РЕШЕНИЕ
№6 15.01.2020г. град Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на седемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:П.
Борисова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №41 по описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл.432 във вр. с чл.380,чл.493а ал.1,ал.3 и ал.4 от КЗ, във вр. с &96 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба, предявена И.Я.И.
с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** оф.10 адв.П.К. срещу ЗК „Лев инс“ АД,със седалище
и адрес на управление гр.София бул.“Черни връх“ №51д, представлявана заедно от
изп.директори М.М.Г.и П.Д.,чрез юрк. Р.Ч., в която са изложени обстоятелства,
че ищецът И.И. е баща на починалата в резултат на ПТП - Н. Е.Р., на 22 години. Твърди се, че на
29.10.2017 г., около 17.30 часа, на път II-84 между селата Ветрен дол в посока
с.Братаница, на около 200 метра след разклона за с.Лозен се движил л.а. „БМВ
318" с peг. №***, управляван от водача О.А.Ч., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движил с несъобразена скорост, загубил контрол
над управляваното от него МПС, излязъл извън пътното платно в дясно по посока
на движението, блъснал се в крайпътно дърво и се преобърнал в дясната пътна
лента. В резултат на удара автомобилът бил силно деформираН. На задната седалка
на автомобила се возила Н. Е.Р., която вследствие на удара била получила
телесни повреди, настанена в болница и по-късно починала.
Ищецът твърди, че по случая е образувано ДП №359/2017 г. по описа на РУ
МВР- гр.Пазарджик, пр.пр.№4775/2017г. на ОП-Пазарджик, по което в съда бил
внесен обвинителен акт срещу виновния водач О.А.Ч. за извършено престъпление
във връзка с настъпилото ПТП. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от
водача О.А.Ч. нарушения на правилата за движение по пътищата, като бил
управлявал автомобила с несъобразена скорост, вследствие на което загубил
контрол над управляваното от него МПС, излязъл извън пътното платно в дясно по
посока на движението, блъснал се в крайпътно дърво и се преобърнал в дясната
пътна лента и съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача на
лекия автомобил О.А.Ч. и настъпилите обществено опасни последици - причинената
смърт на Н. Е.Р., както и смъртта на още едно лице. За увреждащия л.а.„БМВ
318" с peг. №***, управляван от водача О.А.Ч., имало сключена застраховка
"Гражданска отговорност", з.п. BG/22/117001999518/18.07.2017 г., със
срок на валидност една година, считано от 18.07.2017 г. до 18.07.2018 г. с
ответното дружество ЗК „Лев Инс"
АД, гр. София. По силата на този договор, застрахователят покривал
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и
имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС, в размер на 10 000 000 лв., която сума представлявала минималният размер
на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за 2017 г. при повече от едно увредено лице, какъвто се твърди, че е
конкретният случай.
Сочи се,че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалият бил предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Лев Инс" АД, като
били представени всички документи, с
които разполагал. По заведената преписка застрахователят отказал изплащането на
застрахователно обезщетение съгласно писмо изх.№7873/20.07.2018г. Ищецът
счита,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК „Лев
Инс" АД за причинените неимуществени вреди - смъртта Н. Е.Р. /22 годишна/.
Същата била получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до
настъпване на смъртта й на 29.10.2017 година.
