи на налична у него свидетелска годност.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
източници, приобщени в хода на съдебното производство по реда на
чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК се установява, че на посочените в обвинителния
акт на СРП време/19.05.2021г./ и място/в съвместния им дом в гр.София/ К. С.
нанесла удари с ръка в задната част на главата на малолетния й син-С. К.,
4
довели до оток на главата в тази област и причинили болка без разстройство
на здравето. Установява се и това, че тези действия на С. били извършени от
нея, след като вече била причинявала предходни телесни увреждания на сина
си, в резултат на нанасяни му множество удари с ръце и предмети и след като
й била връчена лично/ на 08.02.2021г./ издадената ,на 29.01.2021г., по гр.д.№
4050/21г. на СРС,86 състав Заповед за незабавна защита по ЗЗДН, по силата,
на която К. С. била задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо малолетния си низходящ-С. К..
След законосъобразно проведено, по реда на чл.371,т.1 и сл. НПК,
съкратено съдебно следствие и въз основа на извършен прецизен и
всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства,правилно и в
съответствие с приложимия материален закон районният съд е постановил
присъдата си, с която е признал подсъдимата К. С. за виновна в извършване
на престъпления по чл.131,ал.1,т.5а;вр.чл.130,ал.2 НК и по чл.296 ,ал.1 НК.
Посочените обстоятелства са съставомерни признаци от обективната
страна на състава на престъплението по чл.131,ал.1,т.5а;вр.чл.130,ал.2 НК,тъй
като гореописаните действия на подсъдимата С. по нанасяне на удари с ръка в
задната част на главата на пострадалия обективно са били насочени и са
довели до причиняване на лека телесна повреда на С. К., изразяваща се в
болка без разстройство на здравето. В конкретния случай, на 19.05.2021г.
инкриминираното деяние е било извършено от С. в условията на домашно
насилие.Това е така, тъй като деянието е било насочено срещу неин/на С./
низходящ родственик-син, и е било осъществено ,като последица от системно
упражнявано от страна на С. върху С. К. физическо насилие. Правилен е
изводът на районния съд,че между така установените по делото отделни
прояви на С. по упражняване на физическо насилие върху сина й, е налице
системност, тъй като същите се намират в обективна /едно и също предметно
съдържание/ и субективна /между едни и същи лица/ връзка помежду си,
което аргументира установената между тях /проявите/ „устойчивост“ и
„трайност“. Тук е мястото да бъде отбелязано ,че изтъкнатото от защитника
обстоятелство за изтеклия период от време между две от тези прояви
/20.06.2019г. и 07.01.2021г./, не опровергава направения от районния съд и
споделен от въззивния такъв, извод за стабилността на връзката между тези
два отделни случая на упражнено спрямо С. К. физическо насилие. Това е
така, тъй като критерий за оценка на устойчивостта и трайността на връзката
5
между тези две събития не е изтеклия период от време между тях, а характера
и съдържанието на установените и поддържани между С. и синът й
взаимоотношения по повод възпитанието на последния, през целия този
период,а и последващия го такъв до 19.05.2021г. В конкретния случай
осъществяваното от страна на С. периодично физическо насилие спрямо
малолетния й син, провокирано от различни поводи, изключва неговия
инцидентен характер, а сочи , че същото /насилието/ е прието от С., като
неизменна и необходима част от възпитателния процес на низходящия й
малолетен родственик.
Извършеното от подсъдимата С., на 19.05.2021г. и гореописано деяние
осъществява съставомерните признаци и на състава на престъплението по
чл.296,ал.1 НК. Това е така, тъй като упражнявайки физическо насилие
спрямо С. К., подсъдимата С. съзнателно и целенасочено не е изпълнила
наложеното й с влязъл в сила съдебен акт-Заповед за незабавна защита по
ЗЗДН,на основание чл.18,ал.1 ЗЗДН, издадена на 29.01.2021г. от СРС, 86
състав, по гр.д.№ 4050/21г., връчена й на 08.02.2021г., задължение за
бездействие/въздържане от упражняване на домашно насилие/. С извършване
на горните действия, които са в явно противоречие с изрично предписаното
на С., по съответния законов ред, правомерно поведение , деянието по
чл.296,ал.1 НК е било довършено и неговите обществено опасни последици
са настъпили, тъй като обществените отношения установени, за да
гарантират нормалната и ефективна дейност на държавните органи,
ангажирани с осъществяване на правораздавателните функции в страната са
вече увредени.
