№ 1624
гр. Бургас, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
в присъствието на прокурора Р. Т. П.
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20252120102197 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. К. К., за осъждане на Прокуратурата на
РБългария да му заплати сумата от 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на незаконно обвинение по ДП № ***** год. на ***** - гр.Бургас,
пор. № **** / 2024 год. на БРП и изразяващи се в стрес, напрежение, страх от несправедливо
осъждане, притеснения, срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест и достойнство,
ведно със законната лихва, начиная от прекратяване на наказателното производство до
окончателното изплащане.
Предявените искове са с правно основание в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Представителят на Прокуратурата на РБългария оспорва исковете по
изложени в отговора по чл.131 от ГПК съображения.
Въз основа на доказателствата по делото, Бургаският районен съд прие
за установено от фактическа страна следното:
На ***** год., със съставяне на протокол за оглед на
местопроизшествие – първо действие по разследването, е започнато бързо производство
***** год. на *****-МВР при ОД на МВР – гр.Бургас, за това, че на посочената дата, в 13.20
часа, в гр.Б*****, до бл.*****, в посока към бул.“****“, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „****“, модел „*****“ с рег. № **** след употреба на
наркотично вещество – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство
1
„Дрегер Дръг тест 5000“ с фабр. № ARPK 0024, с проба № 345 – престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК.
След извършване на огледа автомобилът е запечатан и иззет. Изготвен е
и фотоалбум.
Пак на същата дата, наблюдаващият прокурор е постановил
досъдебното производство да се движи по общия ред, като по същото, в качеството му на
свидетел е разпитан О.М.А. – ***. **** в ***** ОДМВР – гр.Бургас, относно вземане проба
за употреба на наркотични вещества от водача на въпросния автомобил – настоящ ищец и
придружаването му до УМБАЛ – гр.Бургас вземане на кръвна проба.
Протоколът за оглед е одобрен от съдия при Районен съд – гр.Бургас на
*** год., а на 18.11.2024 год. прокурорът е дал указания на разследващия орган за
предприемане на конкретни действия по разследването.
По така воденото досъдебно производство са събрани и писмени
доказателства – докладни, справки, назначени са оценъчна и токсикологична експертизи,
първата от които извършена със заключение относно остатъчната стойност на автомобила, а
втората - останала неизвършена и върната, т.к. кръвната проба не отговаряла на
изискванията на чл.17, ал.1 от Наредба № 1 / 19.07.2017 год. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Срокът на разследването е продължен до 15.03.2025 год., като на *****
год., в качеството му на свидетел, е разпитан водачът на автомобила и ищец – И. К. К..
На ***** год. разледващият полицай е изпратил досъдебното
производство на прокурора, с мнение за прекратяване, а с постановление на прокурора от
***** год. същото е прекратено.
Така изяснената фактическа обстановка води до извод за
неоснователност на исковете.
Както предвижда чл.2 от ЗОДОВ, Българската държава е отговорна за
вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни действия на своите правозащитни
органи. При тази законодателна уредба, отговорността на последната е обективна,
гаранционна, обезщетителна, като за наличието на неимуществени вреди е достатъчно
наличие на незаконно обвинение.
Но в настоящото производство не се установиха предпоставките на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, имащи обективен характер и ангажиращи отговорността на
Държавата за обезвреда, понеже ищецът не е бил привличан като обвиняем в извършване на
престъпление, ако и впоследствие наказателното производство да е било прекратено.
Разпитан е като свидетел, но спрямо него не са предприемани каквито и да било следствени
действия или вземани мерки за процесуална принуда.
Това е достатъчно основание за отхвърляне на иска, като настоящият
2
състав споделя постановките на ТР № 3/2005 год., ОСГК, но счита, че същите не следва да
се абсолютизират, а във всеки конкретен случай да се подхожда нюансирано, с оглед
конкретиката му, както впрочем е изложено в т.3 от цитираното решение: „Елемент от
фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността
на акта, действието или бездействието на държавния орган - т.е. ако изобщо не са
регламентирани в закона, или ако противоречат на материалноправни и процесуалноправни
норми.“
В този ред на мисли, дори ищецът да бе привлечен като обвиняем, а
наказателното производство срещу него да бе прекратено, заради негодна кръвна проба,
отново не би се следвало обезщетение, защото досъдебното производство е било образувано
при наличие на процесуалните предпоставки за това - по законен повод, при наличие на
достатъчно данни за извършено престъпление. До прекратяването му се е стигнало след
неизпълнение на задължение от страна на служител на УМБАЛ – гр.Бургас, в резултат на
което кръвната проба, по която да се извърши токсикологична експертиза (допустимо,
относимо и необходимо доказателство), е негодно взета, респ. е компрометирана до степен
на негодност – действие или по-скоро бездействие, което не може да се вмени нито в
действие, нито в правомощие на Прокуратурата. Това е единствената причина, поради която
досъдебното производство е прекратено. Следователно, самото прекратяване на
досъдебното производство не води a priori до ангажиране обективната отговорност по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а такова е недоказаност на обвинението (не по независещи от органа
причини), съответно - поддържането на неоснователно обвинение и пр. Напротив – в
случая, имайки предвид лишаването на досъдебното производство от допустимо, относимо
и необходимо доказателство, по независещи от него причини, е мотивирало прокурора да
постанови прекратително постановление.
И накрая, настрана от казаното по–горе, исковете са неоснователни и
защото липсват каквито и да било доказателства, ангажирани от носещата доказателствената
тежест ищцова страна, относно вида, интензитета и продължителността на негативните
психически изживявания, чието обезщетяване се търси.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете на И. К. да
се отхвърлят.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на И. К. К. от гр.Б*****, ЕГН - **********, предявени против
Прокуратурата на РБългария – гр.София, бул.“Витоша“ № 2, за осъждането й да му заплати
сумата от 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно обвинение по ДП № ***** год. на ***** - гр.Бургас, пор. № **** / 2024 год. на
БРП и изразяващи се в стрес, напрежение, страх от несправедливо осъждане, притеснения,
3
срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест и достойнство, ведно със законната лихва,
начиная от прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4