Сочи се,че ищецът И. бил баща на починалата Н. Е.Р./макар и не
установено по документален път/, трайно отглеждал момичето от ражданото му до
смъртта му, отношенията им били като
между баща и дете, независимо, че тези близки отношения не били оформени по
съответния ред. Ищецът отглеждал починалата Н. с много обич и внимание, между
тях съществувала силна връзка с чувство на обич и взаимна привързаност. Смъртта
на Н. била причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на баща й. Към
датата на ПТП Н. била младо, здраво, жизнено момиче, отговорна и амбициозна,
помагала във всичко на семейството. Помежду им съществувало особено силно чувство
на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност. Ищецът не можел да приеме и
преодолее случилото се, мъката му била огромна. Покосен бил един човешки живот,
който едва започнал, прекършени били всички мечти и надежди на родителите,
свързани с детето им, изчезнал бил смисълът на живота им. Моралните страдания
на ищеца И., претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и
неописуеми и щели да го съпътстват през целия му живот. Травмата от
преживяното, болките и страданията от загубата на най-скъпото - детето, щели да
останат за цял живот и с времето да се увеличават, защото загубата на дете била
най-тежката загуба и най-голямата трагедия, която може да се случи на един
родител. Всеки родител знаел, че няма по-тежка и непреодолима загуба от загубата
на дете. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на дете било
особено трагично обстоятелство, което завинаги променяло живота на семейството,
това било възможно най-голямата трагедия, която преобръща живота на преживелия
родител, лишавала го завинаги от радости, ценности, смисъл и амбиции в живота,
изпразвала живота му от съдържание, оставащото съществуване ставало особено
трагично, отдадено на постоянна скръб и страдание. Тази болка не можела да бъде
компенсирана с нищо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар
и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително
пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните
последици от извършеното деяние. Вредите на ищеца били в резултат на виновното
поведение на водача на увреждащия автомобил О.А.Ч., а за причинените от него
вреди отговарял ответникът по делото ЗК „Лев Инс" АД. Съгласно чл.432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания,
отговорна по задължителната застраховка "Гражданска отговорност",
поради което за ищеца бил налице правен интерес да иска от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди.
Претендираната сума била съобразена от една страна с принципа на справедливост,
с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на
неговата дъщеря, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната
компания и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
С допълнителна молба от 18.04.2019 година е обоснована активната
проц.легитимация на ищеца, като се сочи, че починалата е родена в резултат на
съвместното съжителство с майката Е.Р.И. и макар ищецът да не я бил припознал, през
целият си съзнателен живот се грижил за нея като баща. Представя се решение
№74/3.04.2019 година, от което се установявало,че ищецът бил конституиран като
частен обвинител, по воденото наказателно производство срещу виновния водач.
Във връзка с изложеното се моли съда, да постанови решение, с което да
приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер, и да
осъди ответника ЗК „Лев Инс" АД да заплати на ищеца И.Я.И. сумата от 200000лв. за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Н. Е.Р., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 06.11.2017г./датата на която изтича срока по чл.429
ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ/ до окончателното изплащане.
Моли съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ведно с ДДС, тъй като бил регистриран по
ЗДДС.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез юрк. Р.Ч.
процесуален представител на ЗК „Лев Инс" АД, в който заявява, че оспорват
изцяло иска по основание и по размер, считат за изключително завишен и
прекомереН.
Оспорват се и всички твърдения на ищеца И., направени с исковата молба по
основанието на предявената претенция, тъй като по делото не били представени
доказателства.
Оспорват материално-правната легитимация на ищеца за предявяване на
настоящата искова претенция. Твърдението, че починалата била дъщеря на ищеца
било недоказано, нямало и данни за наличие на твърдяната родствена връзка. Не
били представени каквито и да било доказателства по настоящото дело за
обстоятелствата, обосноваващи правен интерес от водене на настоящото дело. Не
били представени доказателства, че ищеца попада в кръга лица, имащи право на
обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на Н. Е.по
аргумент от Постановление № 4 от 1961г. па Пленума па ВС, изменено с
Постановление №5 от 1969г. на Пленума на ВС или Тълкувателно Решение 1/2016 г.
на ОСНГТК касаещо лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. От
удостоверението за наследници - официален удостоверителен документ относно
налични роднински връзки на починалите лица, било видно, че не бил законен
наследник на пострадалата с летален изход, а такава била единствено нейната
майка. Сочи се, че по тълкувателни постановления, имащи задължителен характер
за всички съдилища, право на обезщетение за неимуществени вреди имали
преживелия съпруг, възходящи и низходящи или вместо тях по изключение други
лица. В настоящия случай, тъй като не се представяли доказателства, че ищецът е
баща на пострадалата с летален изход, не бил представен акт за раждане или друг
официален документ относно наличие на родствени връзки помежду им, липсвало
доказателство, че е възникнало материално право на иск, по аргумент от
цитираното Постановление № 4/1961г. на Пленума на ВС, изменено с Постановление
№ 5 от 1969г. на Пленума на ВС и Тълкувателно Решение 1/2016 г. на ОСНГТК.