Този извод на въззивния съд не се опровергава от соченото от защитата и
обосновано от приложеното заверено фотокопие на съдебно решение, от
31.05.2021г., по гр.д.№ 4050/21г. на СРС, 86 състав, влязло в сила на
17.06.2021г., обстоятелство за постановения от съда отказ от издаване на
заповед за защита, на основание чл.4 от ЗЗДН, спрямо К. С.. Издаването на
този, последващ инкриминираната деятелност, съдебен акт е без
съставомерно значение. Това е така,тъй като от значение за съставомерността
на деянието по чл.296,ал.1 НК е единствено това, че към инкриминираната
дата спрямо подсъдимата С. е действала, наложена със съответен/валиден,
влязъл в сила и годен за изпълнение/ съдебен акт, мярка за защита по ЗЗДН,
6
налагаща й въздържане от упражняване на домашно насилие, и с
упражнената, на 19.05.2021г., спрямо С. К. физическа агресия, подсъдимата С.
не е изпълнила това ,произтичащо от този съдебен акт, свое задължение.
Единствено за прецизност следва да бъде посочено и това,че представените
от защитата и приобщени към материалите по делото фотокопия от съдебни
решения на СРС, издадени по реда на ЗЗДН,/ от 31.05.2021г., по гр.д.№
4050/21г. на СРС, 86 състав и от 20.10.2022г., по гр.д.№ 34755/21г. на СРС,37
състав/ не са от характер да аргументират различен извод относно
коментираната съставомерност на деянието по чл.296,ал.1 НК, и поради
това,че тези съдебни актове са издадени в резултат на други съдебни
производства, които са се развили по различен процесуален ред, предвиждащ
различни процесуални възможности за страните и различни правомощия за
решаващите съдебни органи, проведени са пред различни съдебни състави,
издадените от тях съдебни актове имат други правни последици и са
насочени към осигуряване защита на обществени отношения, различни от
тези защитавани по реда и със средствата на наказателното правораздаване.
Друга претенция на защитника на подсъдимата С. е отправена към
оценката,която първоинстанционния съд е дал на относимите обстоятелства,
свързани с обосноваване степента на обществена опасност на
инкриминираните деяния ,като я е обосновал /претенцията/ с твърдение, че в
тази си част присъдата била необоснована и в противоречие с разпоредбата на
чл.9,ал.2 НК.
Районният съд в своите мотиви е обсъдил коректно и задълбочено
установените по делото обстоятелства,които са от значение за приложението
на чл.9,ал.2 НК,както и доказателствените източници,които носят тази
информация. Правилно районният съд е акцентирал върху начина на
осъществяване на инкриминираното деяние от страна на С., което се
характеризира с насоченост към малолетно лице, което се намира под
нейните родителски грижи, отчел е последователната, повтаряща се и
значителна по интензитет физическа агресия,увреждаща не само телесната
неприкосновеност на пострадалия, но и причиняваща негативни последици за
психическото развитие на подрастващо лице, съобразил е и демонстрираната
от С. незаинтересованост към опасността, в която поставя малолетните си
деца, позволявайки им да се придвижват в гр.София сами през тъмната част
на денонощието, за да обоснове своя извод, че осъщественото от К. С.
7
деяние, увреждащо обществени отношения, явяващи се обект на защита от
различни норми от Особената част на НК/по чл.131,ал.1 и по чл.296,ал.1 НК/,
е със значителна степен на обществена опасност, която характеризира
инкриминираното поведение на С., като престъпно такова. Неоснователен е
упрека на защитника, че районният съд е пренебрегнал обстоятелството
заявено от подсъдимата,при разпита й в хода на съдебното следствие, и
поддържано от нея и от защитника и пред въззивния съд, че влошените
отношения между С. и бащата на синът й и предприеманите от последния
действия по сигнализиране и търсене на съдействие от компетентни
държавни институции, при несъгласие с използваните от подсъдимата
възпитателни методи спрямо децата им , са довели до намаляване
възможностите на С. за самоконтрол. Така поддържаните между С. и св.С.К.
