РЕШЕНИЕ
№ 468
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
в присъствието на прокурора Валентина Андонова Чакърова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501010 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. В. Т. от гр.Н., кв.“С.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*,
подадена чрез пълномощник адв.Росен Димитров, против решение № 260066/11.03.2021 г. ,
постановено по гр.д.№ 414/2020 г. по описа на РС-Несебър, с което е оставена без уважение
молбата на И. В. Т. по чл.19, ал.1 ЗГР за допускане на промяна в собственото му име от „И.“
на „Х.“.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че съдът не може да бъде препятствие на
личното желание за смяна на име и не може да определя носене на име, което не е желано от
дадено лице. Според въззивника, след като съдът не може да бъде пречка едно новородено
дете да бъде вписано с името „Х.“, ако родителите му желаят да му дадат такова име, то
съдът не следва де факто да определя името (отказва смяната му) на едно осъзнато
пълнолетно лице. В тази връзка се сочи, че изборът на име на пълнолетни лица следва да е
равностоен на избора на име на новородени от родителите им и съдът не може да бъде
пречка за това. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с
което да допусне исканата промяна на личното име на молителя. Становището се поддържа
от въззивника в допълнителна молба, към която са приложени и писмени доказателства за
1
сведение на съда, касаещи процедурата по смяна на име във В.. Не са направени
доказателствени искания.
Заинтересованите страни Община Несебър и Районна прокуратура – Несебър не са
подали в законовия срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание представителят
на Прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбата.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от
легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.
Районният съд е сезиран с молба от И. В. Т. с правно основание чл.19 от Закона за
гражданската регистрация, с искане за промяна на собственото име на молителя от „И.“ на
„Х.“. В молбата са изложени твърдения, че молителят се е установил трайно да работи и
живее в Р. Ф., където собственото му име „И.“ му създава сериозен личен, професионален и
социален дискомфорт, поради двойствеността в именната полова индивидуализация, тъй
като с оглед специфичните граматически правила и начин на произношение на отделни
звуци, характерни за френския език, името „И.“ се произнася и звучи като женското име
„И.“. Твърди се, че поради това обстоятелство молителят е ставал обект на присмех и
подигравки, попадал в ситуации като да се обръщат към него с „мадам“, отказвана му била
резервация в хотел и др. подобни, като всичко това съставлявало пречка за него пред
възможността за изграждане на професионален авторитет и в социалните му контакти.
Твърди се, че тези обстоятелства принудили молителя да се представя при контактите си и в
социалните мрежи с името „Х.“, с което станал известен сред колегите си, клиенти,
приятели и познати.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
С обжалваното решение РС-Несебър е приел е, че в случая не са налице
предпоставките по чл.19 ЗГР за промяна на собственото име на молителя, като в тази връзка
са счетени за неоснователни всички изложени от него доводи. В тази връзка е прието, че не
са налице важни обстоятелства, налагащи промяна на личното име на молителя, което не е
осмиващо или опозоряващо, като търсеното от него уважение, приемане и интегриране в
дадена социална среда не може да бъде постигнато единствено с промяна на името. По
горните мотиви, районният съд е отхвърлил молбата като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна.
2
Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка правилно и съобразно
представените доказателства, по нея не е налице спор по делото. Във въвзивното
производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и
изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, БОС я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се
преповтаря отново и в настоящото решение. Въззивната инстанция споделя и решаващите
изводи на районния съд за неоснователност на молбата по чл.19 ЗГР и препраща към
мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неправилност на изводите на
районния съд. В случая не са налице „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19 ЗГР.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда само, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемлИ., както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Следва да се има
предвид, че името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице,
което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите
физически лица, поради което законът допуска то да бъде променяно само по изключение,
при наличие на важни обстоятелства, каквито в настоящия случай не са налице.
От събрания по делото доказателствен материал не се установява да са налице
важни причини, по смисъла на чл.19 ЗГР, които да налагат промяната на собственото име на
молителя. Промяната на името се допуска само по изключение и не зависи от субективното
отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил
изчерпателно (Решение № 936/15.10.2008 г. по гр.д.№ 536/2008 г. на ВКС, III г.о.). В случая,
личното име на молителя „И.“ не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливи,
нито са налице важни обстоятелства за исканата промяна. Евентуални важни обстоятелства
от такъв характер, които визира закона в разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, биха били
твърдения за семейни, етнически или религиозни традиции, налагащи исканата промяна, за
което не са изложени твърдения в молбата. Действително чл.12, ал.1 ЗГР предвижда, че
родителите са тези, които избират собственото име на детето си, което става към момента на
съставянето на акта за раждане и тогава съдебната намеса е немислима. Но към настоящия
момент на исканата промяна на името е необходимо да има важни обстоятелства по смисъла
на закона, които да налагат промяна на вече даденото име от родителите, като съдът намира,
че изтъкнатите такива от молителя не представляват важни обстоятелства. В тази връзка,
както правилно е приел и районния съд, несъстоятелно е твърдението в молбата, че името
„И.“ създава неудобство в личен и професионален план за молителя с оглед пребиваването
му във Ф., несериозни са и доводите, че промяната на собственото име на молителя ще
допринесе за по-лесната му интеграция в същата държава, още повече, че по делото не е
доказано и той да е станал известен в обществото с името „Х.“.
При това положение, не е налице основание за промяна на собственото име на
3
молителя, която да бъде отразена в акта му за раждане, като изложените в молбата
обстоятелства не представляват важни причини по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. Ето защо,
молбата за промяна на собственото име на молителя е неоснователна и правилно е
отхвърлена от НРС, изводите на първата инстанция са съобразени с изискванията на закона
и с постановената по приложението му съдебна практика.
Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за неоснователна. Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК, настоящото въззивно решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260066 от 11.03.2021 г. по гр.д.№ 414/2020 г. по
описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4