Голословно било и твърдението, че качеството на частен обвинител било
доказателство относно притежанието на качеството на лице, имащо право на
обезщетение.
Ищецът нямал правен интерес от водене на исково производство, тъй като във
връзка с претърпените вреди бил отправил доброволна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от настъпило застрахователно събитие на 29.10.2017
г. /щета № 0000-1000-61 17-7812 / като му било указано да представи
доказателства, което не било сторено. Не бил налице отказ от страна на
ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение.
Във връзка с изложеното и на основание чл.300 от ГПК, ответното дружество
оспорва твърдението, че вина за настъпилите неимуществени вреди от ПТП има
единствено посоченият за водач на л.а. "БМВ" с рег.№ ***, застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
при ответното дружество. Не били представени документи относно приключило
наказателно производство с влязъл в сила окончателен акт, поради което към
момента , не можело обективно да бъде определено дали събитието не е настъпило
поради „случайно деяние" съгласно разпоредбата на чл.15 от НК, като поради
изложеното, във връзка с липса на доказателства за налично деликтно поведение
на застрахован при ответното дружество водач, се моли съдът да прекрати
настоящото производство като недопустимо във връзка с непредставяне на
задължителни документи съгласно чл.127 ал.2 от ГПК, или да спре настоящото до
приключване на наказателното производство.
Алтернативно се оспорва описания механизъм на настъпване на
пътнотранспортно произшествие, за който не се съдържали изобщо данни в писмените
доказателства по делото. Имало данни относно участници в настъпването на
пътнотранспортно произшествие, които условно били посочени под номер 1 и номер
2. Данни относно механизма на осъществяване на произшествието не се съдържали в
документите по делото.
Ответното дружество оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортно
произшествие.
Оспорва се също така и стореното фактическо твърдение, че лицето Н. Е.М.е
починала само в резултат на настъпване па пътнотранспортно произшествие, като
оспорват причинно-следствената връзка между описаното събитие и настъпването на
летален изход за посоченото лице.
Оспорват се твърденията за съществували отношения на общност, привързаност,
обич и доверие между ищеца и пострадалата, които да са били прекъснати
единствено с оглед па настъпилото пътнотранспортно произшествие. Няма данни
относно периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Оспорва
се твърдението такива изобщо да се били поддържани. Оспорват се всички
направени твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, твърденията за тяхната продължителност и интензитет.
Оспорва се твърдението за полагана помощ и грижа от пострадалата с летален
изход.
Ответника също така оспорва претендирания размер на застрахователно
обезщетение като прекомерен предвид обективните критерии, включващи се в
понятието „справедливост", принципно указани от Върховен съд. Оспорва се
твърдението между ищеца и пострадалата да са съществували отношения на общност,
привързаност, обич и внимание, които да обуславят претендирания размер на
парична сума.
Ответникът оспорва твърдението за налично законово задължение
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите да изплаща минимално обезщетение в размер 10 000 000 лв. при
нанесени неимуществени и/или имуществени вреди, както и претендираните размери
и като прекомерни и недължими, предвид обстоятелството, че претенцията за
присъждане на обезщетение за единна и неделима морална категория вреди, се
дължала не с оглед на настъпил летален изход на дадено лице и родствената му
или връзка на познаване с друго такова. В съдържанието на принципа за
справедливост се включвала преценката на редица обективно съществуващи
обстоятелства - възраст, социално положение, отношения между пострадалото лице
с летален изход и ищците и пр.
Законът и съдебната практика очертавали граници на обезщетенията за
неимуществени вреди при смърт, които зависели от обществено-икономическите и
житейски отношения в държавата, от една страна, и конкретните взаимоотношения
между пострадалия и увредените лица, от друга.
Изтъкват и довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, изразил се в неизползване на инерционен обезопасителен колан по
реда на чл.137а от ЗДвП, поради което бил настъпил вредоносния резултат.