антагонистични взаимоотношения, несъмнено отразяващи се негативно върху
психическото състояние на подсъдимата и предизвикващи засилена
раздразнителност у нея, не водят до отпадане или до значително намаляване
на обществената опасност на упражняваното от нея спрямо малолетния й син
физическо насилие, тъй като ,от една страна, то /състоянието й/ не поставя
под съмнение психическата й годност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи действията си, като това и не се твърди от
защитата, а от друга страна, защото ответната й реакция ,освен ,че е
обществено нетърпима е насочена към малолетно лице, намиращо се под
нейните грижи и поставено в зависимост от нея.
Поради горните обстоятелства настоящия въззивен състав намери, че
обосновано и правилно районният съд е признал подсъдимата К. С. за
виновна по обвинението за престъпления по чл.131,ал.1,т.5а ; вр.чл.130,ал.2
НК и по чл.296 ,ал.1 НК, както то е било повдигнато и очертано от страна на
прокуратурата във внесения обвинителен акт и я осъдил по това обвинение,
като й наложил и съответно наказание „лишаване от свобода“, за всяко от
тези престъпления/ за срок от четири месеца по чл.131,ал.1 НК и за срок от
три месеца по чл.296,ал.1 НК/.
Необходимо е да бъде посочено и това, че така наложените на
подсъдимата С. наказания, правилно и законосъобразно са били определени
от районния съд при условията на чл.54 НК. Районният съд е обосновал това
си становище с извършен прецизен и подробен анализ на обстоятелствата,
8
което са от значение за това. Така коректно районния съд е отчел, като
смекчаващи отговорността на С. обстоятелства, необремененото й съдебно
минало и добрите й характеристични данни. Настоящият въззивен съдебен
състав също намира,че тези смекчаващи отговорността обстоятелства не са
многобройни, а никое от тях не се явява с изключителен характер, за да
мотивират приложението на чл.55 , ал.1 , т.2,б.Б НК. Правилна е и
оценката,която районния съд е дал на обстоятелствата,които е ценил за
отегчаващи наказателната отговорност на С., като се е позовал на посочените
и по-горе особени характеристики на конкретното деяние- насоченост към
малолетно лице, което се намира под нейните родителски грижи,
последователната, повтаряща се и значителна по интензитет физическа
агресия,увреждаща не само телесната неприкосновеност на пострадалия, но и
причиняваща негативни последици за психическото развитие на подрастващо
лице, особеното значение на неизпълнения съдебен акт,издаден за да закриля
малолетен низходящ от домашно насилие. Съпоставяйки горните
обстоятелства въззивния състъв,както това е направил и първия съд, стига до
извод,че в конкретния случай и с оглед така установените степени на
обществена опасност на деянието и на подсъдимата С., адекватно за
постигане целите на наказанието,визирани в чл.36,ал.1 НК-в техния генерален
и специален аспект, се явява определяне на наказание „лишаване от свобода“
под средния към минималния му размер, какъвто се явява определения от
районния съд срок от четири месеца за престъплението по чл.131,ал.1,т.5а ;
вр.чл.130,ал.2 НК, и към минималния размер, какъвто се явява и определения
срок от три месеца за престъплението по чл.296,ал.1 НК.
Съобразявайки наличието на предпоставките на чл.23,ал.1 НК,
районния съд коректно е определил на подсъдимата С. едно общо, най-тежко
наказание, измежду горните две, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца.
Правилна и законосъобразна по чл.66,ал.1 НК е преценката на
районния съд,че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата С. не е
необходимо същата да изтърпи това общо ,най-тежко, наказание ефективно,
като е постановил неговото отлагане с изпитателен срок от три години.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК
районният съд е осъдил подсъдимата К. С. да заплати и направените по
9
делото разноски в размер на 565,50 лева по сметка на СДВР.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат те
поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 16.05.2023г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 21 състав по НОХД 6619/2022г.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10