Твърдят, че основна причина за настъпилите увреждания на пострадалата били
причинени поради непоставянето на обезопасителен колаН. В представения по
делото обвинителен акт било посочено, че тялото е изпаднало от автомобила като
при пътуването си същата е била без поставен обезопасителен колан, В настоящия
случай, поради наличие на съпричиняване, то същото било основание за намаляване
на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът с исковата си молба твърдял, че пътнотранспортния инцидент бил
причинен от О.Ч. като водач на лек автомобил. Същевременно О.Ч. нямал признато
по установения ред право да управлява моторно превозно средство. Лекият
автомобил бил заявен, че се ползва за лични нужди, а не като таксиметров
превоз. Всъщност и ищецът не твърдял пострадалата с летален изход да е била
клиент на таксиметров превоз, а твърдял, че е била пътник в автомобила като
очевидно се познават. Ищецът не твърдял пострадалата с летален изход да е била
превозвана в лекия автомобил против волята си. От фактическите твърдения можело
да се обоснове извод, че доброволно е била превозвана от водача на лекия
автомобил.
Било видно от данните по делото,че водачът на лекия автомобил и
пострадалата с летален изход били заедно в началната точка на пътуване и се
касаело за хора, които се познават добре.Прави се възражение за съпричиняване и
принос. Приносът се изразявал в доброволно поемане на риска лицето да бъде
превозвано от водач на лек автомобил, който не бил правоспособен, като изобщо
нямало признавано по установения ред право да управлява превозно средство,
/който управлява автомобила с превишена скорост, която според законодателството
изпълва квалифициран фактически състав на престъпление по транспорта/. Във
връзка с изложеното, на основание чл.51 от ЗЗД, молят присъдената сума за обезщетение
да бъде допълнително намалена.
Оспорва се дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви,
като дължими за посочения период.
Стореното оспорване за дължимост на лихви било във връзка с липсата на
каквито и да било доказателства във връзка със сторените фактически твърдения.
Следвало да бъде взето предвид, че поради непредставяне на всички необходими
доказателства за приключване на щетата по доброволен ред, срокът за произнасяне
не бил изтекъл и към настоящия момент, както и съгласно действащият към момента
на събитие КЗ, лихва не следвало да бъде присъждана.
В даденият от съда срок от О.А.Ч.
като трето лице, не е постъпило становище
В срока
по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която са
оспорени всички възражения на ответника
като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Неоснователно
ответника оспорвал механизма и вината на водача за настъпване на процесното
ПТП, тъй като нямало пречка да бъдат изследвани в настоящето производство. От
друга страна били представили констативен протокол за ПТП, който представлявал
официален свидетелстващ документ и се ползвал с материална доказателствена сила
относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило
ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение па правилата за
движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от
участниците в произшествието. В същия смисъл решение № 85 от 28.05.2009 г. по
т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО., Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. №
395/2008 г. на ВКС, II Т. О. и Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. №
750/2011 г. на ВКС, II Т. О. В тази връзка следвало да се има предвид и
разпоредбата на чл. 271, ал.3 от КЗ (отм.), в която било установено, че
застрахователят не можел да откаже плащане, когато за удостоверяване на ПТП е
представен констативен протокол за ПТП. Самия законодател бил въвел този протокол
като достатъчно основание за възникване на основание за плащане. Очевидно
направеното възражение противоречало на посочената законова разпоредба.
Неоснователно
ответникът възразявал, че предявения иск за неимуществени вреди на ищеца бил в
завишен размер. Размерът на претърпените неимуществени вреди следвало да се
определи от съда на базата на събраните в хода на настоящето дело
доказателства. Предявените искове били съобразени от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищеца от претърпените
телесни увреждания, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Неоснователно
и незаконосъобразно било възражението, че ответникът не дължал лихва за забава
от датата на непозволеното увреждане. Посоченото от ответника решение №
119/10.05.2016 г. по т.д.3137/2014 г. на I т.о на ВКС потвърждавало началния
момент, от който се дължи лихва за забава от непозволеното увреждане до
уведомяване на застрахователя, респективно до предявяване на прекия иск били
включени в лимита на отговорност на застрахователя по застрахователния договор.
Безспорно при компенсиране на вреди от непозволено увреждане, деликвента
отговарял и за лихви за забава от датата на деликта за всички причинени
имуществени и неимуществени вреди. По въпроса за началния момент, от който
застрахователят дължал лихва за забава върху обезщетението за неимуществени и
за имуществени вреди, имало задължителна съдебна практика . Моментът, от който
застрахователят изпадал в забава за
плащане на обезщетението за вреди, от който дължи обезщетението за забавено
плащане по чл.86 ал. 1 ЗЗД, била датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя, която произтичала от застрахователния
договор, била функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането, затова застрахователят отговарял за всички причинени вреди и при
същите условия, при които отговаря прекият причинител.
Твърдението
на ответника, че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат било
неоснователно и недоказано. Видно от представените писмени доказателства нямало
данни, от които да се направи извода, пострадалата да е извършила нарушения,
които да са в пряка, причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния
резултат.Също така известно от практиката било, че и при поставен предпазен
колан в резултат на действие на инерционните сили при удар пострадалите
получавали наранявания от удари във вътрешната част на автомобилното купе.
Прави се възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на
претендираните от ответника разноски.
Постъпил
е отговор на допълнителна искова молба от ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, с която се оспорва
иска, като се поддържа оспорването на
всички твърдения, изложени в исковата молба по отношение на обстоятелствата,
свързани с възникването на пътно-транспортното произшествие от 29.10.2017г. и
по отношение на обстоятелствата при които било реализирано ПТП.
Поддържа
се и оспорването на иска за неимуществени вреди по основанието им и с оглед
предявения размер, който считат за прекомерен, изключително завишен по размер и
несъобразен с трайната съдебна практика по сходни казуси - присъждани
обезщетения за нанесени неимуществени вреди.
Поддържа
се оспорването на претенцията и за дължима лихва, като се моли съда да вземе
предвид приложимата специална норма към настоящия казус по повод датата на
настъпване на деликта.
В проведеното съдебно заседание на 17.12.2019 година, третото лице помагач на
страната на ответника О.Ч. чрез адв.Е.П., оспорва иска като неоснователен и не
бил доказал да е живял в едно домакинство с починалата, както и да е нейн баща.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и
възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл. 45 ЗЗД.
С влязла в сила присъда 296/20.12.2018г. по в.Н.о.х.д.548/18г.
на Апелативен съд Пловдив/влязла в сила на 3.04.2019г./ с която е изменена
първоначалната присъда №42/11.09.2018г. по Н.о.х.д. 352/18г. по описа на
Окръжен съд Пазарджик.
От така влязлата в сила присъда се установява,че О.А.Ч. е бил признат за виновен в това, че на
29.10.2017г., около 17,30ч, на път II - 84, между селата Ветрен дол и
Братаница, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„БМВ" модел „318 И" с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата, както следва:чл. 21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата - „При
избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от
категория „В" при движение извън населено място е забранено да превишава
следната стойност на скоростта в км/ч. - 90 км/ч." -
превишил е посочената максимално разрешена скорост, като се е движил със
скорост 102 км/ч; и чл. 20
ал.1 от Закона, за движението по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват" -като е загубил контрол върху
автомобила, който е управлявал, с което по непредпазливост е причинил смъртта
на повече от едно лице - на намиращите
се в автомобила Н.А.Ч., и Н. Е.И., с ЕГН **********, като деянието е извършено
след употреба на наркотично вещество, и деецът е управлявал автомобила, без да
има необходимата правоспособност.
Постановената присъда е със задължителна сила
за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на
извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. В тази
връзка всички оспорвания на ответника са несъстоятелни, тъй като от приетата
САВТЕ, се припокриват изцяло изводите с приетото в мотивите на наказателния
съд.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ.
От представеното писмо на ЗК „Лев инс“ АД до ищецът И.И. се установява, че
ищецът е сезирал застрахователят на с молба вх.№3427/15.03.2018 година за
изплащане на неимуществени вреди в резултат на смъртта на Н. Е.И.. Ответникът е
отказал изплащането на обезщетение с мотива, че не било налице основание за
заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като ищецът не бил сред лицата
имащи право на обезщетение, съгласно представеното удостоверение за наследници.
От представеното удостоверение за наследници, се установява че починалата Н.
Е.И. е оставила за единствен свой наследник майка – Е.Р.И..
От разпитания по делото единствен св. К.Е.Г. се установява, че познавал
ищецът от 35 години и ищецът И.И. е
биологичен баща на починалата Н. И., но живеели без брак с майката на
починалата – Е.И./ с която сключили брак по-късно/. Установява, че откакто се
била родила Н., ищецът полагал грижи за нея, подкрепял я, поддържал я във
всичко, помагал и с пари. Сочи, че през цялото време починалата живеела с тях,
докато се оженила за О..Свидетелят сочи,че отношенията им не били добри/на О. и
Н./, тъй като тя често се прибирала при родителите си. Свидетелят установява, че
понеже им е единствено дете, много страдали от смъртта й, трудно го преживели. Минали
почти две години, а те не се подобрявали, ищецът И. и Е. страдали и плачели
всеки ден, посещавали и гробищата заедно. Установява, че и в настоящият момент
имали семейни отношения и живеели заедно ищецът с Е..Сочи,че докато била жива
дъщеря им пътували заедно в чужбина.
Съобразно задължителната си тълкувателна практика: ПП № 4/1961 г. на ВС и
ПП № 5/1969 на Върховният съд е посочил кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт,
а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като
на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още
неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Съгласно ТР № 1/2016
г. от 21.06.2018 г., постановено по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г.
на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Според ТР №1/2016г. „Признаването на право
на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с
изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като
между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети
формални процедури по осиновяване или установяване на произход."/цит. ТР
№1/2016г./
В случая обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е имало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили
в резултат на неговата смърт сериозни морални болки и страдания.
От свидетелските показания на св.Г.и определение №477/17.07.2018г. по в.ч.Н.д.
№415/18г. на Апелативен съд Пловдив се установява създадената връзка между ищеца
и починалата Н. И., като между баща и дъщеря. Безспорно е, че ищецът е
съжителствал повече от 25 години с майката на Н. – Е.Р.И.в едно домакинство,
отглеждал е, и се е грижел за Н..
Поради естеството на съществувалата житейска връзка, се доказа, че ищецът е
търпял пряко и непосредствено за продължителен период от време, значителни
морални болки и страдания от смъртта на Н..
Съдът приема от събраните гласни доказателства,че ищецът И. е бил създал с
починалата постоянна,трайна и дълбока емоционална връзка, характерна за
отношенията баща-дете.
От СМЕ се установи,че получените травми от ищцата са били
несъвместими с живота и дори при поставен обезопасителен колан е било малко
вероятно да допринесе за по-благоприятен изход за живота на пътниците.
Ищецът е материално легитимирани да получи обезщетение за неимуществени
вреди от причинената смърт на пострадалата Н. И.при ПТП-то.
Доколкото понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата на починалата му близка, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52
от ЗЗД.
Не следва да се прилагат ограниченията на пар.96 от от ПЗР на ЗИД на КЗ/ДВ
бр.101/2018г. с които е въведен лимит/.В т.см. има постановена практика решение
№339/21.ХІ.2019г. по в.т.д.589/19г. по описа на Апелативен съд Пловдив и определение
№701/9.12.2019г. по т.д.681/19г. на ВКС ІІ т.о.
Основният принцип при определяне на обезщетения, дължими
за неимуществени вреди е установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост. При
определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина
на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. /В този смисъл постановление на Пленума на ВС
№4/1968г./.Следва да се преценят вида и тежестта на причинените психични
увреждания, продължителността и интензитета им и други страдания и неудобства
за здравето - в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по
гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о.
Настоящият съдебен състав като взе предвид конкретните болки и страдания претърпени от ищеца от загубата на Н. И. и
изградената емоционална връзка като между родител и дете счита, че предвид
интензитета на страданието, вследствие загубата на починалата, справедливо би
било да се присъди сумата от 40 000 лева.
По възраженията на ответника
за съпричиняване.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражения за
съпричиняване.
1.Поради непоставен колан,съдът
приема следното:
Съдът приема за безспорно
установено, че починалата И. е бил без поставен предпазен колан, но в
конкретния случай това няма отношение към настъпилата смърт, както се установи
от разпита на експертите. Както бе изтъкнато малко
по-горе възражението за непоставен обезопасителен колан е необосновано, тъй
като дори и при поставен такъв резултата за живота на Н. И. е щял да бъде
същият.
2.По отношение на възражението, че починалата И. доброволно е поела риска
да бъде превозвана от водач на лек автомобил, който не бил правоспособен.
Съдът приема, че възражението е основателно. От св.показания се установи,че
починалата Н. И. и третото лице О.Ч. са живели като съпрузи около година и
половина преди инцидента, което предполага,че същата е знаела, че той е
неправоспособен водач.
Така оформената претенция е частично
основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че със собствените си субективни действия
починалата Н. И. сама е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Съдът
намира, че процентът съпричиняване е 50% и с така възприетия процент следва да
се редуцира определеното по-горе в
съдебното решение обезщетение. Т.е. същото следва да възлиза на сумата от
20 000 лева.
Върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима
с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с
извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл.497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати
лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими
доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя /която от двете настъпи по-рано/. В
конкретния случай, ищецът е предявил претенция по
която е заведена щета №1000-61-17-7812/20.12.2017 година и съдът приема за дата уведомяване на застрахователя.От
20.12.2017 година съдът отчита 15 дневния срок което е 4.01.2018 година от която дата се дължи законната лихва, тъй като застрахователят
е изпаднал в забава да изпълни задължението си. Размерът й подлежи на установяване
от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт, а
претенцията за лихви преди тази дата е неоснователна.
На основание чл.
78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер
на 800 лева, както и на основание
чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, съобр. който се иска определяне
на разноски по реда на чл.38 ал.1 т.2 ат ЗАдв. и 10 лева пощенски разходи. Според
така осъществената безплатна адвокатска помощ, което е обективирано в договора
за правна защита и съдействие, процесуалният представител има право на
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не
по нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждения, и уважената част от материалния интерес, ответникът
следва да заплати на процесуалния представител на ищецът адв.П.К. сумата
от 1130
лева. По отношение на искането за заплащане на пощенски разходи такива в
производството не са доказани.
Ответникът също е направил разноски които съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК са в размер на КСМАвтЕ – общо 500 лава, както и се иска юрк.възнаграждение
по чл.37 от ЗПП или 450 лева. Или общо
разноски на ответника в размер на 950 лева.
Третото лице помагач на страната на ответника О.Ч. чрез адв.Е.П., също е
поискал присъждане на разноски, но такива не му се дължат на основание чл.78
ал.10 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл.235
и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“
АД,със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Черни връх“ №51д,
представлявана заедно от изп.директори М.М.Г.и П.Д.,чрез юрк. А.Г.да заплати на И.Я.И. с ЕГН ********** с
адрес ***, със съдебен адрес *** оф.10 адв.П.К. на
основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.493а ал.1,ал.3 и ал.4 от КЗ,
сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания причинена от
смъртта на близката му с която е създал връзка като между биологичен родител и
дете Н. Е.И.в резултат на ПТП настъпило на 29.10.2017 година, около
17.30 часа, на път II-84 между селата Ветрен дол в посока с.Братаница, на около
200 метра след разклона за село Лозен в лек автомобил „БМВ 318" с peг. №***, управляван от
водача О.А.Ч./за което има влязла в сила присъда 296/20.12.2018г.
по в.Н.о.х.д.548/18г. на Апелативен съд Пловдив/, ведно със законната лихва, считано от 4.01.2018 година до окончателното
изплащане на главницата, като за разликите над 20000лв. до пълния предявен
размер от 200000лв., ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и
претенцията за лихви за забава върху
главницата за периода от 6.11.2017 година – 4.01.2018 година включително, като
недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“
АД,със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Черни връх“ №51д,
представлявана заедно от изп.директори М.М.Г.и П.Д.,чрез юрк. А.Г., да
заплати по
сметка на Окръжен съд Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса
в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“
АД,със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Черни връх“ №51д,
представлявана заедно от изп.директори М.М.Г.и П.Д.,чрез юрк. А.Г., да
заплати на адв.П.
Д.К. САК с адрес *** оф.10,
на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 1130 лева /съобразно уважената част от
исковете/.
ОСЪЖДА И.Я.И. с ЕГН ********** с адрес ***,
със съдебен адрес *** оф.10 адв.П.К.
да заплати на ЗК „Лев инс“
АД, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Черни връх“ №51д,
представлявана заедно от изп.директори М.М.Г.и П.Д.,чрез юрк. А.Г. разноски в размер на 950 лева, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: